ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36
гр. Бургас, 24.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
частно гражданско дело № 20222000500024 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частна жалба на Л. Н. С. от гр.Б., ул.„С.“
№*, чрез пълномощника адв. Ц.В. от САК, против определение №2032 от 21.12.2021г. по
гр.дело № 20212100102192 на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение
искането му за освобождаване от държавна такса в размер на 1 800 лв., определена от
първоинстанционния съд по предявения от него против ЗД „Б.“ АД иск за сумата от 45 000
лв., обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени
вреди от телесно увреждане в резултат на настъпило на 19.05.2021 г. пътно транспортно
произшествие.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради
необоснованост и незаконосъобразност. Посочено е, че С. не разполага с достатъчно
средства за заплащане на определената държавна такса, тъй като изплаща кредит, ползван за
лечението му, както и е декларирал имот в гр. Б., който е единствено жилище и е къща, в
която живее, придобита чрез дарение от неговия баща. Претендира се отмяна на
обжалваното определение и освобождаване от заплащането на държавна такса по
предявения иск.
Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по
делото и приложимия закон, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Л.С. е предявил против „ЗК „Л.“ АД иск за сумата от 45 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди, в
едно със законната лихва, считано от 06.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и
съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар.
1
С исковата молба е заявено искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, поради липса на достатъчно средства, за
което е приложил декларация по образец.
С обжалваното определение решаващият съд е отхвърлил искането като
неоснователно, предвид декларираните от С. доход, имуществено състояние, възраст,
семейно положение и здравословно състояние, като е указал на ищеца да внесе държавна
такса от 1 800 лв., определена съобразно цената на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото
семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства.
От представената от Л.С. декларация за материално и гражданско състояние се
установява, че жалбоподателят има доход от трудово възнаграждение в размер на 1 474 лв.,
което е в рамките на средния за страната размер. Същият има собствен поземлен имот,
който както сочи в частната жалба е жилище-къща, в която той живее. Притежава и лек
автомобил „Ауди АЗ“, производство 1997 г. Заявеното в жалбата, че С. живее в собствения
деклариран имот в гр.Б. на ул.„П.“ №*, се опровергава от посочения в декларацията и в
адвокатското пълномощно постоянен адрес в гр.Б.о, но на друга улица - ул.„С.“ №*. Ищецът
е на 25 години, несемеен. След процесното увреждане, изразяващо се в счупване на
подбедрицата на десен долен крайник, С. е бил в отпуск по болест за времето от
1919.05.2021 г. до 23.08.2021 г., съгласно приложените към исковата молба болнични листи.
При горните обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят разполагат със средства
да заплати държавна такса в размер на 1 800 лв. При месечен доход от порядъка на средния
за страната, еднолично семейство, млада възраст, без хронични заболявания с необходимост
от разходи за медикаменти, собствено жилище и лек автомобил, предвид и обстоятелството,
че подобно плащане съставлява единичен инцидентен разход, следва да се приеме, че
същият би могъл да бъде поет от страната, като спестен и осигурен за воденото съдебно
производство. Следва да се отбележи, че освен собствения имот с жилище-къща, ищецът
очевидно разполага и ползва друго жилище, дори и да не е негов собственик, предвид
посочения по-горе постоянен адрес, различен от декларирания собствен имот.
Що се отнася до заявеното задължение за изплащане на потребителски кредит от
20 000 лв. по договор от 10.06.2021 г., същото не променя горните изводи за материалните
възможности на ищеца. Плащането на месечни вноски води до разход, който е реципрочен
на получената от С. кредитна сума. Твърдението в частната жалба, че кредитът е използван
за лечение е голословно и неподкрепено с доказателства. Липсва претенция за имуществени
вреди и представени платежни документи в тази насока.
Поради изложените съображения, обжалваното определение на Бургаския окръжен
съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. Н. С. от гр.Б., ул.„С.“ №*, чрез
пълномощника адв.Ц.В. от САК, против определение №2032 от 21.12.2021г., постановено
по гр.дело № 20212100102192 на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3