Р Е Ш Е Н И Е № 260102

 

 

гр. Троян, 17.08.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1012 по описа  на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК   

Настоящето дело е образувано по предявен от „Ти би ай банк“ ЕАД – гр. София, представлявано от Н.С.и В.Г.против М.М.Г. *** на посоченото правно основание. Претендира се установяване съществуването на вземане общо в размер на 4 799,17 лева, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото. Процесната сума е била предмет на заповедно производство по ч. гр. д. № 86/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Троян.

  В молбата се твърди, че по силата на посочения договор, „Ти би ай банк” ЕАД е предоставило на ответницата паричен заем в размер на 3 000 лева главница, която сума изцяло е преведа по сметка на Г..

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответницата, наличието на вземане, за сумата 3 360 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.09.2015 г., сумата 1 414,64 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.10.2015 г. – 26.12.2015 г.; сумата 24,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2015 г. до 21.01.2016 г.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата не е представила отговор в указания едномесечен срок. В с. з. Г. е представлявана от адв. А.Ч. от ЛАК, който оспорва исковата претенция, като твърди, че ответницата към момента е погасила изцяло претендираното вземане.

Като трето лице –помагач в процеса е конституирано „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, на което дружество в последствие е прехвърлено вземането посредством договор за цесия. Третото лице е редовно призовано, в  с. з. не се явява представител.

 Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 86/2016 г. по описа на Районен съд гр. Троян се установява, че ищцовото дружество е подало заявление до Районен съд - гр. Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Заподеният съд е издал заповед № 37 на 04.02.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която е разпоредено на М.М.Г. да заплати на кредитора „Ти би ай банк“ ЕАД сумата 3 360 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.09.2015 г., сумата 1 414,64 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 25.10.2015 г. – 26.12.2015 г.; сумата 24,53 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2015 г. до 21.01.2016 г.

Въз основа на издадения на кредитора изпълнителен лист е образувано изп. дело № 91 от 2020 г. при ЧСИ Румен Димитров. На основание чл. 415 ал. 1 т. 2 и ал. 2 от ГПК, съда е дал указание на „Ти би ай банк“, че следва да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

Не се оспорва факта, че на 17.09.2015 г., въз основа на искане-декларация за потребителски кредит и искане за рефинансиране, между „Ти би ай банк" ЕАД, като кредитодател, и М.М.Г., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит за общо ползване в общ размер на 3 360 лева (чл. 7.1 . от Договора за кредит), от които 3 000 лева - заемна сума и 360 лева - такса.

Усвояването на заемната сума се е извършило въз основа правилата на чл. 7.2 от Договора, по силата на които средствата по кредита са преведени от кредитодателя по банкова сметка ***, открита в „Ти би ай банк“ ЕАД и посочена в чл.11.2 от Договора. Ето защо на 17.09.2015 г. е сключен между същите страни и Рамков договор за платежни услуги за физически лица, а кредитодателя е превел заемната сума по така разкритата сметка. Същата сметка впоследствие служи и за погасяване на дължимото.

Таксата за оценка на риска 360 лева се финансира от кредитодателя и се разпределя в месечните погасителни вноски и се изчислява на база 12% от заемната сума видно от чл. 25.2 от Договора за кредит.

Съобразно чл. 9 и чл. 10 от Договора за кредит, върху така предоставената на кредитополучателя обща сума от 3 360 лева се дължи възнаградителна лихва в размер па 29,42 %, а начисляваният годишен процент разходите е фиксиран на 46,84 %. Видно от разпоредбата на чл. 10 е фиксирана и общата дължима от потребителя сума в размер на 4 785,20 лева.

В клаузите на процесния договор е уредено, че в случай на забава за погасяването на определена вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забава, съобразно чл. 9 а от Договора за кредит.

Погасяването на тази обща сума е уговорено в погасителния план по чл. 11.2. от Договора за кредит, съобразно който потребителят се е задължил да погаси задълженията си с 30 месечни вноски с падеж 25-то число на съответния месец с първа вноска, дължима на 25.10.2015 г. и последна - 25.03.2018 г. (във връзка със срока по чл. 6 от Договора), като 29 месечни вноски са в размер на 159,50 лева всяка, а последната 30-та - 159,70 лева.

Впоследствие чрез договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. „Ти би ай банк" ЕАД е прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит на третото лице „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

По искане на страните, съда е допуснал съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н.Р..

От заключението на вещото лице, се установява, че на ответницата е отпуснат кредит в размер на 3 360 лева, който е послужил за рефинансиране на предходни кредити на Г.. Р. е установила, че за периода 26.10.2015 г. до 11.10.2018 г. Г. е внесла сумата 4 305,18 лева, с която сума са погасени: главница – 3 118,54 лева, дог. лихва – 1 183,78 лева и лихва за забава – 2,86 лева. След извършената цесия при „АСВ“ ЕАД са получени плащания от ЧСИ в размер на 1 851,62 лева.

В заключението е установено, а така също и в с. з. вещото лице изрично подчертава, че към момента Г. е погасила изцяло задължението си по процесния кредит, в това число и разноските за заповедното и изпълнителното производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Възражението срещу заповедта е пречка за влизането й в сила, като претендираното вземане следва да бъде установено по исков ред. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК- съда следва да вземе предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В процеса безспорно беше установено, че Г. изцяло е погасила задължението си, вкл. и разноските по заповедното и изпълнителното производство. Следователно така предявения иск следва да бъде отхвърлен като погасен чрез заплащане.

По разноските:

           Установи се в процеса, че Г. е погасявала задълженията си и доброволно и чрез вноски по изпълнителното дело, и към момента на завеждане на настоящето дело, същата е погасила по-голяма част от тях. Следователно при хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК на ищеца не следва да се присъждат сторените разноски в настоящето производство. От своя страна Г., чрез своя пълномощник адв. Ч., е заявила, че не претендира присъждане на разноски

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез заплащане предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Н.С.иВ.Г.иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на М.М.Г., ЕГН **********,*** наличието на вземане на ищеца за сумата 3 360,00 – три хиляди триста и шестдесет лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 17.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 414,64 – хиляда четиристотин и четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.10.2015 г. до 26.12.2015 г., сумата 24,53 – двадесет и четири лева и петдесет и три стотинки, представляваща обезщетение за забава върху просрочената главница, за периода от 25.10.2015 г. до 21.01.2016 г.

В процеса като трето лице помагача е участвало „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда лабиринт, ет. 2, офис 4,  представител Н. Станчева

          Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                    

                                                                      Районен съдия: