№ 46
гр. С., 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20212200600275 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на адв. С. от АК - Б., в
качеството й на защитник на подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. против Присъда №
260018/04.02.2021 год. постановена по НЧХД № 184/2020 год. по описа на Районен съд
– С..
С посочената по - горе присъда подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. са
признати за невиновни в това, че на 29.10.2019 год. в гр. С., около 17,00 часа в сградата
на МБАЛ „Д-р И.С.” АД – С. отправили обидни за честта и достойнството на В. М.
АН. от гр. С. думи, а именно думите „мръсница“, „крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и
„лицемерка“ и са оправдани по повдигнатото спрямо всеки един от тях обвинение за
извършено престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК. Със същата присъда подс.
АС. П. СЛ. е признат за виновен в това, че на 29.10.2019 год., в гр. С., около 17,00 часа,
в сградата на МБАЛ „Д-р И.С.” АД гр. С., разгласил позорно обстоятелство за В. М.
АН. от гр. С. като я нарекъл „Крадла“, „Двуличница“, „Лъжкиня“ и „Лицемерка“ –
престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК и е оправдан по повдигнатото му
обвинение относно думата „мръсница“, като на основание чл. 78а от НК му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева в полза на
държавата към бюджета на съдебната власт. Със същата присъда подс. К. АН. СЛ. е
призната за виновна в това, че на 29.10.2019 год., в гр. С., около 17,00 часа в сградата
на МБАЛ „Д-р И.С.” АД С., разгласила позорно обстоятелство за В. М. АН. от гр. С.
като я нарекла с думите „Крадла“, „Двуличница“, „Лъжкиня“ и „Лицемерка“ –
престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК и е оправдана по повдигнатото й
обвинение относно думата „мръсница“, като на основание чл. 78а от НК й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева в полза на държавата
1
към бюджета на съдебната власт. Съдът е отхвърлил предявените от В. М. АН.
граждански искове срещу всеки един от подсъдимите в размер на 750,00 лева,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
престъпното деяние по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, а именно 29.10.2019 год. до изплащане на сумата, като
неоснователни и недоказани. Съдът е осъдил подс. АС. П. СЛ. да заплати на В. М. АН.
сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителката
неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от
НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно: 29.10.2019 год. до
изплащане на сумата, като искът в останалата му част до 750,00 лева отхвърлил като
неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил подс. К. АН. СЛ. да заплати на В. М. АН.
сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на тъжителката
неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от
НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно: 29.10.2019 год. до
изплащане на сумата, като искът в останалата му част до 750,00 лева отхвърлил като
неоснователен и недоказан. С присъдата всеки един от подсъдимите е осъден да
заплати сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт. Със същата
присъда подсъдимите са осъдени да заплатят на В. М. АН. направените по делото
разноски в размер на 125,00 лева за всеки един от тях, представляващи разноски за
процесуално представителство във връзка с повдигнатото и доказано обвинение по чл.
147,ал. 1,предл. 1 от НК. Освен това с присъдата са възложени на частния тъжител А.
направените от подс. С. и подс. С. разноски, като била осъдена да заплати на всеки
един от тях сумата от 275,00 лева, представляваща разноски, във връзка с повдигнатото
и недоказано обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 146, ал. 1,предл. 1 от
НК.
Депозирана е писмената въззивна жалба от защитника на подсъдимите АС. П.
СЛ. и К. АН. СЛ., в законоустановения срок за обжалване, с която се обжалва
постановената присъда в наказателната и гражданската част на основания, свързани с
установяването и тълкуването на фактите и с неправилно тълкуване и прилагане на
закона. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в частта,
която обжалват и да се постанови нова присъда, с която да бъдат оправдани изцяло.
В допълнението към въззивната жалба се иска от въззивния съд да отмени
първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимите са осъдени и да се
постанови нова, с която да бъдат оправдани изцяло. Твърди се, че са налице много
противоречия в показанията на свидетелите, както и че е останала неизяснена
фактическата обстановка по делото, като излага доводите си в тази насока.
В с.з. пред въззивния съд повереникът на частната тъжителка заявява, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли да бъде оставена в
сила. Претендира направените по делото разноски.
В с.з. пред въззивния съд частната тъжителка, редовно призована, се явява
лично, като поддържа казаното от нейния повереник.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ., редовно
призовани, се явяват лично и с упълномощения защитник адв. С.. Защитникът пледира
подсъдимите да бъдат оправдани по обвиненията, по които са признати за виновни с
2
първоинстанционната присъда, като излага подробни съображения в тази насока.
Твърди, че районният съд ги е осъдил за думи, които са различни от тези, сочени в
тъжбата.
В личната си защита и последната си дума подс. АС. П. СЛ., изразява съгласието
си със своя защитник и моли да бъде оправдан.
В личната си защита и последната си дума подс. К. АН. СЛ., изразява съгласието
си със своя защитник и моли да бъде оправдана.
Настоящият съдебен състав констатира, че срещу присъдата, в частта, с която
подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. са оправдани по повдигнатото им с тъжбата
обвинение по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК, а именно за това, че на 29.10.2019 год. в гр.
С., около 17,00 часа в сградата на МБАЛ „Д-р И.С.” АД – С. отправили обидни за
честта и достойнството на В. М. АН. от гр. С. думи, а именно думите „мръсница“,
„крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и „лицемерка“, както и в частта, с която частната
тъжителка В.А. е осъдена да заплати направените от подс. АС. П. СЛ. и подс. К. АН.
СЛ. разноски в размер на 275,00 лева за всеки един от тях, не е била подадена въззивна
жалба от тъжителката или от нейния повереник. За да може съдът да се произнесе по
оправдателната част на присъдата и по разноските възложени на частната тъжителка,
то следва въззивният съд да е надлежно сезиран. В настоящия случай няма подадена
въззивна жалба от частната тъжителка или от нейния повереник, поради което в тази
част присъдата е влязла в сила и не е предмет на въззивен контрол и проверка от
въззивната инстанция.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, изслуша явилите се страни в
съдебното заседание, обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени
наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка
относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК,
констатира следното:
На 03.02.2020 год. в СлРС е подадена частна тъжба от В. М. АН. против
подсъдимите АС. П. СЛ. и К. АН. СЛ. за извършено от тях на 29.10.2019 год.
престъпление по чл. 148 от НК, обида нанесена публично, като са конкретизирани
думите: „мръсница“, „крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и „лицемерка“.
В първото съдебно заседание, проведено на 02.03.2020 год. повереникът на
частната тъжителка конкретизирал, че квалификацията на деянието е по чл. 148, ал. 1
от НК - обида нанесена на работното място на частната тъжителката. В същото
съдебно заседание защитникът на подсъдимите поискал да се отложи делото за
организиране на защитата им с оглед конкретизацията на обвинението. Делото било
отложено за 24.04.2020 год.
С разпореждане от 14.04.2020 год. във връзка със Заповед № РД-13-
80/08.04.2020 год. на Административния ръководител – Председател на СлРС делото
било отсрочено за 25.06.2020 год.
На 30.04.2020 год. в деловодството на СлРС постъпила молба по реда на чл. 287,
ал. 6 от НПК от частната тъжителка, с която конкретизирала подробно хронологията
3
на събитията на инкриминираната дата, което водело до съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. В тази молба е посочено, че подсъдимите АС.
П. СЛ. и К. АН. СЛ. са осъществили срещу частната тъжителка от обективна и
субективна страна фактическия състав на следните престъпления:
1) престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК за това, че на 29.10.2019 год. на
работното й място в МБАЛ „Д-р И.С.” АД – С. между 15 часа и 16 часа пред Д.П.И. и
Д.И.М. казали следните позорни думи, а именно: „крадла“, „интригантка“,
„използвачка“ и „лицемерка“;
2) престъпление по чл. 146, ал. 1, предл. 1 от НК за това, че на 29.10.2019 год. на
работното й място в МБАЛ „Д-р И.С.” АД – С. между 15 часа и 16 часа пред нея казали
следните обидни думи, а именно: „мръсница“, „крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и
„лицемерка“.
С разпореждане от 26.05.2020 год., поради постъпила молба от повереника на
частната тъжителка, делото било отсрочено за 09.07.2020 год.
На 09.07.2020 год. в съдебно заседание повереникът на частната тъжителка
конкретизирал размера на неимуществените претенции спрямо всеки един от
подсъдимите за всяко от деянията като заявил, че деянията са извършени в съучастие.
В същото съдебно заседание бил даден ход на делото като съдът докладвал подадената
от частната тъжителка молба по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК с конкретизираните в
същата две обвинения спрямо всеки един от подсъдимите; били приети за съвместно
разглеждане предявените граждански искове и частната тъжителка била конституирана
като граждански ищец в процеса. След даване ход на съдебното следствие повереникът
на частната тъжителка прочел тъжбата и поддържал гражданските искове; всеки един
от подсъдимите заявил, че ще се ползва от правото си да даде обяснения на по - късен
етап. Съдебното заседание продължило с разпит на водените свидетели Д.И., Д.М. и
М.М., като делото било отложено за събиране на доказателства за 03.09.2020 год.
В проведеното съдебно заседание на 03.09.2020 год. съдът се е произнесъл по
направени от страните доказателствени искания, всеки един от подсъдимите дал
обяснения и делото било отложено за 10.11.2020 год. за събиране на доказателства.
В проведеното съдебно заседание на 10.11.2020 год. делото било отложено за
04.02.2021 год., с оглед постъпила молба от защитника на подсъдимите за влошено
здравословно състояние.
В проведеното съдебно заседание на 04.02.2021 год. се явили частната
тъжителка, нейният повереник, подсъдимите и техния защитник. В съдебното
заседание била допусната до разпит свид. Мария Кирова, допусната е и е проведена
очна ставка между свид. Д.И. и свид. Д.М., приобщени са писмените доказателства.
Съдът приключил съдебното следствие и дал ход на устните съдебни прения. В хода на
устните съдебни прения участие взели повереникът на частната тъжителка и
защитникът на подсъдимите като била дадена два пъти право на лична защита на подс.
А.С. и два пъти право на последна дума на подс. К.С.. Производството по НЧХД №
184/2020 год. по описа на Районен съд – С. приключило с Присъда №
260018/04.02.2021 год., която било обжалвана от защитника на подсъдимите и по повод
на която е образувано настоящото ВНЧХД.
4
Настоящият съдебен състав, намира че първоинстанционният съд, при
разглеждане на делото е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
които са довели до ограничаване на процесуалните права на страните в
производството. По същество, нарушенията се свеждат до следното:
В проведеното съдебно заседание на 09.07.2020 год. съдът е дал ход на
съдебното следствие, докладвал е основанията за образуване на съдебното
производство и предявените граждански искове, предоставил е възможност на
частната тъжителка и граждански ищец да изложат обстоятелствата, включени в
обвинението и предявените искове, което е сторено чрез нейния повереник.
Заседанието продължило с разпит на подсъдимите като всеки един от тях заявил, че ще
се ползват от правото си даде обяснения на по - късен етап като в протокола не е
отразено изявление на всеки един от подсъдимите дали е разбрал в какво се обвинява.
Съдът е следвало в изпълнение разпоредбата на чл. 276, ал. 3 от НПК, след
изложението на повереника на частната тъжителка, да запита подсъдимите дали
разбират предявените им обвинения. Видно от записаното в протокола, председателят
на състава само ги е поканил да дадат обяснение по обвиненията. Допуснатото
нарушение е съществено, доколкото е ограничило правото на защита на подсъдимите.
Връчването на частната тъжба и изложението на повереника на частната тъжителка по
нея не освобождава съда от задължението да запита подсъдимите дали разбират в какво
се състои обвинението срещу тях. Съгласно разпоредбите на НПК това действие се
извършва след даване ход на съдебното следствие, което не е сторено в настоящия
случай.
В протокола от същото заседание, проведено на 09.07.2020 год., е отразено също
така, че съдът е докладвал подадената на 30.04.2020 год. от частната тъжителка молба
по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК, с която последната е конкретизирала две обвинения
спрямо всеки един от подсъдимите. Следва да се отбележи, че въпреки посочването, че
молбата е по реда на чл. 287, ал. 6 от НПК, същата има характер на частна тъжба, с
която се повдига ново обвинение спрямо подсъдимите, което не е било заявено в
първоначалната тъжба, по повод на която е било образувано производството пред
първоинстанционния съд. Това ново обвинение е за извършено на 29.10.2019 год.
деяние изразяващо се в казване на позорни думи от страна на подсъдимите на
публично място. Настоящият съдебен състав намира, че това ново обвинение е
повдигнато в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК, тъй като с чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 год. (ДВ, изм. бр. 34/2020 год. в сила от 09.04.2020 год.) са
спрели да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложението. Доколкото настоящия случай не попада в изключенията, предвидени в
този закон, следва да се приеме, че срокът по чл. 81, ал. 3 от НПК е спрял да тече и е
продължил да тече след изтичането на 7 дни от обнародването на ЗИД на Закона за
здравето, обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 год., в сила от 14.05.2020 год., съгласно § 13 на
посочения закон. Ето защо настоящият състав намира, че това повдигнато обвинение е
процесуално допустимо и правилно първоинстанционният съд е следвало да се
произнесе по него. Същевременно въззивният съд намира за основателно
възражението на защитата на подсъдимите, че с първоинстанционната присъда съдът
се е произнесъл по непредявено обвинение.
5
В Решение № 93/23.03.2010 год. по н. д. № 751/2009 год. на ВКС, III н. о., е
посочено, че подобно на обвинителния акт - за престъпленията от общ характер, така и
за престъпленията преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира
като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае
рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
В настоящия случай в молба на частната тъжителка по чл. 287, ал. 6 от НПК,
която е докладвана в проведеното съдебно заседание на 09.07.2020 год., частната
тъжителка е посочила фактическите рамки на обвинението за клевета, нанесена й
публично, а имено че същата се изразява в казаните от подсъдимите позорни думи:
„крадла“, „интригантка“, „използвачка“ и „лицемерка“. С присъдата
първоинстанционният съд е признал подсъдимите за виновни в това, че са извършили
престъплението клевета, но като разгласени позорни обстоятелства са посочени думите
„крадла“, „двуличница“, „лъжкиня“ и „лицемерка“, като са оправдани относно думата
„мръсница“. Следователно с присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявено обвинение, тъй като е признал подсъдимите за виновни за обстоятелства,
които не са били инкриминирани с тъжбата („двуличница“ и „лъжкиня“) и за тези
фактически обвинения подсъдимите са научили за първи път с диспозитива на
присъда. Същевременно първоинстанционният съд не се е произнесъл по
инкриминираните с тъжбата фактически обвинения за казани от подсъдимите позорни
думи: „интригантка“ и „използвачка“. Следователно първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
съществено нарушение на правото на защита на подсъдимите в процеса, тъй като с
присъдата се е произнесъл по обвинение различно от предмета на доказване, посочен в
частната тъжба.
Съдът констатира и други процесуални нарушения, които засягат процесуалните
права на частната тъжителка и на подсъдимите, което е самостоятелно основание за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Въпреки, че частната тъжителка
В.А., която е конституирана в процеса и като граждански ищец, е присъствала в
съдебното заседание на 04.02.2021 год., в което съдът е дал ход на съдебните прения,
на същата не е предоставена възможност да участва в тях. Съгласно разпоредбата на
чл. 291, ал. 2 от НПК, съдебните прения започват с реч на частния тъжител, след това
се дава последователно думата на гражданския ищец и неговия повереник, на
защитника и на подсъдимия. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание
частната тъжителка А. не е взела участие в съдебните прения нито като частен
тъжител, нито като граждански ищец. В съдебните прения е участвал само нейния
повереник - адв. Д., но неговото участие в съдебните прения е отделно и самостоятелно
от правото на лично участие на частната тъжителка и граждански ищец. Освен това не
е предоставена възможност за правото на лична защита на подс. К.С. като е дадена два
пъти възможност за лична защита на подс. А.С.. Видно от протокола от същото
съдебно заседание е била нарушена и разпоредбата на чл. 297, ал. 1 от НПК, съгласно
която след завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия
последна дума. В настоящия случай не е била дадена възможност на подс. А.С. да
упражни правото си на последна дума като два пъти е дадена тази възможност на подс.
К.С.. Нарушенията на разпоредбите на чл. 291, ал. 2 от НПК и на чл. 297, ал. 1 от НПК
и неизвършването на тези процесуални действия представлява отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита както на
частната тъжителка, така и на подсъдимите. Изискванията на НПК в тази насока не са
6
самоцелни, а са гаранция за правото на защита на страните в процеса, процесуалната
активност на страните и принципа за устност и непосредственост, които са от
съществено значение за формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав.
Посочените по - горе нарушения на процедурата при разглеждане на делото в
първоинстанционния съд са съществени и не могат да бъдат отстранени в хода на
производството пред въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на
делото в първоинстанционния съд. Ето защо присъдата на РС - С., с изключение на
частта, в която подсъдимите са били оправдани, отхвърлени са предявените
граждански искове, касаещи обвинението по чл. 146 от НК и частната тъжителка В.А. е
осъдена да заплати направените от подс. АС. П. СЛ. и подс. К. АН. СЛ. разноски,
следва да бъде отменена освен в наказателната и в гражданската й част, както и частта
й относно присъдените разноски по делото и държавната такса върху уважените
граждански искове, тъй като тези суми ще се дължат или не от подсъдимите в
зависимост от крайния изход на делото.
При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд следва да бъде
проведено ново съдебно следствие, при което да се изследват обективно, всестранно и
пълно релевантните за спора обстоятелства, без да се допускат процесуални нарушения
като бъдат съобразени посочените в настоящето решение констатации. Поради
връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, въззивният съд не
следва да се произнася по въпроса за разноските по делото, а страните следва да
направят исканията си за присъждането им при новото разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че е безпредметно и не следва да
излага в настоящото си решение мотиви по повод оплакванията по същество във
въззивната жалба, за да не повлияе със становището си върху решението на
първоинстанционния съд, който при разглеждането на делото ще следва да се
произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимите обвинение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260018/04.02.2021 год. постановена по НЧХД № 184/2020
год. по описа на Районен съд – С. в следните части: в частта, с която подс. АС. П. СЛ.
е признат за виновен за извършено на 29.10.2019 год. престъпление по чл. 147, ал. 1,
предл. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева; в частта, с която подс. К. АН. СЛ. е
призната за виновна за извършено на 29.10.2019 год. престъпление по чл. 147, ал. 1,
предл. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000,00 лева; в частта, с която подс. АС. П. СЛ. е осъден да
заплати на В. М. АН. сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за
причинените на тъжителката неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние
по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а
именно: 29.10.2019 год. до изплащане на сумата; в частта, с която подс. К. АН. СЛ. е
осъдена да заплати на В. М. АН. сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за
7
причинените на тъжителката неимуществени вреди, в резултат на престъпното деяние
по чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а
именно: 29.10.2019 год. до изплащане на сумата; в частта, с която подс. АС. П. СЛ. е
осъден да заплати сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху
уважената част от гражданския иск; в частта, с която подс. К. АН. СЛ. е осъдена да
заплати сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданския иск; както и в частта, с която подс. АС. П. СЛ. и подс. К. АН. СЛ. са
осъдени да заплатят на В. М. АН. направените по делото разноски в размер на 125,00
лева за всеки един от тях.
ВРЪЩА делото на РС - С. за ново разглеждане в отменените части от друг
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8