О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 171 16.01.2020 година град Бургас
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на 16 януари
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова
частно гражданско дело № 2120 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.129,ал.3 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.И.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември “ №152, ет.1, офис 108, адв.Харизанов, против определение № 7358/17.09.2019г по гр.д.№2547/2019г на районен съд –Бургас ,с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовности по исковата молба в указания от съда срок.Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275,ал.1 ГПК – определението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 25.09.2019г,а жалбата е входирана на 27.09.2019г.В нея се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт – от една страна жалбоподателят счита,че неправилно е прекратено производството ,което той квалифицира като такова по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ ,тъй като е очаквал да бъде прекратено само производството по иска по чл.2б от ЗОДОВ, по причина ,че няма как да бъдат изпълнени дадените указания. Счита ,че предявеният иск с правно основание/според жалбоподателя/ чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е редовен, тъй като става дума за отговорност за вреди при обвинение в престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.Счита,че неправилно е прекратено това производство.Счита, че при предявени два иска с посочените по-горе правни основания, при претенция за вреди от незаконно обвинение се прави преценка и на вредите в резултат на продължителността на наказателното производство.В жалбата се иска отмяна на определението ,с което е прекратено цялото производство по делото и то да се върне за разглеждане по същество.
Гр.д.№2547/2019г е образувано по исковата молба на М.Д. *** и Прокуратурата на РБ с искане да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят сумата 25 000лв неимуществени вреди ,ведно със законната лихва ,считано от датата ,на която е следвало да се заличи последната полицейска регистрация. Впоследствие претенцията за законна лихва е уточнена ,като предявена от датата на исковата молба.Обстоятелствената част на исковата молба е объркана и неясна и съдържа твърдения ,че претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди произтича от фактът ,че в МВР е извършена полицейска регистрация на ищеца ,съдържаща лични данни по три преписки : ЗМ -373/1996г; ЗМ-397/1996г и ЗМ-828/1998г, които регистрации не са заличени ,а са продължили много над разумния срок, според ищеца. В обстоятелствената част също се твърди ,че част от тези дознания са приключили с прокурорски постановления за отказ да се образува досъдебно производство против ищеца като извършител .Твърди се ,че служители на МВР са извършвали действия по вписване на личните данни на ищеца, като извършител на престъпления,но не са инициирали служебно заличаване на данните в информационните масиви на полицията,повече от 15 години , макар да са налице всички условия за това. Твърди се също ,че тази информация е разпространявана публично, поради което са настъпили вреди за ищеца- не е могъл да започне работа в Гранична полиция и в ДАНС ,това се е отразило на работата му, на хабилитирането му като доцент и са пропаднали планове за съвместни проекти с учени от други държави.Счита ,че наличието и поддържането на уличаваща и невярна информация в информационните масиви на МВР и разпространението й при поискване означава ,че разследванията срещу него не са приключили, а са продължили и му носят негативи в личен и професионален план.Също така твърди,че съобразно информацията в информационните масиви на МВР, той е считан на единствен извършител и като такъв е разследван.
С разпореждане от 26.03.2019г съдът е оставил исковата молба без движение,с указание да се изложат обстоятелствата ,на които се основава искът против прокуратурата.В молба от 08.04.2019г ищецът заявява,че вредите произтичат от незаконно наказателно преследване по посочените в исковата молба ЗМ.Твърди се ,че полицейската регистрация може да стане само при започнало наказателно преследване ,което се извършва от прокуратурата,като тази регистрация е само част от мерките ,които се предприемат към привлеченото като обвиняем лице. Що се отнася до посоченото АНД №525/2018,по което ищецът е осъден /както твърди/,то според настоящия състав това се изтъква в контекста на водената полицейска регистрация и се сочи като вреда от нея.
С уточняваща молба от 26.06.2019г ищецът заявява,че срещу него са се водили три наказателни преследвания ,като този извод е направен на базата на разсъжденията,че полицейската регистрация е част от наказателното преследване.С нова уточняваща молба от същата дата ,с вх.№ 27518,ищецът е уточнил ,че вредите произтичат от това ,че незаконосъобразно не са били снети полицейските му регистрации, незаконосъобразно е привлечен като извършител и затова ,че производствата по трите преписки по описа на 2 РУ на МВР не са заличени и са продължили над разумния срок.Счита,че дали е бил привличан като обвиняем или не е без значение за отговорността по чл.2,ал.1 ,т.3 ЗОДОВ, но щом има полицейска регистрация ,която става само след повдигане на обвинение ,както и на база фактът ,че се води за извършител по тези регистрации ,счита ,че е бил обвиняем и е разследван като такъв.
Районният съд е възприел правната квалификация ,дадена от ищеца,а именно чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ и чл.2б от ЗОДОВ.Определянето на правната квалификация обаче следва да стане на база изложените фактически твърдения в исковата молба и това е задължение на съда, като ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на предявената искова претенция.Предявеният иск против ОД на МВР Бургас за незаконна полицейска регистрация,която не е снета в сроковете за това, не намира правното си основание в чл.2,ал.1,т.3 или чл.2б от ЗОДОВ.Чл.2 касае отговорността за органите на разследването, съда и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление ,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.В исковата молба са изложени множество обстоятелства ,на база на които съдът следва да определи колко и какви искови претенции са предявени против посочените ответници.Съобразно изложеното в исковата молба/колкото и неясно да е то/,може да се направи извод,че, на първо място , обезщетението за вреди против ОД на МВР се претендира от незаличаване на полицейската регистрация на ищеца за времето от 1996г до 2015г, което той счита за незаконно.При тези твърдения правната квалификация на тази претенция е по чл.1 от ЗОДОВ.Тази законова норма регламентира ,че държавата и общините отговарят за вредите ,причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове,действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност ,като исковете се разглеждат по реда, установен по АПК.В чл.128,ал.1,т.5 АПК е регламентирано ,че на административните съдилища са подведомствени всички дела по исканията за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове , действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая ищецът основава исковата си претенция на незаконосъобразно бездействие на ответника при изпълнение на административната дейност. Воденето, поддържането и снемането на полицейската регистрация съставлява административна дейност и се извършва по ЗМВР,действал към момента на започване на воденето на такава регистрация през 1996 година и 1998 година.В съответствие с утвърдената съдебна практика ,в това число и по споровете за подведомственост на състави на ВКС и ВАС следва да се приеме,че административният съд е компетентен да се произнесе по дела, образувани по искови молби след 1.03.2017г, независимо ,че увреждащото действие е започнало преди влизане в сила на ЗОДОВ, което е без правно значение за определяне на приложимия закон – когато деянието е осъществено в продължение на период от време ,то моментът на преустановяването му / в случая 2015г/ определя приложимия ред за разглеждане на делото – така в определение №99/12.02.2013г на ВКС по ч.гр.д.№736/2012г. Това налага отмяна на определението за прекратяване на производството по иска против ОД на МВР за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаличена продължителен период от време полицейска регистрация на ищеца.След връщането му на районния съд следва да се извърши преценка на подсъдността на този спор.Преди да извърши такава проверка следва да се уточни от ищеца размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от полицейската регистрация ,за която се твърди ,че е направена в нарушение на закона и не е заличена в продължение на 15 години.Както беше посочено , отговорността на МВР тук е по реда на чл.1 ЗОДОВ,в качеството му на административен орган.Прокуратурата не може да отговаря по реда на чл.1 ЗОДОВ , тъй като нейната отговорност е в качеството й на правозащитен орган и само по реда на чл.2 ЗОДОВ.Поради това ,тя не е пасивно легитимирана да отговаря по искове по чл.1 ЗОДОВ.
На второ място ,по отношение на претенцията
против Прокуратурата на РБ и ОД на МВР,последното в качеството му на разследващ
орган за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение за вреди от техни
действия, като правозащитни органи съдът намира следното :отговорността на
правозащитните органи е в рамките на чл.2 ЗОДОВ и в посочените хипотези. В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за
вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване
на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва
някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/.
В тези хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение.
Първата хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази
предпоставка. Това е така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на
лице и то се постановява само в съдебно производство /в съдебната фаза на
наказателното производство/, което се образува само въз основа на повдигнато от
прокурор обвинение с внесен обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения
елемент от фактическия състав на отговорността на държавата предизвикват
другите две посочени хипотези, и то само когато прекратяването на наказателното
производство е извършено в ДП. Лицето, срещу което е образувано наказателното
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение.В конкретния случай обаче са налице противоречиви твърдения относно това има ли образувано досъдебно производство по
отношение на ищеца на база преписките в
МВР- от една страна ищецът твърди ,че против него е водено наказателно
преследване,а от друга твърди ,че прокуратурата е отказала образуване на
досъдебни производства.Това противоречие следва да бъде отстранено по реда на
чл.129 ГПК.Следва да се уточни от ищеца има ли образувано досъдебно производство по посочените ЗМ , под
какъв номер е водено това производство; ако има
образувано досъдебно производство по тези ЗМ, какъв е изходът от него;
ищецът следва да уточни какво разбира под наказателно преследване – означава ли
това образувано наказателно производство.Всички тези неясноти и противоречия в
исковата молба следва да се отстранят след даване на указания на ищеца в този
смисъл.Следва също така той да уточни размерът на претенцията си против ОД на
МВР и Прокуратурата за претърпени вреди от техни действия или бездействия като
правозащитни органи.
С оглед на гореизложеното определението следва да отмени и делото да се върне на РС ,който да остави исковата молба против ОД на МВР за присъждане на обезщетение за вреди от незаконна полицейска регистрация,която не е заличена, без движение за уточняване на размера на претенцията .След уточняването на този размер следва да се извърши и преценка на подсъдността на този иск.По отношение на претенцията против ОД на МВР и Прокуратурата за вреди по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ ,тя следва да се уточни като размер и да отстрани противоречията в обстоятелствената част на исковата молба, тъй като, както правилно е посочил ищеца, Прокуратурата е легитимирания процесуален субституент на държавата ,но само по иск по чл.2 ЗОДОВ и само в хипотезите на този текст на закона, за което следва да има въведени твърдения в исковата молба.
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя определение №7358/17.09.2019г по гр.д.№2547/2019г на БРС.
Връща делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: