Решение по дело №589/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 16
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20191800600589
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

град София, 12.02.2020 година

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                            2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

при секретаря Радиана Андреева, в присъствието на прокурора от СОП Златка Клюнкова, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 589 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда от 09.04.2019 г., постановена по НОХД № 460/2018 г., състав на РС И. е признал подсъдимият Т.Г.Т. за виновен в това, че на   24.11.2017г. около 07,30 часа на АМ „Тракия“, в района на 55-ти км., обл. Софийска при управление на моторно превозно средство – л. а. маркаСеат“, моделЛеон“ с рег.№ ******, е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвПВодачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяватсъс състоянието на пътя…,с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаите на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в резултат на което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица, както следва: на П.Ц.И. ***, средна телесна повредатрайно затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от 30 (тридесет) дни изразяваща се в разкъсване на мускул от външната група на дясното бедро и на неговата обвивка, и трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за повече от 30 (тридесет) дни, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица и средна телесна повреда на И.И.А. *** – трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за повече от 30 (тридесет) дни, изразяващо се в счупване на кости от тазовия пръстенсрамната кост двустранно, като двете срамни кости са разделени в областта на срамното съчленение - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. 2, вр. ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл.343, ал.3, б"а", пр.2, вр.ал.1, буква „б“, пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. с чл. 54 от НК  го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на осн. чл. 66 ал.1 от НК съдът отложил за срок от три години.

С присъдата на подсъдимия Т. са възложени и осъществените разноски - сумата 890,87 лв. от досъдебното производство и сумата 450,00 лв. за разноски в хода на съдебното производство.

 

            В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от РП И. с доводи за незаконосъобразност на присъдата, доколкото съдът не е наложил предвиденото кумулативно наказание по чл. 343 г., вр. чл. 343 б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС. Иска се подсъдимият Т. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

            В съдебно заседание пред въззивния съд прокурор К. от СОП изтъква, че е в невъзможност да изложи допълнителни съображения поради факта, че в материалите по делото липсват мотиви към постановената присъда. Последното се сочи за съществено процесуално нарушение и се иска присъдата да бъде отменена, а делото върнато на друг състав на районния съд за ново разглеждане.

 

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия Т.Т. – адв. Р.Д., с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост.

Иска се отмяна на контролираната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият Т. да бъде оправдан по обвинението; алтернативнода бъде намален размерът на наложеното наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява преупълномощен от адв. Д. защитник – адв. Д., който счита, че поради липса на мотиви атакуваната присъда следва да бъде отменена и делото върнато на първоинстационния съд за ново разглеждане.

Подсъдимият Т.Т. в лична защита се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

 

Поверениците на частните обвинители П.И. и И.А. – адв. П. и адв. Т. в заседанието пред въззивния съд също считат, че е необходимо присъдата да бъде отменена поради липса на мотиви и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС И..

Частните обвинители П.И. и И.А. не се явяват пред СОС, редовно призовани.

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

 

Срещу подсъдимия Т.Г.Т. e повдигнато обвинение в това, че на   24.11.2017 г. около 07,30 часа на АМ „Тракия“, в района на 55-ти км., обл. Софийска при управление на моторно превозно средствол.а. маркаСеат“, моделЛеон“ с рег.№ *******, е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата, а именно: - чл. 20, ал. 2 от ЗДвПВодачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяватсъс състоянието на пътя…,с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаите на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, в резултат на което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица, както следва: на П.Ц.И. ***, средна телесна повредатрайно затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от 30 (тридесет) дни изразяваща се в разкъсване на мускул от външната група на дясното бедро и на неговата обвивка, и трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за повече от 30 (тридесет) дни, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица и средна телесна повреда на И.И.А. *** – трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника за повече от 30 (тридесет) дни, изразяващо се в счупване на кости от тазовия пръстенсрамната кост двустранно, като двете срамни кости са разделени в областта на срамното съчленение - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а", пр. 2, вр. ал. 1, буква „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

           

Въззивната проверка на атакувания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд, съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, поради наличието на отменителното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради липсата на изложени към атакуваната първоинстанционна присъда мотиви.

Обжалваната присъда е постановена на 09.04.2019 г. и до момента на администрирането на делото до СОС – 08.10.2019 г., мотиви към акта не са изготвени, а междувременно съдията – докладчик е напуснал съдебната система.

При липсата на мотиви към постановената присъда въззивният съд е в невъзможност да провери основателността на протеста и въззивната жалба и да се произнесе по тях – така, както и страните не могат да разберат на каква основа решаващият съд е изградил фактическите си и правни изводи.

Съгласно чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, всяко лице има право на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, който да гледа делото му и след това да се произнесе по наказателното обвинение от фактическа и правна гледна точка, като съобразността с тази разпоредба трябва да се преценява в обхвата на наказателното производство от неговото започване до финализирането му с влязъл в сила акт. Практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценно упражняване на правото на защита. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса. (вж. Решение № 174 от 29.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 362/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Ц. П.).

 

Изложеното налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Исканията към въззивния съд налагат проверката на логическите и правни изводи на контролирания съдебен акт, а когато такива липсват, обжалваният/протестираният съдебен акт следва да бъде отменен на процесуално основание и делото върнато за ново разглеждане.

Водим от всичко посочено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. 348, ал. 3, т. 2 от НПК‚ С. окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 09.04.2019 г., постановена по НОХД № 460/2018 г. по описа на РС И..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС И..

 

Решението е окончателно.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                         

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                               

 

                                                                                                              2:………………