Р Е Ш Е Н И Е
№ 33/07.10.2019г., град
Трън
В ИМЕТО НА НАРОДА
Трънски районен съд,
втори
състав
в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди
и
деветнадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При участието на секретар Г.А. като
разгледа
докладваното
от съдията НАХД
№ 63
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д.Т.Д., с ЕГН:
********** адрес: ***, против Наказателно постановление №
19-0361-000140/15.08.2019г. на Началника на РУ – гр. Трън, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175
ал.1 т.4 от ЗДвП му са наложени административни наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца и „глоба” в размер на 200лв., за извършено
административно нарушение на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП от ЗДвП.
В жалбата си въззивника сочи,
че издаденото наказателно постановление № 19-0361-000140/15.08.2019г. на
Началника на РУ – гр. Трън е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с
фактическите констатации по наказателното постановление, и че са налице
процесуални нарушения по издаване на наказателното постановление.
След като прецени
обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл.
14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.08.2019г. в 00.40ч. в
община Трън, гр.Трън, на *** свидетелите
Т.Л.Д. и Д.Т.Ц. *** подали сигнал стоп на приближаващ се лек автомобил ***.
Впоследствие автомобила бил спрян в 00,50ч. на 06.08.2019г. на път втори клас
№63 на км.43+300 / разклона за с.Е.“. При проверката се установил, че водач е
въззивника Д.Т.Д., а автомобила е собственост на Ю. Д.Ц. с ЕГН: **********. При проверката установили, че водача
управлява автомобила след употреба на алкохол, тъй като при проверката с
Алкотест Дрегер 7510 С № n-0096
същия отчел концентрация на алкохол в кръвта на водача 0,60 промила на хиляда.
Въззивника не бил несъгласен с показанията на техническото средство, поради
което св.Д. издал на въззивника талон за медицинско изследване. Разяснил на Д.Д.,
че може да извърши изследване и с техническо средство „Дрегер Алкотест 7110“ с № ARUB
0026, което се
намира в РУ Трън. Същия се съгласил, като при извършената проверка уреда отчел 0,48
промила. Служителите на РУ-Трън констатирали, и че въззивника не спрял на
сигнал за спиране от контролен орган. Въззивника обяснил на полицаите, че е не е
възприел подадения сигнал стоп и затова е продължил. За констатираното
нарушение св. Д. съставил на въззивника АУАН GA4172 от 06.08.2019г. Св. Д.
предоставил акта на въззивника, който подписал АУАН, а в графата за
възраженията, отбелязал, че няма такива. Като свидетел се подписал и св.Д.Т.Ц..
По наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Началникът на РУ на МВР-Трън, упълномощен със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи на
Република България е издал наказателно постановление № 19-0361-000140/15.08.2019г.,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, наложил на Д.Т.Д. административни наказания лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца и „глоба” в размер на 200 лв., за
извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП.
В описанието на нарушението в наказателното
постановление е посочено, че: „на 06.08.2019г. в 00.15ч. в гр.Трън, на *** водач на лек автомобил ***, собственост на Ю.
Д.Ц. с ЕГН: ********** с посока към гр.П. до РПС на осветен участък при ясно
подаден сигнал от униформен служител със стоп палка образец „МВР“, не спира и
продължава движението си като увеличава скоростта, с което е извършил: не спира
плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при
подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по
делото свидетели Т.Л.Д. и Д.Т.Ц., както и от приложените писмени доказателства.
Няма индиция за заинтересованост от страна на свидетелите Д. и Ц., които
поддържат изцяло и в пълен обем
констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.
При постановяване на решението
си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната
преписка писмени документи и тези,
събрани в хода на съдебното следствие.
Въз основа на АУАН серия GA4172 от
06.08.2019г.. началника на РУ-гр.Трън издал процесното НП с № 19-0361-000140/15.08.2019г.
против Д.Т.Д., с ЕГН: ********** адрес: ***,
според констативно-съобразителната част на същото, като в последната
наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло фактическите
обстоятелства съдържащи се АУАН, както и дадената правна
квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.103 от ЗДвП, поради което и на чл. 53 от ЗАНН, чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП
наложил на Д.Т.Д. административни наказания лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца и „глоба” в размер на 200лв. НП е редовно връчено – лично на
18.11.2018г.
От правна
страна:
Съдът, на
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя
се явява частично основателна по следните причини: Материалната компетентност на Началника на
РУ-гр.Трън, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП не се оспорва.
Изложената фактическа обстановка, приета за безспорно установена от съда и
съвпадаща с изложената в АУАН, се доказва от събраните гласни
доказателства - показания на св.Д. и св.Ц., както и от писмените такива –
находящи се в приетата административно-наказателна преписка. Съдебният състав
даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото като
свидетели полицейски служители, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и
откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни. Съдът дава вяра на водения от въззивника
свидетел Ц.М.С., който твърди, че не е възприел изобщо случая с опита на полицаите
да спрат автомобила, в който се е возел, тъй като вниманието му е било насочено
към друга дейност. Те не си противоречат и с показанията на св.Д. и св.Ц.
относно обстоятелствата, при които е бил спрян впоследствие автомобила,
управляван от въззинника, както и последващите действия по съставяне на АУАН. Поради
което настоящия съдебен състав приема за установено с приетите гласните и писмени доказателства по делото,
че въззивника е извършил административното нарушение описано в АУАН, а
впоследствие и в обжалваното НП.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно -
наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение, и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание събраните и приложени по делото
доказателства съдът обоснова своето заключение за липса на нарушение на
процесуалните правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
НП. Чл. 42.
В жалбата,
въззивникът навежда доводи, че се касае за маловажен случай като по смисъла на
чл.28 от ЗАНН не следва да се налага наказание.
Задължението за движението на
МПС по пътищата за изпълнение на
разпорежданията на контролните органи в този случай се регламентира в чл.103 от ЗДвП, който гласи: „При подаден
сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.“
За да е налице съставомерно административно
нарушение в случая следва въззивникът да е управлявал автомобил по път и след
подаден сигнал за спиране да не е преустановил движението на автомобила. В
случая от описаното в АУАН и НП, както и от показанията на разпитаните
свидетели Д., Ц. и С. а и това не се оспорва от жалбоподателя действително Д. не
е спрял на подадения сигнал стоп с палка от страна на св.Д.. Същото той
обяснява не с умисъл, а с обстоятелството, че не е възприел разпореждането.
Настоящия съдебен състав намира за установено
по безспорен начин неподчинението на подадения сигнал от страна на служителя на
МВР. Видно от свидетелските показания на св.Д. и Ц., които не се оборват от свидетелството на св. С.
действията по спиране на автомобила, управляван от въззивника са били
достатъчно ясни и конкретни, извършени от униформен служител на добре осветено
място от пътя, по време когато не е имало голям трафик, който да е
разконцентрирал жалбоподателя та да не възприеме дадената команда.
Остава въпроса
дали е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН за наличие на маловажен случай, която
да изключи наказуемоста на извършеното административно нарушение. Съдът намира,
че не се касае за маловажен случай доколкото поведението на водача не говори за
ниска степен на обществена опасност на нарушението. Касае се за деец, който,
след употреба на алкохол решава да управлява МПС, което с оглед всекидневните
примери за високата степен на общественоопасни последици от подобно действие би
могло да мотивира и по-високо наказуема административно-наказателна
отговорност, но не и изключване на такава. От така установеното е видно, че в
обжалваната си част административно наказателното обвинение се явява доказано и
съставомерно, поради което следва да бъде потвърдено. АУАН е бил предявен на
жалбоподателя и му е разяснен от
актосъставителя. В АУАН е отбелязано,
че нарушителят няма възражения по него,
което най-вероятно се дължи на факта, че е запознат със съдържанието
му. Тъй като посочените действия осигуряващи реалното упражняване
правото на защита на нарушителя са били осъществени от контролния орган –
актосъставителя, както и от АНО съдът намира, че не са налице
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията
на съществените. Съществено нарушение
е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го
поставя в невъзможност да разбере кое е мястото, където в обективната действителност
са се осъществили фактите и обстоятелствата, срещу които ще се защитава, нито
нормите които е нарушил и възможностите, които законът му предоставя за
защита. В случая съдържанието на описанието на нарушението съответства на
текста на ЗДвП, действал по време на констатиране на нарушенията.
За нарушението по чл. 103 ЗДвП разпоредбата на чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП
предвижда лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца, както и
глоба в размер от 50 до 200 лв. за този, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението. В случая, наказващият орган е
определил размера на наложените на жалбоподателя наказания на максималните размери, а именно "лишаване от
правоуправление" за срок от 6 месеца и "глоба" - 200лв. Съдът
счита, че при конкретните обстоятелства на казуса размерите на кумулативно
предвидените наказания се явяват необосновано завишени, доколкото липсва
позоваване и установяване на конкретни обстоятелства, относими към
индивидуализацията на наказанието по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, мотивирали налагане на
наказания в тези размери. Мотивите на АНО в тази насока не са ясни. По тази
причина и като взе предвид самопризнанието на нарушителя, обстоятелството, че
същия се е извинил на служителите на МВР след повторното му спиране,
сравнително добрите данни на основание представената справка за нарушенията на
въззивника като водач на МПС, съдебният състав е мотивиран към смекчаване на
отговорността му, чрез намаляване на така наложените наказания до минималните
предвидени размери, в какъвто смисъл
наказателното постановление следва да се измени.
Съдът намира, че в
тези си размери административните наказания са справедливи, съответстват на
тежестта на извършеното нарушение, съобразени са с личността на нарушителя и
ефективно биха съдействали за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0361-000140/15.08.2019г. на Началника на РУ – гр. Трън, в частта с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП на Д.Т.Д., с
ЕГН: ********** адрес: ***, са наложени административни наказания „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца и „глоба” в размер на 200лв., за
извършено административно нарушение на разпоредбите на чл.103 от ЗДвП от ЗДвП,
като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 /двеста/ на 50 /петдесет/ лв., както и
срока на наказанието по чл. 13, б. "в" от ЗАНН от 6
/шест/ месеца на 1 /един/ месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :