РЕШЕНИЕ
№ 999
гр. Бургас, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20232120107472 по описа за 2023 година
Предявен е иск от К. К. Х. с ЕГН ********** с адрес в ***1 срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД , ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управителите Р. И. М. - Т. и Т. И. В., действащи заедно и поотделно, с който се
претендира да се приеме за установено, че не дължи изпълнение на вземането, за което
е издаден изпълнителен лист №*** от 22.06.2016 г., изд. въз основа Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК №*** от 27.05.2016 г. по ч.гр.д. №*** от 2016 г. на БРС
и образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ № *** – КЧСИ с район на
действие Окръжен съд – Бургас поради факти, настъпили след издаване на заповедта за
изпълнение, съставляваща изпълнителното основание, а именно-изтекла погасителна
давност.
Ищецът твърди в исковата молба, че нa 22.06.2016 г. срещу него е издаден
Изпълнителен лист № ***, на основание чл.416 във връзка с чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.
№ ***/2016г. по описа на БРС, с който той бил осъден да заплати на „***" сумата от 4
744.33 лева - главница по договор за паричен кредит PLUS -10582191 / 14.02.2014г.,
сумата от 4 840.35 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.02.2015г. до
20.02.2018г., сумата от 553.07 лева - мораторна лихва за периода от 20.03.2015г. до
11.05.2016г., както и законната лихва върху главницата от 26.06.2016г. до
окончателното плащане и сумата от 502.76 лева - разноски, включващи 202.76 лева за
заплатена държавна такса и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. По силата на
1
ИЛ и по молба на „***" ЕАД от 25.07.2016г. на ЧСИ Т. М. било образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ, в рамките на което на 02.08.2016г. била
изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена от ищеца на 10.08.2016г.
Твърди се още, че бил наложен запор на трудово възнаграждение при работодателя му
„***" ЕООД, като били извършвани плащания в периода 12.08.2016г. - 12.12.2016г.,
когато ТРПО на ищеца било прекратено. Допълва, че на 12.02.2019 г. „ЕОС
МАТРИКС"ЕООД бил конституиран като взискател по изпълнителното дело на
основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018г. с „*** С.А.
Твърди, че „ЕОС МАТРИКС"ЕООД не направило възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ,
нито поискало извършването на нови изпълнителни действия, поради което на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ТПК, изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. М.
било прекратено с Постановление за прекратяване с Изх.№ 24065/05.06.2020г. Изтъква,
че последното предприето изпълнително действие по изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ Т. М. бил наложеният запор на трудовото възнаграждение, а от
последното извършено плащане на 12.12.2016г. до прекратяване на изпълнителното
дело взискателят не предприел никакво действие. Ищецът счита, че поради
бездействието на кредитора за повече от пет години по отношение на главното вземане
и три години по отношение на акцесорното вземане за мораторна лихва, вземанията са
погасени по давност и понастоящем не се дължи принудителното им изпълнение.
В срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК , съгласно
който не се спори, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност.
Допълва, че принудителни действия спрямо длъжника не са били предприемани, а
подаването на информация в ЦКР било нормативно установено задължение за
ответника. Сочи, че ИЛ бил изтеглен от ЧСИ и оригиналът бил у ответното дружество.
Не се спори също, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, както и че към датата на подаване на иска е настъпила петгодишна
погасителна давност, по силата на която е погасено правото на принудително събиране
на процесното вземане. Във връзка с изложеното се поддържа, че за ищеца липсвал
правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явявал
недопустим и производството следвало да бъде прекратено. Отправя покана до ищеца
да посочи адрес, на който да му бъде изпратен оригинален екзепмляр от ИЛ. Твърди
още, че ищецът не е отправял искане на връщане на изпълнителния лист, за да се
приеме, че това е отказано от ответното дружество. Евентуално, в случай на приемане
на иска за разглеждане, ответникът заявява, че признава иска и факта, че не съществува
право на принудително изпълнение за процесните суми. В случай на уважаване на иска
ответникът моли съда да остави разноските в тежест на ищеца предвид
обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, като
наред с това е налице признание на иска. Направено е и евентуално възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
2
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си адв. Н., която поддържа иска и моли за уважаването му с
постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК, както и за присъждане на сторените
по делото разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение
съгл. представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 29).
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител – законен
или процесуален.
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и като съобрази
закона, намира следното:
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска,
визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска,
защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т. е. вземането срещу него не съществува, което пък
води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни.
Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не
противоречи на закона и добрите нрави, не е брачен, нито такъв по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се
постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът
да се мотивира по същество по арг. на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е така, защото
признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. В настоящия случай е налице изрично признание на
предявения иск от страна на ответника, чрез надлежно упълномощен с правата по чл.
34, ал. 3 ГПК (л. 42-43 вкл.) процесуален представител, обективирано в отговора на
исковата молба.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да се уважи
изцяло, съобразно признанието на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не
следва да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Следователно, за да бъде освободен ответникът от отговорност за разноски при
уважаването на иска и те да бъдат възложени в тежест на ищеца, следва да се установи
кумулативното наличие на две предпоставки: ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да признае иска. В настоящия случай съдът приема, че са на
лице и двете предпоставки. С поведението си ответникът не е дал повод за завеждане
на делото на първо място с оглед безспорното между страните обстоятелство, че за
принудително събиране на вземането, предмет на изпълнителен лист № ***. по ч. гр.д.
№***/2016г. по описа на БРС е образувано изпълнително дело № *** по описа на
Частен съдебен изпълнител Т. М. с район на действие Окръжен съд – Бургас, което
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК още на 05.06.2020 г. На
второ място, за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава
на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в
някои случаи и на извънсъдебните мерки които е предприел, докато установено и
продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя
обратния резултат (опр.№318/2018г по гр.д №2828/2018г , опр №534/2019г по ч.
гр.д№4484/2019г на Трето г.о , опр.№474/2019г по ч. гр.д № 3063/2019г на Четвърто
г.о и др.) В случая кредиторът не е инициирал извършване на изпълнителни действия
след 02.08.2016 г. Поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело е от
значение и се взима предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелства
3
активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за
изпълнителни действия по негово искане. Настоящият ответник, конституиран като
взискател по изпълнителното дело след цесията от 14.09.2018 г. също не е поискал
извършване на изпълнителни действия, нито е манифестирал незачитане на давността,
вече настъпила и обявена му от длъжника (опр №320/2022г по ч.т.д. № *** за 2022 г.
на Второ т.о ,опр. №50413 по ч.т.д. № *** по описа за 2022 год. на Първо т.о на ВКС и
цитираната в тях съдебна практика ). Взискателят е бездействал, не предприемал
никакви мерки. След като считано от последното надлежно предприето изпълнително
действие насетне, именно бездействието на кредитора и взискател съставлява новия
факт, изтъкнат с иска по чл. 439 ГПК, което бездействие продължава и след 05.06.2020
г., не може да се приеме, че последният е дал повод за завеждане на делото
.Установената практика на ВКС не отрича правен интерес за ищеца да получи и в този
случай признанието на ответника в един исков процес, но в конкретност съобразява
налице ли е даден от ответника повод по смисъла на чл. 78, ал.2 ГПК, за да се възлага
върху него тежестта за разноските, като се отчита и правомерният характер при
поведението на кредитора, при все че твърдението за незаличаване на длъжника-
настоящ ищец в ЦКР на БНБ е въведено след обявяване за окончателен доклада по
делото и без да са представени никакви доказателства в тази насока. За пълнота следва
да се има предвид, че съгласно чл. 10 от Наредба № 22 институциите са длъжни да
събират и подават към регистъра информация за всички кредити на техните клиенти и
за настъпилите изменения по тях до окончателното им погасяване. Тъй като давността
не се прилага служебно, съгл.чл. 120 ЗЗД, макар и да е настъпила, за кредитора не е
възниквало задължението да подаде информация до ЦКР за погасяване на
задължението, освен това липсват данни ищецът да е направил изявление пред
кредитора за погасяване на задължението, респ. искане за заличаването му от
регистъра.
Доколкото дружеството-цесионер не е предприело действия за събиране на
погасеното вземане и с поведението си не е дало повод за предявяване на иска, съдът
приема, че е изпълнена и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето защо,
разноските в процеса следва да останат в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р. И. М. - Т. и Т.
И. В., че К. К. Х. с ЕГН ********** с адрес в ***1 не дължи на “ЕОС МАТРИКС”
ЕООД изпълнение на вземането, включващо: сумата от 4 744, 33 лв. главница по
договор за паричен кредит PLUS – 10582191 от 14.02.2014 г. с „***“ ЕАД, сумата от
4 840, 35 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.02.2015 г. до 20.02.2018 г., сумата
от 553, 07 лв.- мораторна лихва за периода 20.03.2015 г. до 11.05.2016 г., законна
лихва върху главницата от 26.06.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 502, 76 лв. разноски включващи 202, 76 лв. за държавна такса и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист №*** от
22.06.2016 г., изд. въз основа Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №*** от
27.05.2016 г. по ч.гр.д. №*** от 2016 г. на БРС и образувано изпълнително дело № ***
по описа на ЧСИ № *** – КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Бургас поради
изтекла давност.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)_________
5