РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 2581 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 07.08.2017г., постановено по
гр. дело № 6433 по описа за 2016г. на СРС, ГО, 128 състав е осъден ответника „К.Б.
ЕООД е.к.“ КД на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на В.Д.А. сумата
5000 лева, представляваща частичен иск от 15 000 лв. за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на 14.07.2014г. в
търговски обект на ответника, находящ се в гр. София, ул. ********, причинени в
резултат на паднало преградно съоръжение на касите, ведно със законната лихва
от датата на настъпване на деликта – 14.07.2014г. до окончателното плащане на
дължимото. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Недоволен
от постановено решение е останал ответникът, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва изцяло, с доводи за неправилност и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че не са събрани доказателства, от които може да се достигне до еднозначен извод за
наличието на увреждащо деяние, вреди и причинно-следствена връзка между тях.
Твърди, че процесното съоръжение е било здраво монтирано и при проверката,
осъществена преди около месец от инцидента, не е имало съмнения в неговата
устойчивост, поради което не са били налице и обозначителни табели. Поддържа,
че причина за падане на съоръжението е облягане с цяла тежест на ищеца, а не
допир до същото. Сочи, че продължаващото медикаментозно лечение на ищеца е в
резултат на предшестващи инцидента заболявания, а необходимостта от промяна на
прилаганото лечение на диабет на ищеца е породена от лошия контрол на диабета,
а не във връзка с процесния деликт. Твърди, че процесната междукасова преграда
е повредена от ищеца, след като той е решил да седне, респ. да се подпира на
нея. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.Д.А., в
който е оспорена въззивната жалба. Изложени са доводи за правилност и
обоснованост на първоинстанционното решение. Искането към съда е да потвърди
първоинстанционното решение, с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да осигурят спазването на нормативните правила при
съхраняване на хранителни продукти. Когато при изпълнение на така възложената
работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 4/1975г.
и т. 2 от ППВС № 17/1963г.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени
в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
За
да възникне притезателното право на увредения от допуснати нарушения по поддръжка
на съоръжения в магазин, стопанисван от ответното дружество, за обезвреждане на
неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на
възложената работа, следва да бъдат осъществени следните материални
предпоставки: 1) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа от ответното дружество чрез своето
действие или бездействие.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд,
обосноваващи гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, поради което
по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с наведените
от страните доводи във въззивната жалба, следва да се отбележи следното:
По делото е прието за безспорно
обстоятелството, че търговският обект за
търговия с храни, находящ се в гр. София, ул. ********А, е собственост и се стопанисва
от ответното дружество. По делото не е спорно, че на 14.07.2014г., между 20.30
- 21.00 ч., ищецът, заедно с неговата съпруга – св. А., са посетили магазина и
при плащане на каса № 3, ищецът се хванал за метален парапет и паднал на
земята, като след удар в главата е бил в безсъзнание около 6-7 мин. Установено
е също по делото, че на 16.06.2014г. е бил извършен ремонт на парапет на каса №
3 чрез смяна на деформирана тръба – удостоверение № МВ10626/16.06.2014г., но във
връзка с техническа профилактика, а не се твърди от ответника да е ремонтиран
процесния парапет.
Относно довода на въззивника, че от
събраните по делото доказателства не се установява наличието на противоправно
деяние:
От показанията на свидетеля
Първанова /служител на ответника, дежурен ръководител сектор каси/, се
установява, че съоръжението е монтирано преди 8 години, при отваряне на
магазина, като при процесния инцидент е паднала горната хоризонтална част на
панела. Свидетелят дава показания, че липсват обозначения на парапета, че това
се прегради между касите. Свидетелят К., непосредствен очевидец на инцидента,
оказал първа помощ на ищеца, твърди, че последният и съпругата му са били преди
него на касата – т.е.,прави, преди падането на ищеца. Поради изложеното,
ответникът, чиято е доказателствената
тежест, не е доказал ищецът да е седнал
върху процесния парапет, което да е единствена причина за падането. Доводите в
жалбата, че около месец преди инцидента е бил извършен текущ ремонт на парапет
на каса № 3, не налагат различен извод. Ответното дружество стопанисва
търговския обект и е длъжно да осъществява контрол върху техническата
безопасност на съоръженията в магазина. Ето защо не е доказано
по делото виновно поведение на ищеца, изразяващо се в сядане или облягане с
цяла тежест на парапета, което да е причина или допринесло за вредоносния
резултат.
Относно довода
на въззивника, че не е налице причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилите вреди, настоящият състав счита, че от събраните по делото
доказателства- свидетелски показания, медицинска документация, както и заключенията
на комплексна СМЕ и повторна СМЕ се установява по безспорен начин, че вредите,
претърпени от ищеца, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия и разкъсно
–контузна рана в областта на теменно- тилната област на главата и контузия на
хумероскапуларната става вдясно, са в причинноследствена връзка с падането в
магазина. Ищецът има множество предшестващи заболявания, но същите не са взети
предвид от първоинстанционния съд при определяне на обезщетението, а посочените
по-горе черепномозъчна травма и контузии на главата и раменната става безспорно
са в пряка причинно- следствена връзка с инцидента на 14.07.2014г.
Поради
гореизложеното съдът приема, че ответникът „К.Б. ЕООД е.к.“ ООД не е положил
необходимата грижа за техническо обезопасяване на съоръженията в процесния
търговски обект. Ответникът, който носи доказателствена тежест да докаже при
условията на пълно и главно доказване, както предписва нормата на чл. 154 ГПК,
не е доказал, че е направил необходимото съгласно нормативните изисквания да
обезопаси метално ограждение /парапет/ на каса № 3.
Предвид
изложеното и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по несъмнен и категоричен начин, че вследствие на причинените му
увреждания от падането, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени.
По отношение на
размера на обезщетението за неимуществени, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС №4/1968 год./, като
например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Във въззивната
жалба на ответника не е налице изричен довод за неправилно приложение от
първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като настоящият съдебен
състав счита, че предявеният като частичен размер от 5000 лв. във всички случаи
съответства на критерия за справедливост. В настоящия случай следва да бъде отчетено,
че съгласно заключенията на СМЕ, възстановителният период при мозъчно
сътресение е 20 - 30 дни, като при неврологичния преглед на ищеца 7 дни след
травмата са установени световъртежи и неврологични проблеми, които са в пряка
причинна връзка с преживяната черепномозъчно травма. Ето защо доводите в
жалбата, че промяната в лечението на диабета на ищеца не е във връзка с
процесния инцидент, са ирелевнатни за спора. Ендокринните и други предшестващи
заболявания на ищеца не са предмет на процесното обезщетение. Освен това
настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай следва да бъде отчетено
и обстоятелството, че дружеството стопанисва верига хранителни магазини, достъп
до които имат множество лица, което обстоятелство е завишаващо обществената
опасност и значимост на деянието. Поради гореизложеното, настоящият съдебен
състав счита, че частично предявеният размер на обезщетението от 5000 лв.
следва да бъде присъден, а досежно пълния му размер, в настоящото производство
съдът не дължи произнасяне.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответства на изводите на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно, а въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски във
въззивното производство има въззиваемата страна, която е направила искане за
присъждане на разноски в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Представени са доказателства, че разноските са действително сторени, като от
въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. С оглед действителната фактическа и правна сложност
на делото в настоящото въззивно производство, възнаграждението следва да бъде
намалено до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/2004г. от
580 лв. и да се присъди и претендирания ДДС, или в общ размер от 696 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.08.2017г., постановено по гр. дело №
6433 по описа за 2016г. на СРС, ГО, 128 състав.
ОСЪЖДА „К.Б. ЕООД Е.К.“ КД, ЕИК ******** да заплати на В.Д.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 696 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.08.2017г., постановено по гр. дело № 6433
по описа за 2016г. на СРС, ГО, 128 състав. ОСЪЖДА
„К.Б. ЕООД Е.К.“ КД, да заплати на В.Д.А.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 696 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.