Решение по дело №124/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                               

 

 

 

          Номер ....                   05.02.2019г.         гр.ПЛЕВЕН

 

 

         ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              търговски състав,

на   шести     януари           две     хиляди  и  двадесета година,

в публично заседание , в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

 

СЕКРЕТАР: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ

като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА  

т.д.  124 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.79 ОТ ЗЗД ВР.ЧЛ.286 ОТ ТЗ  И ЧЛ.92 ОТ  ЗЗД.    

         Постъпила е искова молба  от „С. 52“ООД,гр.София, ЕИК****,представлявано от управителя П.И.М.,чрез пълномощника  адв.В.К. от САК,с посочен съдебен адрес против “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК****, гр.Плевен, представлявано от управителя Х.Д.Н., като са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ  и чл.92 от ЗЗД,с  обща цена 232 768,75лв.,от които 132 000лв. главница,представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2014г. и Анекс №1/15.11.2017г. и  100 768,75лв. договорна неустойка съгласно чл.3,ал.3 от Договора и Анекс№1/15.11.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.06.2019г.Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

       В исковата си молба ищецът твърди,че  с ответното дружество е сключил Договор за охрана от 01.04.2014г.,по силата на който „ПСТ ПЛЕВЕН“ЕООД/с настоящо наименование “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД/, гр.Плевен, ЕИК****,в качеството си на „възложител“ е възложило на „изпълнителя“ „С. 52“ООД,гр.София,извършването на въоръжена охрана на обект „Механизация“,гр.Плевен и „Кариера“, с.Б.,Пл.област.Договорът е сключен за период от една година, считано от 01.04.2014г.,като е предвидено автоматичното му подновяване за още една година/без ограничение в подновяването му/,ако в срок от един месец от изтичане на договора нито една от страните не отправи предизвестие за прекратяването му.Възложителят се  е задължил по договора да заплаща месечно възнаграждение на изпълнителя за извършваните услуги в размер на 6 750,00лв. без ДДС,в срок до 10-то число на текущия месец.

       Ищецът твърди,че на 15.11.2017г. е подписан Анекс №1,с който страните са договорили промени в първоначалния договор,а именно:цената за услугата се променя на 18 750,00лв. без ДДС на месец,или 22 500лв. с ДДС,платими до 5-то число на текущия месец.Изменена е и клаузата на чл.3,ал.3 от Договора,като страните са договорили,че при забава в плащанията,възложителят дължи неустойка в размер на 0,5% на ден върху всяко просрочено плащане до окончателното му погасяване.Анексът влиза в сила от 01.01.2018г.

        През м.декември 2018г. страните са уговорили,считано от 01.01.2019г. месечното възнаграждение да се увеличи на 24 000лв. с ДДС,като съгласно уговорката ищецът е подписал и изпратил на ответника Анекс №2/05.12.2018г.Ищецът твърди,че ответникът е подписал Анекс№2 и е осчетоводявал задълженията си по него,но до настоящия момент не е изпълнил задължението си да изпрати екземпляр от подписания Анекс№2 на „С. 52“ООД,гр.София.

       Ищецът твърди,че е извършвал качествено  и в срок всички свои задължения по сключения Договор за охрана,като за извършените услуги е представял за плащане съответните фактури.Издал е фактура №**********/28.02.2018г. за авансово плащане за 11 месеца напред,като по нея ответникът е платил само дължимото ДДС в размер на 41 250лв.,а за останалата част е дължал плащане на съответната сума за всеки месец без ДДС.Съответно „С. 52“ООД,гр.София е издавало  текущо месечни фактури за стойността на месечното възнаграждение без ДДС/18 750лв./,а съгласно счетоводните правила е отразявано,че плащането за съответната месечна фактура е свързана с  издадената фактура за авансово плащане.Всички издадени фактури са приети и осчетоводени при ответника.Не са постъпили от негова страна претенции за неизпълнение или некачествено изпълнение.

       Поради забавено и частично плащане ищецът е поканил с надлежно писмо възложителя да заплати натрупаните задължения до момента,като въпреки поканата,не са извършени плащания.

       За забавено плащане ищецът твърди,че му се дължи заплащане и на неустойка съгласно чл.3,ал.3 от Договор за охрана и редакцията му с Анекс №1/15.11.2017г.

         Ищецът посочва,че ответното дружество му дължи сума в размер на 132 000лв. общо като главница,представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2014г. и Анекс №1/15.11.2017г. към него,както и за забавеното плащане дължи договорна неустойка в общ размер на 100 768,75лв. съгласно чл.3,ал.3 от Договора и Анекс№1/15.11.2017г.,като ги е уточнил по фактури и периоди на забава /фактури №**********/07.09.2018г., №**********/10.10.2018г.,№**********/09.11.2018г.,№**********/12.12.2018г., №**********/ 09.01.2019г., №**********/ 01.02.2019г., №**********/05.03.2019г.,№**********/03.04.2019г.,№**********/03.05.2019г. и №**********/03.06.2019г.За дължимите суми е представена с ИМ и Справка по чл.366 от ГПК

         Ищецът счита,че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ  и чл.92 от ЗЗД,с  обща цена 232 768,75лв.,от които 132 000лв. главница,представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2014г. и Анекс №1/15.11.2017г. и 100 768,75лв. договорна неустойка съгласно чл.3,ал.3 от Договора и Анекс№1/15.11.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.06.2019г.

       С исковата молба се представят писмени доказателства и се прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с поставена задача в исковата молба. Ищецът моли на осн.чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи намиращия се у него и подписан Анекс №2/05.12.2018г.

        Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.Постъпил  е писмен отговор  в законовия срок.

        Ответникът е изложил доводи за нередовност на ИМ.        Признавал е,че между страните има сключен Договор за охрана от 01.04.2014г. и Анекс №1/15.11.2017г.Оспорил е изцяло твърденията на ищеца за сключен последващ  Анекс №2/05.12.2018г.,с който да са променяни насрещните права и задължения на страните,вкл. и размера на дължимото възнаграждение на ищеца.Оспорил  е  обстоятелството да е осчетоводявал и включвал в търговските си книги фактури,издадени от ищеца,в които да е посочено възнаграждение като месечна сума в размер на 24 000лв. за периодите след 01.01.2019г.

       Също така ответното дружество е посочило,че в рамките на изпълнение на процесния Договор за охрана е сключена Спогодба на 15.10.2018г.,като страните с взаимни отстъпки са разрешили възникналите насрещни претенции до датата на спогодбата.Възразява по исковата претенция на ищеца за заплащане на  възнаграждение и/или неустойки, и /или каквито и да е други обезщетения за неточно изпълнение преди тази дата,като неоснователни.

       При условия на евентуалност прави възражение за неоснователност на  исковата претенция за заплащане на неустойка. На ответника не са представяни фактури,в които да са вписани действителни суми на уговорени месечно възнаграждение по процесния договор.

         Заявява,че оспорва фактури с номера: №**********/ 01.02.2019г.,№**********/05.03.2019г.,№**********/03.04.2019г.,№**********/03.05.2019г. и №**********/03.06.2019г.,които не са осчетоводявани от него,тъй като са неверни.

       Заявява,че няма подписан Анекс №2/05.12.2018г. към Договора за охрана,поради което не може да го представи по реда на чл.190 от ГПК.

       Ответникът представя писмени доказателства,не възразява по искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,като поставя допълнителна задача на вещото лице.

        Постъпила е Допълнителна ИМ,с която се уточнява и конкретизира първоначалната такава.Ищецът твърди,че  ясно и точно е формулирал исковата си претенция,както общо,така и индивидуално по фактури,падеж на плащане,периоди на забава и размер на обезщетението за забава.Дължимите суми са посочени детайлно и в представената Справка по чл.366 от ГПК.

       Неоснователно е възражението на ответника,че страните не са сключили Анекс №2/05.12.2018г.,тъй като ищецът е изпращал многократно с писма до ответника,част от които с обратни разписки,месечните фактури за извършените услуги,представени с ИМ,в които месечната цена е 24 000лв.На следващо място ответникът с писмо от 24.07.2019г. е признал,че е получил оспорените фактури с писмения отговор,всяка от които е на стойност 24 000лв./т.е. с предвиденото съгласно Анекс №2 увеличение на възнаграждението по договора/.Налице са установени трайни търговски отношения между страните,като съгласно чл.292,ал.1 от ТЗ предложението до търговец,с когото предложителят се намира в трайни търговски отношения,се счита за прието,ако не е  отхвърлено веднага. Ищецът твърди,че е изпратил за подпис Анекс №2 на 10.01.2019г.,изпращал е и фактурите на стойност съгласно предвиденото в Анекс №2 с обратни разписки, които ответникът е признал,че е получил в писмото си изх.№251/24-07.2019г..Следователно на осн.чл.292,ал.1 от ТЗ,направеното предложение за промяна в цената на услугата  следва да се счита за прието от ответника и действащо между страните.Наличието на сключена Спогодба между страните касае други вземания по т.д.№211/2018г. по описа на Пл.ОС/описани подробно в Преамбюла на спогодбата/.Предмет на горепосоченото споразумение са вземания по същия договор,но за предходни  периоди,за които ищецът няма претенции в настоящото производство.

        Неоснователни са възраженията за прекомерност на неустойката съгл.чл.309 от ТЗ,както и  за периода на дължимата неустойка.

       Във връзка с възражението на ответника относно легитимацията на ищеца да извършва охранителна дейност-притежаване на лиценз по чл.5,ал.1,т.2 от ЗЧОД,с оглед предмета на представения Договор за охрана,с Допълнителната ИМ се представят Разрешения /Лиценз /за извършване на частна охранителна дейност.

       С Допълнителната ИМ се представят писмени доказателства.Правят се доказателствени искания.

       Постъпил е Допълнителен писмен отговор от ответното дружество в законовия срок.С Допълнителния писмен отговор се поддържат всички възражения и оспорвания от страна на ответника.Същият оспорва даденото описание на представения с Допълнителната ИМ документ по т.I-2,тъй като представената обратна разписка не съдържа информация за това, което се е намирало в писмото.

        С определение на съда по реда на чл.374 от ГПК  са допуснати до разглеждане по същество предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ  и чл.92 от ЗЗД,с обща цена 232 768,75лв.,от които 132 000лв. главница, представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2014г. и Анекс №1/15.11.2017г. и 100 768,75лв. договорна неустойка съгласно чл.3,ал.3 от Договора и Анекс№1/15.11.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 18.06.2019г. до окончателно изплащане на сумата.Приети са представените от страните писмени доказателства , допусната и назначена  е съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба и в писмения отговор на ответника.Изготвено е заключение  от вещото лице Т.Ц.И..

        В първото по делото съдебно заседание е допуснато уточнение на исковата претенция по отношение на предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.286 ТЗ досежно размера на претендираната главница и нейния период, представляващи незаплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за охрана от 01.04.2014 г. и Анекс № 1 към него, а именно: по фактури №№ 6869 от 07.09.2018 г., 6980 от 10.10.2018 г., 7089 от 09.11.2018 г.,  7210 от 12.12.2018 г. ,не се претендира главница като възнаграждение за извършена услуга по процесния Договор за охрана, сключен между страните, а се претендира единствено неустойка за забавено плащане на възнаграждението.По фактура № 7309 от 09.01.2019 г. се претендира частично главница в размер на 12 000 лв. и неустойка върху тази главница в размер на 2 280 лв., както и неустойка в размер 11 343,75 лв.  върху заплатено със забава възнаграждение за м. декември 2018 г. в размер на 18 750 лв. По останалите посочени фактури, издадени през месеците февруари, март, април, май и юни 2019 г., се претендира както главница, така и неустойка, посочени в исковата молба, а именно: главница в размер на 24 000 лв. с ДДС по всяка една фактура, както и съответно посочената неустойка върху всяка една фактура за посочения период от време: неустойка в размер 9 000 лв. по фактура № 7678 от 03.04.2019 г., неустойка в размер на 5 400 лв. по фактура № 7746 от 03.05.2019 г. и неустойка в размер на 1 680 лв. по фактура № 7857 от 03.06.2019 г.

      Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

       Не се спори по делото,че на 01.04.2014г. в гр.София ,между „ПСТ ПЛЕВЕН“ЕООД/с настоящо наименование “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД/, гр.Плевен, ЕИК****,в качеството му на „възложител“ от една страна и от друга-„С. 52“ООД,гр.София,ЕИК****,в качеството му на „изпълнител“ ,е сключен Договор за охрана, с предмет: осигуряването на охрана на обект „Механизация“,гр.Плевен и „Кариера“, с.Б.,Пл.област.Договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.04.2014г.,като е предвидено автоматичното му подновяване ,ако в срок от един месец преди   изтичане срока по договора, нито една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването му.Възложителят се  е задължил по договора да заплаща месечно възнаграждение на изпълнителя за извършваните услуги в размер на 6 750,00лв. без ДДС,в срок до 10-то число на текущия месец.

       На 15.11.2017г. е сключен Анекс №1 към Договора за охрана,като страните са договорили промени в първоначалния договор,а именно:цената за услугата се променя на 18 750,00лв. без ДДС на месец,или 22 500лв. с ДДС,платими до 5-то число на текущия месец. Изменена е и клаузата на чл.3,ал.3 от Договора,като страните са договорили,че при забава в плащанията,възложителят дължи неустойка в размер на 0,5% на ден върху всяко просрочено плащане до окончателното му погасяване.Анексът е влязъл  в сила от 01.01.2018г.

      Спорен по делото е въпросът следва ли да се счита за сключен между страните Анекс №2 с дата 05.12.2018г. ,с който се променя месечното възнаграждение на 24 000лв. с ДДС,считано от 01.01.2019г. , както и дължими ли са  от страна на ответника сумите  като главница по издадени фактури номера: №**********/ 01.02.2019г., №**********/ 05.03.2019г., №**********/ 03.04.2019г., №**********/ 03.05.2019г. и №**********/03.06.2019г.,в размер на 24 000лв. с ДДС,представляващи възнаграждение на изпълнителя за периода м.януари 2019г.-м.май 2019г.,платени ли са същите,както и дължима ли е претендираната неустойка за неизпълнение по представените от ищеца  и издадени от него фактури за  периода м.август 2018г.-м.май 2019г.

      Ответното дружество е оспорило категорично твърденията на ищеца за сключен последващ  Анекс №2/05.12.2018г.,с който да са променяни насрещните права и задължения на страните,вкл. и размера на дължимото възнаграждение на ищеца,изрично е оспорило   обстоятелството да са  осчетоводявани и включвани в търговските си книги фактури,издадени от ищеца,в които да е посочено възнаграждение като месечна сума в размер на 24 000лв. за периодите след 01.01.2019г.

      С исковата молба не  е представен екземпляр от Анекс №2,като по твърдения на ищеца двата екземпляра от този Анекс №2 се намират при ответника,с цел да бъдат подписани и върнат единия екземпляр на ищеца. Едва с Допълнителната искова молба ищецът е представил Бланка на Анекс №2,във връзка с неговото съдържание.От същото е видно,че се касае за промяна в дължимото месечно възнаграждение по първоначално сключения договор за охрана,което се увеличава,считано от 01.01.2019г. на 20200лв. без ДДС,или 24 000лв. с ДДС,като размерът на дължимата неустойка е същият,а останалите клаузи от договора за охрана остават непроменени.

        С Допълнителната искова молба ищецът е представил обратните разписки, с които са изпращани на ответника процесните фактури, издадени от ищеца за периода м.01.2019г. до м.юни 2019г. вкл.

       По делото е представено също така от страна на ищеца и Заявление от ответното дружество “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК**** до

 „С. 52“ООД,гр.София-изх.№251/24.07.2019г./след подаване на исковата молба/,с което ответникът  е уведомил ищцовото дружество,че изпращаните данъчни фактури с дати от 01.02.2019г. –до 01.07.2019г. вкл.,са с невярно съдържание,тъй като са издадени в нарушение на чл.6,ал.1,т.4 от ЗСч. ,в тях се сочи цена,която не е договорена между страните по сделката.

      Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.292,ал.1 от ТЗ ,съгласно която предложението до търговец,с когото предложителят се намира в трайни търговски отношения,се счита за прието,ако не е  отхвърлено веднага.Ищецът твърди,че тъй като е изпратил за подпис Анекс №2 на 10.01.2019г.,изпращал е и фактурите на стойност съгласно предвиденото в Анекс №2 с обратни разписки, които ответникът е признал, че е получил в писмото си изх.№251/24-24.07.2019г.,то на осн.чл.292,ал.1 от ТЗ,направеното предложение за промяна в цената на услугата  следва да се счита за прието от ответника и действащо между страните.

      В хода на съдебното дирене е разпитана като свидетел Н. М. К.,главен счетоводител в ищцовото дружество.В показанията си свидетелката К. посочва,че практиката в дейността на двете дружества във връзка с промяна на клаузите по сключения договор за охрана е да се подготвят в писмен вид Анексите от страна на ищеца,подписват се от управителя на дружеството и се изпращат на другата фирма за подпис от нейна страна. Така е процедирано и в настоящия случай с Анекс №2,като св.К. твърди,че същият е изпратен на ответника в началото на м.януари 2019г.,като свидетелката лично го е поставила в плика,заедно с фактурата,издадена от м.януари 2019г. Анексът не се е върнал подписан и до настоящия момент.Тъй като е имало случаи на изгубени документи,Анекс №2 е изпратен отново през месец март или април с обратна разписка по твърдения на св.К.- куриерска фирма „ЕКОНТ“. На последващи въпроси св.К. е  уточнила,че Анекс №2 е приложен само с януарската фактура.На въпрос на съда може ли да посочи съгласно коя от представените обратни разписки е изпратен Анекс №2 на ответника,свидетелката К. е отговорила,че в януарската,след това мисли априлската,но сама е посочила,че в разписките не пише какво е изпратено.

      С исковата молба е представено Уведомително писмо,изпратено до ответното дружество,получено на 03.06.2019г.,с което е отправена покана за доброволно  изпълнение на задълженията по сключения договор за охрана и Анекс №1 към него в общ размер на 108 000лв. като възнаграждение по договора,както и неустойка от датата,следваща падежа  до окончателното плащане съгласно условията на договора.В тази покана никъде не е посочен Анекс №2 към договора за охрана и дължими суми като главница по този Анекс.

       За изясняване на делото от фактическа страна е изготвено заключение от в.л.Т.И. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.От заключението на вещото лице се установява,че „С. 52“ООД,гр.София,  е издавало данъчни фактури  през месеца,следващ извършването на охраната,а не през текущия,като след м.01.2019г. е издавало данъчни фактури на ответника за месечна стойност от 24 000лв. с ДДС,независимо от това,че Анекс №2 не е подписан двустранно.Тези фактури не са осчетоводявани от ответника. Вещото лице е посочило в табличен вид дължимите суми по счетоводни данни на ищеца за извършена услуга за охрана за периода м.12.2018г. до м.05.2019г.,като дължимата сума като главница е в размер на 132 000лв.,а дължимата неустойка по периоди е общо в размер на 100 768,75лв.Процесните фактури са включени в дневниците за продажби от „С. 52“ООД,гр.София.

        При извършената проверка от вещото лице в счетоводството на ответника “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК****, гр.Плевен  е установено,че  ответното дружество е осчетоводило  единствено фактура №7309/09.01.2019г.,частично незаплатена за 12 000лв.,за охрана през м.декември 2018г.Останалите фактури с месечна стойност от 24 000лв. с ДДС за периода 01.2019г.-05.2019г.,издадени от ищеца,не са отразявани в счетоводството на ответника ,не са осчетоводявани, поради неподписания Анекс №2.Неосчетоводените фактури не са включени в дневниците по ЗДДС и не е ползван данъчен кредит по тях.

        Вещото лице е изготвило заключението в два варианта, с оглед възражението на ответника относно размера  на договора на услугата – възнаграждението по договора и с оглед обстоятелството,че не е подписан Анекс№2.

       Втори вариант по заключението на вещото лице посочва дължимите от ответника суми като неплатена главница съобразно Анекс №1 /22 500лв. месечно възнаграждение/ и неустойка по периоди,изчислена на тази база.Съгласно този вариант дължимата и неплатена главница  по фактури:№**********/09.01.2019г.-неплатена чаастично за 12 000лв.,а по фактури   №**********/ 01.02.2019г., №**********/ 05.03.2019г., №**********/03.04.2019г., №**********/ 03.05.2019г. и №**********/ 03.06.2019г.- в размер на 22 500лв.,е общо 105 750лв.Дължимата неустойка ,изчислена по периоди е общо в размер на 74 301,25лв.

      Предвид изложеното и с оглед на така събраните доказателства, съдът намира,че предявените искове са частично основателни и доказани.

      Съдът счита,че не е доказано в хода на настоящото производство получаването от страна на ответното дружество на Анекс №2/05.12.2018г., с оглед позоваването от страна на ищеца на разпоредбата на чл.292 от ТЗ ,съгласно която предложението до търговец,с когото предложителят се намира в трайни търговски отношения,се счита за прието,ако не е  отхвърлено веднага.

      Ищецът твърди,че е изпратил за подпис Анекс №2 на 10.01.2019г.,както и фактурите на стойност съгласно предвиденото в Анекс №2 с обратни разписки, които ответникът е признал, че е получил в писмото си изх.№251/24.07.2019г.От представените по делото обратни разписки ,чрез куриерска фирма „ЕКОНТ“,не е отразено какви документи са изпращани,а  с писмото си от  24.07.2019г. ответникът е отказал да изплати издадените фактури по съображения,че данъчни фактури с дати от 01.02.2019г. –до 01.07.2019г. вкл.,са с невярно съдържание,тъй като са издадени в нарушение на чл.6,ал.1,т.4 от ЗСч.  и в тях се сочи цена,която не е договорена между страните по сделката, като ответникът не е признал изрично да е получил Анекс №2.Такова копие е представено по делото едва с Допълнителната искова молба от страна на ищеца,като ответникът е заявил с писмения отговор,че такова съглашение не е постигнато.От показанията на свидетелката К. също не може по категоричен начин да се установи ,че  направеното предложение с Анекс №2 е достигнало до търговеца-възложител,за да се приеме,че направеното предложение с Анекс №2 от страна на изпълнителя е прието от възложителя по сключения договор за охрана.Дори от показанията на св.К. се установява,че обичайната практика в търговските отношения на двете дружества е именно подписване на писмено съглашение,като не е имало прецедент до този момент да не се върне подписано писмено предложение за промяна на условията по първоначалния договор. Именно поради тази причина свидетелката е посочила,че е изпратила отново копие от Анекс №2 на ответното дружество през м.март или април.Това също е индикация,че липсват категорични данни да е получен още през м.януари 2019г. Анекс №2 от ответника,както твърди ищеца. Дори в изпратената покана до ответника за доброволно изпълнение,получена на 03.06.2019.,не се посочва Анекс №2 от страна на ищеца като основание за дължимост на суми в по-голям размер месечно.

      Само по себе си твърдението за трайни търговски отношения не представлява факт ,от който се поражда правото на вземане,а при такива взаимоотношения страните сключват договори,които са правопораждащи за правата и задълженията на страните по тях.

     Предвид изложеното съдът намира,че между страните не е сключено допълнително споразумение-Анекс №2/05.12.2018г.,което да обективира съвпадащи се насрещни волеизявления и да поражда права и съответно задължения за страните по него.От заключението на вещото лице е установено,че ответникът “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК****, гр.Плевен  е осчетоводил единствено фактура №7309/09.01.2019г., частично незаплатена за 12 000лв.,за охрана през м.декември 2018г,а останалите фактури с месечна стойност от 24 000лв. с ДДС за периода 01.2019г.-05.2019г.,издадени от ищеца,не са отразявани в счетоводството на ответника.

       При това положение искът за заплащане на главница, представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2014г. и Анекс №1/15.11.2017г. към него,се явява основателен и доказан до размера на 105 750лв. - неплатена главница  по фактури: №**********/09.01.2019г.-неплатена частично за 12 000лв.,а по фактури   №**********/ 01.02.2019г., №**********/ 05.03.2019г., №**********/03.04.2019г., №**********/ 03.05.2019г. и №**********/ 03.06.2019г.-незаплатена сума в размер на 22 500лв.За разликата до претендираната сума в размер на 132 000лв.,искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.Следва да бъде осъдено ответното дружество

  “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК****, гр.Плевен, представлявано от управителя Х.Д.Н.,да заплати на основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ на „С. 52“ООД,гр.София, ЕИК****,представлявано от управителя П.И.М.,сумата от 105 750,00лв.,представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2014г. и Анекс №1/15.11.2017г. ,по фактури: №**********/09.01.2019г.-неплатена частично за 12 000лв.,а по фактури :  №**********/ 01.02.2019г., №**********/ 05.03.2019г., №**********/03.04.2019г., №**********/ 03.05.2019г. и №**********/ 03.06.2019г.- незаплатена сума в размер на 22 500лв. по всяка една фактура, ведно със законната лихва,считано от 18.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

       Съдът намира,че искът по чл.92 от ЗЗД за заплащането на договорна неустойка съгласно чл.3,ал.3 от Договора и Анекс №1/15.11.2017г.,е частично основателен и доказан.На първо място неоснователно е възражението на ответника за нищожност на клаузата за неустойка,тъй като не са налице предпоставките ,за да се счита,че уговорената между страните неустойка противоречи на добрите нрави или че  е уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.Не следва да се  обсъжда разпоредбата на чл.309 от ТЗ,съгласно която неустойката по търговска сделка,сключена между търговци,не може да бъде намалявана поради прекомерност.

      Неоснователно е възражението на ответната страна,че такава неустойка въобще не се дължи,тъй като не  е настъпил падежа на задълженията с оглед издаваните данъчни фактури с невярно съдържание.Неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.Дори и да се приеме,че правото да се търси неустойка възниква под условие,че има просрочие на месеца,в който реално е издадена фактура,то неустойката е върху „дължимата сума“,която е в зависимост от падежа и не зависи от издаването или не на фактура.Фактурата е счетоводен документ,отразяващ настъпили факти и стопанска операция,произтичаща от договора,но не създава нови факти,касаещи падежа за плащане.Неиздаването на фактура не е основание за неплащане,като ответникът е могъл да плати по всяко време до падежа,след което да му бъде издадена фактура в 5-дневния срок по чл.113,ал.4 от ЗДДС.

      Предвид изложеното следва да бъде осъден ответника   “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК****, гр.Плевен, представлявано от управителя Х.Д.Н.,да заплати на основание чл.92 от ЗЗД на „С. 52“ООД,гр.София, ЕИК****,представлявано от управителя П.И.М.,сумата от 74 301,25лв.,представляваща дължимата неустойка ,изчислена по периоди  от вещото лице Т.И. по вариант втори на изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.За разликата до 100 768,75лв.,претендирана договорна неустойка съгласно чл.3,ал.3 от Договора за охрана и Анекс№1/15.11.2017г. към него,искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

       При този изход на делото и съобразно уважената част от предявените искове на ищеца се дължат разноски съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК, в размер на 17 032,25лв.

       Съобразно отхвърлената част от предявените искове се дължат разноски на ответника  съобразно представения Списък по чл.80 от ГПК, в размер на   2002,08лв.

       Предвид изложеното  и по компенсация  ответникът “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК****, гр.Плевен, представлявано от управителя Х.Д.Н. ,следва да заплати направените деловодни разноски за настоящата инстанция от ищеца „С. 52“ООД,гр.София, ЕИК****,в размер на 15030,17лв.

      Водим от горното,съдът

                                        

                                         Р    Е    Ш    И :

     

         ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.286 от ТЗ “НОВАКО СТРОЙ“ЕООД,ЕИК****, гр.Плевен, представлявано от управителя Х.Д.Н.  ДА ЗАПЛАТИ НА „С. 52“ООД, гр.София, ЕИК****,представлявано от управителя П.И.М., сумата от 105 750,00лв. като главница, представляваща неплатени охранителни услуги по Договор за охрана от 01.04.2014г. и Анекс №1/15.11.2017г. ,по фактури: №**********/ 09.01.2019г.-неплатена частично за 12 000лв.,а по фактури :  №**********/ 01.02.2019г., №**********/ 05.03.2019г., №**********/ 03.04.2019г., №**********/ 03.05.2019г. и №**********/ 03.06.2019г. незаплатена сума в размер на 22 500лв. по всяка една фактура, ведно със законната лихва,считано от 18.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до претендираната сума в размер на 132 000лв. като главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

       ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД „НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК****, гр.Плевен, представлявано от управителя Х.Д.Н.  ДА ЗАПЛАТИ НА „С. 52“ООД,гр.София, ЕИК****,представлявано от управителя П.И.М.,сумата от 74 301,25лв.,представляваща дължимата неустойка върху горепосочената главница, изчислена по периоди , по вариант втори от  заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,като за разликата до 100 768,75лв.,претендирана договорна неустойка съгласно чл.3,ал.3 от Договора за охрана и Анекс№1/15.11.2017г. към него,ОТВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

       ОСЪЖДА НОВАКО СТРОЙ“ЕООД, ЕИК****, гр.Плевен, представлявано от управителя Х.Д.Н.  ДА ЗАПЛАТИ НА „С. 52“ООД,гр.София, ЕИК****, представлявано от управителя П.И.М., направените деловодни разноски за настоящата инстанция,по компенсация и съобразно представените от Страните Списъци на разноските по чл.80 от ГПК,в размер на 15030,17лв.

       РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                               СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: