Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 30.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 2281 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 39267 от 25.07.2018 г. по гр. д.
№ 32833/2014 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 79 състав, е признато за установено
по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Р.П.К. – П., ЕГН **********,
установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.П.К. – П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 862,51 лв., представляваща 1/2
част от стойност на неплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „*********за периода м. 05.2011 г. – м. 01.2012 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 102,70 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2011 г. - 24.10.2013 г.,
за които суми по ч. гр. д. №
21452/2013 г. по описа на СРС, 87 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът за стойност на неплатена топлинна енергия
за периода м. 05.2011 г. – м. 01.2012 г. за разликата над уважения размер от
862,51 лв. до пълния предявен размер от 943,85 лв., или за размера от 81,34
лв., както и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.07.2011 г. - 24.10.2013 г. за разликата над уважения размер от
102,70 лв. до пълния предявен размер от 167,86 лв., или за размера от 65,16 лв.
Със същото решение е признато за установено по
предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК*********срещу М.А.П.,
ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че М.А.П. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 862,51 лв., представляваща 1/2
част от стойност на неплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „******“, бл. *********, за периода м. 05.2011 г. – м. 01.2012 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.12.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 102,70 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
01.07.2011 г. - 24.10.2013 г., за които суми по ч. гр. д. № 21452/2013 г. по описа на СРС, 87 състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2011 г. – м. 01.2012 г.
за разликата над уважения размер от 862,51 лв. до пълния предявен размер от
943,85 лв., или за размера от 81,34 лв., както и искът за обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 01.07.2011 г. - 24.10.2013 г. за
разликата над уважения размер от 102,70 лв. до пълния предявен размер от 167,86
лв., или за размера от 65,16 лв. Всеки от ответниците е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,41 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 415,80 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Т.“ ООД.
Срещу
решението в частите, в които са уважени исковете е подадена
въззивна жалба от ответниците Р.П.К. - П. и М.А.П., с оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност. Твърди се, че липсват доказателства, че третото лице –
помагач „Т.“ ООД е в изрядни договорни отношения с ищеца за отчитане на
подаваната топлинна енергия към процесния имот
и за процесния период. Договорът на ЕС за отчитане на топлинната енергия е от
2003 г. и не е ясно дали все още е действащ. Поддържа се, че от нито едно от представените писмени
доказателства не може да се направи извод, че евентуално подаваната топлинна
енергия в жилището съответства на евентуално подаваната топлоенергия в жилището
на абонат с № 346892. Не са представени всички относими технически и счетоводни
книжа, а вещите лица са работили по документи, до които въззивниците нямат
достъп. Въззивниците считат за некоректна, противозаконна и грубо
нарушаваща правото им на защита практика вещите лица да работят по хипотетични
документи, намиращи се в държане само на една от страните, без ответникът и
съдът да могат да ги видят, респективно да се уверят в тяхното реално
съществуване и автентичност. Твърди се, че неправилно е изчислен и размерът на
дължимите суми, както и размерът на погасените по давност задължения. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на
исковете, евентуално за намаляване размера на присъдените в полза на ищеца
суми.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С
молби от 04.03.2020 г. и от 12.10.2021 г. моли за отхвърляне на въззивната
жалба и за потвърждаване на решението в обжалваната част като правилно и
законосъобразно, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“ ЕООД, не
взема становище по жалбата.
Първоинстанционното решение
в частите, в които са
отхвърлени предявените искове до посочените по – горе размери, не е обжалвано от ищеца,
поради което е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от надлежни страни, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми. Въззивният съд намира, че решението е и правилно в обжалваната част, като
по оплакванията във въззивната жалба съдът намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно и субективно съединени установителни искове, предявени по
реда на чл. 422 ГПК срещу ответниците (в
условията на разделност по ½), както
следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ за сумата от 1887,70 лв. -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м. 05.2011
г. - м. 01.2012 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, община „Изгрев“, ж.
к. „******“, бл. *******, ап. № 36, с
аб. № 346892 (с молба от 19.03.2020 г. „Т.С.“ ЕАД, въз
основа на дадени от въззивния съд указания поради констатирано противоречие
между заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, уточнява,
че адресът на процесния топлоснабден имот е: гр. София, община „Изгрев“, ж. к.
„******“, бл. *******, ап.**, аб. №
346892), или за всеки един от ответниците сумата от
943,85 лв.;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 335,72 лв. - лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 01.07.2011 г. - 24.10.2013 г., или за всеки от
ответниците сумата от 167,86 лв.
Претендирана е и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.12.2013 г.,
до окончателното плащане. За вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 14.01.2014 г. по ч. гр. д. № 21452/2013 г. на СРС, 87 състав,
поправена с разпореждане № 106640 от 01.05.2017 г. по реда на чл. 247 ГПК
относно адреса на топлоснабдения имот, което разпореждане е надлежно връчено на длъжниците. В срока по чл. 414 ГПК
е подадено възражение от длъжника, като видно от данните по делото исковете са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
За да се уважи главният иск по делото следва
да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответниците топлинна енергия срещу задължение на последните да
заплащат стойността й, както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр.
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн.
ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за ответниците е възникнало
задължение за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск ищецът
следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ответниците следва да докажат своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения, включително че
възможността за принудително събиране на вземанията
е погасена по давност.
Действащата към периода на облигационните
отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона
за енергетиката (ЗЕ)
и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в чл.
139 - 148
ЗЕ и
в действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.
142, ал. 2 ЗЕ топлинната
енергия за отопление на сграда – ЕС, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Понятието „потребител
на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.),
действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Съгласно чл.
153 ЗЕ -
в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1,
т. 42 ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ (в приложимата към процесния период редакция на закона) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Посочените от законодателя в разпоредбата
на чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с
всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този
смисъл ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По
силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият е доказал пълно и главно
твърдението си, че ответниците са били в процесния период собственици на
топлоснабдения имот и като такива – потребители на
топлинна енергия за битови нужди. Посоченото обстоятелство се установява от
приетия по делото Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 18, том I, рег.
№ 1155, дело № 16 от 2009 г., видно от
който на 29.01.2009 г. С.Н.Д.е продала на ответниците процесния апартамент № 36
в гр. София, ж. к. „******“, бл. ******* (предишен бл. 4), ведно с таванска стая, мазе № 36 и съответните
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху мястото, като върху имота е вписана законна ипотека в полза на „Б.П.Б.“
АД. От постановление за възлагане на недвижим имот от 27.10.2011 г. по изп.
дело № 20107880400539 на ЧСИ М. К.., рег. № 788 на КЧСИ, се установява, че процесният имот е възложен след извършена публична продан на „Б.П.Б.“ АД -
купувач, постановлението за
възлагане е влязло в сила на
10.02.2012 г., от която дата е
породило и вещно – прехвърлителен ефект, т. е. в процесния период ответниците все още
са били собственици на имота, който факт не е и спорен
по делото. От събраните доказателства съдът приема за установено по делото, че през
процесния период страните са били обвързани от договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание е в Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., приети без възражения от ответниците, както и в действащата към съответния момент
нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
По делото е установено, че процесният имот е
бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. С договор № 395 от 05.02.2003 г. етажната собственост на сградата е възложила на „Т.“ ООД да извършва услугата
„топлинно счетоводство“, а в
договора е посочено, че се сключва за срок от 5 години – чл. 2.5. От представените от третото лице – помагач
писмени доказателства – индивидуални справки и формуляри за отчет, подписани за
потребител, както и от съдебно – техническата експертиза, неоспорена от страните, се установява, че през
процесния период индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в процесната
сграда – етажна собственост е извършвано именно от
„Т.“ ООД, като етажните
собственици не са се противопоставили – напротив, документите за главен отчет
са подписани от представител на ЕС без възражения. Евентуално липсата
на сключен договор между
потребителите на ТЕ за битови нужди в сграда етажна собственост и лице по чл.
139б, ал. 1 ЗЕ не може да обуслови извод за липса на договорна връзка между клиентите и топлопреносното
предприятие, нито за незаконосъобразно отчитане
на топлинната енергия, стига същото да е извършено съобразно нормативните
изисквания, както в случая. Оплакванията
за неуредени правоотношения между „Т.С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение са въведени за първи път едва с въззивната
жалба, поради което са преклудирани и въззивният съд не дължи произнасяне по
същество, освен това отношенията между двете дружества
не влияят върху дължимостта на процесните суми от страна на ответниците.
За
установяване количеството и стойността на доставената до имота в процесния
период топлинна енергия в хода на първоинстанционното производство са приети
заключения на съдебно – техническа (СТЕ) и съдебно – счетоводна експертизи
(ССчЕ), които по реда на чл. 202 ГПК въззивният съд кредитира като пълни и
обосновани. От
заключението на СТЕ се установява, че сградата - етажна
собственост на адрес ж. к. „******“, бл. ********се топлоснабдява от една
абонатна станция, постъпилата в абонатната станция топлинна енергия се измерва
от общ топломер, който се отчита по електронен път в началото на всеки месец.
Процесният апартамент се намира в ЖСК „Звездица - 5“ и е
на три нива – две нива, разположени на 4 и 5 етаж и едно ниво, разположено в
подпокривното пространство на кооперацията. Топлинен счетоводител е фирма „Т.“
ООД, която е извършила отчет на топлоразпределителите и водомерите за топла
вода, монтирани в сградата, след края на отоплителния период. В имота е извършен отчет при осигурен достъп на
09.07.2012 г. По делото е приложен отчетът, който е подписан от абоната. В ап.
№ 36 има 11 бр. отоплителни тела с монтирани на тях електронни уреди за дялово
разпределение, както и два узаконени водомера за топла вода. Отчетените дялови
единици и количество топла вода в документите за главен отчет отговарят на
тези, които са в дяловото разпределение. Сумите за отопление на имота за
изготвени по реален отчет на 11 бр. топлинни разпределители, като 2 от тях са с
показания 0. Сумите за топла вода са формирани по данни за консумирана топла
вода от двата водомера по 52 куб. м. по отчет. Сумите за сградна инсталация са
изчислени на основание чл. 143, ал. 1 ЗЕ от 2006 г. и по т. 6.1.2 от Методика
за дялово разпределение на ТЕ в сграда – етажна собственост към Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Получената енергия е разпределена между абонатите пропорционално на пълния
отопляем обем на жилището по проект, който по
Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда е 542,61 куб. м.
Енергията за сградна инсталация е начислена на абоната за обем 543 куб. м. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла
информация за дялово разпределение на разхода на ТЕ след края на отоплителния
период и след отчитане на уредите за дялово разпределение и водомерите в имота
на абоната. Титуляр на партида с аб. № 346892 е М.А.П.. Сумите за топлинна
енергия, дължими от ответниците за процесния период с ДДС са сумите, начислени
от „Т.С.“ ЕАД, коригирани с тези, начислени при дяловото разпределение, а
именно: 1725,02 лв. (1887,70 лв. – фактурирана сума от „Т.С.“ ЕАД, (-) 138,46
лв. – резултат от изравнителни сметки и (-) 24,22 лв. – корекция от топлинна
енергия на сградна инсталация, преизчислена от вещото лице). В експертизата е посочено, че всички суми
за топлинна енергия са без предишни неплатени и просрочени суми и без
начислявания на лихви по тях, както и без сторниране на суми, платени по време
или след исковия период. Цените на топлинната енергия, по които „Т.С.“ ЕАД е
начислявала дължимите суми, са в
съответствие с решение на ДКЕВР и действащата нормативна уредба. Изчисленията
на технологичните разходи в абонатната станция са извършвани по Наредбата за
топлоснабдяването и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
топлинна енергия в съответствие с нормативната уредба. За общия топломер има
свидетелство от 10.04.2012 г. за последваща проверка, като вещото лице не може
да направи извод, че общият топломер през процесния период е преминавал
метрологична проверка през 2 години, съгласно изискванията на ДАМТН. Отчетите
на общия топломер в процесната абонатна станция за исковия период са
предоставени по делото в разпечатка за отчетената и начислена енергия в
Приложение № 1 към СТЕ.
От ССчЕ се установява, че за процесния абонат
счетоводството на ищеца е редовно водено. Няма данни за извършени плащания на
суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. За периода м. 05.2011 г. –
м. 01.2012 г. прогнозно фактурираните суми за ТЕ, начислени за аб. № 346892 са
на обща стойност 1 887,70 лв. с ДДС. Законната лихва от 01.11.2011 г. (датата
на изпадане в забава – първия ден след срока за плащане) до 30.09.2013 г. – датата на извлечение от
сметки, възлиза в общ размер на 335,72 лв. Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
аб. № 346892 касае именно процесния ап. № 36 в ж. к. „******“, бл. *******,
което обстоятелство е отразено и в СТЕ.
Настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства, вкл. и от заключенията на неоспорените по
делото съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, които въззивният
съд кредитира изцяло като обосновани, задълбочени и неопровергани от другите
събрани доказателства, е установено, че през процесния период в имота е
доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление на имот,
БГВ и сградна инсталация като за процесния период м. 05.2011 г. - м. 01.2012 г. тя е на стойност от общо
1725,02 лв. Тази енергия е начислена при условията на установения по
делото осигурен достъп до имота за отчет на уреди и съобразяване на показанията
им, при съобразяване на обема отопляема кубатура на имота, показанията на общия
топломер в абонатната станция и по правилата на Закона
за енергетиката и
Наредбата за топлоснабдяването. По
делото не са ангажирани доказателства, които да разколебават този извод и да
поставят под съмнение достоверността на начислената ТЕ, поради което не е
необходимо представянето на документите, по които са работили вещите лица. От
заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми
като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени
съобразно действащите през процесния период цени. Този извод е направен не само
на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на
документите за реален отчет на уредите, с които вещото лице се е запознало при
изготвяне на заключението, както и въз основа на данните, предоставени му от
фирмата за дялово разпределение и от топлофикационния район, включително
справка за показанията на общия топломер в абонатната станция, която е приложена към експертизата.
Във връзка с
оплакванията на въззивниците, че вещите лица са работили по документи, които не
са по делото и с които съдът и страните не могат да се запознаят, което
представлява порочна практика, следва да се посочи, че заключенията не са били оспорени при приемането им в
съдебно заседание, както
и не са посочени конкретни документи, по които са работили вещите лица, и които ответниците желаят да бъдат
представени по делото, с оглед тяхното оспорване.
Освен това, вещи лица се назначават за отговор на въпроси,
за които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените от
съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците на делото,
като посочи в заключението си изследваните данни за изготвянето му и носи
наказателна отговорност за даване на невярно заключение, базирано на липсващи
документи, респективно недаващо правдива информация. В случая липсват данни, които да внасят съмнение в
безпристрастността на вещите
лица и не са налице основания заключенията да не бъдат взети предвид при формиране на фактическите изводи
на съда. Напротив, по делото са приети като писмени доказателства изготвените
от фирмата за дялово разпределение изравнителна сметка за
потребената топлинна енергия в процесния имот и документ за
главен отчет на уреди за дялово разпределение за процесния период, подписан за
клиент без забележки, които не са оспорени от ответниците. В същите са посочени резултатите от
изравняването за исковия период, както и количеството доставена до имота ТЕ. От изявленията на вещите
лица се установява, че начислената топлинна енергия е за аб. № 346892, който се
отнася именно за процесния имот, противно на оплакванията в жалбата. Следователно, при съобразяване на конкретните
оплаквания във въззивната жалба, които въззивният съд прие за неоснователни, правилно първоинстанционният съд е приел дължимостта на сумата от 1725,02 лв. (по
862,51 лв. от всеки ответник), установена по СТЕ, в която експертиза е съобразена и
изготвената от третото лице изравнителна сметка. Поради това оплакванията на въззивниците,
че размерът на дължимите суми е различен, са неоснователни.
Във връзка с оплакванията
за неправилно прилагане на погасителната давност въззивният съд приема
следното: според разясненията
на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл.
111, б. „в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо - чл.
114, ал. 1 ЗЗД. Правилно районният съд е съобразил
направеното от ответниците възражение за погасяване на задълженията по давност,
като е приел, че то е неоснователно – в случая заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 20.12.2013 г., от който
момент следва да се счита предявен и искът по реда на чл. 422 ГПК, по аргумент
от ал. 1 на посочената разпоредба. Т. е. погасени по давност биха били вземания, възникнали преди 20.12.2010 г.,
каквито в случая не се претендират, а по отношение на вземанията за процесния
период – м. 05.2011 г. – м. 01.2012 г. погасителната давността
не е изтекла, т. е. и това
възражение е неоснователно.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период страните в настоящото
производство са били обвързани от влезлите в сила Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с
решение № ОУ - 001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях, купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в
определен срок, то съдът приема, че длъжникът изпада в забава след изтичане на
определения между страните срок за изпълнение. Последица от неплащане на
задължението в срока е поставянето на длъжника в забава и начисляването на
законна лихва. Съгласно чл.
84, ал. 1 ЗЗД ответниците
са изпаднали в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е
било необходимо да бъдат канени от ищеца, доколкото задълженията са били
срочни. В съответствие с тези
разяснения първоинстанционният съд е определил обезщетението за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 01.07.2011 г. –
24.10.2013 г. след собствени изчисления по реда на чл.
162 ГПК, като
въззивният съд приема, че искът за мораторна лихва е основателен до присъдения
размер от общо 205,41 лв. (или по 102,70 лв. от всеки ответник).
С оглед
изложеното, исковете за главница за топлинна енергия и лихва за забава правилно са уважени до приетите от първата инстанция размери
- решението в обжалваната част е правилно и
следва да се потвърди, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора разноски се дължат
единствено на въззиваемата страна (ищец) в размер
на 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение (определено
от съда на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
вр. с чл.
273 ГПК, вр. с чл.
37 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и
правна сложност на делото пред въззивния съд), като
всеки от ответниците дължи сумата от 25 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39267 от 25.07.2018 г. по гр. д. №
32833/2014 г. на Софийски районен съд, II ГО, 79 състав, в обжалваните части, а
именно: в частта, в която е
признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу Р.П.К. –
П., ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Р.П.К.
– П. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 862,51 лв., представляваща 1/2
част от стойност на неплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „*********за периода м. 05.2011 г. – м. 01.2012 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.12.2013 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 102,70 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2011 г. - 24.10.2013 г.,
за които суми по ч. гр. д. №
21452/2013 г. по описа на СРС, 87 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*********срещу М.А.П., ЕГН ********** установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.А.П. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 862,51 лв., представляваща 1/2
част от стойност на неплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София,
ж. к. „******“, бл. *******, ет. ********, за периода м. 05.2011 г. – м.
01.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 20.12.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 102,70
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 01.07.2011 г. - 24.10.2013 г., за които суми по ч. гр. д. № 21452/2013 г. по описа на СРС, 87 състав,
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и в частта, с която всеки от ответниците е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,41 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 415,80 лв. – разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Р.П.К. – П., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „*********да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК
сумата от 25 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*********да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 25 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението в
отхвърлителните части е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.“ ООД
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.