Р Е
Ш Е Н
И Е № 89
гр. Габрово,
13.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЛАМЕН ПОПОВ
Мл. с. МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при участието на секретаря Веселина Йосифова
и прокурор Жени Шикова, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 102
по описа за 2018 година, въз основа данните по делото и закона прие за
установено следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия Р.С.А.
***, чрез служебния защитник адв. Д.Н. ***, против Присъда № 55 от 04.09.2018
година, постановена по НОХД № 257/2018 г. на Районен съд – Севлиево.
С
обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Р.С.А. ***,
роден на *** *** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 30.01.2018 г. до 04.03.2018
г., в с. К., общ. С., при условията на усложнена престъпна дейност -
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, и при условията на
опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК, с две отделни деяния
извършил кражба, както следва:
- на неустановена дата в периода 30.01.2018 г. - 02.02.2018 г., в с. К.,
общ. С., от стаи в къща, намираща се на ул. „Д” № .., чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот /взломяване на заключващ механизъм
на входна врата на първи етаж на къщата/, отнел чужди движими вещи - 1бр. кафе
машина марка “Saeko” на стойност 50лв.; 25м. меден ел. проводник със сечение
3х2,5кв.м. на стойност 72лв.; 1бр. подвижна лампа с крушка с кабел и щепсел на
стойност 7.20лв.; 1бр. удължител с две гнезда с дължина на кабела 2м. на
стойност 3лв.; 1бр. брадва на стойност 10лв.; 1бр. ръчен трион на стойност 5лв.
– имущество на обща стойност 147.20 лева, собственост на С.Б.;
- на неустановена дата в периода 14.02.2018 г. - 04.03.2018 г., в с. К.,
общ. С., от стаи в къща, намираща се на ул. „К.” № .., чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот /взломяване на външни и вътрешни
врати/, отнел чужди движими вещи - 40 метра меден ел. проводник на стойност
60лв.; 1бр. меден тиган на стойност 25лв.; 10бр. компоти на стойност 30лв.;
7бр. шила за пробиване на стойност 14лв.; 1бр. преносимо радио марка “Tehnix”
модел “TNX f-928”, на стойност 5лв.; 10бр. порцеланови купички на стойност
15лв.; 10бр. порцеланови чинии на стойност 10лв.; 1бр. стъклена дамаджана с
оплетка и с вместимост 5 литра на стойност 10лв.; 2 литра вишновка на стойност
14лв. – имущество на обща стойност 183 лева, собственост на С.К.Б.;
или отнел чужди движими вещи на обща
стойност 330,20 лв., от владението на С.Б.Б.и С.К.Б., без тяхното съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил
престъпление, за което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” във вр. с чл. 58а, ал. 4 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК го е
ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
На
основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел задържане на подсъдимия Р.С.А.,
считано от 19.07.2018 г., което време да се приспадне при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода.
Осъдил е
подсъдимия Р.С.А. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените в
досъдебната фаза на процеса разноски за изготвяне на експертизи и фотоалбуми в
размер на 228,18 (двеста двадесет и осем лева и 18 ст.) лв.
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК,
което обуславя процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба
се твърди, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо.
Производството протекло по реда на глава 27 от НПК. Размерът на наказанието не
кореспондирал с установения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
целите на наказанието, оказаното съдействие от страна на А. в досъдебното и
съдебното производство. Налице били редица смекчаващи вината обстоятелства -
направени самопризнания по време на ДП и дадени подробни обяснения, съдействие
на разследващите органи за разкриване на първото деяние, направени
самопризнания по реда на Глава двадесет и седма от НПК, ниската стойност на
противозаконно отнетите вещи и състоянието, в което е бил подсъдимия - под
въздействието на алкохол. Тези обстоятелства не били съобразени от районния
съд.
Претендира се
въззивният съд да намали размера на наложеното наказание.
От въззивната жалба
е видно, че подс. Р.А. поддържа твърдение за явна несправедливост на наложеното
наказание. Не се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила.
В жалбата, както и в
съдебно заседание, не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание,
проведено на 17.10.2018 г., подсъдимият Р.А. и защитникът адв. Д.Н. ***
поддържат въззивната жалба и направеното искане.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на
атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и
справедлива.
В производството
пред първата инстанция не е предявен граждански иск за съвместно разглеждане.
Няма направено искане за конституиране на частен обвинител.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Р.А. е роден на *** ***. Има завършено начално образование. Не
работи. Осъждан е многократно за престъпления от общ характер, като от
справката за съдимост е видно, че последните по време осъждания, имащи
отношение към въведената с обвинителния акт правна квалификация, са както
следва:
1. С Присъда № 38 от
17.05.2012 г. по НОХД № 190/2012 г. по описа на Районен съд – Севлиево
подсъдимият Р.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Осъден е на една година лишаване
от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Присъдата е влязла в сила на 01.06.2012 г.
2. С Присъда № 51 от
04.07.2013 г. по НОХД № 289/2013 г. по описа на Районен съд – Севлиево
подсъдимият Р.А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Осъден е на четири месеца
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е приведена в изпълнение
присъдата по НОХД № 190/2012 г. на Районен съд – Севлиево, като е постановено
наложеното по нея наказание от една година лишаване от свобода да се изтърпи
при първоначален строг режим.
Видно от данните в
справката за съдимост, наказанието от една година лишаване от свобода е
изтърпяно от подсъдимия А. на 05.06.2014 г., а наказанието от четири месеца
лишаване от свобода е изтърпяно на 30.09.2014 г.
През инкриминирания
период от време подсъдимият Р.С.А. живеел в с. К., общ. С., на ул.**.
1. На неустановена
дата в периода 30.01.2018 г. - 02.02.2018 г., след употреба на значително
количество алкохол, подсъдимият А. решил да влезе в къща, намираща се в село
К., по път в посока бившето ТКЗС, и от там да отнеме вещи, които после да
продаде. В изпълнение на намисленото достигнал къщата, намираща се на ул. „Д.”
№ ... Имотът бил придобит по наследство от свидетеля С.Б.Б. заедно с други
негови роднини и не се обитавал постоянно. Отначало подсъдимият проникнал в
двора на къщата, след което отишъл до входната ѝ врата. След това със
сила счупил заключващият механизъм на входна врата на първи етаж на къщата и
проникнал в помещенията след нея. От същите обвиняемият вземал 1 бр. кафе
машина марка “Saeko”, 25 м. меден ел. проводник със сечение 3х2,5кв.м., 1 бр. подвижна
лампа с крушка с кабел и щепсел, 1 бр. удължител с две гнезда с дължина на
кабела 2м., 1 бр. брадва и 1 бр. ръчен трион. Посочените вещи А. изнесъл, след
което ги отнесъл в дома си. Впоследствие подсъдимият изгорил изолацията на
медните проводници и заедно с останалите метални предмети ги откарал в гр.
Севлиево, където ги предал в пункт за изкупуване на метални отпадъци,
стопанисван от "К." ЕООД, за което били създадени съответни отчетни
документи.
След установяване на
авторството на деянието, подсъдимият Р.А. с протокол за доброволно предаване от
07.03.2018 г. предал на служител при РУ на МВР - Севлиево отнетата от него 1
бр. кафе-машина марка “Saeko”. В протокола, отразяващ връщането на отнетата
вещ, изписал саморъчно „...описанат кафе
машина го предавам. Същата го откраднах от къщата на село К. по пътя стопанския
двор...“.
Срещу разписка от
26.03.2018 г. предадената от подсъдимия кафе-машина била върната на пострадалия
С.Б..
2. На неустановена
дата в периода 14.02.2018 г. - 04.03.2018 г. подсъдимият А. решил отново да
проникне в къща намираща се в село К., в близост до гореописаната, от където да
отнеме вещи, които в последствие да продаде. В изпълнение на взетото решение
отишъл до къща, намираща се на ул. „К.Х.” № ... Имотът бил наследствен на свидетелката
С.К.Б. и не се обитавал постоянно. Подсъдимият проникнал в двора на къщата,
след което отишъл до входната врата за нея. След това със сила разбил входната
врата на първи етаж и проникнал в помещенията след нея, след което започнал да
взима и подготвя вещи, които да отнеме. След това по стълби се качил на вторият
етаж на къщата, като разбил входната врата и за него. От помещенията на първи и
втория етаж Р.А. вземал 40 метра меден ел.проводник, 1 бр. меден тиган, 10 бр.
компоти, 7 бр. шила за пробиване, 1 бр. преносимо радио марка “Tehnix” модел
“TNX f-928“, 10 бр. порцеланови купички, 10 бр. порцеланови чинии, 1 бр.
стъклена дамаджана с оплетка и с вместимост 5 литра и 2 литра вишновка.
Посочените вещи изнесъл от постройката, след което ги отнесъл в дома си.
Впоследствие подсъдимият изгорил изолацията на медните проводници и заедно с
останалите метални предмети ги откарал в гр. С., където ги предал в пункт за
изкупуване на метални отпадъци, стопанисван от "К." ЕООД, за което
били създадени съответни отчетни документи.
След установяване на
авторството на деянието, подсъдимият Р.А. с протокол за доброволно предаване от
07.03.2018 г. предал на служител при РУ на МВР - Севлиево отнетото от него
преносимо радио марка “Tehnix”, модел “TNX f-928”. В протокола, отразяващ
връщането на отнетата вещ, А. изписал саморъчно „..корна радю откраднах от
село К. от къща която се намира в дерето пот казаните..". Срещу
разписка от 16.05.2018 г. предаденото от подсъдимия преносимо радио било
върната на пострадалата С.Б..
Съгласно заключенията на
първоначалната и на допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, изготвени от
вещото лице инж. Д.Д., които не се оспорват от страните и се приемат и от въззивния съд за мотивирани и
законосъобразни, средната пазарна цена на вещите, отнети от владението на
пострадалия С.Б., е 147,20 лв., а средната пазарна цена на
вещите, отнети от владението на пострадалата С.Б. е 183 лв.
След
анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно,
настоящият въззивен състав установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от доказателствата, събрани по време на досъдебното производство,
което е констатирал и районния съд в своя съдебен акт. Подсъдимият Р.А. не
оспорва фактическата обстановка, а счита, че наложеното наказание е завишено,
като не са взети предвид изброените в жалбата смекчаващи вината обстоятелства.
За престъплението по
чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК – кражба при условията на опасен рецидив е предвидено наказание от
три до петнадесет години лишаван от свобода. Първоинстанционният съд е
преценил, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 58а, ал. 4 от НК, и е осъдил Р.А. на една година лишаване от свобода,
което
наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален „строг” режим. При
определяне размера на наказанието лишаване от свобода съдът е ценил следните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: Извършеното престъпление е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и е със завишена степен на обществена опасност, която се
обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпни деяния. Наличието
на осъждания на подсъдимия А. за престъпления от общ
характер, извън тези, определящи квалификацията на деянието, предмет на
настоящото обвинение като извършено при условията на опасния рецидив, както и
наличието на продължавано престъпление с две отделни деяния.
Като смекчаващо обстоятелство съдът е взел под внимание
частичното възстановяване на вредните последици от деянията, което в
значителна степен се дължи на поведението на подсъдимия; Като изключително
смекчаващо такова е възприет ниският размер на вредните последици. Самопризнанието на подсъдимия, предвид провеждането на съкратено съдебно
следствие, не е отчетено като смекчаващо обстоятелство. Ниската стойност на
отнетото имущество е оценена от съда, като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, при наличието на което и най-лекото, предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед конкретното престъпно
деяние, което е довело до приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
58а, ал. 4 от НК. Окръжният съд намери изводите на първоинстанционния съд за
правилни и обосновани. Ниската стойност на отнетото имущество /под размера на
една минимална работна заплата/ може да се оцени като изключително смекчаващо
вината обстоятелство. Наложеното наказание от една година лишаване от свобода
ще бъде в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, включително да
въздейства предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция.
Доводите от
въззивната жалба са неоснователни. Твърдението, че съдът не се е съобразил с
ниската стойност на отнетото имущество не отговаря на истината. От изложеното
по-горе е видно, че именно този факт е оценен като изключително смекчаващо
вината обстоятелство и е станал повод за определяне на наказание при условията
на чл. 55 от НК. Оказаното съдействие по време на ДП, включително и
възстановяване на част от отнетото имущество, също е отчетено при
индивидуализацията на наказанието, извършена от районния съд. Самопризнанието в
съдебната фаза не може и не следва да се отчита като смекчаващо обстоятелство
отново, тъй като то е задължително за производството, по което е разгледано
делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание, и от това
следва определяне на наказание при приложението на чл. 58а от НК. Формалното
волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 от НПК. Благоприятната
последица от този вид самопризнание е предопределена от закона ( чл. 373, ал. 2 от НПК), поради което то не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение /ТР № 1/2009г. по т.д. №
1/2008г. на ОСНК/. Фактът, че подсъдимия е бил под въздействие на алкохол по
време на извършване на деянията не може да се тълкува в негова полза.
Алкохолното опиване е състояние, в което А. сам се е поставил и при определени
случаи може дори да се тълкува като отегчаващо вината обстоятелство, а не като
смекчаващо такова. По делото няма данни спрямо подсъдимия да е налице
патологична зависимост от алкохол, която да покрива медицинските критерии за
психично заболяване на тази основа. Видно е, че обсъждането на районния съд при
индивидуализацията на наложеното наказание не съдържа пропуски.
Р.А. е освободен от затвора на 30.09.2014 г. поради
изтърпяване на наказание от четири месеца лишаване от свобода, наложено с
предходна присъда. Тъй като не са изтекли повече от пет
години от изтърпяването на предходното наказание лишаване от свобода, правилно
районният съд е постановил наказанието да се изтърпи при първоначален „строг”
режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС.
Правилно
районният съд е зачел задържането на подсъдимия Р.С.А., считано от 19.07.2018
г., което време да се приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, на основание чл. 59, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният
съд правилно е определил дължимите от подсъдимия разноски.
В заключение, може
да се направи извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на
атакуваната присъда, което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване.
Изведеният в нея извод почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по
делото доказателства.
При извършената
служебна проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на
атакувания съдебен акт и в останалите му части, както и да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и
на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 55 от 04.09.2018 година, постановена
по НОХД № 257/2018 г. на Районен съд – Севлиево.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: