№ 1372
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100506231 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20012422/15.01.2021г. по гр.д. № 10700 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 50-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ ,
че АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** дължи на „К.Р.”ООД, ЕИК **** заплащане на
сумата от 6434,85лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
10.01.2019г., до изплащането й, представляващи главница по запис за
заповед, издаден от А.Т. на 29.07.2016г. за сумата от 10600,05лв. в полза на
К.”ООД, джиросан на „К.Р.” с джиро от 12.11.2018г. , за която е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 1470/2019г. по описа на СРС,
като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 6434,85лв. до
предявен размер от 8239,14лв. , като АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** е осъдена
да заплати на „К.Р.”ООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
съдебни разноски от общо 1109,34лв. по исково и по заповедно дело,
К.Р.”ООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 208,04лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
5184805/13.11.2018г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на
03.02.2021г. от ответника по исковете- АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. М.М., гр. София, ул. **** в частта, в която исковете са
уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено
1
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че записа на заповед бил издаден за обезпечаване на задължения
по договор за кредит № 165247/29.07.2016г. сключен за сумата от 5000лв. По
този договор била платила сумата от 4103лв. и неправило районният съд не
го приел за установено по делото. Това обстоятелство не било оспорено от
ищеца и не било нужно да се представя доказателство за плащането. Ищецът
с исковата молба посочил, че непогасената част от задължението е 8239,14лв.,
записът на заповед бил издаден за 10600,05лв., така ищецът признал
плащането на разликата от 2360,91лв. Неправилно било прието от районният
съд, че договора за кредит бил валиден. Този договор не отговарял на
изискванията на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК Клаузата по чл. 12, ал.4 от договора
за неустойка била нищожна като неравноправна. Клаузите по договора не
били уговорени индивидуално. Неустойката била прекомерна до степен на
нищожност, противоречала на добрите нрави. Нямало ясно разписана
методика за формиране на ГПР. Уговорената с договора възнаградителна
лихва от 40% надхвърлял три пъти законната лихва за забава, такава
уговорка била нищожна поради нарушение на добрите нрави. Договорът за
кредит не бил подписан на всяка страница в противоречие с чл. 26, ал. 4 от
ЗПотрКр. Нямало погасителен план, не било посочена каква част от вноската
включва лихва и каква част включва главница и други. Нищожността на тези
клаузи договора водело до нищожност на целия договор. Претендирал е
разноски . Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на
основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият- ищец К.Р.”ООД, ЕИК **** не е изразил становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2004253/26.02.2020г.. по регистъра на СРС от К.Р.”ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, офис 14 и съдебен
адрес: адв. Х.М., гр. София, бул. **** срещу АЛ. Г. Т. , ЕГН **********с
адрес: гр. София, ж.к. ****, с която е поискало от съда да признае за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 535 от ТЗ съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на
сумата от 8239,14лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
10.01.2019г., до изплащането й, представляващи непогасена част от главница
по запис за заповед, издаден от А.Т. на 29.07.2016г. за сумата от 10600,15лв. в
полза на К.”ООД, джиросан на „К.Р.” с джиро от 12.11.2018г. , за която е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 1470/2019г. по описа на
СРС. Навело е твърдения, че записът на заповед отговарял на изискванията на
чл. 535 от ТЗ, бил предявен за плащане, джиросан бил на ищеца и
установявал съществуване на вземането му за 10600,15лв., непогасена сума
била 8239,14лв. В о.с.з. от 26.10.2020г. процесуалният му представител е
посочил, че записът на заповед обезпечава задължения по договор за
потребителски кредит, който бил валиден. Претендирало е разноски.
2
Ответникът АЛ. Г. Т. , ЕГН **********е оспорила иска. Посочил е, че
записът на заповед бил издаден като обезпечение на задължения по договор за
кредит № 165247/29.07.2016г. с кредитодател К.”ООД, по този договор
платила на кредитодателя с друго наименование „М.П.М.” ООД сумата от
общо 4103лв. на вноски в периода от 24.08.2016г. до 24.11.2017г. и не
дължала тази сума поради плащането й. Договорът за кредит бил
потребителски и за него се прилагали правилата на ЗПК. В случая
кредитодателят и поемател по записа на заповед бил свързано лице с ищеца,
но когото записа на заповед бил джиросан – управителят им бил едно и също
лице, поради което и нямало пречка да се правят възражения по договора за
кредит, защото ищецът бил недобросъвестен, тоест знаел за недостатъците на
прехвърленото вземане. Договорът за кредит не съдържал уговорка за
възможност за прехвърляне на вземането по договора за кредит, което
препятствало прехвърлянето му съгласно ЗПК. Действително, такова
изискване нямало за джирото по записа на заповед, но доколкото
обезпеченото вземане е такова по договор за потребителски кредит,
прехвърлянето на вземането по записа на заповед без да има съгласие за
същото от кредитополучателя било заобикаляне на закона.
По делото е приложено заповедно дело № 1470/2019г. по описа на СРС,
50-ти състав, съгласно което по заявление вх. № 3002286/10.01.2019г. ., е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с която е
разпоредено АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** да заплати на „К.Р.”ООД, ЕИК
**** сумата от 8239,14лв, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 10.01.2019г., до изплащането й, представляващи непогасена
главница по запис за заповед, издаден от А.Т. на 29.07.2016г. предявен на
27.10.2018г. в полза на К.”ООД, джиросан на „К.Р.” с джиро от 12.11.2018г.,
съдебни разноски от 964,78лв., за така издадена заповед длъжникът е
уведомен на 18.12.2019г, на 20.12.2019г. длъжникът е подал възражение
срещу заповедта, на 04.02.2020г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщение, че е предявил иск
за установяване съществуване на вземанията по заповедта и такива са
представени на 26.02.2020г.
По делото е приет неоспорен от страните документ, озаглавен „ запис на
заповед”, издаден на 29.07.2016г. с който АЛ. Г. Т. се е задължило безусловно
и неотменимо без протест и без разноски да заплати на К.”ООД сумата от
10600,05лв. като е положен подпис за издателя, посочен е падеж „на
предявяване“. В текста на документа се съдържа заглавието „запис на
заповед”, посочени са място на издаване и на плащане. На лицевата страна на
документа след текст : „ Настоящият запис на заповед ми бе предявен за
плащане“ са изписани ръкописно датата 17.10.2018г. , имената на АЛ. Г. Т. и
е положен подпис за нея. той е положил подпис и за предявяване на записа на
заповед На гърба на документа под текст „Джиро Днес 12.11.2018г. К.“ ООД
….чрез управителя Л.Р. …безусловно и неотменяемо прехвърля всички права
и задължения по настоящия запис на заповед на „Креди респект“ООД …,
3
представлявано от управителя Л.Р. ….“ Като е оложен подпис за Л.Р..
По делото е приет договор за заем № 165247/29.07.2016г. с Приложение №
1-погасителен план, носещи подпис за страните по него, съгласно който
К.”ООД се е съгласило да предостави на АЛ. Г. Т. сумата от 2556,46 евро с
левова равностойност по курса на БНБ срещу задължение да я върне и да
плати възнаградителна лихва от 40% годишно при ГПР от 40,27% на 15
месечни погасителни вноски от по 219,34 евро с левова равностойност от
428,99лв. с падеж на всяка вноска определен ден от месеца, общ размер на
задълженията е 3290,09 евро. Посочено е за определяне на ГПР са взети
предвид срока на договора и при условия че се изпълняват точно
задълженията. Съгласно чл. 5.3. от договора кредитодателят може да
прехвърли на ІІІ-то лице вземанията си по договора. Съгласно чл. 12 от
договора кредитополучатеят е длъжен да осигури действие на ІІІ-то лице,
което да обезпечи задълженията по договора като се съгласи да отговаря
солидарно за тях, като това лице следва да е физическо лице, навършило 25г.
с минимален осигурителен доход от 1500лв. последните 6 месеца, със
стабилна кредитна история, да не е активен потребител на заемни продукти
на кредитодателя или да е поръчител за тях. Съгласно чцл. 12, ал. 4 от
договора неизпълнението на това задължение поражда задължение за
плащане на неустойка от 2129,63 евро. С разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от
договора е посочена всяка вноска каква част от главница и каква част от
възнаградителна лихва включва. Съгласно чл. 17 от договора при забава на
плащането на вноските се дължи лихва за неустойка в размер на законната
лихва за забава.
Приет е договор за предоставена на допълнителни услуги по договор за
кредит № 165247 от 29.07.2016г., съгласно който на К.”ООД се задължава д
предостави на А.Т. допълнителни услуги, една от които е „избягване на
предсрочна изискуемост”, активирането на която поражда задължение за
плащане на възнаграждение от по 10лв. за всеки 30-дневен период , но не
повече от 70лв. за целия срок на договора. Съгласно чл. 7 от договора
изпълнението на задължението по този договор, както и по договора за кредит
№ 165247 се обезпечава от кредитополучателя с издаване на запис на заповед
за сума в размер на сбора от сумите по погасителните вноски договора за
кредит и на неустойката по чл. 12, ал.4 от него.
Приета е неоспорена от страните разписка от 29.07.2016г. носеща подпис
за А.Т., съгласно която на 29.07.2016г. тя е получила сумата от 5000лв. по
договора за кредит № 165247 от 29.07.2016г.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
4
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с 535 вр. чл. 537 от ТЗ– иск за установяване съществуване на
вземане на ищеца по запис на заповед срещу ответника като издател на запис
на заповед, което вземане е придобито от ищеца чрез джиро, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК при
въведени от ответника възражения, основани на каузалното правоотношение
по договор за потребителски кредит.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя възниква в резултат
на едностранно волеизявление на издателя й, което цели пораждане на
менителнични субективни права и правни задължения. Това волеизявление не
може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо пораждане на
менителничното правоотношение. За да се създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя,
направено при съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж
създаден, менителничният ефект служи като материалноправна основа за
създаване и прибавяне на други допълнителни едностранни волеизявления,
насочени към пораждане на нови менителничноправни ефекти – авал, джиро
и т.н. Действителността на допълнителното волеизявление не засяга
действителността на основното такова по първоначалната сделка, нито на
другите допълнителни волеизявления, освен поради недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който законодателят е
поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са посочени
изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води до
недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила
необходимостта от строгите изисквания към формата му - да има достатъчна
определеност, както относно правното естество на акта, така и досежно
съдържанието на породените въз основа на него правоотношения.
Законодателят в Търговския закон не поставя изискване към съдържанието на
менителницата и записа на заповед да сочат основанието, с оглед на което се
поемат или изпълняват менителничните задължения. Основанието на
задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактни правни
сделки, какъвто е записа на заповед, като дори такова да се посочи, то е извън
задължителното съдържание на записа на заповед по чл. 535 от ТЗ. Ако
посочването на каузално правоотношение не променя безусловния характер
на задължението, то посочването на това правоотношение не може да
обоснове извод за недействителност на ценната книга.
Липсата на изискване за основанието като елемент от съдържанието на
менителничните ефекти, обаче, не означава, че длъжникът по тях не може да
направи успешно възражение във връзка с основание за плащане по
документа. Поемателят също разполага с възможност да посочи каузалната
5
сделка, за обезпечение на което е издадена ценната книга. Това е така, защото
поемането на парично задължение винаги става с определена цел, която цел,
обаче, е свързана с други правоотношения, стоящи извън менителничните. В
случаите, когато субективното право по менителничния ефект се придобива
въз основа на договор между страните, то отношенията между тези лица са
каузални и издателят на ценната книга може да прави възражения по повод на
основанието. Въвеждането на същото може да се направи и от поемателя.
Каузалните правоотношения може да са различни правни сделки – продажба,
заем, банков кредит и т.н. По правило с предаването на ценната книга не се
новира задължението по каузалното правоотношение, а двете
правоотношения съществуват паралелно. Необходимостта от изследване на
каузалното правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в
които се твърди, че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения
по каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично
правоотношение, следва да се установи валидно възникнало вземане по
каузално правоотношение. Липса на валидно възникнало вземане по каузално
правоотношение в тази хипотеза, препятства възникване на поети със записа
на заповед менителнични задължения. При редовен от външна страна
менителничен ефект и при общо оспорване от страна на ответника на
задължението, ищецът не е длъжен да сочи каузално правоотношение за
обезпечаване на изпълнение на задълженията по което, да е издаден записа на
заповед, ищецът не е длъжен да въведе каузално правоотношение. В хипотеза,
в която нито една от страните в предвидени от закона срокове не е въвела
твърдения на наличие на каузално правоотношение, то не е част от
правоотношенията, които се изследват по делото, тоест няма въведено по
делото преюдициално правоотношение, поради което и неустановяване на
същото не може да послужи за основание да се отхвърли иска по чл. 422 от
ГПК. В хипотеза, в която страна по делото въведе като предмет на делото
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издадена ценната книга, на изследване в производство по иска по чл. 422 от
ГПК подлежи и каузалното правоотношение, доколкото същото има връзка с
възникване, съответно с погасяване на задължението по записа на заповед.
Разпределението на доказателствената тежест е по правилото на чл.154 от
ГПК, тоест всяка страна следва да докаже фактите, на които основана
правните си твърдения. При доказана връзка между записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от страните по
делото е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото,
ищецът следва да докаже че по това каузално правоотношение , което е
валидно възникнало, за него е възникнало валидно вземане , а ответникът
следва да докаже възраженията си за недължимост на сумите ако е въвел
такива като предмет на делото. (В този смисъл т. 17 от ТР от 18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът приема, че в случая приетият по делото документ, който е озаглавен
„запис на заповед” отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ и
6
представлява запис на заповед , с който А.Т. като издател безусловно без
протест и разноски се е задължил да заплати на К.”ООД като поемател
сумата от 10600,05лв. Записа на заповед съдържа всички задължителни
реквизити, поради което и съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало задължение на Т. към К.“ООД за заплащане на сумата по
процесния запис на заповед. Съдът приема, че по делото е установена и
изискуемост на вземане по записа на заповед. С менителничния ефект е
уговорен падеж за плащане по предвиден в ТЗ е начин – „на предявяване“,
установява се от записа на заповед, че същият е бил предявен за плащане на
издателя на 17.10.2018г.
Съдът приема, че по делото е установено, че процесният запис на заповед е
обезпечавал задължение на А. Т. към К.“ООД по договор за кредит №
165247/29.07.2016г. Това обстоятелство не е спорно по делото, за същото има
признание от процесуалния представител на ищеца в проведено пред СРС
съдебно заседание, такива са твърденията и на кредитополучателя. Във
въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС в
тази част, при обосноваването им районният съд не е допсунал нарушение
на императивна правна норма, поради което и при съобразяване на
ограниченията по чл. 267 от ГПК то въззивният съд приема за установени
тези обстоятелства. Дата и място на сключване на договора за кредит и на
сделката по записа на заповед, сумите по тях, съглашението по 7, ал.1 от
договора за предоставяне на допълнителни услуги установяват, че процесният
запис на заповед е обезпечавал задълженията по договора за кредит, както и
тези по договора за предоставяне на допълнителни услуги.
Съдът приема, че вземането по записа на заповед е валидно прехвърлено от
К.”ООД на ищеца. Същото се установява от джирото върху записа на заповед,
което съдържа всички необходими реквизити по ТЗ. Съдът приема за
установено, че К.Р.“ООД и К.” ООД са били с един и същи управител към
момента на джирото. Това обстоятелство се сочи в самото джиро, то не е
спорно между страните . При така възприето съдът приема, че няма пречка
кредитополучателя да противопоставя на ищеца възражения, основани на
договора за кредит.
Спорен въпрос по делото е дали договора за кредит е валиден и дали
задължения по него за сумата от 4103лв. са погасени чрез плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит
„договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят” и
„кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
7
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема, че договорът за заем № 165247/29.07.2016г. 29.07.2016г. е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Това е така, защото съдържанието на договора
сочи договор, че кредиторът се задължава да предостави на потребителя –
физическо лице, кредит под формата на заем за задоволяване на лични нужди,
като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът
приема, че за валидността на този договор приложими да разпоредбите на
Закона за потребителския кредит в редакцията му, действала към сключване
на договора за кредит.
Съдът приема за установено по делото, че на 29.07.2016г. между К.”ООД
и А.Т. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, като К.”ООД се е задължило и е предоставило на А.Т. потребителски
кредит от 5000лв. като левова равностойност на уговорената сума от 2556,46
евро срещу задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 15
месеца да плати договорна възнаградителна лихва от 40% годишно, цялото
задължение по договора е 3290,09 евро, всяка вноска е от по 428,99лв с
посочен конкретен ден от месеца за падеж на вноската, при годишен процент
на разходите от 40,27%. , който не включва неустойки за неизпълнение ,
такси за извънсъдебно събиране на суми , лихви за забава. Договорът носи
подпис на страните по делото и съдържа задължителните реквизити по Закона
за потребителския кредит (ЗПК), не нарушава императивните правила на чл.
10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, така уговорените съглашения не противоречат на
добрите нрави, клаузите не заобикалят закона и не не са неравноправни.
Приетият по делото договор и разписка установяват получаване на сумата и
на екземпляр от договора, за което е положен подпис от кредитополучателя.
Договорът сочи ясно брой на вноски и техния размер, падежите им, това
представлява и погасителния план, не е било необходимо отделно
приложение към договора представляващо погасителен план, но отделно по
делото и е представено и Приложение № 1 - погасителен план, сочещ размер
на вноските. В чл.12 от договора се съдържа и обяснение на погасителния
план, сочеща какво включва всяка една от погасителните вноски, поради
което изпълнено е и това задължение на ЗПК, а доводите на въззивника в
обратния смисъл са неоснователни. В случая лихвата е с фиксиран процент и
не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, защото това съгласно чл. 11,
ал1, т.11 от ЗПК е нужно само при при различни лихвени проценти за целите
на погасяването. Не е установено вноската да не включва погасяване на
главница, поради което и не е било необходимо извлечението по чл. 11, ал.1
т. 13 от ЗПК. Посочен е ГПР, който не надвишава максималния размер по
ЗПК, посоченият му размер обосновава извод, че основната му част е
формирана от уговорената възнаградителната лихва. Разликата между
8
посочения лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на
различния метод за изчисляването им. Този извод се налага при съобразяване
на Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. По делото не е установено
годишната лихва и годишния процент на разходите да са различни от тези,
посочени в договора. Размер на уговорената възнаградителна лихва и на
годишния процент на разходите не надхвърлят максимално допустимия
размер по ЗПК, този размер не противоречи на добрите нрави, клаузите не
представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Този
извод се обосновава при съобразяване на обстоятелството, че кредита е
необезпечен с имущество на 3-ти лица, нито с ипотека върху имущество на
кредитополучателя, както и със спецификата на дейността на небанковите
институции, различията при набирането на средства, които да се предоставят
като кредит в сравнение с банките. Договорът съдържа уговорена възможност
за предсрочно погасяване на кредита, както и право на кредитополучателя да
се откаже от договора. Договорът не е сключен при общи условия, поради
което и доводите на въззивника за приложението на разпоредба на чл. 11, ал.
2 от ЗПК са неоснователни. Отделно, в случая не се спори, че договор със
съдържание по приетия по делото документ е подписан от страните, поради
което и за валидността на така сключено съглашение и за установяване на
съдържанието му съдът приема, че не е нужно всяка страница да бъде
подписана от страните по договора. Доколкото разпоредбата на чл. 5.3. от
договора изрично сочи съгласие кредитодател да прехвърли вземанията си по
договора на ІІІ-то лице, то съдът приема, че валидността на прехвърлянето на
вземанията по договора за кредит е установено по делото, неоснователни са
доводи на ответника по исковете за заобикаляне на закона с джирото по
записа на заповед.
Съдът приема, че клаузата по чл. 12, ал. 4 от договора за неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на физическо лице, което да
се задължи солидарно с въззивника за изпълнение на задълженита по
договора е нищожна. Неустойката така, както е договорена не съответства
на типичните за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция. В случая задължението за изпълнение на което е сключена
неустойката, е осигуряване на обезпечение чрез договор за поръчителство с
физическо лице, което да отговаря на специални условия. Неизпълнението на
това задължение би могло да доведе до затруднения при събиране на
вземанията по договора за заем и от там за претърпяване на вреди. Характер и
размер на тези вреди са определящи при преценката за валидността на
клаузата за неустойка с оглед на типичните й функции по чл. 92 от ЗЗД. В
случая не са ангажирани доказателства, които да установят съответствие на
уговорения размер на неустойката от 2129,63 евро с тези вреди, поради което
и съдът приема, че така уговорената неустойка е нищожна като излизаща
извън присъщите й функции. Отделно, в случая вземането за неустойка е
уговорено с договор за потребителски кредит и императивните разпоредби на
9
чл. 143 от ЗЗП намират приложение. Клаузата в договора, с която е
предвидено потребителят да дължи неустойка на заемодателя при
неосигуряване на обезпечение е уговорена във вреда на длъжника и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Кредиторът е длъжен да направи преценка на възможността на
кредитополучателя да върне кредита, съответно да даде надлежно
обезпечение на предоставения му кредит. Предвиждането на санкция за
потребителя, ако не намери поръчители и то които да отговарят на конкретни
условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от изпълнение на
задължението по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в
отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя
да проучи предварително финансовото състояние на потребителя , да изиска
обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към
сключването му и така се постигне целта на и съображение 26 от Директивата
да не се допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните последиците от
неизпълнение на това задължението на кредитодателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза , водеща до значително неравновесие
между правата на търговеца и потребителя, тази клауза противоречи на
типичните за неустойката санкционна, обезщетителна и обезпечителна
функция, поради което и правилно районният съд е приел, че тя е нищожна.
Същевременно съдът приема, че нищожността на тази клауза не води до
нищожност на целия договор. Това е така, защото по делото не са ангажирани
доказателства, които да обосноват извод, че без тази клауза страните не биха
сключили договора за кредит. Тази неустойка не е сред основните
задължения по договора за кредит, тази неустойка е уговорена за обезщетение
на вреди от неизпълнение на основно задължение по договора за кредит, тя
не се отразява на основните задължения на страните по договора. При така
възприето съдът приема, че нищожността на тази неустоечна клауза не води
до нищожност на целия договор за кредит.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено валидно възникнало
задължение на А.Т. по договора за креди за плащане на сумата от общо
6434,85лв. представляващи главница и възнаградителна лихва по договора за
кредит. Установява се от приетия по делото договор за кредит настъпването
на падежа на задълженията по договора за кредит – уговорени са падежи на
вноски на определен ден, който вече е настъпил, то съдът приема, че
вземането за сумата от 6434,85лв. е ч изискуемо.
Спорен въпрос по делото е дали сумата от 4103лв. е платена от въззивника
за погасяване на задълженията по договора за кредит. Съдът приема за
установено по делото, че въззивникът е погасил чрез плащане задълженията
по договора за кредит в размер на общо 2360,91лв. С исковата молба изрично
е посочено, че размер задължение по запис на заповед обезпечаващ
задълженията по кредита е 10 600,05лв., че непогасена част е 8239,14лв.,
поради което и съдът приема че ищецът е признал погасяването на сумата от
2360,91лв., представляваща разликата между тези две суми. При така заявени
твърдения от страните по делото не е нужно да се представи документ за
10
плащане на сумата от 2360,91лв., за да се признае за установено същото по
делото. Не се установява по договора за кредит да е имало валидно
възникнали задължения за сума различна от горепосочената сума от
6434,85лв., поради което и погасена част от нея съдът приема че е 2360,91лв.
Същевременно по делото не е установено по договора за кредит да са
платени и други суми. Ищецът не е признал такова плащане , поради което
и ответникът по исковете не е бил освободен от задължението да установи
същото по делото по несъмнен начин. Липсата на оспорване от ищеца на
твърденията на ответника по исковете не може да се приравни на признание
на факт. С оглед гореизложеното и като съобрази липсата на доказателства за
погасяване на задължението от 4073,94лв. /6434,85-2360,91лв/, то съдът
приема, че правилно районният съд е уважил иска за сумата от 4073,94лв.
Решението на СРС в частта, с която е уважил иска за 2360,91лв. е неправилно
и следва да се отмени, като иск за тази сума следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на
страните при съобразяване на уважената част от иска и на обстоятелството, че
въззивникът е бил представляван пред СГС безплатно от адвокат.
При така възприето решението на СРС в частта, с която е поставил в
тежест на ответника по исковете разноски по исково дело от 181,52лв. и по
заповедно дело от 225,43лв. следва да се отмени.
На ответника по исковете за производство пред СРС следва да се присъдят
разноски от още 272,19лв.
За въззивното производство възззиваемият не е претендирал разноски и
такива не му се следват.
За производство пред СГС на въззивника следва да се присъдят разноски
за държавна такса от 47,22лв.
За производство пред СГС на адв. М. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
следва да се присъди възнаграждение от 329,46лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20012422/15.01.2021г. по гр.д. № 10700 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в частта, с която е признато
за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 535 от ТЗ, че АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** дължи на „К.Р.”ООД, ЕИК
**** заплащане на сумата от 2360,91лв, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 10.01.2019г., до изплащането й, представляващи
главница по запис за заповед, издаден от А.Т. на 29.07.2016г. за сумата от
10600,15лв. в полза на К.”ООД, джиросан на „К.Р.” с джиро от 12.11.2018г.. ,
за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 1470/2019г.
по описа на СРС, както и в частта, с която АЛ. Г. Т. , ЕГН ********** е
11
осъдена да заплати на „К.Р.”ООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 1 от
ГПК съдебни разноски от 181,52лв. по исково дело и 225,42лв. съдебни
разноски по заповедно дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх. № 2004253/26.02.2020г.. по
регистъра на СРС от К.Р.”ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ****, офис 14 и съдебен адрес: адв. Х.М., гр.
София, бул. **** срещу АЛ. Г. Т. , ЕГН **********с адрес: гр. София, ж.к.
****, за признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 от ТЗ, че АЛ. Г. Т., ЕГН ********** дължи на
„К.Р.”ООД, ЕИК **** заплащане на сумата от 2360,91лв, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 10.01.2019г., до изплащането й,
представляващи част от главница по запис за заповед, издаден от А.Т. на
29.07.2016г. за сумата от 10600,15лв. в полза на К.”ООД, джиросан на
„К.Р.”ООД с джиро от 12.11.2018г. обезпечаващ задължения по договор за
кредит № 165247/ 29.07.2016г. , за която е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 1470/2019г. по описа на СРС,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20012422/15.01.2021г. по гр.д. № 10700 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 50-ти състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Р.”ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, офис 14 и съдебен адрес: адв. Х.М., гр. София, бул. ****
да заплати на АЛ. Г. Т. , ЕГН **********с адрес: гр. София, ж.к. **** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 319,41лв. /триста и
деветнадесет лева и 0,41лв/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА К.Р.”ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, офис 14 и съдебен адрес: адв. Х.М., гр. София, бул. ****
да заплати на адвокат М.К. М. личен № ********** с адрес на упражняване
на дейността: гр. София, бул. **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 329,46лв. /триста двадесет и девет лева и
0,46лв/, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на
въззивника АЛ. Г. Т. в производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК
в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12