Р Е Ш Е Н И
Е
№ 398 /14.11.2018г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в открито
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година,в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
при
секретаря Катя Кентова като разгледа
докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №564 по описа на Съда за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Обжалва се решение №211 постановено на 26.07.2018г. по
гр.дело №91 по описа на Велинградския районен съд за 2018г.,с което е признато
за установено на
основание чл.422 ГПК, че ответникът А.Т.П., ЕГН ********** дължи на ищцата Л.И.Н.,
ЕГН ********** сумата в размер на 2000лв. /две хиляди лева/, ведно със законната
лихва считано от 09.08.2017г. до плащането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №784 от 9.8.2017г. по ч.гр.д. №1117/2017г.
на РС-Велинград, издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК - запис на
заповед от 23.08.2016г. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната си жалба А.П. излага съображения за незаконосъобразност
на обжалваното решение. Твърди,че решението е необосновано,постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон. Формулира искане,обжалваният
съдебен акт да бъде отменен изцяло и предявеният иск да се отхвърли.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е депозиран отговор
на въззивната жалба.
Въззивната жалба е постъпила в срок,подадена е от
надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна.
С исковата си молба против А.Т.П. ищцата Л. Н.е
предявила установителен иск по чл.422,ал.І от ГПК за съществуване на вземане
във вр. с чл.535 от ТЗ.Твърди,че вземането й в размер на 2000 лева съществува и
произтича от запис на заповед издаден на 23.08.2016г.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
исковата претенция. Противопоставил е единствено абсолютни възражения против
записа на заповед.
Във второто по ред открито съдебно заседание проведено
на 17.04.2018г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с
указания за страната да изложи обстоятелства във връзка с наличие на каузално
правоотношение между страните по делото.
С молба от 23.04.2018г. ищецът е посочил,че записа на
заповед обезпечава договор за заем,сключен между страните.
Въз основа на събраните по делото доказателства,настоящият
съдебен състав от фактическа и правна страна установи следното:
На 23.08.2016г. в гр.В. е издаден запис на заповед от А.Т.П..
По силата на този запис на заповед ответникът безусловно и неотменимо се е
задължил срещу представянето на записа на заповед да плати без протест и без
разноски сумата в размер на 2000 лева на дата 01.12.2016г.
Предявеният иск е с правно
основание чл.422,ал.І от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК. За успешното провеждане на
установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът
му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.Представеният като
доказателство документът съдържа всички изискуеми в съответствие с разпоредбата
на чл.535 от ТЗ реквизити за формата на ценната книга "Запис на
заповед", т.е представлява редовен от външна страна запис на заповед. След
проверка на формалната страна на менителничния ефект, съдът по същество трябва
да провери фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или
неизпълнението на задълженията по каузалната сделка, въведена от ищеца или
ответника. Тук е и същественият въпрос, че при иск по чл.422,ал.І от ГПК във
вр. с чл.415 от ГПК не отпада задължението на съда да изследва дали вземането
по каузалната сделка съществува или не. Смисълът на предвидената възможност по
чл.422,ал.І от ГПК е да се установи съществуването на вземането по исков ред-като
втора възможност от заповедното производство,докато наличието на запис на
заповед и проверката на редовността на този документ,без да се търси каузалния
характер са били въпрос на преценка в първоначалния етап от заповедното
производство, при която съдът е издал заповед за изпълнение. Въпреки
абстрактният характер на записа на заповед като сделка, за която наличието на
основание не е елемент от фактическия й състав,издателят разполага с правото да
противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта,така и личните
си,основани на каузалните отношения с кредитора.За успешното провеждане на
установителният иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че е поемател
по запис на заповед, издаден от ответника,т.е че е материалноправно легитимиран
да получи процесната сума, а ответника както се посочи по-горе следва да
противостави всичките си възражения по каузалната сделка.Поради абстрактния характер на записа на заповед, при
възникнал спор следва да се изследва основанието,въз основа на който е издаден,
какво вземане обезпечава, като кредиторът следва да докаже правопораждащите
факти на каузалното правоотношение,за обезпечаване на което е издаден
менителничния ефект, а длъжникът да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. В настоящото
производство обаче ,ответникът не е противопоставил каквито и да било
възражения,че записа на заповед обезпечава вземане по каузално правоотношение,
че същото е действително или не, или пък е погасено, в преклузивния срок
,предвиден от закона-отговора на исковата молба пред първата инстанция,поради
което такива възражения не следва да бъдат разглеждани и по тях въззивния съд
не дължи произнасяне, макар всички доводи във въззивната жалба да касаят тези възражения.
Недопустимо е съдът служебно да задължава страните да въвеждат каузално
правоотношение, при условия,че нито ищецът –в исковата молба, нито ответникът-с
отговора на исковата да излагат обстоятелства и да твърдят за наличието на
такива. Ето защо, въведените от ищеца с допълнителна уточняваща молба
обстоятелства за наличие на каузално правоотношение характеризиращо го като договор за заем /
също недопустимо квалифицирано от първоинстанционият съд като непозволено
увреждане/ ,не следва да се обсъждат, тъй като са въведени извън преклузивните
срокове за това. Прието е последователно в съдебната практика ,че предмет на
делото в производството по чл.422,ал.1 от ГПК при предявен иск за установяване
на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417,т.9 от ГПК , е съществуването на вземането, основано на
записа на заповед. В производството по чл.422,ал.1 от ГПК ищецът - кредитор,
който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,
доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато
ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без
да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът -
кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед
задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения,
относими към погасяването на вземането по записа на заповед. Ответникът не може след срока
за отговор да се брани с възражения, които не са свързани със служебно
приложение на материалния и процесуален закон от съда. Философията на новия ГПК
намира отражение в т.н. концентрационно начало, което има за резултат ранната
поетапна преклузия на процесуални права – т.е. концентриране на действията,
насочени към изясняване на спора от фактическа страна и към определяне на
спорния предмет чрез предявяване на различни искания и възражения в един ранен
стадий на процеса, след което тези възможности на страните се преклудират. На
посоченото основание, в рамките на срока за отговор, ответникът трябва да направи
всичките си фактически възражения срещу иска и да изчерпи всички
правопогасяващи или правоизключващи факти. Законодателят
изрично е предвидил, че последващото въвеждане на нови защитни възражения от
ответника е допустимо, само ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства –чл. 133 от
ГПК.
Въвеждането на същите в процеса следва да се осъществи по специалния ред за
възстановяване на срока, предвиден
в чл. 64 и следв. ГПК,какъвто в настоящото производство не е проведен.При редовен от външна страна
менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед /в този смисъл и т.17 ТР Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. Ето защо,
първоинстанционният съд ,а и настоящата инстанция следва само въз основа на
проверката относно формалната страна на менителничния ефект да прецени дали
съществува вземането на ищцата. И както се посочи по-горе процесния запис на
заповед съдържа всички
изискуеми в съответствие с разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити за формата на
ценната книга "Запис на заповед",подписан е от жалбоподателя-доказателства
за противното не се ангажираха, т.е записа на заповед представлява редовен от
външна страна документ. Извършеното зачертаване –наклонена черта между ЕГН и
датата на издаване на личната карта не обоснова извод за недействителност на
записа на заповед ,тъй като е незначително и не поражда съмнения за волята на
издателя.Непредявяването
на ценната книга за плащане не води до загубване на правата по отношение на
издателя,тъй като записът на заповед е с определен падеж-01.12.2016г.
Предвид изложеното, съдът
приема ,че жалбоподателят дължи на
ответницата сумата в размер на 2 000 лева,за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417,т.9 от ГПК,а именно: запис на заповед,издаден на 23.08.2016г. Предявеният установителен иск е
основателен и доказан. Решението –като краен резултат,е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат,тъй като такива не са претендират.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №211 постановено
на 26.07.2018г. по гр.дело №91 по описа на Велинградския районен съд за 2018г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
членове: 1. 2.