№ 14272
гр. София, 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110161864 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
допустими и необходими, поради което и следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства по искане на
ответника чрез разпит на един свидетел за установяване на фактите, посочени в отговора на
исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателсвтени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника в насроченото съдебно заседание за
установяване на обстоятелствата по изпълнение на задълженията на страните по трудовото
правоотношение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2023г. от
11.15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
1
отговора на исковата молба с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4045,48 лв., представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща претърпени
от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за
осъществената адвокатска помощ при прекратяване на трудовото й правоотношение с
едностранно предизвестие и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
60 лв., представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на такси по ЗЧСИ за връчване на уведомление при прекратяване на трудовото
правоотношение на работодателя.
Ищецът М. В. С. твърди, че работила при ответника по безсрочен трудов договор от
08.03.2021г. на длъжност „Е.“ с брутно трудово възнаграждение в размер на 1855,72 лв. и
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0,6 % на година. В договора било уговорено, че всяка от страните може да
прекрати същия едностранно чрез отправяне до другата страна на писмено предизвестие от
2 месеца. Твърди, че поради множество нарушения на трудовото законодателство от страна
на работодателя, сред които неосигуряване на нормални условия за изпълнение на работата
по трудовото правоотношение, неосигуряване връчване на длъжностна характеристика,
недокументиране по надлежния ред на провеждане на инструктажите за безопасни и
здравословни условия на труд и несъхраняване в трудовото досие на ищцата на служебна
бележка за проведен първоначален инструктаж, непредоставяне на необходимата
информация за рисковете за здравето и безопасността на ищцата при извършване на
възложената й работа, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването,
намаляването или контролирането на тези рискове, ищцата прекратила едностранно
трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 5 от договора чрез
уведомление от 14.09.2022г., изпратено по електронната поща на работодателя и връчено
чрез ЧСИ на 29.09.2022г. С оглед прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото основание претендира заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер
на брутното трудово правоотношение за срока на предизвестието, което в случая е
уговорено на 2 месеца, в размер на 4045,48 лв. Твърди, че за изготвяне и връчване на
уведомлението за прекратяване на трудовия договор е заплатила адвокатски хонорар в
размер на 400 лв. и такси по ЗЧСИ в размер на 60 лв. като по този начин е претърпяла
имуществени вреди на посочената стойност, които се намират в причинна връзка с
нарушаване на трудовото законодателство от страна на работодателя, довело до
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, във връзка с което са направени
разходите, като разходите за връчване са в причинна връзка и с липсата на потвърждаване
на изпратеното по електронна поща уведомление за прекратяване на трудовия договор.
2
Претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на посочените суми.
Претендира разноски, направени в производството по обезпечаване на бъдещи искове за
процесните вземания и в настоящото производство.
Ответникът „И. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не е извършил твърдените нарушения на
трудовото законодателство, които да обосноват прекратяване на трудовото правоотношение
на посоченото от ищцата основание. Счита, че посочените в исковата молба пропуски на
работодателя имат чисто административен характер и не могат да се квалифицират като
неизпълнение на задължения на работодателя, установени с трудовия договор на ищцата, с
колективен трудов договор или с нормативен акт, в който случай единствено служителят
може да се възползва от възможността по чл. 327, ал. 1, т. 3, предл. последно КТ. Оспорва и
предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди поради липса на
пряка и непосредствена причинна връзка между извършването им и действията на
работодателя. Моли за отхвърляне на предявените искове. Оспорва претендираните в
производството по обезпечаване на бъдещи искове разноски като прекомерни.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ е да докаже
прекратяването на трудовия договор на твърдяното основание по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ чрез
отправяне на волеизявление, което е достигнало до работодателя, размерът на брутното й
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на
трудовото правоотношение, а по исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД виновно противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в твърдените нарушения на трудовото
законодателство, вреди, причинна връзка между поведението и вредите и техния размер.
В тежест на ответника по иска по чл. 221, ал. 1 КТ е да докаже твърденията си, че е
изпълнявал точно задълженията си по трудовия договор, а в случай че ищцата докаже
фактите в нейна доказателствена тежест, че е платил претендираното обезщетение, а по
исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в случай, че ищцата докаже фактите в нейна доказателствена
тежест, че е платил вземанията.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на
доказване между страните факта, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор от 08.03.2021г., по силата на
който ищцата е заемала при ответника длъжността „Е.“, както и че договорът е прекратен.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираните вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
3
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4