РЕШЕНИЕ
№
196
гр.
Враца, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 15.01.2024 г.
/петнадесети януари, две хиляди двадесет и четвърта година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела МОНОВА, без
участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 635 по описа на АдмС Враца
за 2023 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 220,
ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, във вр. с чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и във вр. с чл. 44, вр. чл. 22, параграф
7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза /МКС/.
Образувано е по ЖАЛБА на Г.В.В. ***,
чрез адв. В.Б. от ***, против Решение № 32-221628/13.06.2023г. на Директора на
ТД „Митница Русе“, с което е извършена промяна на декла-рираната митническа
стойност на * * лек автомобил /л.а./ „БМВ Х3“, 2996 куб.см. заявен с МД
/митническа декларация/ MRN 20BG004300002348R9 от 06.11.2020г., от 1700 USD
/2 805.36 лв./ на 4 973 USD /8 206.49 лв./, със съответно определено
допълнително държавно вземане за доплащане в размер на 540.11 лв. /мито/ и
1 188.25 лв. /ДДС/.
В жалбата са изложени доводи за
допустимост на жалбата и за незако-носъобразност на оспореният акт, поради
противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Излагат се
множество съображения за незаконосъобразност. На първо място, че към МД са били
представени всички необходими данни и документи, доказващи реалността на
договорената цена на внесения в страната автомобил и не е имало никакво
основание за оспор-ване и отхвърляне на декларираната митническа стойност на
внесения л.а. На второ място, че
митническите органи са оспорили и отхвърлили декларираната митническа
стойност неоснователно, немотивирано, на база противоречиви, голословни
твърдения, но реално не съществуващи сведения и документи, което е в разрез,
както с процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията (РИ 2015/2447), така и с чл.22 пар. 6 от Регламент (ЕС) на
Европейския парламент и на съвета за приемане на МКС. На трето място, че по
същество, при определяне на новата митническа стойност са нарушени процедурата
и редът за остойностяване на л.а., определени в митни-ческото законодателство.
На четвърто място, че напълно необосновано не е бил използван и резервния метод
по чл.144 пар.1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл.74
пар.3 от МКС. На пето място, че промяната в декларираната договорна стойност не
може да се извършва на база на голословни твърдени информации и документи от
американските митнически служби, с мотив, че същата представлява резервен метод
по чл.144 пар.2 от РИ 2015/2447 във вр. с чл.74 пар. 3 от МКС. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените по
делото разноски.
Пред съда в
с.з. не се явява представител на жалбоподателя, като с писмена молба /на л.86
от делото/ от пълномощника се иска
даване ход на делото и разглеждане в тяхно отсъствие, като се прави възражение
за преко-мерност на претендирани от насрещната страна разноски.
Ответникът – Директора на ТД Митница
Русе, чрез пълномощник – ** В. Й.с молба /л.89/ оспорва жалбата и претендира
разноски за юрисконсулско възнаграждение. В представено към молбата писмено Становище
/л.90-91/ сочи, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение правилно и
законосъобразно, за което се излагат доводи. Иска се оставяне без уважение на
жалбата и потвърждаване на решението. Не се явява представител пред съда в с.з.
По делото са събрани писмени
доказателства. С жалбата /л.5-9/ са приложени писмени доказателства /л.11-25/.
От страна на ответника е прило-жено е заверено копие от образуваната пред адм.
орган адм.преписка /л.30-74/. Допълнително от ответника, по искане на съда, е
представен заверен превод на български език на документ на чужд език приложен
към преписката /л.83-84/ - „Electronik export information“ /EEI/ или
„Електронна информация за износа“.
Съдът, след като се
запозна с доводите на страните, доказателствата към жалбата и към
административната преписка, след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.
168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря на изискванията за
форма и съдържание, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Решението е връчено на 10.11.2023г. по емайл /л.17 и л.74/, а
жалбата срещу него е постъпила на 21.11.2023
г. /л.5/. Съдът не приема, че оспореното решение е връчено надлежно на
14.09.2023г., тъй като не е изпълнено изискването на чл.19а ал.5 от ЗМ за
„документирано издирване“. В тази връзка съдът приема изложените съображения в
жалбата по нейната допустимост, както и с оглед посочената съд.практика –
Определение № 4814/ 18.05.2022г. по адм.д. № 4524/2022г. на I отд. на ВАС. Към
жалбата са приложени документ за внесена д.т./л.3/, Пълномощно /л.10/ и
препис - изпратен на ответника /л.29/. Съдът счита, че като адресат на
жалбата оспорващият има правен интерес от оспорването ѝ. Жалбата отговаря
на изискванията за форма и съдържание, съгласно чл. 150 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
На 06.11.2020 г. в ТД „Митници Русе“ е приета
Митническа декларация /МД/ с MRN 20BG004300002348R9 /л.65-66/ с вносител Г. В.В.
*** с режим „допускане за свободно обращение“ на стока – пътнически автомобил, *,
к*, марка „БМВ“ модел „Х3“, бензин, бр. места 5, първа регистрация ****,цвят
бял, раб.обем 2996 куб.см., мощност 240 HPSAE, фабр. № двигател неоткрит, фабр.
№ шаси: 5UXWX5C57CL729057.
Код
по ТАРИК за стоката е № 8703 23 980 00, държава на изпращане САЩ, в ЕД
4/11 „Обща фактурна стойност“ – 1700
USD, при обменен курс 1.6501, в ЕД 4/14 „Цена на стоката“ - 1700 USD, условия на
доставка – DAP *. Посочена е митническа стойност на л.а. в размер на
2 805.36 лв., с определени мита 280.54 лв. и ДДС 617.18 лв. /л.66/.
Към МД от 06.11.2020г. са приложени
документи – сертификат от транспортната администрация на щата **, от
07.08.2020г. /л.67 и л.15-16, в превод на л.13-14/, разписка от 15.09.2020г.
/л.68 и л.12, в превод на л.11/, транзитна декларация /л. 70, в превод на
л.69/, както и 2бр. пълномощни /л.71 и л.72/.
С писмо изх. рег. № 32-248668/03.08.2021г.
/л.61/ и в изпълнение на Заповед № ЗТД-4000-201/25.06.2021г. на Директора
на ТД Митница Русе е започната проверка
на митническата стойност на употребявани пътни превозни средства по линия на
международната административна помощ.
Постъпило е писмо /л.62-63/ от
Департамент за вътрешна сигурност на *, Служба митнически граничен контрол на *Посолство
на ***, Служба за митническа и гранична защита на *, от 23.02.2023г. до Агенция
„Митници“ ЦМУ, със справка и приложена „Electronik export information“ /EEI/ -
„Електронна информация за износа“ /ЕИИ - на л.64, в превод на л.83-84/. В ЕИИ е
посочена продажна цена или себестойност, ако не е продадено, на процесното „БМВ
Х3 в размер на 4 973 USD /щатски долари/.
С Възлагателно писмо /л.47/ на Директора на
ТД Митница Русе е възложено на вещо лице да извърши справедлива пазарна оценка
на употребявани 19 бр. МПС, в т.ч. и процесното „БМВ Х3“. Съставен е от вещото
лице Доклад за пазарната оценка от 15.02.2023г. /л.48-60/. Пазарната стойност
на „БМВ Х3“ /без Мито, ДДС и РД/ е оценена на 6 394.85 лв.
До жалбоподателя Г.В. е изпратено писмо
/л.45/ от ответника, с изх. № 32-169965/05.05.2023г., относно последващ контрол
на декларирането и същия е уведомен, за иницииране на административно
производство, за оспорване и определяне на нова митническа стойност на
декларираното МПС „БМВ Х3“, изложени са
обстоятелствата за това и даден срок от 30 дни за становище. Писмото е получено
на 10.05.2023г. /л.46/ от А. В., ** Г.В. /л.26/. Преди това с изх. номер от
10.03. 2023г. е изпращано същото писмо /л.42/, но същото е върнато /л.43/.
Оставяно е и съобщение по чл.18а ал.9 от АПК /л.44/ на 26.04.2023г.
С Решение № 32-221628/13.06.2023г.
на Директора на ТД „Митница Русе“ /л.18-24 и л.34-38/ е извършена промяна на
декларираната митническа стойност на употребяван катастрофирал лек автомобил
„БМВ Х3“, 2996 куб.см. заявен с МД MRN 20BG004300002348R9 от 06.11.2020г., от
1700 USD /2 805.36 лв./ на 4 973 USD /8 206.49 лв./, със съответно
определено допълнително държавно вземане за доплащане в размер на 540.11 лв.
/мито/ и 1 188.25 лв. /ДДС/. Изпратени са две писма по пощата с решението
до жалбоподателя, но същите са върнати /л.39 и л.40/, като непотърсени.
Поставено е съобщение по чл.19а ал.6 от ЗМ на таблото на съобщения /л.41/ на
30.08.2023г., което е свалено на 14.09.2023г. С писмо от 05.11.2023г. /л.73 и
л.25/ жалбоподателя Г.В. изискал да се запознае с решението. Същото му
е изпратено с писмо с изх. номер от 10.11.2023г. /л.74 и л.17/, в което писмо е
указано, че е прието, че същото се счита връчено на 14.09.2023г.
С
Решението от 13.06.2023г. на Директора на ТД „Митница Русе“ за да се извърши
промяната на декларираната митническа стойност на л.а. „БМВ Х3“, е прието, че след
извършен анализ във връзка с идентифициран риск на декларирани занижени
стойности на ППС, изнеси от * и допуснати за свободно обращение в*, е
осъществена последваща проверка по линия на международното сътрудничество. При
проверката е установено, че съгласно ЕИИ цената на МПС, декларирана при
изнасянето му от * е в размер на
4 973 USD, която сума кореспондира с данните от митническото оформяне,
като е налице съвпадение на данните за изпращач, превозвач, контейнер, данни за
МПС, номер на регистрационен талон и връзката с вносителя. Прието е, че
митническата стойност може да се определи по чл.70 от МКС и стойността на
стоката е тази посочена в ЕЕI, като именно тази сума 4 973 USD
жалбоподателят Г.В. е заплатил, поради което неправилно е изчислена
митническата стойност на декларирания автомобил. Въз основа на тази сума е определено за доплащане мито 540.11 лв. и
ДДС 1 188.25 лв.
При така изяснената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред Административен съд
Враца е Решение № 32-221628/13.06.2023г. на Директора
на ТД „Митница Русе“.
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизвод-ствените правила, да не противоречи на материално-правните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
В настоящият случай оспорения акт е издаден от
Директора на ТД Митница Русе, за което има приложен документ – Заповед /л.32/,
в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма. Съгласно чл.
101, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. размерът на дължимите вносни или износни
мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква
или се счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом
тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в
чл. 5, т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на
митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се
извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за
съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя
страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, §
3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите
органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и
настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19, ал. 7 от ЗМ за целите на
прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без пред-варително
заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са
възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако
не е предвидено друго. Няма допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 146 т. 1
и т. 2 от АПК.
Спазена е и регламентираната в нормативната
база процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, касаещи процедурата за извършване на последващ контрол на декла-рирането,
залегнала както в ЗМ, така и в относимата към случая нормативна уредба,
съдържаща специфични правила за издаване на административен акт от категорията
на настоящия. Уведомен е жалбоподателя за извършване на допълнителна проверка,
като му е дадена възможност за становище. Съгласно чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ
за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 след вдигане на
стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез
проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и
придружаващите документи. В случая е налице хипотезата именно на последващ
контрол на декларирането по смисъла на чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ.
В конкретния казус митническият орган е извършил последващ контрол на
подадената митническа декларация по чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
тъй като е взел предвид както представените от получателя на стоката
доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел
установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на
действията при поставяне на стоките под режим "допускане за свободно
обращение". Няма допуснато съществено нарушение по смисъла на чл.146 т. 3 от АПК.
Оспореното решение е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материално-правни
разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК,
по следните съображения:
Когато митническата стойност не може да се
определи съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, на основание разпоредбата
на чл. 74, § 3 от Регламента, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи
на принципите на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл.
VII от Общото споразумение за митата и
търговията и Глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент
(ЕС) 952/2013.
Така определената стойност се основава във
възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности,
като на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
когато не може да се определи митническата стойност на стоката по § 1 на същия
член се използват други подходящи методи за определяне на митническата
стойност.
При определяне на митническата стойност на
автомобил, следва да се отчете и износването при всеки отделен случай, като
процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила, различието в
екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и би могъл да се
определи при извър-шване на експертна оценка, след което на основание чл. 74, §
3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се определи нова митническа стойност.
Митническата стойност по този метод може да се базира на цени на нови или
употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със сума,
която да отразява състоянието на автомобила.
Правилното и законосъобразното определяне на
митническата стойност е от съществено значение за определянето на размера на
задълженията. При всички случай органът е длъжен да изложи мотиви, в които да
посочи установените от него факти и правни основания, въз основа на които се
издава административния акт. Митническият орган следва да установи и мотивира
наличието на основания, които да доведат до неприемане на митническата
стойност. В тази връзка „основателно съмнение“ е съмнение, което се основава на
обективно съществуващ факт, но не и на невъзможността на митническия орган да
събере необходимата информация.
В конкретният случай митническите органи не
са изпълнили задълже-нието си да обосноват наличието на "основателни
съмнения" по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС)
2015/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия
орган е да докаже възник-налите у него основателни съмнения, че декларираната
стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по
същото време. Видно от съдържанието
на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е
определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на
стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената не
представлява реално платената цена. Митническите органи не оспорват, че договорната
цена на внесения автомобил е тази по разписката, но на база събраните
допълнителни доказателства при проверката приемат, че цената е занижена. В тази
връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се
прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за
митнически цели, посочени съответно в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС)
952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В
този смисъл налице е нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина,
по който следва да бъде определена митническата стойност. Изложеното обосновава
извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на МД е
договорната стойност и решението, с което не е приета митническата стойност по
декларацията и е определена нова при липса на безспорна обосновка, е
незаконосъобразно поради противоречието му с материално-правните разпоредби на
закона.
Основателни се явяват възраженията на
жалбоподателя, че опреде-лянето на новата митническа стойност е необосновано и
незаконосъобразно. Същото се базира на получена информация за стойност на
автомобила, декларирана при износ от *, а именно „Electronik export
information“ /EEI/ - „Електронна информация за износа“, която не дава яснота
дали се касае за продажна цена или за декларирана себестойност на автомобила,
дали става въпрос за реално платена цена, като в справката жалбоподателя не е
посочен като получател или страна по покупката и посочената стойност не може да
се приеме за договорена и платена от същия. Към въпросната информация не е
представена фактура и доказателство за плащане. Използван е метода,
регламентиран в чл.70 от МКС – метод на договорна стойност на внасяните стоки,
използвана е „стойността“ декларирана при износ, която американските митнически
власти твърдят, че е декларирана на база продажната фактура, т.е. договорената
стойност на автомобила. Определянето на новата митническа стойност на база
получена електронна информация за износ на автомобила от *е неправилно, доколкото
в посочената информация няма по-голяма тежест от информацията, съдържаща се във
вносната митническа декларация в България, още повече, че пред българските
митническа власти са пред-ставени и разписката/договор за покупка на
автомобила, представляваща доказателство за извършеното плащане на доставената
цена, доколкото в справката от американските митнически власти липсват такива
доказателства.
Не е спазено правилото на чл.74 § 1 от МКС,
съгласно което, в случай, че митническата стойност е отхвърлена от митническите
органи и не може да се определи по основния метод, поради липса на данни за
това, митническите органи са били длъжни да приложат следващите методи,
изброени в § 2 и § 3 на чл.74 което не е направено. Не са спазени правилата
за осъществяване на последващия контрол, регламентиран в разпоредбите на чл.84а
– чл.84м от ЗМ. Извършените запитвания до американските митнически власти,
както и анализи, и проверката на поучената информация е следвало да бъдат
извършени от компетентните органи, предвидени в чл.84б от ЗМ, след издаване на
заповед по чл.84в от ЗМ, и при спазване на всички останали специфични законови
правила и процедури за осъществяване на последващия контрол.
Терминът "основателни
съмнения" е дефиниран в Регламент за изпъл-нение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за създаване на Митни-чески кодекс на Съюза, като
неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно
конкретно установените факти и обстоя-телства. Следователно, за да се пристъпи
към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният
орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата
на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В този смисъл, точно и ясно трябва да
бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде
определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и
основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя
митническата стойност.
В тази връзка в чл. 140 от Регламента
за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015г. е предвидена
възможност за неприемане на декла-рираните договорни стойности в случаите,
когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., и тези съмнения не са отпаднали след
изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването
на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което
съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи
могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да
прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на
внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако
съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са
поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи
и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната
си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.
По делото е приета като
доказателство Разписка 5045/15.09.2020г., която фактически е Договор за
продажба на МПС, същата е приложена и в превод /л.11/, издадена от продавач: „*“
****, с купувач: жалбоподателя Г. В.В. за закупу-ване на процесния лек
автомобил „БМВ Х3“ за сумата от 1300 щатски долара + 400 щ. долара /доставка до
*/, или общо 1 700 щ.долара.
Административният орган без да
оспорва автентичността на пред-ставенана разписка/договор за придобиване на
стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната
митническа стойност в същата. От страна на административния орган не е посочена
причина за незачитане на данните за платената сума по нея, при условие, че не
се отрича автентичността. Доколкото административният орган не е оспорил
разписката, то настоящият състав приема, че по делото не е спорно извършването
на сделка с предмет процесния лек автомобил „БМВ Х3“, не са спорни и страните
по сделката в качеството им на продавач и купувач, а единственият спорен
елемент е продажната цена на автомобила.
Безспорно митническата стойност е
договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само
и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече,
че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи,
които доказват цената на стоката.
Ответника се позовава на представената
информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташе към
Службата на САЩ по митници и гранична защита, а именно Електронна информация за
износ (Electronic Export Information) - еквивалент на европейска митническа
декларация за износ. Същата е приета като доказателство по делото, като има
приложен и превод на български език. Настоящият състав счита, че посочената
декларация от една страна не представлява официален документ по смисъла на
чл.84д от ЗМ, в частта за посочената стойност на л.а., а от друга – стойността, посочена в EЕI
съществено се различава от установената в административното производство.
Доколкото новата митническа стойност на стоката
е незаконосъобразно определена, то такива са и определените допълнителни
задължения за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата
декларация, както и евентуално лихвата върху определените суми, поради което
обжалваното решение следва да се отмени изцяло. В случая жалбата се явява
напълно основателна.
Неоснователни се явяват доводите и възраженията
на ответника в писменото становище от процесуалния представител.
При този изход на делото и на основание чл.
143, ал. 1 АПК
ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски
- платена д.т. от 10 лв. /л. 3/. За възнаграждение
на пълномощника - адвокат не са представени
доказателства.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, от АПК, Адм. съд Враца
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 32-221628/13.06.2023г. на
Директора на ТД „Митница Русе“, с което е извършена промяна на декларираната
митническа стойност на лек автомобил „БМВ Х3“, заявен с МД MRN 20BG004300002348R9
от 06.11.2020г., от 1 700 USD на
4 973 USD и определено допълнително доплащане в размер на 540.11 лв.
/мито/ и 1 188.25 лв. /ДДС/.
ОСЪЖДА
ТД „Митница Русе“ при Агенция „Митници“ да заплати на Г. В.В. *** разноски
по делото в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване, чрез АдмС Враца, пред ВАС в 14 /четиринадесет/ – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМ.
СЪДИЯ: