Р Е Ш
Е Н И Е № 1318
гр.Пловдив, 14. 11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател: Светлана
Изева
Членове: Радостина
Стефанова
Зорница Тухчиева
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
гр.д.№ 1581/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.250 и чл.248 от ГПК във вр. с чл.435 във вр. с чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Постъпила е Молба от И.Б.К.,
ЕГН – **********, чрез адв.Р. П., за допълване на
Решение № 1032/22.08.2019г. на ПдОС – V гр.с.
по гр.д.№ 1581/2019г. чрез произнасяне по цялото искане, обективирано
в жалба против Постановление с изх.№ 55940/10.06.2019г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824, по изп.д.№20098240400517, с което е отказано да бъде
прекратено изпълнителното производство по Молба с вх.№ 39530/14.05.2019г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По- конкретно посочва, че
съдът се е произнесъл за периода 03.08.2009г. до 03.08.2011г. и относно възражението относно наложения запор
на 01.03.2012г., но е пропуснал да се произнесе за следващия период от
29.04.2010г. до 29.04.2012г., предвид на обстоятелството, че както в молбата до
съдебния изпълнител, така и в жалбата се
твърди липсата на изпълнителни действия за целия период от 2010г. до 2014г.
Моли да бъде допълнено на осн.чл.250 от ГПК, като в
случай, че се уважи молбата за допълване, на осн.
чл.248 от ГПК да бъдат присъдени и направени разноски по делото.
Въззиваемата страна „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“, ЕИК –*********, чрез юрк. К. К. Т., депозира в указания срок отговор, че молбата
е недопустима, при условията на евентуалност – неоснователна.
Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр. с., намира, че молбата по чл.250
и чл.248 от ГПК е основателна.
С Решение № 1032/22.08.2019г.
на ПдОС – V гр.с. по гр.д.№ 1581/2019г. е отхвърлена подадената жалба от И.Б.К., против Постановление с изх.№
55940/10.06.2019г. на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824,
по изп.д.№20098240400517, с което е отказано да бъде
прекратено изпълнителното производство по Молба с вх.№ 39530/14.05.2019г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. За да отхвърли молбата, съдът
е изложил аргументи и съответно е наложил изводи, че изп. дело е образувано на 29.07.2009г., а жалбоподателят се позовава на
изтекъл срок от 03.08.2009г. до 03.08.2011г. и с оглед, че е налице
извършено изпълнително действие – запор на трудово възнаграждение на дата 29.04.2010г., то в такъв случай
двегодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
не се явява изтекъл. По отношение на възражението, че не е насрочван
опис на 01.03.2012г., съдът е
изложил съображения, че уважава същото,
тъй като констатира, че е положен печат за насрочване с дата 01.03.2012г. от
ЧСИ, но липсва отбелязване кой лице е по заместване представляващ и го е
подписало, тъй като правомощията на съдебният изпълнител по принцип могат да се
изпълняват по закон и чрез негов помощник, а така също не е ясно и кой е
подписал разпореждането, а от друга страна
липсват данни и да е съобщено на страните /кредитор и длъжник/, то не
може да се обоснове извод, че е налице валидно изпълнително действие. Само
по себе си записаното в разпореждането с печата „Да се уведомят страните“ не е
достатъчно, след като няма последващи действия по
изготвяне на съобщения. Относно
възражението, направено с жалбата, че съдебният изпълнител е трябвало да
прекрати изпълнителното дело и на основание изтекла на 03.08.2014г. обща петгодишна давност на процесното
вземане, ПдОС е приел, че същото е неоснователно, излагайки мотиви, че
с чл.433 ал.1 т.1 – т.8 /вкл./ от ГПК изчерпателно са изброени хипотезите, при
които се прекратява и приключва изпълнението и
сред описаните случаи не е позоваване от длъжника на обща петгодишна
давност по ЗЗД. Възражението е с материалноправен
характер и подлежи на разглеждане в исково производство и не е от
компетентността на съдебния изпълнител.
Действително, с оглед на
гореизложеното, налага се извод, че е налице липса на произнасяне по отношение
на искането за прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по отношение на периода 29.04.2010г. – 29.04.2012г., респ. като
последица за целия период от 29.04.2010г до 2014г. След последното валидно
изпълнително действие, извършено на 29.04.2010г. /налагане на запор/ до 29.04.2012г. от преписката не се
установява да е извършено друго изпълнително действие по искане на взискателя. Следващите изпълнителни действия са осъществени
на 23.01.2014г, 11.08.2015г., 20.01.2017г., 18.04.2017г. На 02.05.2017г. е
подадена Молба от И.К., с която се е задължил да заплаща всеки месец суми по
100лв. На 01.08.2017г. е направена лично от длъжника вноска за погасяване на
дълга в размер на 200лв. Всички тези действия, обаче, се явяват ирелевантни и без правно значение, тъй като след изтичане
на двегодишния срок 29.04.2010г. –
29.04.2012г. по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,
изпълнителното дело се счита за прекратено по право.
Ето защо, постановеното Решение №
1032/22.08.2019г. на ПдОС – V гр.с. по гр.д.№ 1581/2019г.
ще следва да се допълни като в отхвърлителната част
ще се запише срока от 29.07.2009г. до 29.04.2010г. и ще се извърши допълване, като се отмени
отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на
осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради изтичане на двегодишния период от 29.04.2010
г. до 29.04.2012г.
и ще се върне преписката за издаване на
постановление за прекратяване.
Разноски.
Съобразно правния резултат и
изхода на делото, при който се уважава искането за отмяна на атакувания отказ
за прекратяване на производството, на жалбоподателя следва да се присъдят само
направените разноски по делото, които се установиха в размер на 25 лв. за
държавна такса. В тази насока съдът посочва, че не разполага с компетентност да
присъжда разноски, направени от страната извън настоящето дело.
По мотивите, ПдОС – V възз.гр.с.
Р Е
Ш И:
На
осн. чл.250 от ГПК Допълва Решение № 1032/22.08.2019г.
на ПдОС – V гр.с. по гр.д.№ 1581/2019г., към диспозитива
- отхвърля подадената жалба от И.Б.К., ЕГН – **********, чрез адв.Р. П., съдебен адрес ***, против Постановление с изх.№ 55940/10.06.2019г.
на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824, по изп.д.№20098240400517, с което е отказано да бъде
прекратено изпълнителното производство по Молба с вх.№ 39530/14.05.2019г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, периода от 29.07.2009г. до 29.04.2010г.
Допълва
Решение №
1032/22.08.2019г. на ПдОС – V гр.с. по гр.д.№ 1581/2019г, както следва –
Отменя
Постановление
с изх.№ 55940/10.06.2019г. на ЧСИ
Константин Павлов, рег. №824, по изп.д.№20098240400517,
с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство по Молба с
вх.№ 39530/14.05.2019г. поради изтичане на двегодишния период от 29.04.2010
г. до 29.04.2012г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Връща
делото на съдебния изпълнител за издаване
на постановление за прекратяване на изп.д.№
20098240400517.
Осъжда
„Кредит Инкасо Инвестмънтс“, ЕИК
–*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин -6“ ет.2, да заплати на И.Б.К., ЕГН –
**********, сумата 25 лв. за направени разноски по делото за държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове :