№ 12619
гр. С., 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря П. АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110117662 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П. В. И., В. Ц. И. и С. Ц. И., с която срещу „....“
ЕАД са предявени при условията на субективно и обективно съединение следните искове:
осъдителен иск по чл. 456 КЗ от П. В. И. за сумата от 3900 лв., платени в погашение
на сключения на 26.02.2018г. договор за поребителски кредит между Ц. В. И. и „....“
АД
косвен иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 383, ал. 1 КЗ от П. В. И., В. Ц. И. и С. Ц. И.
срещу „....“ ЕАД за осъждането на ответника да плати в полза на „....“ АД сумата от 11
757 лв., представляваща оставаща непогасена част от задължението по сключения на
26.02.2018г. договор за поребителски кредит между Ц. В. И. и „....“ АД, за
обезпечението на който е сключен застрахователния договор по застраховка „Защита
на кредита“ от същата дата с „....“ АД.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Ц. В. И., починал вследствие на
заболяване на 16.11.2020г., като П. В. И. била съпруга, а останалите двама ищци В. Ц. И. и
С. Ц. И. низходящи от първа степен. Твърдят, че приживе на 26.10.2018г. наследодателят им
сключил с „....“ АД договор за потребителски кредит за сумата от 15 000 лв. Заедно с
договора за кредит за обезпечаването му наследодателят на ищците сключил застраховка
„Защита на кредита“ с „....“ АД, което дружество впоследствие било придобито от
ответника. Твърдят, че след кончината на Ц. В. И. ответникът отказал да плати остатъчната
1
стойност по кредита към датата на смъртта му с мотива, че наследодателят им знаел за
заболяването, което довело до леталния му изход. Оспорват основанието за отказ за
изплащане на обезщетение от застрахователя. В тази връзка излагат твърдения, че едва след
направено хистологично изследвне на 28.03.2018г. - месец след сключване на договора за
застраховка, Ц. И. бил диагностииран с карцином на десния дроб. С молба с вх. №
165020/21.05.2024г. уточняват, че ищцата П. И. платила сумата от 3900 лв. в погашение на
задълженията на застрахованото лице по договора за кредит. Съгласно уточнителна молба с
вх. № 238767/22.07.2024г. оставащата непогасена част от кредита към 19.07.2024г. е в размер
на 11 757 лв. При така изложените твърдения отправят исканията си към съда за осъждане
на ответника да плати в полза на ищцата П. В. И. сумата от 3 900 лв. и в полза на „....“ АД
сумата от 11 757 лв. в погашение на договора за потребителски кредит с Ц. В. И. от
26.02.2018г. Претендират разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Живот“ с Ц. В. И. в обезпечение на
отпуснатия му кредит в полза на „....“ АД с покрит риск смърт вследствие на заболяване и
застрахователно обезщетение в размер на 100 % от остатъка на главницата по кредита към
смъртта, но не повече от 35 000 лв. Възразява, че в полицата за застраховката е изключен
рискът при смърт, произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от всякакви
заболявания и неработоспособност, за които застрахованото лице е знаело или му е била
поставена диагноза или от които застрахованият е бил лекуван и за които е получавал
лекарства преди датата на влизане в сила на застраховката. В тази връзка излага, че смъртта
на наследодателя на ищците настъпила именно при обстоятелствата по цитираната
хипотеза, представляваща изключение от застрахоователното покритие. Наличните
медицински данни сочели, че здравето на Ц. И. било влошено още преди датата на
сключване на договора за кредит и застрахователния договор. Прави възражение за
погасяване по давност на претенцията за лихви. При така излоените твърдения иска от съда
да отхвърли предявените искове, като му присъди разноски.
На основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ГПК с определение №16903/10.04.2025
г., постановено по реда на чл.140 от ГПК, като съищец в производството е конституирано
„....“ АД, което не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 456 КЗ в тежест на ищеца П. И. е да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: 1. наличието на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Живот“ в полза
на кредитор, 2. настъпването на покрития застрахователен риск, 3. качеството й на на
наследник по закон на застрахованото лице и 4. плащането към кредитора. В тежест на
2
ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти, на
които основава своите възражения, а именно знанието на застрахованото лице към момента
на сключване на договора за застраховка за заболяването му, което е станало причина за
настъпване на леталния му изход, както и обстоятелството, че такова по взаимна уговорка
между страните е било изключено от застрахователното покритие по застрахователното
правоотношение.
По предявения иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 383, ал. 1 КЗ в
тежест на ищците П. В. И., В. Ц. И. и С. Ц. И. е да установят при условията на пълно и
главно доказване гореизброените под номера 1, 2 и 3 материални предпоставки, включени
във фактическия състав за възникване на вземането по чл. 456 КЗ, и оставащият размер на
задължението по кредита.
В тежест на кредитора е да установи, че е предприел действия в защита на
имущественото си право.
В тежест на ответника е да докаже докаже при условията на пълно и главно
доказване положителните факти, на които основава своите възражения, а именно знанието
на застрахованото лице към момента на сключване на договора за застраховка за
заболяването му, което е станало причина за настъпване на леталния му изход, както и
обстоятелството, че такова по взаимна уговорка между страните е било изключено от
застрахователното покритие по застрахователното правоотношение.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове за
основателни.
С определението от 10.04.2025г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Живот“ между Ц. В. И. като наследодател
на ищците и „...“ АД, на което ответното дружество се явява правоприемник, сключено в
полза на „....“ АД като обезпечение за изпълнението на задълженията на Ц. В. И. по договор
за потребителски кредит от 26.02.2018г., оставащият размер на вземанията по този договор
за кредит ( 11 757 лв.) и погасяването на сумата от 3 900 лв. с плащане от ищцата П. В. И..
Безспорно е и бездействието от страна на банката-кредитор, поради което и с оглед
изпълнението на задълженията по договора за кредит, обезпечен с процесния
застрахователен договор, съдът намира за установена надлежната процесуалната
легитимация на ищците и интереса им от търсената защита.
Спорът между страните е концентриран единствено върху въпроса налице ли е в
случая изключението от застрахователното покритие, на което се позовава ответника, по
който съдът намира следното:
Съгласно дефинитивната разпоредба на пар.1, т. 3 от ДР на КЗ „застрахователен риск"
е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия,
застрахования или третото ползващо се лице. В пар. 1, т. 4 ДР на КЗ е дадено определение на
3
понятието „застрахователно събитие", което е настъпването на покрит риск по застраховка в
периода на застрахователното покритие. Период на застрахователното покритие е периодът,
в който застрахователят носи риска по застраховката /чл. 351, ал. 1 КЗ /. Съгласно чл. 459, ал.
2, изр. 1 КЗ злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на
застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен
произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено.
Видно от представената по делото застрахователна полица по групова застраховка по
програма „Защита на кредита“ покрит застрахователен риск е настъпила смърт на
застрахования вследствие на заболяване.
В условията към полицата е предвидено, че в случай на смърт от заболяване след
датата на влизане в сила на индивудуалната застраховка на застрахования клиент след
получаване на надлежно писмено доказателство за смъртта му застрахователната компания
се задължава да изплати на банката-притежател на полицата сумата на застрахователното
обезщетение „Живот“, което се равнява на 100 % от остатъчната стойност към момента на
смъртта.
В раздел „Изключения“ от условията към полицата е посочено, че от същата не се
покриват случаи на смърт, причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или от
части от изброени фактори, в т.ч. заболявания, за които застрахованият клиент е знаел или
му е била поставена диагноза или от които е бил лекуван или за които е получавал лекарства
преди датата на влизане в сила на идивидуалната застраховка.
От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза по делото се
установява, че предвид характерния ход на установеното злокачествено заболяване
„Недребноклетъчен карцином на десния бял дроб“ и при липсата на аутопсионно изследване
на трупа, може да се направи извод, че смъртта на Ц. В. И. е настъпила вследствие на
същото. Вещото лице изяснява, че при хронологичнно проследяване на медицинската
документация е видно, че раковото заболяване при Ц. В. И., което е довело до смъртта му, е
обективно установено при лицева Рентгенография на бели дробове и сърце № Н378 от
13.03.2018г., извършена в УМБАЛ „...“ ЕАД гр. С.. Според експертизата точният
хистологичен вид на раковото образувание е установен на 28.03.2018г. Вещото лице
изяснява, че специфичното противотуморно лечение при Ц. В. И. е започнало на 06.06.2018г.
в Клиника медициснка онкология при ... гр. С., а първото общо, неспецифично лечение е
започнало на 19.03.2018г. в УМБАЛ „...“ ЕАД гр. С..
При изслушването му в откритото съдебно заседание на 10.06.2025г. вещото лице с
категоричност сочи, че първият медициснки документ, който установява наличие на
туморна формация в белия дроб на Ц. В. И., е рентгенографията от 13.03.2018г. Пояснява, че
и двата прегледа от 20.02.2018г. при пулмолог и кардиолог, не установяват туморно
заболяване. Изяснява, че първата диагноза, информираща за тумор на белия дроб на
починалия Ц. И., е от 13.03.2018г.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-медициснката експертиза като
4
обективно, компетентно и обосновано, и от тук приема за неоснователно възражението на
ответника за наличието на изключение от застрахователното покритие.
Началната дата на застрахователното покритие видно от полицата е 26.02.2018г. и
към този момент не е било налице изключението по условията към нея застрахованият
клиент да е знаел или да му е била поставена диагноза, или да е бил лекуван от заболяването,
довело до леталния му изход в срока на договора.
Застрахователно обезщетение по застрахователно удостоверение № 839619 по
групова застрахователна полица № 2033 се следва от ответника-застраховател на съищеца
„....“ АД.
Страните не спорят, че остатъчната стойност е по договора е 11 575 лв. Носители на
съответстващото на задължението на кредитора право са наследниците на длъжника по
кредитния договор, които по повод изплащането на обезщетението имат права на
застрахован, тоест имат право да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението /чл. 382, ал. 3, изр. 2 от КЗ/, а по отношение на иска по чл.456 КЗ до размерите
на платените суми, за които са се породили техните суброгационни права.
По делото е безпорно и, че ищцата П. И. е заплатила сумата от 3 900 лв. в погашение
на задълженията по кредита след смъртта на супруг й, което от своя страна обосновава и
извод за основателност на иска по чл. 456 КЗ.
Наведеното от ответника възражението за изтекла погасителна давност съдът намира
за неотносимо, доколкото в оконателно формулираня в молба с вх. № 238767/22.07.2024г.
петитум на исковата молба не е посочена претенция за лихви. Такава претенция не е
включена и в доклада по делото, приет без възражения от страните.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни в
цялост и следва да бъдат уважени.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 456 КЗ в полза на ищцата П.
И. ще се присъди поисканата с молба с вх. № 165020/21.05.2024г. законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат
само ищците.
Тримата ищци са сторили разноски от 626,28 лв. за държавна такса, 360 лв. за вещо
лице и 2300 лв. за платен адвокатски хонорар. Своевременно релевираното възражение на
насрещната страна за прекомерност на сторените разноски за платен адвокатски хонорар
съдът намира за основателно. С оглед несъществената правна и фактическа сложност на
делото, участието от процесуалния представител на ищците само в едното от проведените
общо две открити съдебни заседания по делото, както и извършените от същия процесуални
действия намира, че справедливо и адекватно е положеният квалифициран адвокатски труд
5
да бъде възмезден с хонорар от 1 800 лв. При тези съображения в полза на тримата ищци ще
се присъдят общо 2 786,28 лв. за разноски.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ..., да
заплати по предявените от В. Ц. И. с ЕГН **********, С. Ц. И. с ЕГН ********** и П. В.
И. с ЕГН **********, и тримата с адрес гр. Б., ул. .... искове с правно основание чл. 134 ЗЗД
вр. 382, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ на „....“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. ..., сумата от 11 757 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
групова застрахователна полица №2033 по застрахователна програма „Защита на кредита“ в
размер на непогасената част от задълженията по договор за предоставяне на потребителски
кредит от 26.02.2018г., поради настъпилото на 16.11.2020г застрахователно събитие – смърт
вследствие на заболяване на кредитополучателя Ц. В. И. с ЕГН ***.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ..., да
заплати на П. В. И. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. .... на основание 456, ал.1 от КЗ
сумата от 3 900 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в размер на
погасената част от задълженият по договор за предоставяне на потребителски кредит от
26.02.2018г., поради настъпилото на 16.11.2020г застрахователно събитие – смърт в
следствие на заболяване на кредитополучателя Ц. В. И. с ЕГН ***, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.03.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „...“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. ... да заплати на В. Ц. И. с ЕГН **********, С. Ц. И. с ЕГН
********** и П. В. И. с ЕГН **********, и тримата с адрес гр. Б., ул. .... сумата от 2786,28
лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6