Мотиви към присъда по НОХД № 5629/2017
г.
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на
Бургаската районна прокуратура против М.Б.М. с обвинение за извършено
престъпление по престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на Бургаската районна
прокуратура поддържа обвинението и пледира на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което да се отложи за
изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 450 лева,
като се приложи чл.55 от НК. На основание чл.343г от НК да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от 1 една
година .
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият счита, че е не
извършил престъпление. Моли да бъде оправдан.
Съдът след като се съобрази със събраните на досъдебното и
съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установени следните обстоятелствата:
Подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС, кат."В",
притежаващ СУМПС .
На 06.11.2017 г., около 22,00 ч. полицейските служители Е.К.,
К.К. и И.Б. като автопатрул при Пето РУ на МВР - гр. Бургас извършвали обход в
гр. Бургас, кв. Черно море, по ул. „Дунав“. По същото време подсъдимият М.,*** управлявал
лек автомобил „Алфа Ромео” с peг. № А****МК. В автомобила пътувала и
приятелката му свид. С.С.. Свидетелите
забелязали автомобила, който криволичел по пътното платно. Полицейските
служители го спрели за проверка. На
полицаите им направило впечатление, че подсъдимият М. бил с разширени зеници, пребледнял и според тях се
е държал неадекватно.
Чрез дежурния при ОД на. МВР - гр. Бургас, полицейските
служители поискали съдействие от „Пътна полиция“.
Подсъдимият М.М. бил отведен до сектор „Пътна полиция“, гр.
Бургас за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол и
наркотични вещества.
В сградата на сектор „Пътна полиция ” - гр. Бургас, свид. Е.Д.
извършил проверка на подсъдимият М.М. за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 0052” с фабр. №ARBB - 0068. Уредът отчел
отрицателен резултат.
След проверката за употреба на алкохол, свид. Е.Д. извършил
проверка на подсъдимия М. за наркотични вещества с техническо средство „Dreger
Drug test 5000” с фабр, №ARAM-0005, под проба №379/2017г., който отчел
положителен резултат за амфетамин и метамфетамин.
Тестът е бил извършен в присъствието на полицейските служители
Е.К., К.К. и И.Б..
На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване №0097458,
на който М. саморъчно е написал, че е съгласен с показанията на техническото
средство и се е подписал. Подсъдимият е отказал да даде кръв за анализ и лично М.
саморъчно е написал своя отказ.
В хода на досъдебното производство защитникът на
подсъдимия поискал М. да даде кръв и да
се назначи химическа експертиза за да се
установи дали в кръвта му са налични наркотични вещества. Наблюдаващият
прокурор отказал извършването на такава експертиза и на базата на установените
в досъдебното производство обстоятелства внесъл в БРС обвинителен акт срещу М.
за извършено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК.
Съдът не сподели становището на прокуратурата и постанови
оправдателна присъда. Аргументите за това са следните:
Съгласно чл.102 от НПК предмет на доказване в наказателния
процес е извършено ли е престъпление и участието на обвиняемия в него.
Престъпният състав на чл. 343б, ал. 3 от НК изисква да се докаже, че подсъдимият
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По
делото не се спори, че М.М. е управлявал
лек автомобил марка „Алфа Ромео”, рег.№ А **** МК. Спорно е дали шофирането е
извършено след като подсъдимият е употребил наркотични вещества.
В хода на досъдебното производство разследващите
органи са събрали факти, които са дали основание на наблюдаващият прокурор да повдигне
срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Обвинението се крепи
основно на проба № 379 от техническо
средство „Дръг тест 5000”, фабричен номер ARAM 0005 и на показанията на полицейските служители –
свидетелите Е.К., К.К., И.Б. и Е.М.Д.. Според техническото средство пробата на
подсъдимия е дала положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин.
Към това се добавят показанията на свидетелите, които твърдят, че М. е изглеждал уморен, с бледо лице, с разширени
зеници. Тези факти според представителя на държавното обвинение са напълно
достатъчни да се повдигне и поддържа обвинение срещу подсъдимия и се пледира за
осъдителна присъда.
Съдът не споделя аргументите на прокуратурата, като
счита, че по делото не са събрани достатъчни факти, които безспорно и категорично
да докажат обвинението спрямо подсъдимия. Доказателствата, върху които следва
да се гради обвинението и да се основава осъдителна присъда, следва да бъдат
събрани съгласно чл.105, ал.2 от НПК при условията и реда, предвидени в НПК. Те трябва да бъдат събрани чрез способите изрично
определени в чл.136 НПК - разпит, експертиза, оглед, претърсване,
изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални
разузнавателни средства.
Съдът счита, че
фактите, установени в хода на досъдебното производство не са събрани по реда и
чрез способите, които предвижда Наказателно-процесуалния кодекс. Основният
факт, който подлежи на доказване в производството е дали в организма на
подсъдимия М. са били налични наркотични вещества. Прокурорът приема, че това е
безспорно установено с проба № 379 от техническо средство „Дръг тест 5000”,
фабричен номер ARAM 0005. Този факт, обаче, е установен извън процесуално.
Видно от протокола за извършено изследване /л.37 от делото/, че проверката е
започнала в 23:11 часа на 06.11.2017г. От уведомителното писмо на разследващия
полицай до Районна прокуратура Бургас се установява, че разследването по делото
е започнало с първото действие по него – разпит на свидетел, извършено на
07.11.2017г. в 01:00 часа. Явно става дума за разпит на свидетеля Е.Д. /л.14 от
ДП/. От съпоставянето на тези обстоятелства става безспорно ясно, че
констатирането на наркотични вещества в организма на подсъдимия е било
извършено преди да започне разследването. Това действие, извършено от служители
на полицията, не е измежду процесуално
следствените действия, които законодателят е предвидил в чл.212, ал.2 от НПК и
които е приравнил на постановление за образуване на досъдебно производство.
Извършването на проба с техническо средство не е нито оглед, нито претърсване и
изземване, нито разпит на свидетели, нито обиск по реда на чл.164 от НПК. С
използването на техническото средство е установен факт преди да е образувано
досъдебно производство, от което следва, че това действие е извънпроцесуално и
установените с него факти нямат доказателствена стойност, защото използваното
доказателствено средство – техническо средство не е събрано или не е изготвено
по условията и реда, предвидени в НПК. Използването на това техническо средство
не е способ за доказване изрично предвиден в чл.136 от НПК.
На следващо място, в самата
инструкция за експлоатация на техническото средство производителят е указал в
т.2.3 „Предназначение“ /л.45 от ДП/, че „методът чрез който се извършва
проверка с това техническо средство дава само предварителен аналитичен резултат
/скринингов метод/“. За да се получи потвърден аналитичен резултат, трябва да
се приложи друг специфичен метод“. Това указание на производителя намира
подкрепа в изложението пред съда на вещите лица В.А. и С.С.. Вещото лице д-р В.А. заявява в съдебното
заседание на 20.03.2018г. /л.3 от протокола/: „При положителен резултат от
изследването е необходимо да се проведе доказателствено изследване с ползване
на друг аналитичен метод, който еднозначно и категорично да докаже присъствието
или отсъствието на наркотично средство.“ От заключението на вещото лице се
установява,че използваният метод на техническото средство има само
предварителен характер и това се дължи на количествения и качествен състав на
слюнката, която постоянно мени своя състав. Изводът от това е, че
установяването на факти чрез техническото средство „дрегер“ не е категорично и
е необходимо да се проведе доказателствен анализ на кръвна проба, където
съставът не се променя.
Нормата на чл.343б, ал.3 от НК не
предвижда изрично наличието на наркотични вещества да се доказва по надлежен
ред така, както това е предвидено за наличието на алкохол в кръвта на водачите
на МПС в разпоредбите на чл.343б, ал.1 и ал.2 от НК. Следователно не може да се
изведе извод, че законодателят препраща към нормите на НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. От това пък следва, че наличието на наркотични
вещества и техни аналози трябва да се доказва с всички, предвидени в НПК способи
и средства, като това категорично може да бъде установено с експертиза, тъй
като за това са необходими специални знания. Позоваването на наредбата от
органите на досъдебното производство съдът счита за незаконосъобразно, тъй като
както беше посочено по-горе самата норма не предвижда връзка с нея. Освен това наредбата
е издадена на основание чл.147, ал.4 от ЗДвП, а не е на основание НПК. Издадена
е, за да регламентира работата на полицейските органи и болничните заведения
във връзка с извършвани административни нарушения по ЗДвП, а не чрез нея да се
доказва извършването на престъпление. Наредбата съдържа процесуални норми и
норми, които предават предварителна доказателствена сила на определени
доказателства. С подзаконов нормативен акт не може да се определи предварителна
сила на доказателствата. Например: чл.6, ал.3 „В случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване
дали приема показанията на техническото средство, или теста. Установяване с
доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на
техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за
изследване“. чл.15, ал.6 „При
неявяване на лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се
приемат показанията на техническото средство или теста, с което е установена
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“ Това е
недопустимо в нашето наказателно-процесуално право и изрично е забранено от
чл.14, ал.2 на НПК, според която норма доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила.
Не на последно място в
аргументацията за постановяване на оправдателна присъда в случая са
Методическите указанията на МВР /л.56 от ДП/ 2.3, където са дадени указания за
разследващите полицаи, че е наложително да се установи факта на управление на
МПС след употреба на наркотични вещества, което означава водачът да предостави
образци за сравнително изследване, а при негов отказ да се приложат нормите на
чл.146 от НПК за принудително вземане на образци за сравнително изследване.
Видно е, че ръководството на МВР е дало съвсем законосъобразни указания към
разследващите полицаи, тъй като за доказването наличието на наркотични вещества
или техни аналози в организма на извършителите са необходими специални знания и
поради това следва да бъде назначена химико-токсикологична експертиза. Всъщност
и самата Наредба №1 в чл.7,ал.2 задължава полицейските органи да отвеждат
лицата за вземане на проби за химическо
изследване – „ Когато с тест е установено
наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган отвежда
лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване“.
Връщайки се към конкретния случай, съдът счита, че
следва да обсъди показанията на свидетелите по делото. Четиримата свидетели са
полицейски служители. Техните показания са идентични относно външния вид на
подсъдимия М.. Те твърдят, че той изглеждал уморен, блед, с разширени зеници.
Показанията им обаче се разминават относно това дали подсъдимият е признал пред
тях употребата на наркотични вещества. Свидетелят И.Б. /стр.4 от протокола от
28.11.2017г./ твърди, че М. отрекъл употребата на наркотици. Свидетелят К. /стр.5
от протокола от 28.11.2017г./ твърди, че подсъдимият е признал за употреба на
наркотици, но отдавна. Свидетелят К. /стр.6 от протокола от 28.11.2017г./ също
заявява,че подсъдимият е отрекъл употреба на наркотични вещества.
Твърдяното от свидетелите за това
как е изглеждал подсъдимия следва да се съпостави със заключението на вещото
лице д-р А. относно въздействието на наркотичните вещества амфетамин и
метамфетамин върху човешкия организъм:
„И двете вещества спадат към групата на стимулантите. След употребата им се
наблюдава еуфория, усещане за сила, бодрост, изчезва чувството за умора,
изчезва необходимостта от сън, апетитът също намалява до пълно отсъствие, от
страна на централната нервна система преобладава превъзбудено състояние,
радостно състояние, от страна на другите органи се наблюдава увеличаване на
сърдечната дейност, тахикардия, повишаване на кръвното налягане, изпотяване,
разширяване на зениците. При метамфетамина могат да възникнат и халюцинации.“. Видно е от
заключението на вещото лице, че ако подсъдимият М. е употребявал амфетамин и
метамфетамин, би следвало да бъде във възбудено емоционално състояние, а не
така, както го описват полицейските служители – уморен и блед. Това
противоречие също всява съмнение в категоричността на основния факт на
доказване дали в организма на М. са били налични наркотични вещества.
Всички
събрани по реда на процесуалния закон обстоятелства съгласно чл.107, ал.5 от НПК подлежат на внимателна проверка. Анализът на гореизброените факти и тяхната
внимателна проверка не дава основание на съда да приеме за категорично и
безспорно доказано, че към датата на деянието 07.11.2017г. подсъдимият М. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.
В
заключение съдът намира, че фактът, установен чрез техническото средство, а
именно, че подсъдимият М. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества
не е констатиран по процесуалните норми, предвидени в НПК. Техническото
средство „дрегер“ не е процесуално средство да доказва факти, годни за наказателния
процес. Този факт е установен преди да бъде образувано досъдебното
производство. Обстоятелството е установено с уред, който дава само
предварителна информация за наличието на наркотични вещества, но не и
категоричен извод за това. Не може да се ползва в наказателния процес
становището на вещите лица А. и С., че е възможно към момента на проверката с
техническото средство действително в организма на М. да са били налични
наркотици. Това е така, защото становището на вещите лица представлява едно
предположение, а не факт. Поради това съдът счете, че обвинението срещу
подсъдимия не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Не е доказано непротиворечиво основния факт, а именно, че
подсъдимият М. е управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества,
поради което постанови оправдателна присъда.
Съдът
постанови вещественото доказателствено средство – тест касета с проба №379 от
06.11.2017г. от техническо средство ,,Dreger Drug test 5000”, с фабр. №
ARAM-0005, на подсъдимия М.Б.М., да остане приложено по делото и да бъде унищожено с
унищожаването на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.