Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Плевен 07.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 857 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №1348 от 17.07.2019 г. по гр.д.
№6683/2018 г. Плевенски Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК: ******* против Р.М.П. ***, с ЕГН: **********
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с петитум: да се признае за установено, че Р.М.П.
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД сумата от 1 245.07 лева – главница,
175.67 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 20.12.2014 г. –
20.08.2015 г., 270.76 лева – лихва за забава за периода 21.12.2014 г. –
13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.04.2018 г. до изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №2826/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Недоволен
от решението е останал ищецът “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и е подал въззивна
жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен иска по чл.422 от ГПК както е
предявен.
Въззивникът
намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че цесията не е
произвела действие за Р.М.П.. Счита, че съобщението по чл.99, ал.3 от ЗЗД
следва да се счита за редовно връчено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
чрез назначения особен представител – адв. М.С.. Моли да бъде отчетено, че
липсват възражения от длъжника, че е платил на стария кредитор.
Според въззивника, уговорената
възнаградителна лихва надвишава само с 2.32 % трикратния размер на законната
лихва, т.е. незначително, поради което съответната договорна клауза не е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
На следващо място – въззивникът счита за
необоснован извода в обжалваното решение, че шрифтът на договора е по-малък от
12 и това се явява проиворечие с чл.10, ал.1 от ЗПК.
В заключение – ако и въззивният съд приеме
договора за нищожен, “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД моли в съответствие с
разпоредбата на чл.23 от ЗПК да бъде признато съществуването на дълг в размер
на 1 026.42 лв., която сума се явява разликата между главницата по
договора – 1 500 лв. и платените от Р.М.П. общо 473.58 лв.
Въззивникът
претендира разноските за двете инстанции, в т.ч. и юриск. възнаграждение.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 26.09.2019 г. на Р.М.П. чрез назначения и
особен представител – адв. М.С. и на 08.10.2019 г. е подаден отговор, в който се
моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
С
определение №1525 от 31.10.2019 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната
жалба за допустима и редовна и доколкото възражението относно шрифта на
договора е направено от адв. М.С. едва в пледоарията и по съществото на спора
пред Плевенски Районен съд и последният го е уважил без преди това да даде
възможност на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да вземе становище и да ангажира
доказателства, на въззивника е дадена възможност да заяви на какъв шрифт е
разпечатан оригиналния договор и да представи доказателства в подкрепа на
твърдението си в т.вр.
В молба от 11.12.2019 г. „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД е заявило, че договорът е разпечатан на шрифт 12 и е поискало допускане на
СТЕ със задача: като се запознае с оригиналния екземпляр от договора, приложен
към молбата от 11.12.2019 г., да определи размера на шрифта на писмената му
част.
На 12.03.20202 г. по ел.поща е постъпила
молба от въззивника да не се приема заключението по СТЕ, защото ВЛ Р.А. не е
изследвал оригинала на договора и защото няма нужните технически знания и
умения.
В о.с.з. на 12.03.2020 г. съдът е изслушал ВЛ
и преценявайки, че е изпълнена възложената му задача и че направените изводи са
обосновани, е приел заключението му.
Адв. М.С. е пледирала за оставяне на
въззивната жалба без уважение.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намираза
установено следното:
Не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д.
№2826/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд, че по заявление от 25.04.2018
г. Плевенски Районен съд е издал в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД заповед
по чл.410 от ГПК с №1740 от 26.04.2018 г., по силата на която Р.М.П. следва да
му заплати: 1245 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея за периода
от 25.04.2018 г. до окончателното и заплащане; 175.67 лв. – договорна възнаградителна
лихва за периода от 20.12.2014 г. до 20.08.2015 г.; 270.76 лв. – лихва за
забава за периода от 21.12.2014 г. до 13.04.2018 г.; 83.83 лв. – разноски за ДТ
и юриск. възнаграждение.
След
като Р.М.П. не е открита на адреса, регистриран като постоянен и настоящ, е
разпоредено залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК и след изтичане на
срока, съобщението за издадената заповед е счетено за връчено на 25.06.2018 г.
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
На
заявителя е указано да предяви иск по чл.422 от ГПК и това е сторено в срок –
по пощата на 14.09.2018 г. Към е ИМ е приложено и невръченото извънсъдебно уведомление
по чл.99, ал.3 от ЗЗД. То е връчено на Р.М.П. в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК на 09.11.2018 г. За нейн особен представител е назначена адв. М.С., на
която на 25.03.2019 г. са връчени препис от ИМ и приложените към нея
доказателства, в т.ч. и уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В отговора адв. М.С. е възразила, че
връчването на уведомлението чрез нея е ненадлежно, поради което цесията не е
породила действието си спрямо Р.М.П..
Видно от договор за потребителски кредит от
24.07.2014 г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД е предоставило на Р.М.П. кредит
в размер на 1 500 лв., който е следвало да бъде погасен на 12 равни
месечни вноски от по 157.86 лв. всяка. Уговореният лихвен процент е 32.69 %, а
ГПР – 40.35 %.
Видно от договор от 10.01.2017 г., „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД е прехвърлило на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД свои
вземания по договори за потребителски кредити, в т.ч. и вземанията си от Р.М.П.
по договора за потребителски кредит от 24.07.2014 г. за: 1245.07 лв. –
главница, 175.67 лв. – лихва, 246.88 лв. – неустойка за забава.
Видно от пълномощно №3135/2017, „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД е упълномощило „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да уведоми
длъжниците за цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД. Съответно уведомление до Р.М.П.
е изготвено, но няма данни да е връчено на същата преди подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
В първоинстанционното производство е
назначена СИЕ и от заключението, изготвено от ВЛ Т. И., е видно, че Р.М.П. е
платила първите 3 вноски, възлизащи на общо 473.40 лв. Останалите 9 вноски по
договора не са платени. Дължими са останали: 1 169.09 лв. главница и 75.98
лв. застраховки на главницата, т.е. общо 1 245.07 лв.; както и 164.95 лв.
лихва и 10.72 лв. застраховки на лихвата, т.е. общо 175.67 лв. Лихвата за
забава е изчислена в размер на 270.76 лв.
Заключението съдържа и вариант по чл.23 от ЗПК, според който се дължат 1 026.42 лв.
В пледоарията си по същество адв. М.С. е
направила редица възражения във вр. с неравноправни договорни клаузи, както и
възражение, че договорът е на шрифт по-малък от 12.
При тази фактическа обстановка, Плевенски
Районен съд неправилно е приел, че
цесията не е породила действие за Р.М.П., защото не е уведомена лично за нея.
Според въззивната инстанция, цесията е
породила действие за Р.М.П., защото тя е надлежно уведомена за нея чрез адв. М.С.. При проведена в рамките
на първоинстанционното производство процедура по чл.47, ал.1-5 от ГПК и
назначен след това особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, връчването на
този особен представител на съдебните книжа, в т.ч. и на уведомлението по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, е надлежно и поражда своите правни последици.
Съобщаването на цесията от цедента на длъжника
има за цел да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. Поради това, неуведомяването или ненадлежното уведомяване на
длъжника за извършената цесия би имало значение само ако едновременно с това се твърди, че длъжникът вече е
изпълнил на стария кредитор. В случая не се твърди Р.М.П. да е платила на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ЕАД
претендираните суми. Ето защо е без значение за основателността на предявения
от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД иск, че цесията е съобщена на длъжника чрез назначения му особен представител
с връчването на препис от исковата молба
и приложенията към нея, в т.ч. и невръченото уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В обжалваното решение е прието, че
възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради
което съответната договорна клауза противоречи на добрите нрави и като такава
се явява нищожна. Въззивната инстанция споделя този извод, като добавя към
аргументацията му това – че е без значение с колко възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва.
Без доказателства Плевенски Районен съд е
определил шрифта на договора на 12, поради което е необоснован извода му за
нищожност на целия договор – като противоречащ на чл.10, ал.1 от ЗПК;
Във въззивното производство въпроса относно
шрифта на договора е разрешен с експертна помощ. В о.с.з. на 12.03.2020 г. ВЛ Р.А.
е заявил, че при анализа си е ползвал представеното от въззивника хартиено копие на договора и че е бил
затруднен, тъй като не е разполагал с оригиналния
компютърън файл. ВЛ е заявил още, че е преодолял трудността по емпиричен
път и че поддържа изготвеното заключение. При това положение, въззивният съд не
е имал основание да счете, че поставената задача не е изпълнена от ВЛ или че то
не е компетентно.
Видно от заключението по СТЕ, ВЛ е
анализирало общо 6 броя страници, като 1-ва от тях е тази със заглавие
„КРЕДИТНО ДОСИЕ“. Касае се за стр.7 от първоинстанционното дело, която е
последвана от още 6 страници, които носят подписа на Р.М.П.: на първите 5 от
тях е обективиран договора за потребителски кредит, а на 6-та страница се
намира застрахователният сертификат. Документите на стр.7-13 вкл. от първоинстанционното
дело са във вид на заверено от въззивника копие. Оригиналите на документите на
стр.8-12 вкл. от първоинстанционното дело, съставляващи цялото договорно
съдържание, се намират на стр.43-47 от
въззивното дело. Доколкото се касае до ксерокопия /снимки/, няма основание да
се приеме, че има разлика между ксерокопията и оригиналите. Т.е. казаното от ВЛ
за ксерокопията, важи за оригиналите, а то е, че техният принтерски шрифт е
по-малък от 12. ВЛ е заключило, че и екранният шрифт е по-малък от 12, но според
съда в случая е важен принтерският шрифт, защото чрез него договорът се
обективира в действителността и става достояние на потребителя. Не се касае до
договор от разстояние, при който страните комуникират електронно, в който
случай евентуално би имал значение екранният шрифт.
Така коментираното експертно заключение
потвърждава извода, че като противоречащ на чл.10, ал.1 от ЗПК, процесният
договор е нищожен.
Плевенски Районен съд, мотивиран от това, че
цесията не е породила действието си спрямо Р.М.П., е отхвърлил изцяло
предявения иск. Приемайки обратното и съобразявайки нормата на чл.23 от ЗПК,
Плевенски Окръжен съд намира, че следва да бъде признато за установено, че Р.М.П.
дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД чистата стойност на кредита, т.е.
главницата, без лихвата и др. разходи. От тази главница, която в случая възлиза
на 1 500 лв., се приспада стойността на всички извършени от
кредитополучателя плащания /независимо за погасяване на какво ги е отнесъл
кредиторът/, а именно – сумата от 473.58 лв. и се получават дължими като чиста
стойност на кредита 1 026.42 лв. Претенциите, че съществуват вземания за
още: 218.65 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея за периода от
25.04.2018 г. до окончателното и заплащане; 175.67 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.12.2014 г. до 20.08.2015 г. и 270.76 лв.
– лихва за забава за периода от 21.12.2014 г. до 13.04.2018 г. са неоснователни
и неодаказани и искът по чл.422 от ГПК относно тях правилно е отхвърлен.
При този изход на спора по същество, Р.М.П.
следва да заплати в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД сумата от 50.87 лв. –
разноски в заповедното производство; сумата от 403.03 лв. – разноски в
първоинстанционното исково производство и 362.87 лв. – разноски във въззивното
производство, всички разноски – според уважената част на претенциите.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК
като НЕПРАВИЛНО решение №1348 от
17.07.2019 г. по гр.д. №6683/2018 г. по
описа на Плевенски Районен съд в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София,
с ЕИК: ******* против Р.М.П. ***, с ЕГН: ********** иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД с петитум: да се признае за установено, че Р.М.П. дължи на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД сумата от
1 026.42 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.04.2018 г. до изплащане и,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2826/2018 г. по
описа на Плевенски Районен съд, и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК и с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, че Р.М.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:*** **,
ул. „**“ №1, представлявана в настоящото исково производство от адв. М.С. като
особен представител по см. на чл.47, ал.6 от ГПК, ДЪЛЖИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК: ******* сумата от 1 026.42 лева – главница
по договор за потребителски кредит от 24.07.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
25.04.2018 г. до окончателното и заплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с №1740 от 26.04.2018 г. по ч.гр.д. №2826/2018 г. по описа на Плевенски Районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК
като ПРАВИЛНО решение №1348 от
17.07.2019 г. по гр.д. №6683/2018 г. по
описа на Плевенски Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.М.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:*** **, ул. „**“ №1,
представлявана в настоящото исково производство от адв. М.С. като особен
представител по см. на чл.47, ал.6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД-гр. София, с ЕИК: ******* сумата от 50.87 лева – разноски в
заповедното производство; сумата от
403.03 лева – разноски в първоинстанционното исково производство и сумата от 362.87 лева – разноски във
въззивното производство, всички разноски – според уважената част на
претенциите.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: