РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Кристина
Първанова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5386
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Г.Р.М. против З. „Л.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховане.
Ищцата Г.Р.М. твърди, че на
03.01.2017 г., около 11.50 ч. на път № 50625 управляваният от А.А. лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******, поради несъобразена скорост и загуба
на контрол навлязъл в лентата за насрещно движение при с. Въгларово и блъснало лек
автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № ******, на чиято задна лява седалка
пътувала ищцата. Твърди, че в резултат на ПТП получила следните травми:
подкожен хематом с отток в лявата подбедрица, отток на глезена и ходилото с
ограничени и болезнени движения и подкожен хематом на лявата предмишншца.
Всичко това довело до болки и страдания, невъзможност за нормално движение на
глезена и ходилото, сънувала кошмари, станала раздразнителна, получила
тревожно-депресивен синдром. Твърди, че отговорността на водача била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди,
че предявила претенция през застрахователя, като й било определено обезщетение
в размер на 600 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 26000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП, както и направените
по делото разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва иска
по основание и размер. Поддържа липса на елементи от фактическия състав на
деликта. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан. Сочи, че на ищцата по
извънсъдебното й искане е изплатено обзщетение в размер на 600 лв. Поддържа, че
застрахователят дължи лихва от изтичането на срока по чл. 405 КЗ. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
С определение от 27.11.2018
г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран А.Р.А..
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Решение №
254/17.10.2017 г. по АНД № 1110/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Хасково А.Р.А.
е признат за виновен в това, че на 03.01.2017 г. на път № 50625 в землището на
с. Въгленово, общ Хасково, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****** нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на Р. М.К.. Решението е влязло
в сила на 01.11.2017 г.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на Г.Р.М.
е получил следните травматични увреждания: контузия и подкожен хематом с
размери 20/20 на лявата подбедрица и оток на левия глезен и лявото ходило и
подкожен хематом на лявата мишница. Вещото лице дава заключение, че описаните
телесни увреждания често се срещат при пътуващи
в автомобил, претърпели ПТП, като се получават при внезапно нанесени удари от
тъпи предмети, от които са изградени детайлите вътре в автомобилното купе. Дава
заключение, че по своя медико-биологичен характер получените мекотъканни
увреждания на лявата подбедрица, глезен и ходило са довери на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Установява също така и причинната
връзка между ПТП и установените травматични увреждания. Въз основа на
медицинските документи дава заключение, че спешна медицинска помощ и
амбулаторно лечение пострадалата е получила в СМП на МБАЛ Хасково, като слез
извършени прегледи е освободена. Вещото лице посочва, че общо лечебният и
възстановителен период на претърпените мекотъканни увреди при ищцата е
приключил за 15 дни, като в първата седмица, непосредствено след ПТП болките и
страданията са били по-интензивни. Установява, че към настоящия момент ищцата е
била напълно възстановена. Дава заключение, че ищцата е била без поставен
обезопасителен колан, но дори и с поставен колан би получила установените
травматични увреждания.
Във връзка с установяване на размера на
неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Ю.М.Т.– чичо на ищца. В показанията си свидетелката установява, че след
като разбрал за катастрофата отишъл в болницата. Ищцата, обаче, си била отишла.
Същата вечер я посетил у тях. Била на легло. Имала ударено под брадата и кракът
й бил подут. Охкала, плачела и не говорела. Над 20 дни изпитвала болки. Като
неин чичо първите дни й помагал. С жена си водел пострадалата до тоалетната,
която била на 20-30 метра от къщата и я връщали в леглото. Била много уплашена
и стресирана. В ежедневието имала нужда от помощ да се преоблече и да си смени
бельото. Даже извикали сестра й от Русе, за да й помага. Изпитвала много болки.
Даже като говорела чувствала болка. И към настоящия момент имала леко
стресиране.
Не се спори по делото, че между З.Л.И.
АД и собственика на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ****** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/22/116000457203, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че на 22.05.2017
г. ищцата Г.Р.М. е направила искане до З.
„Л.И.“ АД да й бъде заплатено застрахователно обезщетение за настъпилото
застрахователно събитие в размер на 50000 лева за причинени неимуществени вреди.
С писмо изх. № 8554/29.08.2017 г. е определено обезщетение в размер на 600
лева. Не е спорно между страните, че сумата е преведена на ищцата на 19.10.2017
г.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищецът Г.Р.М.
е получила увреждания – контузия и
подкожен хематом с размери 20/20 на лявата подбедрица и оток на левия глезен и
лявото ходило и подкожен хематом на лявата мишница. Установява се, че
отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № ****** - А.Р.А.. . Съдът намира, че Решение по нахд № 1110/2017 г. по
описа на Районен съд гр. Хасково, с което подсъдимият А.Р.А. е признат за виновен
и му е наложено наказание при условията на чл. 78а от НК е задължително за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и вината
на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Актът по чл. 78а от НК е постановен в
рамките на наказателно производство, образувано срещу А.Р.А.. Съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Доколкото твърдяните от ищцата вреди не
са били в предмета на доказване в наказателното производство, то съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в нейна
тежест е било да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване. От
приетите по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-медицинска експертиза се установява, а и не е спорно между страните, че
в резултат на ПТП ищцата е получила травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 15 дни след ПТП, като при ищцата не се установява остатъчна
симптоматика или усложнения. Съдът не кредитира показанията, дадени от
разпитания свидетел, тъй като те са вътрешно противоречиви относно вида на
уврежданията и оплакванията на ищцата. В съдебно заседание свидетелят е
установил, че ищцата се затруднява да говори, била й необходима помощ да се
изправи, но с оглед мястото на установените увреждания, посочените оплаквания
не съответстват на мястото на уврежданията, установени от експертизата.
Несъответствия има относно продължителността на оплакванията. От значение е
също така, че получените увреждания не са дали усложнения и по преценка на
експерта от съдебно-медицинската експертиза към настоящия момент
възстановителния период е приключил. С оглед на изложеното, съдът намира, че
справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 600 лева,
което е платено на ищцата преди завеждане на делото.
Предвид
на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 200
лева, представляващи направени по делото разноски, както и сумата от 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Р.М., ЕГН-**********,*** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** иск
с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането за заплащане на
сумата от
26000 (двадесет и шест хиляди)
лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – контузия
и подкожен хематом с размери 20/20 на лявата подбедрица и оток на левия глезен
и лявото ходило и подкожен хематом на лявата мишница, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 03.01.2017 г. от А.Р.А., водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******,
застрахован със застрахователна полица № BG/22/116000457203 като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Г.Р.М., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД, ЕИК –
*******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 200
(двеста) лева, представляващи направени по делото разноски, както и сумата
от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач – А.Р.А..
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните и третото лице помагач пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: