Р Е Ш Е Н И Е  № 209

          гр. Видин, 23.03.2020г.

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав, в публично заседание на  двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                      Председател: Милена Стоянова

                                                                                

при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното от  съдия Стоянова гр. дело № 3024 по описа  за 2019 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София, представлявано от Радослав Велчев, чрез юрисконсулт Георги Катошев  против Е.Б.Б. ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.  240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че  на 08.12.2014г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника Е.Б.Б. е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Поддържа се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва се, че отпуснатия кредит е в размер на 300.00 лева за период от 30 дни с падежна дата – 07.01.2015г. Съгласно заявката на кредитополучателя сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „ОББ“АД на същия ден – 08.12.2014г. Посочва се, че към датата на  падежа – 07.01.2015г.  ответникът е следвало да плати сума в размер на 300.00 лева, представляваща главница по отпуснатия кредит. , но не е погасил задължението си поради което е изпаднал в забава. Поради това на ответника са изпратени три напомнителни писма.

На 01.02.2018г.  „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент е сключило с ищцовото дружество в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит за прехвърлени. Твърди се, че длъжникът е уведомен лично за цесията на 16.03.2018г. чрез препоръчано писмо с обратна разписка.

Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК и това обосновава правния му интерес от водене на настоящото дело.

Иска се от съда да  постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца  сумата от 300.00 лева, представляваща неплатена главница по договора за кредит.

Ответникът, редовно уведомен в срока за отговор е заявил, че оспорва иска по основание и размер. Оспорил е договора като е заявил, че не е сключвал такъв, не се е съгласявал и не е подписвал общи условия, не е получавал заемната сума. Оспорил  е представеното платежно нареждане за превод на сумата. Оспорил е, че е редовно уведомен за извършената цесия.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1330/2019г. по описа на РС - Видин.

            Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема  следното от фактическа страна :

            Видно от приложеното гр.д. № 1330/2019г. ВРС е издал Заповед № 1041– РЗ от 22.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът Е.Б.Б. ***  следва да заплати на кредитора „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София  сумата от 300.00 лева по Договор за кредит № **********, сключен на 08.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 16.05.2019г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и сумата 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото не е с правна и фактическа сложност.

            Посочено е, че вземането е по договор за кредит № **********, сключен на 08.12.2014г. с „4финанс”ЕООД, правата по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г.

            Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление.

            От представеното заверено от ищеца копие на договор за кредит № ********** от 08.12.2014г., сключен между „4 финанс“ЕООД  и ответника Е.Б.Б., е  видно, че на същия е предоставен  кредит в размер на сумата от 300.00 лева със срок на плащане -07.01.2015г. В договора е посочена банкова сметка ***мата. Посочено е също, че договора се подписва електронно в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия.

            От представеното платежно нареждане, се установява, че на 08.12.2014г. по посочената от ответника банкова сметка ***.00 лева. От постъпилото писмо от трето неучастващо в делото лице - банка ОББ АД, е видно, че посочената сметка на ответника е заверена на 08.12.2014г.  със сумата от 300.00 лева с наредител „4 финанс“ЕООД .

            На 01.02.2018г. между кредитора „4 финанс“ЕООД  и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е сключен  договор  за  прехвърляне на вземания. На същата дата е подписано Приложение № 1 към  договора за цесия  на основание чл. 99 от ЗЗД между „4 финанс“ЕООД  и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно което вземането, произтичащо от Договор за кредит № ********** от 08.12.2014г. е прехвърлено в полза на  ищцовото дружество. Приложението е под формата на списък,  който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора / л. 9 от делото/.

            По делото е представено потвърждение за извършената цесия, както и потвърждение, че ищцовото дружество е упълномощено да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания.

            Представено е уведомление за извършената цесия, връчено на ответника на 16.03.2018г., видно от приложеното известие за доставяне.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Предявен е установителен иск по по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

            Вземанията на ищеца се основават на договор за кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, като на ответника е предадена  заемната сума по договора и този факт е удостоверен с представената от третото неучастващо в делото лице банка „ОББ“АД.   В този смисъл, неоснователни се явяват направените от ответника възражения, че не бил сключвал договора, както и не бил получавал сумата по кредита.

            Неоснователно е възражението на ответника, че не бил уведомен за извършената цесия.  Видно от представеното по делото  уведомление за извършената цесия и представеното известие за доставяне, същото е връчено на ответника на 16.03.2018г. Следва да се отбележи, че в трайната съдебна практика е прието, че  действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е  длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато  е платил на ненадлежен кредитор. В случая, от събраните по делото писмени доказателства не се установява ответникът да е извършил каквото и да е плащане.

С оглед на това, по отношение на ответника ще следва да бъде установено, че дължи на ищеца исковата сума.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и направените разноски  в производството в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и сумата 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е.Б.Б. с ЕГН ********** ***, че  дължи на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от Радослав Велчев сумата от 300.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен на 08.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 16.05.2019г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 1041– РЗ от 22.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1330/2019г. по описа на РС - Видин .

ОСЪЖДА Е.Б.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от Радослав Велчев  разноски в исковото производство в общ размер от 125.00 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: