№ 679
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100512030 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 20111736/10.05.2021г., гр.д.22444/19г., СРС, 49 с-в
отхвърля предявения от ЗК „Л.И.“ АД срещу С.О. иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че С.О. дължи на
ЗК „Л.И.“ АД сумата 1 183.90 лева, от които 1 163.90 лева – застрахователно
обезщетение за отстраняване на вреди по л.а. марка „БМВ”, модел 330 ЦИ, с
рег. №******* настъпили вследствие на ПТП от 08.07.2015г. в гр. София, ул.
******* при Стадион „Славия“ и 20 лева, – ликвидационни разноски, като
осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 100 лева - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца ЗК „Л.И.“ АД.
Счита, че механизмът на пътния инцидент се установява от протокола за ПТП
и скицата към него, който достатъчно разбираемо очертава пътната
обстановка. Вещото лице установява причинно-следствената му връзка с
вредите. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
уважи искът.
1
Въззиваемият – ответникът по иска С.О. оспорва жалбата. Счита, че не
се установява механизмът на ПТП и причинно-следствената му връзка с
вредите. Протоколът за ПТП е неясен и непълен относно цялата пътна
обстановка. Произшествието не е извършено в присъствие на
актосъставителя. Свидетел не установява оспорения механизъм. Последният
не може да се доказва чрез САТЕ.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.213, ал.1
КЗ/отм./.
Обвързаността между ищеца ЗК „Л.И.“ АД и собственика на л.а. марка
„БМВ”, модел 330 ЦИ, с рег. № ******* по застраховка „Каско” през периода
от 27.05.2015 до 26.05.2016г. се установява от застрахователна полица №
93001510033209 от 26.05.2015г.
Съставен е констативен протокол за ПТП № 1595050 от 08.07.2015г. за
реализирано на същата дата произшествие в гр. София, ул. *******, при
движение от кв. „Овча купел“ към Стадион „Славия“, при което
застрахованият автомобил попада върху капак на отводнителна шахта,
разположен под нивото на пътното платно.
Протоколът е подписан от мл. автоконтрольор при СДВР и от водача на
увредения автомобил. Принципно, протоколът не се ползва с обвързваща
доказателствени сила на официален свидетелстващ документ относно
механизма на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди.
В тази част документът не обективира изявления на длъжностното лице
относно факти, извършени пред него по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, а само
доказва какви изявления за механизма на ПТП прави пред него участникът в
пътния инцидент. Като се има предвид, че участникът изтъква пред
актосъставителя изгодни за себе си факти, завареното положение на
автомобила от актосъставителя не е достатъчно за установяване на цялостния
2
механизъм на пътния инцидент. При оспорване, в тежест на ищеца е
установяването на тези положителни и изгодни за него факти, съобразно
чл.154, ал.1 ГПК, в какъвто смисъл е разпределена доказателствената тежест
със съдебния доклад. В случая, не е разпитан свидетел в тази насока.
Съдебно-автотехническа експертиза, с която се установява причинна връзка
между механизъм и вреди, е изготвена единствено въз основа на данните от
протокола на ПТП.
Независимо от това, с оглед преценката за точния механизъм на пътния
инцидент, следва да се съобрази схемата в протокола относно очертанието и
разположението на увреждащата пътна неравност. Схемата към протоколът
за ПТП съдържа достатъчно ясно и пълно описание на възприетото от
актосъставителя при посещението на място. Въпреки липсата на снимков
материал, схемата очертава спорния участък от дясната пътна лента, заета в
по-голямата си средна част от необезопасена отводнителна шахта, чийто
капак е разположен под нивото на пътното платно, както и намиращия се
непосредствено до нея увреден автомобил. В този смисъл, схемата съдържа
достатъчна информация за релевантните за спора факти, свързани с пътната
обстановка. В тази част, протоколът отразява непосредствените констатации
при огледа на актосъставителя, поради което се ползва с материалната
доказателствена сила на официалното свидетелстващо изявление по чл.179,
ал.1 ГПК, необорено от ответника.
От схемата е видно, че пътната неравност обхваща значителна част в
средата на пътната лента, като не е нарочно обозначена и обезопасена. Даже и
при допустима и подходяща скорост, сух терен и ясно време, преодоляването
й чрез рязко намаляване, спиране или заобикаляне, във всички случаи би
довело до рисково поведение на пътя, чрез създаване на опасност за сблъсък
съответно или с движещите се МПС-та непосредствено след увредения
автомобил, или съответно с тези от съседната лява пътна лента за насрещно
движение. Ответникът С.О. не установява конкретни усложнения в пътната
обстановка, които да налагат движение с по-ниска съобразена скорост по
смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. Именно движението през тъмната част от
денонощието, размерът и разположението на неравността, както и липсата на
необходимата предупредителна сигнализация, представляват условия, без
което вредата не би настъпила при обичайно стечение на обстоятелствата. В
тази връзка, следва да се кредитира заключението на САТЕ за съществуваща
3
пряка причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и
вредите по левите предно и задно колела на автомобила.
Съобразно чл.31, ал.1 от Закона за пътищата, общината осъществява
дейности по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. Щом
увреждането настъпва в границите на населено място, следва да бъде
ангажирана гражданската отговорност на съответната община, в случая
ответната С.О..
В САТЕ, размерът на обезщетението от 1 572.29 лв. и 20 лв.
ликвидационни разходи е определен на база средствата за нови части,
материали и труд по средни пазарни цени към момента на застрахователното
събитие, необходими за отстраняване на вредите по МПС. Стойността на
обезщетението съответства на действителните пазарни цени. До размер на
тази стойност, след изплащане на застрахования собственик на
застрахователното обезщетение в по-висок размер от 1 163.90 лв. с РКО
№1431 от 28.07.2015, ищецът се суброгира в правата му срещу делинквента.
Искът с правно основание чл.213, ал.1 КЗ/отм./ е основателен до размер на
сумата 1 572.29 лв. за обезщетение и 20 лв. ликвидационни разходи, като
следва да се отхвърли за разликата до 1 183.90 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.3 ГПК
следва да се отмени в частта, с която се отхвърля иска за 1 572.29 лв. –
обезщетение, 20 лв. - ликвидационни разходи и тази за разноските, като
вместо него се постанови друго, с което искът се уважи. Решението в
останалата част следва да се потвърди.
Въззиваемият реализира разноски от по 25 лв. за д.т. поотделно в
заповедното производство, исковото производство пред първа инстанция и
пред въззивния съд, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на
сумата 72 лв. – разноски.
На основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр.
чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от НЗПП има право на суми от по 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение поотделно за първа и въззивна инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20111736/10.05.2021г., гр.д.22444/19г., СРС, 49
с-в в частта, с която отхвърля предявения от ЗК „Л.И.“ АД срещу С.О. иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ във
вр. с чл.49 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че С.О. дължи на ЗК „Л.И.“ АД сума над размера от 1 592.29 лв. до
пълния предявен размер от 1 183.90 лева, от които сума над размера
от 1 572.29 лв. до пълния предявен размер от 1 163.90 лева – застрахователно
обезщетение за отстраняване на вреди по л.а. марка „БМВ”, модел 330 ЦИ, с
рег. №******* настъпили вследствие на ПТП от 08.07.2015г. в гр. София, ул.
******* при Стадион „Славия“ и 20 лева, – ликвидационни разноски, като
осъжда ЗК „Л.И.“ АД да заплати на С.О. сумата 100 лева – разноски и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. чл.213, ал.1 КЗ /отм./, че С.О., с адрес: гр.София, ул. „*******
дължи на ЗК „Л.И.“ АД, гр.София, със седалище: бул. ******* сумата
1 592.29 лв., от които 1 572.29 лв. – застрахователно обезщетение и сумата 20
лв. - ликвидационни разходи за имуществени вреди при ПТП от 08.07.2015г.
в гр. София, ул. *******.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20111736 от 10.05.2021 г., гр.д. 22444/19
г., СРС, 49 с-в в останалата част.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул. „******* да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
гр.София, бул. ******* сумата 72 лв. – разноски за заповедно производство,
исково производство в първа инстанция и за въззивна инстанция, както и
суми от по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение поотделно за първа и
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6