О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№….……/05.12.2023 г., гр. Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ДОБРИЧ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
разгледа докладваното от съдия С. Сандева ч.к.адм.д.
№ 627 по описа на Административен съд – Добрич за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 229, ал.
1, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН и чл. 144 от АПК.
Образувано е по частна касационна
жалба на „Р. 80“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
Каварна, ул. „П.Р.Славейков“ № 30, подадена чрез адвокат Д.Д., срещу
определение № 90/30.08.2022 г. по а.н.д. № 182/2022 г. по описа на Районен съд
– Каварна, с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение
на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Твърди се, че определението
е очевидно необосновано, немотивирано и постановено в нарушение на материалния
закон. Възразява се, че не е ясно по какви причини и с какви аргументи КРС е
намерил, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност и заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно. Твърди се, че проведените
съдебни заседания, събраните доказателства за извършено корабоплаване в Черно
море и спецификата на приложимата нормативна база, касаеща разпоредби от
националното законодателство и правото на ЕС за опазване на морските биологични
ресурси, сочат на обратния извод. Счита се, че договореният и заплатен
адвокатски хонорар съответства на фактическата и правната сложност на делото, поради
което се иска отмяна на определението и постановяване на друго по същество, с
което да се присъдят на жалбоподателя направените от него разноски пред въззивната
инстанция в пълния им размер.
Ответникът – началникът на отдел
„Рибарство и контрол – Черно море“ – Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ при
ИАРА, не изразява становище по основателността на жалбата.
Добричкият административен съд,
като обсъди оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното
от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима като подадена
в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол
съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 63в и
чл. 63д от ЗАНН.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От данните по въззивното дело се
установява, че производството пред КРС е приключило с решение № 19 от
14.02.2023 г., с което е отменено НП № 08-03/28.03.2022 г., издадено от
началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ Бургас към ГД „Рибарство и
контрол“ при ИАРА – Бургас, с което на „Р. 80“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 74, ал. 2 от ЗРА за извършено
административно нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА. Със същото решение
ответникът е осъден да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 800
лева. Тази сума е определена, след като платеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева е намалено по искане на ответника на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК с мотива, че е прекомерно с оглед невисоката
фактическа и правна сложност на делото.
„Р. 80“
ЕООД е подало касационна жалба срещу решението на КРС в частта му за разноските
с искане за присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско
възнаграждение. С определение № 316/26.06.2023 г. по кад № 379/2023 г. Добричкият
административен съд, след като е квалифицирал жалбата като искане за изменение на
решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е изпратил делото по компетентност на КРС
за произнасяне.
С обжалваното в настоящото
производство определение районният съд е оставил без уважение искането по
съображения, идентични с изложените в мотивите към въззивното решение. Приел е,
че делото не е нито с голяма фактическа, нито с голяма правна сложност, като
пълномощникът на страната е подал жалбата и е участвал в две съдебни
заседания.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК в
правомощията на съда е проверката за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако е направено възражение за това от насрещната страна. При
преценката за действителната фактическа и правна сложност на спора следва да се
съобразят видът и обемът на приложимите нормативни актове, продължителността на
производството, съдържанието и броят на фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, обхватът на наведените от страните възражения, събраният
доказателствен материал и конкретно извършената дейност от процесуалния
представител.
В случая обемът на осъществените
действия от пълномощника на жалбоподателя по делото се изразява в подаване на
жалба и представителство в открито съдебно заседание. Производството е протекло
в две открити съдебни заседания, в които са приети материалите по
административнонаказателната преписка и са разпитани двама свидетели, единият
от които е призован служебно от съда, а другият е призован по искане на пълномощника
на ответника. Единственото доказателствено искане от страна на адвоката на „Р.
80“ ЕООД е било да се задължи наказващият орган да представи разрешителното и
удостоверението за извършване на стопански риболов на дружеството. В жалбата до
въззивния съд е отправено искане за отмяна на НП на формално основание. Наведени
са единствено оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН,
без да са изложени доводи относно приложението на материалния закон. В хода на
устните състезания пълномощникът на жалбоподателя е поискал да му бъде
предоставена възможност за писмена защита, но не е представил такава в
определения за това срок от съда. Жалбата е уважена поради недоказаност на
нарушението, а не поради нарушение на материалноправни разпоредби, като не са разглеждани
конкретни въпроси, свързани с приложението на норми от правото на ЕС. Фактическият
материал по делото не е обемен и обхватът на релевантните обстоятелства не е
голям.
От изложеното следва, че делото
не се отличава с висока фактическа и правна сложност, както правилно е преценил
и районният съд. Действително предметът на обжалваното НП е специфичен, защото
е свързан с приложението на ЗРА, но само това не е достатъчно, за да обоснове изключителност
на спорните въпроси по делото и завишаване на адвокатския хонорар със 700 лева
над законоустановения минимум по този вид дела, определен съгласно чл. 18, ал.
2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, като е приел, че
платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е прекомерно и го е
намалил, а впоследствие е отказал да измени решението в частта му за
разноските, районният съд е тълкувал и приложил правилно разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК. Вярно е, че мотивите му за липсата на фактическа и правна
сложност на спора са оскъдни, но това не е съществен порок, водещ до промяна на
крайния правен резултат.
По тези съображения определението
като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Добричкият административен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 90 от
30.08.2023 г., постановено по а.н.д. № 182/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :