Р Е Ш Е Н И Е
№ 2018/14.11.2023г.
гр. Пловдив, 14 ноември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито
заседание на седми ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа
административно дело №2585 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
“БУЛТИР“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Барикадите“ №8, ет.6, ап.15, ЕИК *********, представлявано от
адвокат Х.Р.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) №23-0438-000153 от 02.10.2023г., издадена от
началник на сектор в Трето районно управление (III-то РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр.
Пловдив, с която на А.И.В., ЕГН **********, в качеството му на управител на
“БУЛТИР“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
(ППС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ВИТО ТУРЕР“, с Рег.№****,
собственост на “БУЛТИР“ ЕООД, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради
незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Г.Р.г.- началник на сектор в III-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
На 25.10.2023г. по делото постъпва молба-становище с
Вх.№21180 (лист 21) от изпълняващ функциите и задълженията (ИФЗ) началник на III-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, за неоснователност на
жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на
другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на
минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда
констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед,
с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване
на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност,
както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената
заповед (лист 6, 25) е получен на 03.10.2023г. от П. М.П.- упълномощено от
“БУЛТИР“ ЕООД лице, за което по делото е прието заверено копие на нотариално заверено
пълномощно от 02.10.2023г. (лист 28). От своя страна, жалбата (листи 3-4, 23-24)
постъпва в съда на 17.10.2023г. или в рамките на законоустановения срок. Освен
това, независимо от обстоятелството, че като адресат на оспорената заповед е посочен
А.И.В., доколкото неблагоприятните последици от същата настъпват за дружеството
жалбоподател, в качеството му на собственик на процесното ППС, следва да се приеме
за установено, че за жалбоподателя е налице правен интерес по отношение на
заявеното оспорване.
Следователно, като подадена в законоустановения срок и
при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства,
настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2023г., около
01:10ч. е извършена проверка от служители в III-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, на място в гр. Пловдив, на
ул. “Васил Левски“ до №66. В рамките на проверката е прието за установено, че В.М.Л.,
ЕГН **********, управлява в посока от запад на изток моторно превозно средство
(МПС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС ВИТО ТУРЕР“, с Рег.№****, собственост
на дружеството жалбоподател, според приетото по делото заверено копие на
Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (лист 8), с №*********, издадено на 17.05.2022г.,
както и според приетото по делото заверено копие на нарочна справка (лист 27).
Прието е за установено, че Л. не притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), респективно
същата е неправоспособен водач, за което по делото е приета нарочна справка за
нарушител/водач (лист 35). Прието е за установено, че управлението на процесния
автомобил е предоставено на Л. от П. М.П., ЕГН **********, водач, ползвател на автомобила,
който е в автомобила по време на управлението му.
За установеното в рамките на проверката Ж.И.Ж.- старши
полицай в III-то РУ в ОД на МВР- Пловдив,
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №***от 01.10.2023г. (лист 26), с който деянието на Л., изразяващо
се в управление на процесното МПС без да е правоспособен водач, се квалифицира
като административно нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, като доказателства при
съставянето му от вВ. Л. са иззети свидетелство за регистрация на моторно
превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №********* (лист 39), както
и два броя регистрационни табели с №РВ0048КТ.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от вВ. Л.
без вписани възражения.
Освен това, Ж.И.Ж. съставя и АУАН Серия GA №****от 01.10.2023г. (лист 7), с който деянието на П. П.,
изразяващо се в предоставяне на управление на процесното МПС на лице (вВ. Л.),
което е неправоспособен водач, се квалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл.102, т.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент
от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от
министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 31-32) на министъра на вътрешните
работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по
делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по
ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в
рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).
Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от
15.04.2022г. (листи 29-30) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед се
отменя Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 34), като началниците на
сектори/групи Охранителна полиция в РУ (в ОД на МВР- Пловдив) се оправомощават да
издават за поведи за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.6. от заповедта). Прието
е заверено копие на Заповед №8121к-8883 от 02.09.2020г. (лист 33) на министър на
вътрешните работи, с която заповед Г.Р.г., издал оспорената по делото заповед,
е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА СЕКТОР “Охранителна полиция“ към Трето
районно управление – Пловдив при Областна дирекция на МВР - Пловдив“, считано от
датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на
ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол,
настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената
заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно
и между страните.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за
срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на
ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач…
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични
документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС удостоверява
правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и
самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него
данни.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба
да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната
отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на
ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната
уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в
тежест за жалбоподателя.
Изслушана като свидетел по делото, В.М.Л., обяснява
следното (лист 41а): “Обещавам да кажа
истината. Не познавам А.В.. Познавам П.. Приятел на П. ни запозна на едно
кръщене. След кръщенето бях единствената трезвена и колата не беше правилно
паркирана, и решихме общо, аз да преместя автомобила, тъй като не бях пила. П.
не се е обаждал на никой по телефона.
Аз съм
правоспособен водач на моторно превозно средство, с немска книжка. Германската
шофьорска книжка не я нося. В момента тя е в Германия. Аз трябва физически да я
заявя, а нямам физическа възможност“.
В случая, обстоятелствата, че на 01.10.2023г. В.М.Л. е
управлявала МПС (лек автомобил), с Рег.№****, собственост на “БУЛТИР” ЕООД,
както и че Л. не притежава СУМПС, респективно същата е неправоспособен водач,
се явяват установени по делото, въз основа на приетите доказателства, посочени
по-горе- СРМПС с №*********, издадено на 17.05.2022г.; заверено копие на нарочна
справка (лист 27); справка за нарушител/водач (лист 35); както и обясненията на
самата Л..
Съответно, на 01.10.2023г. е налице управление на МПС
от лице, непритежаващо съответно СУМПС, респективно неправоспособен водач,
поради което е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.5 от ЗДвП.
Независимо от посоченото обаче, субект на ПАМ по
смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът, чието МПС е управлявано от
лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.
Собственикът на процесното МПС, представляващо лек
автомобил “МЕРЦЕДЕС ВИТО ТУРЕР“, с Рег.№****, е “БУЛТИР“ ЕООД, което
обстоятелство не е спорно между страните; изрично е посочено в оспорената
заповед и се потвърждава, както от доказателствата, събрани в рамките на
административното производство, така и от приетото по делото заверено копие на
Свидетелство за регистрация (голям талон) Част І (лист 8).
Поради изложените съображения, настоящият състав на
съда намира, че оспорената по делото заповед се явява издадена при неправилно
определяне на адресата на заповедта, тъй като вместо срещу собственика на
процесния автомобил (“БУЛТИР” ЕООД), заповедта е издадена, съответно ПАМ е
приложена, по отношение на управителя на “БУЛТИР” ЕООД. Неправилното определяне
на адресата на заповедта представлява нарушение на материалноправни разпоредби,
което обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява самостоятелно
и достатъчно основание за нейната отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, а с оглед заявеното искане от страна
на ИФЗ началник на III-то РУ в ОД на МВР- Пловдив за
намаляване на разноските на другата страна (жалбоподателя) за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от
09.07.2004г., вероятно представляващо възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, съдът съобрази следното:
От една страна, ИФЗ началник на III-то РУ в ОД на МВР- Пловдив не е страна по делото, за
да изразява становище по жалбата, включително и за претендираните от жалбоподателя
разноски.
А от друга страна, според чл.78, ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от
Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес (какъвто е настоящият
случай), извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1 000,00 лв.
По Договор за правна помощ и съдействие от 09.10.2023г.
(лист 5) жалбоподателят заплаща адвокатско възнаграждение в размер на 850,00
лв., което очевидно не е прекомерно. Освен адвокатското възнаграждение, в полза
на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 50,00 лв. (лист 2),
представляваща заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0438-000153 от 02.10.2023г., издадена от началник на
сектор в Трето районно управление в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която на
А.И.В., ЕГН **********, в качеството му на управител на “БУЛТИР“ ЕООД, е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП-
“прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек
автомобил “МЕРЦЕДЕС ВИТО ТУРЕР“, с Рег.№****, собственост на “БУЛТИР“ ЕООД, за
срок от 6 месеца”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, да заплати
на “БУЛТИР“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Барикадите“ №8, ет.6, ап.15, ЕИК *********, сумата от общо 900,00 (деветстотин)
лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:/п/.........................
/Н.Бекиров/