Р Е Ш Е Н И Е
№ 260131 30.10.2020г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На двадесет и осми октомври 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 418 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане, с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК и чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 901/02.10.2019г. по Ч.гр.д. № 1666/2019 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника С.О.С. *** да заплати на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – Варна сумата от общо 355.59лв. представляваща главница на неизплатени задължения за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 14.05.2019г.- 04.07.2019г., ведно със законната лихва от 01.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 8.02лв. за периода от падежа на всяка от фактурите до 05.09.2019г.., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК във вр. чл.47 ал.1 ГПК. Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе, както и да му заплати ответника направените по делото разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът обосновава вземането си с това, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, с посочен клиентски № ********** и абонатен № ********** за обект в гр. Търговище,ул. „Цар Освободител“ № 30, бл.13, ап.72, потребил доставената му електрическа енергия на същия обект, за която са издадени фактури в периода от 14.05.2019г. до 04.07.2019г.., но не е заплатил стойността на потребената електрическа енергия, поради което му е начислена и лихва за забава, считано от падежа на всяка от фактурите до 05.09.2019г. Двете страни по делото са в облигационни отношения по силата на ОУПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, прието на осн. чл.98а от ЗЕ. Задължението на ответника произтича от чл.17 т.2 ОУПЕЕ, сроковете за плащане са уговорени в чл.26 ОУПЕЕ, лихвата за забава е уговорена в чл.38 ОУПЕЕ. Поради неизпълнение от ответника на парично задължение за заплащане на потребена електрическа енергия на конкретния обект, ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК във вр. чл.107 ЗЕ и е издадена процесната заповед.
Ищецът уточнява, че в заповедта по чл.410 от ГПК главницата в размер на 355.59 лв. е включена действително консумираната ел. енергия в размер на 336.59 лв. и 19 лв., представляваща такса за възстановяване на ел.захранването по фактура № **********/04.07.2019г., като за последната сума /19 лв./ не предявява иск. Моли да се признае съществуване на вземането за сумата от 336.59 лв., представляваща главница на неизплатени задължения за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 14.05.2019г.- 04.07.2019г. и за сумата от 8.02 лв., представляваща сбор от обезщетение за забава от падежа на всяка от фактурите до 05.09.2019г.., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението -01.10.2019г. до окончателното изплащане, като бъдат присъдени разноските в заповедното производство и разноските в исковото производство. В откритото съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен процесуален представител – юрк. М. М., който заяви, че поддържа предявения иск, като следва да се има предвид на осн. чл.235 ал.3 от ГПК, че след завеждане на иска ответникът е изплатил изцяло задълженията си и останал задължен само за разноските в заповедното и в исковото производство. Моли да се постанови неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките по чл.238 от ГПК, като на ищеца са присъдят само разноските в заповедното и в исковото производство.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, не подаде писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Редовно призован, няма законен или упълномощен процесуален представител в откритото съдебно заседание, няма становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: На ответника е изпратен на осн. чл.131 ал.1 ГПК препис от исковата молба заедно с приложенията към нея, като му е указано в едномесечен срок да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняване на правата, както и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от ответника. След изтичане на законния срок за отговор делото е насрочено за разглеждане в първо открито заседание, за което ответникът е редовно призован, но не се яви нито той лично, нито редовно упълномощен негов процесуален представител и няма искане за разглеждането му в негово отсъствие. Преди откритото съдебно заседание постъпи писмена молба от ищеца, чрез неговия пълномощник, за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение: 1. на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и 2. искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /извлечение от сметка към 05.09.2019г.; фактури-2 бр.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца; извлечение за фактури и плащания към 11.03.2020г.; ОУ на договорите за продажба на електрическата енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД; писмено заключение по съдебна икономическа експертиза с приложения, потвърдено в открито заседание от вещото лице; Ч.гр.д. № 1666/2019г. по описа на РСТ/.
Искът следва да бъде уважен по основание и размер така, както е предявен, но налице е факт, което съдът е длъжен да вземе предвид на осн. чл.235 ал.3 от ГПК, а именно, че след предявяване на иска на 28.04.2020г. и образуване на настоящото гр.д. № 418/2020г. ответникът е заплатил на 17.07.2020г. изцяло задълженията си към ищеца – за главница и за лихва. Този факт е от значение за спорното право. Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване на претенциите чрез плащане в хода на исковото производство. Доколкото с поведението си ищецът е станал причина за предявяване на иска и образуване на гр.дело, следва той да понесе тежестта за разноските в исковото и съответно в заповедното производство.
В настоящото исково производство, по което е предявен установителен иск, ищецът е направил разноски, както следва: 75 лв. – доплатена държавна такса; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП във вр. чл.25 ал.1 от НЗПП и 120 лв. – депозит за вещо лице. Ответникът следва да заплати на ищеца в пълен размер от общо 295 лв. и направените в исковото производство разноски, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и вр. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП във вр. чл.25 ал.1 от НЗПП.
По силата на т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че следва ответникът да заплати направените от ищеца разноски в пълен размер в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1666/2019г. по описа на РС-Търговище, както следва: сумата от 25 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иска за признаване за установено, че съществува вземането на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, Варна Тауръс-Г, бул. “Владислав Варненчик” № 258, представлявано П.С.С., Я.Д.и Г.К.– членове на УС, действащи чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт М. Й. М. против ответник: С.О.С., ЕГН **********,***, за сумите, както следва: сумата от 336.59 лв., представляваща главница на неизплатени задължения за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 14.05.2019г.- 04.07.2019г. и за сумата от 8.02 лв., представляваща сбор от обезщетение за забава от падежа на всяка от фактурите до 05.09.2019г.., ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението -01.10.2019г. до окончателното изплащане, които са погасени чрез плащане в хода на исковото производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.О.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, Варна Тауръс-Г, бул. “Владислав Варненчик” № 258, представлявано П.С.С., Я.Д.и Г.К.– членове на УС, действащи чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт М. Й. М. , направените разноски в исковото производство по Гр.д. № 418/2020 г. по описа на РС-Търговище, както следва: 75 лв. – доплатена държавна такса; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 120 лв. – депозит за вещо лице по СИЕ, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.О.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район “Владислав Варненчик”, Варна Тауръс-Г, бул. “Владислав Варненчик” № 258, представлявано П.С.С., Я.Д.и Г.К.– членове на УС, действащи чрез упълномощен процесуален представител – юрисконсулт М. Й. М. , направените разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1666/2019 г. по описа на РС-Търговище , както следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лв. – юрисконултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: