РЕШЕНИЕ
№ 4022
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110133692 по описа за 2021 година
искове с пр.осн. чл. 128, чл. 245, чл. 215, чл. 177, чл. 224 и чл. 264 от КТ, както и чл. 86
от ЗЗД и чл. 74, ал. 4 от КТ:
Ищецът – ЕЛ. Б. М., в исковата си молба и уточнение на същата от 13.10.2021г.,
твърди, че работил при ответника - фирма който му дължал следното:
- сумата от 16 835 лева, представляваща сбора от неизплатените от ответника
„секторни плащания“, дължими за периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020г. включително; и
законната лихва върху всяко от секторните плащания за периода от падежа на съответното
плащане от 11.06.20218г. до 10.06.2021г. включително, в общ размер на 3 504,17 лева
(банкова сметка: ....);
С молба от 14.10.2021г. моли да се признае за недействителна клаузата на ТД от
06.04.2017г. и 14.12.2018г., а именно 5б, и съответните клаузи от Анекси 1 и 2.
- сумата от 8 481,66 лева, представляваща сбора от неплатените от ответника
командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и
специализациите в чужбина, дължими за периода от 10.06.2018г. до 16.06.2020г.,
включително;
- сумата от 3 305,29 лева, представляваща сбора от неизплатените от ответника
възнаграждения по чл. 177 от КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен
годишен отпуск през месеците;
- сумата от 1 587,30 лева, представляваща неизплатено от ответника обезщетение за
1
неизползван платен годишен отпуск (Увеличение, сторено в о.с.з. от 18.04.2022г.); -
законната лихва върху неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от 01.08.2020г. до 10.06.2021г. включително, в размер на 124,43 лева; и
- сумата от 807,78 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за работа през
дните на официалните празници, за периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020 г. включително;
- законната лихва върху неизплатеното възнаграждение за работа през дните на
официалните празници от 24.12.2019г. до 10.06.2021г. включително, в размер на 94,57 лева.
Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът -фирма, чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно
законите на Република Унгария, вписано в Търговския регистър на У..., оспорва исковете:
- те били недопустими; евентуално неоснователни, тъй като дружеството не било
работодател на ищцата;
- всичко, описано в исковата молба като претенции било или заплатено или
недължимо; и
- клаузата на чл. 5б от ТД била валидна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Трудовият договор е оформен по следния начин: работник е ищцата, а работодател –
самото унгарско дружество, което само материално се представлява от клона си в Р.
България (аналогична е ситуацията с Анекс от 20.03.2018г. – л. 130; както и с договора за
обучение – л. 352, в който страна е самото дружество / в титулната страница е посочена
авиокомпанията, а при подписите – вече е изписан клонът).
Възнаграждението на работника е определено по следния начин:
Клауза 5а) Служителят ще има право да получава брутна заплата в размер на 9 714.00
словом: девет хиляди седемстотин четиринадесет български лева годишно за своите услуги,
платима на 12 месечни вноски, в зависимост от бр месеците, действително отработени за
Работодателя.
Страните се съгласяват, че общата брутна заплата на служителя ще включва
всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на
служителя съгласно задължителните разпоредби на Кодекса на труда, а именно:
- основна заплата: брутна сума в размер на 6 120.00 лв. (шест хиляди сто и
двадесет български лева годишно), което прави 510.00 лв (словом: петстотин и десет лева)
но месец;
- брутна фиксирана сума в размер на 485.70 лв. (четиристотин осемдесет и пет
точка седемдесет български лева) годишно за допълнителна работа, извършена извън
2
графика на дневна база или над изискваните; часове на работа, или в почивен ден, в
съответствие с чл. 143 от българския трудов кодекс;
- брутна фиксирана сума в размер на 971.40 лв. (деветстотин седемдесет и един
точка четиридесет български лева) годишно за часовете, в които служителя е в режим на
готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност;
- брутна фиксирана сума в размер на 1 457.10 лв. (хиляда четиристотин петдесет и
седем точка десет български лева) годишно за часовете на работа по време на следобедни и
нощни смени;
- брутна фиксирана сума в размер на 679.80лв. (шестстотин седемнадесет и девет
точка осемдесет български лева) годишно за прослужено време в размер на … години от
датата на настоящия Договор.
Във всички случаи, Работодателят трябва да плати на служителя възнаграждение в
размер не по-малко от законно установения минимум съгласно българското
законодателство.
Б. Впоследствие, служителят ще има право да получи стандартната заплата,
предлагана отфирма (и тук не се споменава клон) за длъжността, заемана от служителя по
това време.
След всеки планиран и приключен сектор, Работодателя ще заплаща на служителя
така наречено "секторно плащане". Страните изрично се договарят и признават, че сумите за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счетат включени в размера
на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да бъде
длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Страните се договарят, че към момента
на подписване на настоящия Договор размерът на всяко стандартно секторно плащане за
секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора
(т.е., за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде в размер на 24.45 лв.
(двадесет и четири точка четиридесет и пет български лева), бруто, като тази сума ще бъде
допълнително плащана от Работодателя всеки месец.
Страните единодушно се съгласяват, че Служителят ще има право да
получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни
командировъчни по смисъла на Раздел IV от Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на
Работодателя.
Служителят се съгласява, че Работодателят ще възстановява разходите на
служителя, направени по времето, прекарано в чужбина като член на кабинния екипаж на
нетърговски полет с бизнес цели в съответствие с приложимите разпоредби на Бизнес
правилата на Работодателя.
Служителят се съгласява, че в момента на плащането, Работодателят ще удържи
всички удръжки и данъци, изисквани от Работодателя съгласно действащото българско
законодателство, социални и здравни осигуровки, включително вноски за данък общ доход.
3
… (части от чл. 5а и б от ТД от 06.04.2017г.).
В първото о.с.з. процесуалният представител на ответника взема следното
становище: Ние искаме по повод становището на вещото лице правим отвод на вещото
лице. Твърдим, че не сме му отказвали даване на документи. Има писмена кореспонденция
между нас и вещото лице. Ние казахме на вещото лице, че ние не сме работодател на
ищцата, като му дадохме координатите на служители на клона. Вещото лице се е свързал с
клона и са му обяснили, че могат да представят доказателствата в рамките на 6-7 работни
дни, но са поискали, т.к. те са трето неучастващо по делото лице, съдебно удостоверение
или какъвто и да е акт на съда, който да ги задължава да предоставят цялата документация,
като на това вещо лице писмено са му посочили, че разполагат с цялата документация. Така
че считаме, че това, което е казало вещото лице е невярно, за нас създава впечатление, че то
не е безпристрастно, искаме отвод и друго вещо лице. Клонът ще окаже съдействие и ще
предостави всякакви документи и информация. Ние твърдим, че за целите на трудовото
право има отделна правосубектност. Дружеството и клона са два съвсем различни субекта.
Клонът не е страна по това делото, клонът в момента не участва. В и.м. е записано адреса на
дружеството в Унгария. Ние ще получаваме документи, ние сме посочили съдебен адрес в
България, но дружеството и клона са два съвсем различни субекта. Всички документи към
дружеството могат да се получават от нас. Ние от клона пълномощно по това дело за
представителство нямаме; подобно е и становището относно представянето на договора за
обучение (л. 330).
В част от документацията действително се сочи, че работодател е клонът (например –
л. 31).
Депозирано е заключение на ССчЕ (едно основно и две допълнителни), неоспорено
от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на
в.л. в о.с.з. от 09.03.2022г. и о.с.з. от 18.04.2022г., се установява, че:
- част от плащанията са оформени като осъществени от фирма, без да е посочен клон;
- полетите, осъществени от ищцата, са международни;
1. Общо начислените и платени суми за „секторни плащания" от ищеца на ответника
за процесния период от 01.05.2018г. до 16.06.2020г. включително, са в брутен размер на
1 300,50 лева.
За периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020г. включително, ответникът е бил длъжен да
начисли, съгласно условията на трудовия договор, „секторните плащания" на обща стойност
1 300,50 лева.
Ответникът е начислил и изплатил дължимите се „секторните плащания" за периода
от 01.05.2018 г. до 16.06.2020 г. в размер на 1 300,50 лева, поради което няма дължими суми
за „секторни плащания".
Начислените във фишовете за трудови възнаграждения и платени командировъчни
4
пари от ответника на ЕЛ. Б. М. за процесния период са общо в размер на 16 758,12 лева.
Претендираните от ищеца командировъчни при 55 евро на ден, за периода
01.05.2018г. до 16.06.2020г. са общо в размер на 26 677,57 лева. Разликата между
претендираните и платените командировъчни пари е в размер на 9 919,45 лв. (= 26 677,57
лева - 16 758,12 лева).
Възнагражденията по чл. 177 от КТ, които ответникът е изплатил на ищцата за дните,
през конто същата е ползвала платен годишен отпуск през периода от 01.11.2018г. до
16.06.2020г. включително са в размер на 5 666,70 лева.
Възнаграждението за платен годишен отпуск е изчислено от ответника върху сбора от
възнаграждения, посочени в договора, които имат постоянен характер, поради което
възнаграждението по чл. 177 от КТ е изчислено правилно от ответника.
Законната лихва върху неизплатените от ответника възнаграждения за работа през
дните на официалните празници през периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020г. включително, е
общо в размер на 94,57 лева.
Платените дневни на ищцата за периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020г. са общо в
размер на 16 758,12 лева. Платените „дневни" за командировъчни по дни и месеци са
посочени в таблицата при отговора на въпрос 3.
Осигурителните вноски и данъци на ищцата Е.М. са декларирани в НАП и внасяни
от фирма - клон България"
Заплатите на ищцата са заплащани по банков път от банковата сметка на фирма -
клон България" в „СИТИБанк Европа - клон България с IBAN: ...
Сключеният трудов договор е регистриран в НАП с Уведомление по чл. 62, ал.5 от
Кодекса на труда с входящ № 22388173159199/06.04.2017г. от фирма. - клон България".
Прекратяването на трудовия договор е регистрирано в НАП с Уведомление по чл. 62,
ал. 5 от Кодекса на труда с входящ № 22388203264844/17.06.2020г. отфирма- клон
България".
От представения на в.л. Правилник за вътрешния трудов ред е видно, че за дейността
си в България има утвърден на 02.04.2009г. правилник на фирма - клон България"; и
Вътрешни правила за работна заплата.
Ответникът е следвало да начисли и заплати на ищцата за периода от 01.11.2018г. до
16.06.2020г., включително, общо възнаграждения в размер на 4 040,13 лева за ползвани 70
дни платен отпуск.
Тази суми са начислени и платени от ответника.
Съгласно отговора на въпрос 3, няма дължими суми за „секторни плащания" за
процесния период. Освен това, „секторни плащания" не участват при изчисляването на
обезщетението за неизползван платен отпуск годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, което
се съобразява и с разпоредбата на чл. 228 от КТ.
5
Обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ, което е следвало ответникът да начисли и
заплати на ищцата за 33 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 1 626,57 лв.
Таза сума е начислена и платена от ответника.
През периода от 01.04.2018г. до 16.06.2020г. ищцата е положила труд в 17 празнични
дни, за които полагащото се възнаграждение по чл. 264 от КТ, е в размер на 807,78 лв.
фирма - клон България" е имало служители в България, като списъкът на
служителите, съгласно подадените в НАП уведомления са посочени в таблицата.
Трудовоправните документи, представени от ищцата по делото съответстват на
трудовоправните й документи, представени ми от работодателя (Клона).
Съгласно посочените по-горе претендирани задължения, законната лихва върху
неизплатените за съответния календарен месец „секторни плащания" за периода от падежа
на съответното плащане до 10.06.2021г. включително 1 633,15 лева.
2. Претендираните от ищците суми за „секторни плащания" за периода от
01.05.2018г. до 16.06.2020г. са общо в размер на 15 070,88 лева. Лихвата за периода до
10.06.2021г. възлиза на 1 633,15 лева.
3. Претендираните от ищците суми за „секторни плащания" за периода от
01.05.2018г. до 16.06.2020 г. са общо в размер на 16 725,36 лв.
Законната лихва върху неизплатените за съответния календарен месец „секторни
плащания" за периода от падежа на съответното плащане до 10.06.2021г. включително 3
480,07 лева.
Разликата между претендираното възнаграждение, което ищцата би следвало да
получи, преизчислено с включени „секторни плащания", и платеното възнаграждение по чл.
177 от КТ е в размер на 3 243,76 лева (= 7 283,89 лева - 4 040,13 лева).
Разликата между претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, което ищцата
би следвало да получи, и преизчислено с включени „секторни плащания", и платеното от
ответника е в размер на 1 587, 30 лева (= 3 213,87 лева - 1 626,57 лева).
Законната лихва върху неизплатените възнаграждения по чл. 177 от КТ за периода от
падежа до плащането на 10.06.2021г. възлиза на 449,08 лева.
от правна страна:
1. § 1, т. 1 - По смисъла на този кодекс: "Работодател" е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация,
стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване
на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.
Така, за поделението на юридическо лице, което е икономически и организационно
6
обособено и самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение като
работодател ВКС приема, че в тези случаи законът (КТ) създава един специфичен за
трудовото право правен субект с „пълна" работодателска правоспособност, макар че не е
юридическо лице и няма гражданска правоспособност, като признава качеството му на
работодатели и страна в материалното трудово правоотношение; признава се и неговата
процесуална легитимация като страни в съдебните трудови спорове (ищци и ответници), с
всички произтичащи от това последици.
Тази особеност на трудовото право обаче не е уредена от законодателя в полза на
работодателя, а на работника. До сключването на индивидуален трудов договор с
конкретния работник, дружеството не може да „претендира“, че има обособена клонова
структура – тя не съществува в правния мир (Определение № 141 от 02.02.2010г. по ч.т.д. №
496/2009г., т.к., І т.о. на ВКС: В случая, заявлението действително е депозирано от името на
клона на "А. Банка - клон България". В изпълнение на указания от районния съд заявителят
е представил извадка от протокол на Управителния съвет на "А" А. Е. Република Г. относно
представителната власт на клона и пълномощни, издадени от управителя на банката за
Република България. В цитираните решения на ВКС е прието, че търговският клон не
може да бъде страна в съдебния процес, поради което следва да се допусне касационното
обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; също: О. № 1359 от 03.07.2002г., ІV г.о. на
ВКС и Определение № 141 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 496/2009г., I т.о., ТК;
изложеното на по-силно основание се отнася и до граждански неперсонифициран
работодател). Всевъзможните доводи на ответника за някаква разделеност между клона и
дружеството, извън специфичните, посочени по-горе, цели на трудовото законодателство, са
неоснователни. И в рамките на налично трудово правоотношение, клоновата структура е
ирелевантна от гледна точка на данъчни, облигационни и т.н. отношения, предмет на
останалите клонове на гражданското право. Или дружеството е наясно с дейността на клона
или работодателя, чиято дейност се осъществява счетоводно от него (става въпрос за самото
ЮЛ).
Страни по трудовото правоотношение са два неравноправни от гледна точка на
дисциплинарна власт и икономическо състояние субекти. По тази причина всичко, което
може да се тълкува в полза на по-слабата страна, се тълкува именно по този начин (принцип
в трудовото право, закрепен и в т. 18 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела).
Специфична особеност на трудовото право, отново свързана с проблема на
неравнопоставеността, е че то се регулира и от множество императивни норми, но те са
такива само от гледна точка на работодателя.
В случая работодателят е поставил по-слабата страна в абсолютна невъзможност да
определи коя е другата страна в правоотношението. По тази причина съдът следва да
приеме, че материалната легитимация е налице и по отношение на клона и на дружеството
майка. Грешката на дружеството може да бъде вследствие на недобро познаване на
7
българския правопорядък или на откровена злоупотреба – генериране на предварително
възражение за некоректно определен процесулано работодател. В първия случай това е
ирелевантно (чл. 5, ал. 5 от КРБ – незнанието на закона не извинява), а във втория –
некоректното поведение на по-силната в правоотношението страна не следва да се толерира.
Предвид процесуланото поведение на ответника (изложеното относно отвода към в.л.),
подобен извод е лесно мислим. Поведението на дружеството не може да се възприеме по
никакъв друг начин освен като разиграване на в.л. и шиканиране.
И именно по тази причина в о.с.з. от 14.10.2021г. е отказано да се задължи ищцовата страна
да представи изходящите от ответника документи в оригинал. Освен, че дружеството следва
да е запознато с тях, въпреки, че и клонът би могъл да бъде работодател, с оглед
обикновената облигационна материална легитимация е процесуална правоспособност, това е
поредният израз на некоректно поведение: документацията е заверена с вярно с оригинала -
от адвокат (арг. от чл. 32 от ЗА във вр. с чл. 183, ал. 1, изр. 1 in fine от ГПК). Отделно от
това: Когато страната заяви, че оспорва документа, следва да бъде поканена да уточни
конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма - Решение № 1310 от
17.11.2008г. по гр.д. № 4248/2007г., IV г.о. на ВКС; Решение № 191 от 14.01.2015 г. по т.д.
№ 3046/2013 г., ВКС, II т.о.
Освен това - процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата
молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез
възникналия между тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011 г., по
гр.д. № 47/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от
материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата
основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61
от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Б.а:
Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно
принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство. Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от
твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни,
а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална
субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в
противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да
предприеме действия по чл. 129, ал. 2 ГПК.
8
В първото о.с.з. (14.10.2021г.) на ищеца бе дадена възможност да вземе становище все пак
кое от двете имагинерни образования приема за работодател (л. 329, гръб), което означава,
че съдът е длъжен да се произнесе именно по отношение на самата авиокомпания.
Практиката на други състави на СРС, особено пък, ако става въпрос за невлезли в сила
актове, не обвързва настоящия състав.
Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото
на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде
констатирано, че исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са предявени срещу ненадлежен ответник,
съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез
предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, като при неизпълнение
на указанието производството следва да бъде прекратено (мотиви към Тълкувателно
решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, докладчик съдията
Бойка Стоилова). Всъщност, става въпрос за следното: ако в исковата молба, насочена към
държавно учреждение, съобразно посоченото в чл. 61 от КТ, и съдът констатира, че е
възможно, предвид изложените твърдения, да е налице объркване – то следва да се дадат
указания за отстраняване на нередовността, която обикновено е взаимоизключващи се
твърдения (нищо различно не е прието в Решение № 285 от 7.06.2012г. на ВКС по гр.д. №
1084/2009г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков; Решение № 20 от
31.01.2013г. на ВКС по гр.д. № 621/2012г., III г.о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова;
Решение № 675 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2008 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Емил Томов).
Както бе посочено ищецът счете, че желае искът да бъде насочен срещу дружеството (за
разлика от хипотезата по Решение № 22 от 5.02.2013г. на ВКС по гр.д. № 485/2012г., III г.о.,
ГК, докладчик съдията Емил Томов; Решение № 142 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. №
2797/2001 г., III г. о., докладчик председателят Таня Митова).
В Решение № 47 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2008 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Светла Бояджиева, се сочи и следното: Министерският с. не е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, тъй като няма качеството на
работодател на ищцата. Т.е., искът е допустим, но неоснователен. Изложеното е във връзка с
погрешната употреба на термини от страна на представляващия ответника: процесуална и
материална пасивна легитимация, изяснени по-горе, и допустимост и неоснователност.
Недопустим иск не предполага постановяване на акт по същество, а неоснователен (в случая
непротиворечиви твърдения на ищеца че е престирал труда си за определен работодател
/съотвено има претнеция спрямо него за нещо/, но от доказателствата по делото се
установява друго), се отхвърля (например, цитираните от ответника Решение № 40 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио
Първанов; и Определение № 764 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2010 г., III г. о., ГК,
докладчик председателят Капка Юстиниянова, но по арг. за обраното от последното).
9
Ответникът не е учреждение или по-горестоящ орган, а търговски частен субект.
При коректно поведение от страна на клона на ответното дружество, действително би
следвало да се приеме (съобразно нормалната правна логика), че той е материално пасивно
легитимиран, но не и в хипотеза на изготвена документация, в която се съдържат данни и за
двата правни субекта, всеки от които би могъл да бъде и работодател – и това следва да се
разбира, че клонът може да е работодател на български граждани, като същевременно и
чуждото дружество да е такова – но на други български граждани и то отново във връзка с
правоотношение, чието трудово изпълнение е на територията на страната. Работникът не е
длъжен да гадае кое точно юридическо образование би следвало да му е работодател, а
както бе посочено, всяка грешка на по-силния субект се тълкува в негова вреда. Тя по
никакъв начин не би могла да го ползва.
Аргументацията относно швейцарското право (или каквото и да е друго чуждо такова –
например унгарско), изложена в писмените бележки на ищеца, е неоснователна. Чуждият
правопорядък е неприложим. Както бе посочено, ищцата е българка, сключила трудов
договор, с цялата условност на посоченото, с българско правно образование (ако се
възприеме като материален съконтрахент клонът) или чуждестранно ЮЛ, чиято дейност,
по отношение на наетия персонал, е подчинена на местната императивна уредба.
2. по исковете с пр. осн. пр.осн. чл. 128, чл. 245 и чл. 74, ал. 5 от КТ:
Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден; Размерът на трудовото
възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното (чл.
242 и чл. 247, ал. 1 от КТ).
Месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите
системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор.
При изчисляване на брутната работна заплата на работниците и служителите се
включват:
1. основната работна заплата;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда (чл. 16, ал. 2, т. 2-2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата).
В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен
годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се
включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според
прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя, които имат постоянен характер;
10
В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен
годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална
част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след
ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения
за платен отпуск (чл. 17, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 от Наредбата).
Насрещната престация на работодателя за предоставената му и използвана от него
работна сила е задължението му да заплаща в установените срокове на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение. В настоящия случай между страните в
производството е съществувало трудово правоотношение за исковия период, като ищецът е
престирал работната си сила (презумпция на чл. 8, ал. 2 от КТ).
Системата за определяне на трудовото възнаграждение представлява съвкупност от
правила, които установяват съотношението между количеството труд, влаган от работника
или служителя при изпълнение на възложената му работа - „извършената работа“ по
смисъла на чл. 48, ал. 5 от КРБ.
Според критерия, който се използва за определяне на размера на трудовото
възнаграждение, основните системи за определяне на трудовото възнаграждение са две:
повременна и според изработеното или „сделна“ (чл. 247, ал. 1 от КТ)
а) Повременна е системата, при която размерът на трудовото възнаграждение се
определя според продължителността на работното време. При тази система размерът на
трудовото възнаграждение се определя за работен час, ден и най-често - за месец. При нея не
се измерва конкретно и точно извършваната и свършена работа, а времето, през което
работникът или служителят е на работа за изпълнение на възложената му трудова функция и
е на разположение на работодателя. Нормално през това време той реално изпълнява
възложената му работа - „уплътнява“ го с труда си и прави от календарното време, през
което е на работа, работно време.
Тази система е масово прилагана. Тя се използва за работа и дейности, които се
измерват чрез времетраенето и не е възможно или е трудно да се измери резултатът от
работата през работното време.
б) Според изработеното (сделна) е системата, при която критерий за определяне на
размера на трудовото възнаграждение е интензивността на труда, т.е. наситеността на
работното време с трудови усилия. Тя се измерва с изработената от работника продукция
посредством специфичните за нея мерни единици - парче, брой метър, килограм, литър и др.
под. При нея се заплаща за постигнатия резултат в работата, а не за прекараното работно
време на работното място. Това не превръща трудовия договор в договор за изработка,
защото в тези случаи основното задължение на работника или служителя е да предостави на
работодателя работната си сила, да бъде на негово разположение, а произвежданата
продукция е само метод за измерване на неговия жив труд при определяне на трудовото
възнаграждение. Затова работодателят дължи трудово възнаграждение на работника или
служителя и когато той по независещи от него причини е в престой и не може да
11
произвежда съответната продукция, но е бил на негово разположение и в състояние на
готовност да изпълнява възложената му работа.
Трудовото възнаграждение при системата според изработеното се определя като сума
от заплащането на труда, вложен във всяка единица произведена качествена продукция.
Това възнаграждение се нарича разценка. Дневното или месечното трудово възнаграждение
е правопропорционално на разценките на произведената продукция. Система според
изработеното се прилага в производства и дейности и за работи, при които свършеното
може количествено да се измерва и то зависи от положените лични трудови усилия от
работника или служителя. Те се материализират в количествено измерими и броими
единици на произвежданата продукция.
Възмогни са и комбинации между двете.
Секторно плащане, по разбиранията на решаващия орган, след тълкуване на клаузите
от трудовия договор, представлява полет в една посока. Или, съобразно изложеното по-горе,
става въпрос за комбинация между двете системи за заплащане – нещо, което не
противоречи на КТ / може да се разсъждава и че допълнителното плащане е само
своеобразно задължително, но условно, зависещо от броя полети, увеличение, но част от
основната заплата, съобразно изложеното по-долу. Първоначално обаче договорът е уреден
като такъв при чиста повременна система (или, ако се приеме нещо различно – неусложнена
система).
За първите два полета, не се дължи отделно заплащане, тъй като е калкулирано в
обикновеното работно време. След това системата се изменя, като частично – при
определено натрупване се дължи допълнително заплащане (без значение коя хипотеза на чл.
17 от наредбата ще се възприеме). Клаузата не е недействителна. Уговорено е последяващо,
спрямо момента на сключване на договора изменение – представляващо увеличение на
заплатата, доколкото все пак броят и комбинацията на полетите не зависи от волята на
ищцата, а от предвидените и осъществени от дружеството такива с нейно участие.
В самия ТД е посочено, че става въпрос за плащания, което се дължат всеки месец.
Ищцата е била вид „стюардеса“ и това всъщност е основното ù трудово задължение – да
осъществява дейност като такава и то на полети.
Не става въпрос за незаплащане на труд, а за различен начин на изчислението и
заплащането на положения такъв. Това, което реално се иска в исковата молба е да се
измени договора, но съдът не може да го стори.
Съобразно изложеното (и предвид основното заключение на в.л.), няма
възнаграждения, които да не са били изплатени.
Исковете за неизплатено възнаграждение (секторни плащания) и лихвите за тях са
неоснователни.
12
само за пълнота следва да се посочи и че:
Съгласно посоченото от ищеца Решение № 161 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр.д. №
4848/2014г., IV г.о., ГК, подобно съединяване е допустимо, а и наложително.
В тази връзка, за да изпълни своето предназначение, трудовият договор трябва да
отговаря на определени основни законови изисквания за неговото сключване и съдържание.
Отклоняването от тях означава, че той е обременен с недостатъци и страда от пороци при
неговото сключване, които не му позволяват да произведе желаните от страните и от
правния ред последици и го правят недействителен.
Уредбата в КТ обхваща предимно специфичните въпроси на недействителността на
трудовия договор (ал. 1-6 на чл. 74 и чл. 75). По останалите въпроси се прилагат
субсидиарно правилата относно недействителността на договорите по чл. 26-33 от ЗЗД.
Основанието за субсидиарното прилагане на правилата на гражданското право към
недействителността на трудовия договор произтича от договорната същност на трудовия
договор и от наличието на имуществени елементи в неговото съдържание (дължимо
възнаграждение, обезщетения и др.), което прави възможно прилагането на правилата за
недействителността на договорите и към недействителността на трудовия договор (р. № 234-
02-III г. о.).
Кодексът на труда не възприема гражданскоправното деление на недействителността
на договорите на нищожност и унищожаемост, а борави само с родовото понятие за
недействителност, защото в областта на трудовото право последиците от нищожността и
унищожаемостта на трудовия договор са еднакви.
Основанията за недействителност са: противоречие със закона или с колективния
трудов договор и тяхното заобикаляне.
Недействителността на трудовия договор, за да произведе действието си, е
необходимо да бъде обявена. Това е важна особеност на недействителността на трудовите
договори, за разлика от недействителността на договорите по гражданското право.
Обявяването на недействителността на трудовия договор означава нейното установяване и
прогласяване. Това е необходимо, за да бъде тя узната и за да могат страните да се позовават
на нея и на нейните последици.
Компетентният орган (по принцип) за обявяване на недействителността на трудовия
договор е съдът, а редът - разглеждането на трудовите спорове по гл. XVIII. Обявяването на
недействителността на трудовия договор е трудов спор и се разглежда от съда по реда,
установен в гл. XVIII. То може да стане както в самостоятелен исков трудов спор, така и да
бъде повдигнат инцидентно, включително и чрез възражение - в рамките на висящ исков
процес в спора за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение, обезщетения и др. Най-
сетне, съдът е длъжен да обяви недействителността на трудовия договор и служебно - когато
я констатира в рамките на разглеждан от него правен спор, даже и без да е сезиран с искане
за това от страните (например: Р. № 23-1990-III г.о., р. № 1129 от 23.V.1995г. по гр.д. № 1214
от 1994г. на III г. о.; и р. № 548-97-III г.о.). Това разбиране следва от характера на
13
основанията за недействителност. Те предполагат тежки пороци на правната сделка при
нейното сключване или в съдържанието ù, които правният ред не може да търпи и за
отстраняването на които съдът следи служебно.
Съдебното решение, с което се прогласява или отказва да се прогласи
недействителността на трудовия договор, подлежи на въззивно и касационно обжалване по
реда на ГПК. Обстоятелството, че в основата на тези спорове стои твърдението за
недействителност на трудовия договор, не дава право на страните по всяко време да
претендират за нейното установяване и прогласяване. Препятствие за това е силата на
пресъдено нещо, с която се ползва влязлото в сила съдебно решение, което вече е решило
правния спор за недействителност на трудовия договор (Р. № 2 от 7.II.1992г. по гр.д. № 308
от 1991г.).
По реда на ал. 2, изр. 1 могат да се обявяват за недействителни и само отделни клаузи
на трудовия договор. Вместо тях за трудовия договор се прилагат съответните повелителни
разпоредби на закона или предвиденото в колективния трудов договор.
Страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или
на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде
връчено на страните (чл. 74, ал. 4 и ал. 5 от КТ).
От всичко изложено следва, че за да настъпи ефектът, визиран в ал. 5, е необходимо
да се постанови диспозитив.
3. по иска с пр. осн. чл. 215 от КТ:
Съгласно чл. 215 от КТ, при командироване работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Препращането е към НСКСЧ.
Персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с
национални и регистрационни знаци на Република България, включително екипажите
на "Авиоотряд 28", получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3а.
Персоналът на въздухоплавателните средства задължително ползва квартири в
крайния пункт на маршрута, осигурени от предприятието. В случаите, когато не са
осигурени квартири, се признават квартирни пари срещу документ по размер и валута за
съответната страна съгласно приложение № 2. За експлоатационния персонал на "Авиоотряд
28" квартирните пари се изплащат срещу документ по фактическите разходи (чл. 32, ал. 2 и
ал. 3).
Приложимо е правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
- налице е празнина в наредбата, която в никакъв случай не би могла да ощети
работника, тъй като кодексът не познава подобно разграничение (български и чужди
екипажи);
- всички български работници, а независимо дали става въпрос за клона или за самото
14
дружество, докато развиват дейност на територията на Р. България, са български
работодатели и следва да се съобразяват с местния и в случай императивен правен порядък.
В противен случай персоналът, наетите от чужди дружества, би бил дискриминиран.
В индивидуалния трудов догово е договорено, че конкретните размери се определят
именно по раздел IV на наредбата, което не означава, че самото им предоставяне е оставено
на добрата воля на работодателя, а че може да се заплаща в повече от нормативно
признатите минимуми.
Съобразно заключението на в.л., недоизплатените командировъчни възлизат на 9
919,45 лева.
В случая се претендира по-малко, което означава, че искът е основателен.
Необходимо е едно уточнение – на работника не се дължи българска валута, а местна
(съобразно дестинацията, където е била командирована – арг. от приложение 2 към
наредбата). Ако се предположи, че ищцата е летяла в рамките на ЕС, то това е евро. Именно
и по тази причина в исковата молба се сочи, че се дължали 55 евро (€) / 107,57 лева.
След като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по
договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата и равностойност. В
случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като
приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато
съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало
/чл.6, ал. 2 ГПК/, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а
същата стойност, която се претендира от ищеца (мотиви към ТР № 4 от 29.04.2015г. по тълк.
д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС).
8 481,66 лева / 1,95 € = 4 349,57 €
Тази сума следва да се присъди.
4. по иска с пр.осн. чл. 177 от КТ:
Съгласно цитираната норма, за времето на платения годишен отпуск работодателят
заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото
при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Заключението на в.л. (отново основното) съдържа правни изводи. Те, освен, че в
случая са излишни, са и неправилни. Както бе посочено – основното възнаграждение на
ищеца се е формирало по два начина – твърда заплата и задължителна допълнителна,
несигурна като размер, но сигурна като начин на изчисление и като месечно наличие
добавка.
Без първия и последния месец, на таблицата на л. 368, секторните плащания варират
15
между 48,90 лева и 160,36 лева. Няма месец без такива. На основание чл. 162 от ГПК, съдът
приема осреднена норма от 104,63 лева на месец. Арг. в тази насока е и правилото на чл. 161
от ГПК с оглед некоректното процесуално поведение на ответника, което трудно може да не
се възприеме и като продължение на материалното подобно такова.
Сумата, която е базисна за заплатата на ищцата, е изплатена. Остава добавката.
Според исковата молба, дните, в които е ползван платен годишен отпуск, са 75 лева.
104,63 лева / 30 дена = 3,49 лева Х 75 = 261,75 лева. За горницата искът е
неоснователен.
5. по исковете с пр.осн. чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД:
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност (чл. 224, ал. 1
от КТ).
Сумата, която се е дължала, според експерта, е платена. Съобразно изложеното по-горе
обаче, за 33 дни се дължи и надбавка в размер на по 3,49 лева.
33 Х 3,49 лева = 115,17 лева.
За да се претендира лихва е необходимо ответникът да бъде поставен в забава. Това е било
сторено, доколкото дължимата, според дружеството сума, е била заплатена – т.е. има
недоплащане.
За периода от 01.08.2020г. до 10.06.2021г. мораторната лихва възлиза на 10,50 лева
(чл. 162 от ГПК / Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не
следва делото да бъде връщано на въззивния съд за определяне точния размер на
претендираните мораторни лихви, начислени върху главниците по трите процесни фактури,
посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този въпрос,
след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен
калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg).
За горниците исковете са неоснователни.
Арг. в тази връзка е и т. 28 от РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) от 15 септември
2011 година, дело C 155/10, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Supreme Court of the United Kingdom, по-рано House of Lords
(Обединеното кралство): Оттук следва, че за времето на платения годишен отпуск
транспортните пилоти трябва да продължат да получават не само посочените в точка 24 от
настоящото решение компоненти на общото им възнаграждение, но и всички компоненти на
възнаграждението, свързани с личния и професионалния им статут. Изложеното следва да се
тълкува аналогично по отношение на целия летателен състав. В случая ищците са били
щатни пилоти на British Airways поради което е и уточнението в т. 28, а и в диспозитива.
16
В писмената защита – стр. 7, т. 16, на ищеца е посочено, че при условията на
алтернативност …: терминът „евентуално” означава, че съдът следва да възприеме
някакво поведение (да разгледа или не пореден довод/иск) в зависимост от сбъдването или
не на вътрешно процесуално положително или отрицателно условие – уважаване или не на
първоначален довод / иск. Терминът „алтернативно” означава, че за страната е безразлично
кой от двата или повече довода / иска ще се разгледат от съда, като на решаващия орган е
предоставена възможността да избере. Това по правило е хипотеза на нередовно изявление
на страна (Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.: Първоначалното
обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно
или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба – чл.210, ал.1
ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от
предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по
евентуалния иск, ако отхвърли главния иск. Алтернативното съединяване предполага
изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от
конкуриращите се основания ще го уважи).
6. по исковете с пр.осн. чл. 264 от КТ и чл. 86 от ЗЗД:
За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден
труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от
удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
По принцип важи посоченото в предходната точка, ако бе налице някакво неизпълнение от
страна на ответника. В случая обаче ищцата е била на работа и ù е било заплащано,
съобразно оспореното от нея правило на клауза 5б, която обаче решаващият орган намира, за
валидно. И двата иска са неоснователни.
по разноските:
1. На ищеца, а и на процесуалния му представител се дължат разноски, съобразно
уважената част от исковете – чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 32, т.2 от ЗА, доколкото не е сторено
възражение по отношение на имотното състояние на ищецато от страна на ответника (О. №
163 от 3.06.2016г. на ВКС, I г.о. по ч.гр.д. № 2266 от 2016г.).
На ищеца: 99,62 лева.
На адв. К.: 193,45 лева + 580 лева = 773,45 лева.
Разноските възлизат на (чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения).
На ответника се дължат разноски: 214,81 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК), съобразно отхвърлената
част от исковете.
Всички тези суми подлежат на компенсация, дори и в хипотезата на чл. 38 от ЗА
(Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС; Р. № 14 от
15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.).
214,81 лева – 99,62 лева = 115,19 лева.
17
773,45 лева – 115,19 лева = 658,26 лева.
2. ответникът дължи държавна такса по уважената част от исковете:
- 8 481,66 лева Х 4 % = 339,27 лева;
- 3 Х 50 лева (останалите частично уважени искове) = 150 лева; и
- 85,20 лева, възнаграждение за вещо лице.
Общо: 574,48 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛ. Б. М., ЕГН ********** (банкова сметка:...) съд.адр.: гр.
С., тел.: ..., e-mail: ..., чрез адв. А.С. К. от САК, личен номер **********, срещу фирма,
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република У., вписано
в Търговския регистър на У. (...) под номер..., със седалище и адрес на управление ....,
представлявано от И. Я. В., извършващо търговска дейност в Република България чрез клон
с фирма фирма. клон България“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК., със седалище и адрес Столична община, гр. С., съд.адр.: гр. С., чрез АД
„Б. и К.“, чрез адв. А., иск с пр.осн. чл. 128 и чл. 245, ал. 2 и 74, ал. 5 от КТ, за заплащане на:
- сумата от 16 835 (шестнадесет хиляди осемстотин тридесет и пет) лева,
представляваща сбора от неизплатените от ответника „секторни плащания“, дължими за
периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020г. включително; и сумата от 3 504,17 (три хиляди
петстотин и четири лева и седемнадесет стотинки) лева законната лихва за периода от
11.06.20218г. до 10.06.2021г. включително, както и
- да се признае за недействителна клаузата на трудов договор от 06.04.2017г. и
14.12.2018г., а именно 5б, и съответните клаузи от Анекси 1 и 2,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 215 от КТ, фирма, чуждестранно акционерно дружество,
учредено съгласно законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У. под
номер ..., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от И. Я. В., извършващо
търговска дейност в Република България чрез клон с фирма ... У.. клон България“, вписан в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ..., със седалище и адрес
Столична община, гр. С., сграда ИВТ, съд.адр.: гр. С., чрез АД „Б. и К.“, чрез адв. А., да
заплати на от ЕЛ. Б. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., тел.:...., e-mail:..., чрез адв. А.С. К.
от САК, личен номер **********, сумата от 4 349,57 (четири хиляди триста четиридесет
и девет евро и петдесет и седем евро цента) €, представляваща сбора от неплатените от
ответника командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредбата за служебните
18
командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода от 10.06.2018г. до
16.06.2020г., включително, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 177 от КТ, фирма, чуждестранно акционерно дружество,
учредено съгласно законите на Република У , вписано в Търговския регистър на У ) под
номер ..., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от И. Я. В., извършващо
търговска дейност в Република България чрез клон с фирма ...клон България“, вписан в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ., със седалище и адрес ..., гр. С.,
съд.адр.: гр. С., чрез АД „Б. и К.“, чрез адв. А., да заплати на от ЕЛ. Б. М., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. С., тел.: ..., e-mail: ...., чрез адв. А.С. К. от САК, личен номер **********, сумата
от 261,75 (двеста шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки) лева,
представляващи сбора от недоизплатените от ответника възнаграждения по чл. 177 от КТ,
дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през месеците,
ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021г. до окончателното ù изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 3 305,29 (три хиляди
триста и пет лева и двадесет и девет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД,фирма, чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република У., вписано в Търговския
регистър на У. под номер...., със седалище и адрес на управление ..., представлявано от И. Я.
В., извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма.... клон
България“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК...., със
седалище и адрес. гр. С., съд.адр.: гр. С..., чрез АД „Б. и К.“, чрез адв. А., да заплати на ЕЛ.
Б. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., тел.: ..., e-mail: ...., чрез адв. А.С. К. от САК, личен
номер **********, следното:
- сумата от 115,17 (сто и петнадесет лева и седемнадесет стотинки) лева,
представляваща неизплатено от ответника обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2021г. до окончателното ù изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 1 587,30 (хиляда
петстотин осемдесет и седем лева и тридесет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 10,50 (десет лева и петдесет стотинки) лева, законната лихва върху
неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от
01.08.2020г. до 10.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 124,43 (сто двадесет и четири лева и четиридесет и три стотинки)
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕЛ. Б. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., тел.: ..., e-
mail:...., чрез адв. А.С. К. от САК, личен номер **********, срещу фирма, чуждестранно
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република У., вписано в Търговския
регистър на У. под номер..., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от И. Я.
19
В., извършващо търговска дейност в Република България чрез клон с фирма...т. клон
България“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ...., със
седалище и адрес Столична община, гр. С., съд.адр.: гр. С., чрез АД „Б. и К.“, чрез адв. А.,
искове с пр.осн. чл. 264 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 807,78 (осемстотин
и седем лева и седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за работа през дните на официалните празници, за периода от 01.05.2018г.
до 16.06.2020г. включително; и сумата от 94,57 (деветдесет и четири лева и
петдесет и седем стотинки) лева, законната лихва за периода от 24.12.2019г. до
10.06.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, фирма,
чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република У., вписано
в Търговския регистър на У. под номер .., със седалище и адрес на управление ....,
представлявано от И. Я. В., извършващо търговска дейност в Република България чрез клон
с фирма .... клон България“, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с
ЕИК ..., със седалище и адрес..., гр. С.., съд.адр.: гр. С., чрез АД „Б. и К.“, чрез адв. А., да
заплати на адв. А.С. К. от САК, личен номер **********, сумата от 658,26 (шестстотин
петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки) лева, адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, фирма, чуждестранно акционерно дружество,
учредено съгласно законите на Република У., вписано в Търговския регистър на У.) под
номер...., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от И. Я. В., извършващо
търговска дейност в Република България чрез клон с фирма ..... клон България“, вписан в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК..., със седалище и адрес
Столична община, гр. С., съд.адр.: гр. С., чрез АД „Б. и К.“, чрез адв. А., да заплати по
сметка на Софийски районен съд, сумата от 574,48 (петстотин седемдесет и четири лева
и четиридесет и осем стотинки) лева Дължима държавна такса и възнаграждение за вещо
лице, съобразно уважената част от исковете.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл. 242, ал. 1
от ГПК по отношение на присъдената ГЛАВНИЦА (4 349,57 € + 261,75 лева + 115,17
лева).
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение
– с частна жалба в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20