Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на десети октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря
Анелия Докузова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 671 по описа на П.ски окръжен съд за 2019 г и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1314 от 15.07.2019 г по гр.
дело № 1967/2019 г по описа на РС – П., поправено с решение №1509/31.07.2019г
по същото дело състав на същия съд
е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР- П.,
ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И., ЕГН**********, на
основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 2442,78 лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода 25.04.2016-31.03.2019г.,
съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната
лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-01.04.2019г. до
окончателното изплащане на сумата. ОСЪДИЛ е също така Областна Дирекция на МВР- П., ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И.,
ЕГН**********, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 348,43лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената
главница за периода 25.04.2016-31.03.2019г.Съдът се е произнесъл и по въпроса
за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ОД на МВР – П. , в която се възразява ,че решението
на РС - П. е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П. е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от служителите по трудово правоотношение. Възразява се, че положеният
нощен труд е заплатен изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на час.Възразява
се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над
рамките на установеното работно време по график. Възразява се, че не са
обсъдени възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и
представени доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител адв. В.П., оспорва жалбата като
неоснователна. Възразява се ,че редът за
организацията на работното време, отпуските и почивките, отчитането на
положения труд, режима на дежурство, се определят от наредба на министъра на
вътрешните работи. Възразява се, че в действащата за процесния период
наредба липсва правна регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато регламентация е налице за
работещите по трудово правоотношение. Възразява се, че правилно съдът е приел,
че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ, тъй като и в
международни актове не се допуска различно третиране на гражданите по отношение
на правото им на труд, както и правилно е приел, че следва да се прилагат
едновременно и посочената по – горе
разпоредба и тази на чл. 8 от НСОРЗ.Претендира се потвърждаване на атакуваното решение като
правилно и законосъобразно.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС –
П. е приел ,че по делото не е било спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период
април 2016г.-март 2019г., по силата на което ищецът е заемал
длъжността“мл.инспектор група ООР“ 01РУ-П.. По делото страните също не са
спорили, а и от приложените от ответника писмени доказателства се установява,
според РС, че с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през
нощта /за времето от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Според РС съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР
сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.
1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
РС е приел, че през процесния исков период,
обхващащ времето от 25.04.2016 -31.03.2019г. са издадени Наредба № 8121з-407/
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 /
29.07.2016 г., които предвиждат работа на смени с полагане на труд през нощта
между 22. 00ч. и 6. 00ч., максимално 8 часа за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, че при сумирано отчитане на
работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд
между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
След
отмяна на горепосочения подзаконов нормативен акт, според РС, са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в сила от
11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които обаче не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Предвид гореизложеното в случая
РС е приел, че за исковия период
е действало правилото на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното
решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Но този
ред на преизчисляване е неприложим за времето след отмяна на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за периода от 02.08.2016 г. до 31.12.2017 г., поради
празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на
полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
Липсата на изрична норма ,според РС, не следва да се тълкува като законово
установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като
такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Доколкото в последните две наредби е
посочено, според РС, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време,
но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по
този въпрос. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва, според РС, субсидиарно
да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от
26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Във
връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищецът му е
заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по
чл. 8 НСОРЗ/, съдът е приел, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
По
делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и
приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период
25.04.2016 -31.03.2019г. вкл. ищецът е работил на 12 часови смени, като за
същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, общо за
целия процесен период от 2608 часа. При превръщане на часовете нощен труд в
дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 2980,94часа, от
които вещото лице е посочило, че 372,94часа не са платени, като същите възлизат
в размер на сумата от 2442,78лв.
По делото ответникът не твърди,според
РС, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 25.04.2016г. – 31.03.2019г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна,според РС и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер
от 2442,78лв.
Възнаграждението за извънреден труд
е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време). В
този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението
на вещото лице съдът е приел, че
дължимата се лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд за периода от 25.04.2016г. до 31.03.2019г. възлиза общо на сумата от
348,43лв. В този размер предявеният иск следва да се уважи.
Решението на
РС – П. е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в
противоречие със Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР
и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило,
което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо
няма нормативна сила и анализирането му би довело до противоречиви разбирания относно
приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден труд в случаите
на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Съгласно чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г.
е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 219,18 лв. главница и 22,28лв.
лихви, които следва да се извадят от общия размер на възнаграждението за
извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков период. Получената
сума възлиза на 2038,14 лева, до който размер искът се явява основателен, като
за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 2442,78 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
От
присъдената сума за лихва за забава следва
да се извади сумата от 36,45лв съобразно заключението на ВЛ. За исковия период се дължат
311,98лв. лихви върху главницата от 2038,14 лв., а за разликата до 348,43лв. - до пълния размер на присъдената
сума искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 2038,14 до пълния
предявен размер от 2442,78лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения
от въззиваемия за периода от 25.04.2016
до 31.03.2019г. , ведно със законната лихва от 1.04.2019г до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението
следва да се отмени и за лихвата, разноските и дължимата д.т. от ответното ОД
МВР гр.П. в Частите, с които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 311,98 до пълния предявен размер от 348,43 лв.,
представляваща дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода
от 25.04.2016г до 31.03.2019г., а за
горницата – искът за лихвата за забава следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед гореизложеното следва да се отмени
решението в частта за държавната такса, дължима от ОД на МВР – П. за разликата
над 124,37 лв до постановения размер от
147,71 лв.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 412,58 лв с оглед отхвърлената и уважена част на иска.
Разноски за въззивното
производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . ОД МВР гр.П. претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение. Другата страна във въззивното производството има претенция за разноски в размер на 200 лв
адвокатско възнаграждение. Налице е възражение от ОД на МВР – П. в писмените
бележки за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът приема, че адвокатското вънаграждение в размер на 200
лв е под минималния размер съгласно чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да
се намалява. С оглед изхода на делото
пред въззивната инстанция и след
компенсация следва да се осъди ОД на МВР – П. да заплати на другата страна
разноски в размер на 184,20лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 1314 от 15.07.2019 г по гр. дело № 1967/2019 г по описа на РС – П.,
поправено с решение №1509/31.07.2019г В ЧАСТТА, В КОЯТО
РАЙОНЕН СЪД – П. Е ОСЪДИЛ Областна
Дирекция на МВР- П. ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И.,
ЕГН**********, на основание чл. 179, ал.
1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
сумата от 2442,78 лв. главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода
25.04.2016-31.03.2019г., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
датата на ИМ-01.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата ЗА РАЗЛИКАТА
НАД сумата от 2038,14 лв до постановения
размер от 2442,78 лв КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ П.К.И. ЕГН********** СРЕЩУ Областна
дирекция на МВР – П. ИСК на осн. чл.
179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за заплащане на сумата от
2442,78 лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода
25.04.2016-31.03.2019г., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от
датата на ИМ-01.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата ЗА РАЗЛИКАТА
НАД сумата от 2038,14 лв до постановения
размер от 2442,78 лв КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1314 от 15.07.2019 г по гр. дело № 1967/2019 г по описа на РС – П.,
поправено с решение №1509/31.07.2019г В ЧАСТТА, В КОЯТО
РАЙОНЕН СЪД – П. Е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР- П.
ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И., ЕГН********** на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата
348,43лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за
периода 25.04.2016-31.03.2019 ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 311,98 лв до
постановения размер от 348,43 лв КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ
П.К.И. ЕГН********** СРЕЩУ Областна
дирекция на МВР – П. ИСК на осн. Чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 348,43 лв, представляваща лихва за забава
върху неизплатената главница за периода 25.04.2016-31.03.2019 ЗА РАЗЛИКАТА НАД
сумата от 311,98 лв до
претендирания размер от 348,43 лв
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1314 от 15.07.2019 г по гр. дело № 1967/2019 г по описа на РС – П.,
поправено с решение №1509/31.07.2019г В ЧАСТТА, В КОЯТО
РАЙОНЕН СЪД – П. Е ОСЪДИЛ Областна
Дирекция на МВР- П. ДА ЗАПЛАТИ на П.К.И.
ЕГН********** деловодни разноски за
първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 412,58 ЛВ ДО ПОСТАНОВЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 490 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1314 от 15.07.2019
г по гр. дело № 1967/2019 г по описа на РС – П., поправено с решение
№1509/31.07.2019г В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П.
Е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на
МВР- П. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт ЗА РАЗЛИКАТА НАД 124,37 лв
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР – П. да заплати на П.К.И. ЕГН**********
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 184,20 лв
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА :
Считам, че следва по делото да е категорично установено, че са
налице отработени часове от служителя над тримесечната норма при сумарното
изчисляване на работното време. По делото липсва такава експертиза – за тримесечната норма и за разликата отработени
часове над нея, ако има такива.