Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 03.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 95 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0906-002018 от 20.12.2018 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на Н.Ц.Д. ***, административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Д., който го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи, че обжалваното НП е било издадено въз основа на постановление на прокурора, с което е било отказано образуването на наказателно производство, но това постановление не му е било връчено, а за него разбрал от обстоятелствената част на наказателното постановление, след което отишъл в деловодството на прокуратурата и се запознал със съдържанието му. Изтъква, че погрешно в постановлението на прокурора е било отразено, че управляваното от него МПС в деня на проверката е било с прекратена регистрация, считано от 03.09.2018 година. Развива съображения, че дори и постановлението на прокурора да е основание за издаването на обжалваното НП, то редно е било преди това да бъде запознат с него. Като не е сторено това счита, че му е било нарушено правото на защита, тъй като в случая именно прокурорското постановление слага началото на административнонаказателното производство. Сочи, че това е съществено процесуално нарушение и достатъчно основание да бъде отменено като незаконосъобразно наказателното постановление.
Алтернативно в жалбата са развити и доводи за маловажност на нарушението и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва и доказаността на субективната страна от вмененото му нарушение, като изтъква, че друг е собственик на автомобила, който управлявал и че му го е предоставил инцидентно, но не го е уведомил, че същия е със снета регистрация. Сочи, че дори и собственика не е знаел за това обстоятелство, а самия той е нямало как да предвиди и да е наясно с този факт, което изключва умисъла в действията му.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адвокат Ф.Ф., който поддържа изцяло жалбата с наведените с нея доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че по време на проверката управлявания от жалбоподателя Д. автомобил е имал действаща като времеви интервал застраховка ГО, но полицата е била от ЗК „Олимпик”. Не оспорва факта, че от 00:00 часа на 17.08.2018 г. всички застрахователни полици издадени от този застраховател са били обявени за невалидни, тъй като дружеството е било обявено в ликвидация. Но изтъква, че единствената информация за това, за която се предполага, че е стигнала до жалбоподателя е чрез средствата за масова информация, като следва да се отчете, че Д. е бил само ползвател на автомобила. Счита, че наказващият орган е следвало да установи, че собственика на автомобила е бил уведомен за този факт – обявяването на полицата за невалидна, като се позовава и на разпоредбата на чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането. В контекста на тези обстоятелства поддържа и развива изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Подробно застъпва тезата за липсата на нарушение от субективна страна, като акцентира и на факта, че предоставения на жалбоподателя автомобил е бил с регистрационни табели и по никакъв начин той не е могъл да знае или предполага, че регистрацията му е била прекратена.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Д.П.П., В.Т.Н. и Г.Н.Н., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 20.12.2018 г. началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Ловеч издал наказателно постановление № 18-0906-002018 срещу Н.Ц.Д. ***, за това, че на 19.10.2018 г., около 16:20 часа в гр.Ловеч, по бул.»Велико Търново» с посока гр.Севлиево, управлявал товарен автомобил ******. Бил спрян за проверка от свидетелите Д.П. и Г.Н., които при извършената проверка установили, че автомобилът бил с прекратена на 03.09.2018 г. регистрация. Като обстоятелства при извършване на нарушението наказващият орган е посочил и че на Д. бил съставен АУАН серия Д № 613897 от 19.10.2018 г., който акт, заедно с писмо били изпратени на Района прокуратура гр.Ловеч. С постановление № 2367813.11.2018 г. прокуратурата е отказала образуването на досъдебно производство и е изпратила материалите на началник сектор «Пътна полиция» за налагане на административно наказание. От така изложената фактическа обстановка наказващият орган приел, че жалбоподателят Д. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. На основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП наложил на Н.Д. глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и са му били отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/.
След внимателна преценка на ангажираните по административнонаказателната преписка доказателства, съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е било издадено въз основа на постановление от 13.11.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч (изх.№ РП № 2367/2018 г.), с което е било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.345 от НК срещу Н.Ц.Д. /л.7-8/. Постановлението е подлежало на обжалване пред Окръжна прокуратура гр.Ловеч, но на същото е отбелязано, че не е било обжалвано и е влязло в сила на 11.12.2018 година. Видно от обратната разписка на л.27 от делото, постановлението обаче е било получено от Н.Д. на 09.01.2019 година. Преди това, както се посочи и по горе, на 20.12.2018 г. началникът на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч издал обжалваното в настоящето производство наказателно постановление.
В постановлението за отказ да се образува досъдебно производство прокурора е приел, че макар и формално да са били осъществени признаците на престъплението по чл.345 от НК, то са били налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК в хипотезата на явна незначителност на обществената опасност на деянието. Разпоредил е материалите по преписката да бъдат изпратени на началника на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР Ловеч, за налагане на административно наказание на Н.Д. по ЗДвП и ППЗДвП.
С оглед на тези данни при издаване на наказателното постановление съдът намира, че съществено е било нарушено правото на защита на жалбоподателя Д.. Наказателното постановление е било издадено въз основа на постановлението на прокурора, с което към този момент – 20.12.2018 г. Д. не е бил запознат, съответно не е имал възможността да го обжалва пред по-горестоящия прокурор, каквото право е имал. На практика, до получаване на прокурорското постановление на 09.01.2019 г. (на същата дата Д. е получил и обжалваното НП) той въобще не е бил в известност, че резултатите от констатираното при проверката на 19.10.2018 г. са били изпратени в Района прокуратура гр.Ловеч за проверка за извършено престъпление по чл.345 от НК. Видно от материалите от наблюдателна преписка № 2367/2018 г. на РП Ловеч /л.23-32/, приложена и в оригинал по настоящето дело, Н.Д. въобще не е бил разпитван или пък са му били снети някакви обяснения по случая. Същевременно, в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочен АУАН серия Д № 613897 от 19.10.2018 г. /л.31 на гърба/, който акт обаче е съставен срещу Д. за управлението на автомобил, за който е нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка «гражданска отговорност» - нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, а едновременно с това в обжалваното НП като извършено нарушение е посочено управлението на автомобил с прекратена регистрация. Безспорно, двете обстоятелства са взаимно свързани, тъй като липсата на валидна задължителна застраховка ГО води до служебна дерегистрация на съответното МПС, но на жалбоподателя това е нямало как да бъде известно, при положение, че за прекратената регистрация е научил едва от постановлението на прокурора. По този начин, в обстоятелствената част на процесното НП са били посочени объркващи и противоречиви за жалбоподателя данни, което в съчетание с факта, че и двата акта, този на прокурора и наказателното постановление, са били получени едновременно (на 09.01.2019 г.) е довело до нарушаване правото му на защита, тъй като не е имал яснота за какво точно е санкциониран. Към този момент – 09.01.2019 г., жалбоподателят Д. е знаел единственно за съставения му АУАН № 613897 от 19.10.2018 г., но той, както се посочи по-горе е бил за нарушение по чл.638, ал.1 от КЗ.
Начинът по който се е развило производството по издаване на обжалваното НП пряко е рефликтирал и върху установеността на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна.
Въпреки, че в настоящето производство постановлението на прокурора не е предмет на разглеждане, то не може да не бъдат отчетени някои негови особенности, тъй като същите са в пряка връзка с описаните в наказателното постановление обстоятелства при извършване на административното нарушение.
На първо място – неправилно постановлението на прокурора е било изпратено в сектор «Пътна полиция», преди да е било връчено на Н.Д.. Въпреки, че с него е било отказано образуването на досъдебно производство срещу Д., то той е имал интерес да го обжалва именно поради посочените в постановлението от прокурора основания за отказ. Прокурорът е приел, че от формална страна деянието (управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред) е било извършено, но като основание за отказа е приел маловажност, докато Н.Д. твърди, че няма как да е знаел този факт, тъй като автомобилът не е негова собственост, само го е ползвал. В този смисъл, ако е имал възможността да обжалва постановлението на прокурора пред Окръжна прокуратура гр.Ловеч, е можел да развие и докаже тезата си за липсата на извършено престъпление от субективна страна, респективно, ако тази теза е била възприета от по-горестоящия прокурор, то основанието за отказ за образуване на досъдебно производство е щяло да бъде липсата на извършено престъпление, а не маловажност. Съответно – постановлението на прокурора е нямало да послужи като основание за издаване на НП. А данни и доказателства, че на Н.Д. не може да се вмени виновно поведение в извършването на престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК са били налице, както при обсъждане на прокурорската преписка, ако случаят е бил разследван и изяснен по-задълбочено, така и при обсъждането на нарушението на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП в настоящето производство.
На следващо място - безспорно по делото се установи, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е собственост на свидетелката В.Н.. Същата заявява, че често е предоставяла автомобила за ползване от Д., като в обсъждания случай му е предоставила и всички документи, включително и полицата за сключена ГО. Твърди, че не е знаела, че полицата е невалидна. Показанията и са достоверни и логични, доколкото информацията за изпадналата в несъстоятелност ЗК «Олимпик» е разпространена основно чрез медиите. И ако знанието на това обстоятелство до известна степен може да се предполага у свидетелката Н., то няма как дори и да се предполага знание при нея за конкретния факт, а именно : че всички сключени полици за застраховка ГО с тази компания са били обявени за невалидни, считано от 00:00 часа на 17.08.2018 година. В тази връзка основателни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че Н., като собственник на автомобил, за който полицата за сключена застраховка ГО е била обявена за невалидна е следвало да бъде уведомена за това по реда на чл.574, ал.10 от КЗ от Информационния център при Гаранционния фонд. Доказателства за такова уведомяване обаче липсват. След като за собственника на автомобила не е установено по категоричен начин, че е бил запознат с факта, че полицата за ГО е невалидна, както и липсват доказателства, че Н. е била уведомена и е знаела, че на 03.09.2018 г. регистрацията на автомобила й е била прекратена /справка на л.32 от делото/, то с още по-малко основание може да се предполага знание за тези обстоятелства у жалбоподателя Д.. Житейски логично е, получавайки автомобила от свидетелката Н., жалбоподателят да не чете подробно всички документи, които следва да го придружават и които следва да представи при проверка, още по-малко пък да изследва дали същите са валидни или не. А и липсвали са основания да се съмнява в тях, при положение, че автомобилът е имал поставени на съответните места регистрационни табели. Иначе казано, липсват и по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да установяват виновно поведение от страна на жалбоподателя, за това, че той е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация, но въпреки това го е управлявал.
С оглед на изложеното съдът счита, че освен допуснатото съществено процесуално нарушение при издаването на процесното НП, с което е било накърнено правото на защита на жалбоподателя Н.Д., то вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не се установява и доказва от субективна страна.
Поради тези съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-002018 от 20.12.2018 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което на Н.Ц.Д. ***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :