Решение по дело №178/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 218

гр. Самоков, 31.12. 2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:             

            РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Параскева Георгиева сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 178 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Б.К.И. ***, обжалва Наказателно постановление № 19-0338-000001, издадено на 02.01.2019 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Стела Ангелова, която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения развива съображения в подкрепа на нейната основателност.

Въззиваемата страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. .. и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП). В изпратеното до съда писмо рег. № 338000-3055/14.06.2019 г. от Началника на РУ – Самоков се съдържа информация за това, че жалбата срещу НП е „получена в деловодството на РУ – Самоков с вх. № УРИ 338000-1443/21.03.2019 г.”, без писмото да съдържа данни за датата и начина на подаването на жалбата – на ръка или по пощата, каквито по служебен почин на съда са изискани от въззиваемата страна с разпореждането от 04.06.2019 г. за насрочване на делото. В конкретния случай на невъзможност такива данни да бъдат установени в настоящото производство, съдът следва да приложи съобщените на въззиваемата страна правни последици от неустановяването им, а именно – да приеме, че срокът по чл. .., ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП не е пропуснат. По изложените съображения жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

На 12.06.2018 г. срещу жалбоподателя са съставени два акта за установяване на административни нарушения (АУАН).

Единият от тях, с бл. № Д 624443, е съставен от св. Д.В., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков за това, че на тази дата около 12,00 ч. в с. М.Ц.жалбоподателят управлява МПС – „УАЗ ..” с концентрация на алкохол 1,22 на хиляда, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен номер ARBA 00.., тариран до м. ноември 2018 г. Другият АУАН, с бл. № Д 928478, е съставен от св. А.Д., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков за това, че по същото време и на същото място жалбоподателят е управлявал посоченото МПС без свидетелство за управление, без регистрационен талон на МПС и без документ за годишен технически преглед /ГТП/. Актовете са съставени от компетентни длъжностни лица съгласно т. 1.3 от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила към датата на съставянето им. Те съдържат всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и са съставени в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За тези деяния против жалбоподателя е издадено НП от компетентен орган, оправомощен за това в съответствие с чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) с т. 2.9 от същата заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила и към датата на издаване на НП.

За описаните в двата АУАН деяния – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 на хиляда и управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК е започнато наказателно производство по досъдебно производство (ДП) № 338 ЗМ-.../2018 г. по описа на РУ – Самоков за престъпления съответно по чл. 343б, ал. 1 от НК и по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление на РП – Самоков от 02.11.2018 г. наказателното производство по посоченото ДП е прекратено поради това, че деянията на жалбоподателя не съставляват престъпления с посочената правна квалификация, а административни нарушения. Възбуждането на наказателно преследване за деяние, за което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение,  прекъсва давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и докато продължава досъдебното производство давността по чл. 34 от ЗАНН спира да тече – в този смисъл е Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС. Ето защо в случая давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН са спрели да текат по време на висящността на ДП № 338 ЗМ-.../2018 г. на РУ – Самоков от 12.06.2018 г. до 02.11.2018 г. Затова срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП в 6-месечен срок от съставяне на АУАН е спазен. Неспазването на едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за издаване на НП не обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като този срок е инструктивен.

Съдържанието на обстоятелствената част на НП е предопределено от обстоятелството, че за деянията, вменени на жалбоподателя със съставените АУАН, е образувано наказателно производство по ДП № 338 ЗМ-.../2018 г. на РУ – Самоков, което впоследствие е прекратено по изложените в постановлението на прокурор от РП – Самоков съображения, че деянията съставляват административни нарушения, а не престъпления. В този смисъл обстоятелствената част на НП не е смислово или граматически неясна, тъй като пряко се отнася за деяния, извършени от жалбоподателя на 12.06.2018 г. около 12,00 ч. в с. М.Ц.и изразяващи се в управление на л. а. „УАЗ ..” без регистрационни табели и след употреба на алкохол, установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с номер ARBA 00.., тариран до м. ноември 2018 г. – все обстоятелства, посочени в съставените срещу жалбоподателя АУАН. Допълнителното съдържание на обстоятелствената част на НП представлява един действително твърде сбит синтез на съображенията на прокурора в горепосоченото постановление, които са го мотивирали да приеме, че тези деяния съставляват административни нарушения, а не престъпления, но неговата краткост и сбитост по никакъв начин не е довела до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя по смисъла на разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 84 от ЗАНН – да научи какви административни нарушения са му вменени от фактическа и правна страна.

Неоснователни са и изложените в жалбата оплаквания за допуснато в хода на административно-наказателното производство нарушение на процесуални правила, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и изразяващо се в несъответствие между АУАН и НП досежно посочените в тях законови разпоредби, които са нарушени.

В АУАН, съставен от св. Д.В. е описано деяние, извършено в нарушение на общата разпоредба на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, установяваща забрана за управление на пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Конкретната величина на концентрацията на алкохол в кръвта на водач на МПС определя деянието му, извършено в нарушение на тази обща забрана, като административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗДвП или като престъпление по чл. 343б, ал. 1 или ал. 2 от НК. В случая след прекратяването на ДП № 338 ЗМ-.../2018 г. на РУ – Самоков административно-наказващият орган е приел, че деянието на жалбоподателя е съставомерно като административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и именно тази разпоредба е посочена в НП като основание за правна квалификация на деянието като административно нарушение и за налагане на предвидените в нея административни наказания. Поради това не е налице несъответствие между разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (посочена в АУАН като нарушена с деянието на жалбоподателя) и разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (посочена в НП като правна квалификация на деянието и като основание за налагане на административни наказания).

Що се касае до АУАН, съставен от св. А.Д., в него са описани само обстоятелства, констатирани в хода на извършената проверка на място – че управляваното от жалбоподателя МПС е без регистрационни табели, както и че жалбоподателят не представя свидетелство за управление на МПС, регистрационен талон на МПС и документ за годишен технически преглед. Към момента на съставянето на този акт описаното в него поведение на жалбоподателя е сочело на нарушаване на разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, които са посочени в акта. Непредставянето на свидетелство за регистрация на МПС при проверката обаче може да бъде външен израз на различни административни нарушения – по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП (ако водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС в случай, че такова е издадено) или по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП (ако водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред). Точната правна квалификация на деяние с такива външни признаци се установява едва след допълнително установяване на релевантното обстоятелство дали управляваното от водача МПС е регистрирано. Затова по един допустим начин от гледище на правото на защита на жалбоподателя, т. е. при липса на въвеждане на нови обстоятелства относно времето, мястото и начина на осъществяване на фактическото поведение на жалбоподателя, в НП е посочено, че деянието му се изразява в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и поради това съставлява административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

По същество от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 12.06.2018 г., около 12,00 ч., в с. М.Ц., Община Самоков, жалбоподателят е управлявал нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство с марка и модел „УАЗ ..” с концентрация на алкохол в кръвта 1,16 на хиляда, установена въз основа на показанията на техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а именно - дрегер „Алкотест 7510” с фабр. № ARBA 00.., технически годно за употреба до м. ноември 2018 г.

След прекратяването на ДП № 338 ЗМ-.../2018 г. на РУ – Самоков тази фактическа установеност е обосновала у админинистративно-наказващия орган законосъобразния и съответен на доказателствата извод, че жалбоподателят е извършил административни нарушения по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Относно административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Свидетелите В. и Д. сочат в показанията си, че спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал руски джип без регистрационни табели в жилищната зона на с. М.Ц., в близост до центъра на селото, по улица без наименование, която води от главната улица в селото към поле и гора в околностите му. Изложеното от св. В. обстоятелство, че в с. М.Ц.улиците не са номерирани и наименовани се потвърждава от показанията на св. И.П.– кмет на селото. Той заявява, че само главната улица на с. М.Ц.„я водят” като улица „1-ва”, т. е. дори и от неговите показания се установява, че нито една улица в селото няма официално наименование или номер. Освен това според св. П., който сочи да е очевидец на извършената от свидетелите В. и Д. проверка, тя е осъществена на странична улица, тоест показанията му не опровергават показанията на В. и Д., че са спрели жалбоподателя на улица в селото. При съвкупната преценка на тези доказателствени източници се налага несъмнен извод, че мястото, на което жалбоподателят е управлявал МПС и е бил спрян за проверка от свидетелите В. и Д., е представлявало път, отворен за обществено ползване, какъвто е всяка улица в село М.Ц., независимо какво е покритието й. Изложените от пълномощника на жалбоподателя доводи, че в АУАН и НП липсва по-конкретна индивидуализация на това място, са неоснователни. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС в с. М.Ц., което е достатъчно, за да очертае фактическата рамка на административно-наказателното обвинение като управление на МПС по път, отворен за обществено ползване, а и именно това обстоятелство се установява по същество от показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително и от показанията на св. П.. Не на последно място, от съвкупната преценка на всички гласни доказателства се установява, че претендираната от пълномощника на жалбоподателя по-конкретна индивидуализация на мястото на нарушението е и непостижима при липсата на номерация и наименования на улиците в с. М.Ц..

Обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство не е било регистрирано в съответствие с чл. 140 от ЗДвП по надлежния ред, установен в Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ, бр. 31/2000 г.) е установено по несъмнен начин в хода на ДП № 338 ЗМ-.../2018 г. на РУ – Самоков, както е видно от постановлението на РП – Самоков от 02.11.2018 г. за неговото прекратяване. Също така, това обстоятелство не е и оспорено в жалбата срещу НП, нито е опровергано от доказателствата, събрани в хода на настоящото производство.

Поради това съдът намира за установено по несъмнен начин, че като е управлявал на 12.06.2018 г. около 12,00 ч. в с. М.Ц., Община Самоков, моторно превозно средство с марка и модел „УАЗ ..“, без регистрационни табели, което не е било регистрирано по надлежния ред, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. За това административно нарушение административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя кумулативно предвидените административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ и „глоба“ в минималните им размери съгласно закона – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер 200 лв., които не подлежат на намаляване от съда.

Относно административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Съставомерната за това административно нарушение концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя – водач на МПС, е установена с техническо средство, което я определя чрез измерване на алкохола в издишвания въздух. Описаното в АУАН и в НП като използвано за измерване на алкохол в издишвания от жалбоподателя въздух техническо средство – дрегер „Алкотест 7510“ – е сред посочените в Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ, бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.). Към датата на проверката конкретното такова техническо средство с фабричен номер ARBA 00.. е преминало последваща периодична проверка на 15.05.2018 г. в Лаборатория за проверка на средства за измерване в полицейска техника при ГД „Национална полиция“ в МВР със срок на валидност – 6 месеца, както е видно от приобщената справка рег. № 3286р-22650/21.05.2018 г.

В съответствие с чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. (в редакцията на тази разпоредба, действаща към датата на извършване на проверката), при съставянето на АУАН с бл. № Д 624443 от свидетеля Д.В., е съставен и талон за изследване № 0018..., в който жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че приема показанията на техническото средство. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 3, изр. второ от Наредба № 1/2017 г. (също в редакцията й, действаща към датата на извършване на проверката) концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установена въз основа на показанията на техническото средство. Този извод следва впрочем и от актуалната редакция на разпоредбите на чл. 3 и чл. 3а от посочената наредба.

С оглед събраните доказателства в хода на ДП № 338 ЗМ-.../2018 г. на РУ – Самоков, въз основа на които то е прекратено с постановление на РП – Самоков от 02.11.2018 г. и при вземане предвид на най-благоприятната за жалбоподателя допустима грешка на техническото средство, се налага еднозначен извод, че при приети от жалбоподателя показания на техническото средство за определяне на концентрация на алкохол в кръвта му 1,22 на хиляда, същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта му 1,16 на хиляда. Управлението на МПС с такава концентрация на алкохол в кръвта е съставомерно като административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят е извършил това административно нарушение виновно, поради което административно-наказателната му отговорност за това нарушение е ангажирана законосъобразно от адинистративно-наказващия орган – с налагане на кумулативно предвидените за него административни наказания в твърди размери – лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер 1000 лв., които не подлежат на намаляване от съда.

Виновно извършените от жалбоподателя административни нарушения по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не разкриват белезите на маловажни случаи по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Съставите и на двете нарушения са формални, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушенията не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят на всяко от тях е маловажен. Не се установяват и други смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че деянията му представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответните видове. Напротив, житейската и юридическа съвкупност от деяния, изразяващи се в управление на нерегистрирано едрогабаритно МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,16 на хиляда разкрива реални рискове за възникване на общественоопасни последици от противоправното поведение на жалбоподателя. Поради това не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

По всички изложени съображения обжалваното НП е издадено в съответствие с материалния закон и при липсата на основания за неговото изменение или отмяна същото следва да бъде изцяло потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-0338-000001, издадено на 02.01.2019 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ – Самоков.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: