Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч граждански състав, в публично заседание на единадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При
секретаря Христина Христова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова
в.гр.д.№233 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №47 от 05.02.2019г.
постановено по гр.д.№978 по описа за 2016г. на Районен съд – Троян „****”ООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.****, представлявано от Х.М.Й.
и М. Х.Й. е осъдено да заплати сумата от 635.78 лева, дължима по сключен
между страните договор със Заявка-договор за транспорт изх.№033/16.05.2016г.,
като за разликата над уважения, до пълния предявен размер от 4 080.00 лева
отхвърлил иска, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „****”ООД,
гр.Т. срещу „****”ЕООД, гр.М., за
причинени вреди, в резултат на транспорта, възлизащи на 1 761.00 EUR, т.е. левова равностойност 3 444.22
лева. Осъдил „****”ООД, да заплати на „****”ЕООД
направените по делото разноски в размер на 225.00 лева. Осъдил „****”ЕООД, да заплати на „****”ООД,
направените по делото разноски в размер на 1 415.57 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението в частта му, с която съдът е
отхвърлил иска на ищеца за разликата над присъдения размер от 635.78 лева до
пълния предявен размер от 4 080.00 лева, като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на ответника „****”ООД срещу „****”ЕООД, за причинени вреди в
резултат на транспорт, възлизащи на 1 761.00 евро, т.е. левова равностойност 3 444.22
лева, както и решението в частта, в която първоинстанционният съд е признал
възражението за прихващане на ответника за основателно и доказано по размер. Счита,
че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалния закон.
Сочи, че Районен съд - Троян приел, че възражението
за прихващане на ответника е основателно, тъй като от събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че по време на транспортиране, стоката
била увредена вследствие на проникнала вода в превозното средство. Прието е, че
са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.17 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки, за ангажиране
отговорността на превозвача за реализираните повреди по товара, вследствие на
неточното изпълнение на договора за превоз. Възразява, че съдът в противоречие
с разпоредбите на чл.67, т.1, изр.1 от Конвенцията на ООН за договорите за
международна продажба на стоки и чл.24 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 186а от ЗЗД,
е приел, че „****”ООД в качеството на изпращач на стоката е претърпял
имуществена вреда в размер на 1 761.00 евро, равняващи се на 3 444.22 лева,
представляваща стойността на увредената стока.
Счита изводите
на първоинстанционният съд за неправилни, в която насока излага подробни
съображения по следните съображения:
В случая
рискът от повреда на превозваната стока е преминал върху купувачът - немското
дружество, който придобива собствеността върху вещите и носи риска от тяхното
случайно или виновно погиване или повреждане /този смисъл чл.31, б.”а”, вр. с
чл.67, т.1, изр.1 от Конвенцията и чл. 24 ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 186а ЗЗД/. След
като по време на превоза са възникнали вредоносни последици, увреден не е
продавача, а купувача - немското дружество, при което заплатеното от продавача
„****”ООД на купувача - немското дружество Н. М.KG обезщетение за увреждане на
стоката при транспорта представлява недължимо платено, тъй като липсва правно
основание за извършването му. При тези доводи получателят на стоката е следвало
да отправи претенцията си за претърпени вследствие на транспорта вреди към „****”ЕООД,
респективно неговия застраховател по задължителната застраховка „Отговорност на
превозвача”, спазвайки реда и сроковете на рекламационното производство
предвидени в чл.30 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки.
Възразява,
че повредите не са били установени съвместно с представител на превозвача, като
забележката в товарителницата е непълна.
Сочи за безспорния факт,
че „****” ООД
е издал кредитно
известие №********** от 23.12.2016г.
по Фактура №********** от 19.05.2016г. за сумата от 1 761.00 евро, едва на
23.12.2016г. - в срока за отговор на искова молба, без по делото да са
представени други доказателства.
От
разменената кореспонденция по електронната поща между „****”ООД и Н. М.KG на 24.05.2016г. и показанията си свидетелят г-н Ш. не е установено количеството на увредената стока, степента на засягане и характера на
повредите и съответно не е доказан размера на вредата.
Моли
да се отмени решението в обжалваната му част, като неправилно и
незаконосъобразно.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК от „****”ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.****,
представлявано от Х.М.Й. и Митко Х.Й., чрез адв.Г.И. *** е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който сочи, че същата е неоснователна и недоказана. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като съобрази фактите, на които ищеца основава
своите искания, направените от ответника възражения, събраните в
първоинстанционното производство доказателства, становищата на страните, приема за установено следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от „****”ЕООД, в която твърди, че с ответника „****”ООД са сключили договор за превоз, по
силата на който се задължил да извърши превоз на дървени столове -
Съгласно постигнатите договорки,
на 19.05.2016г. на посочения в заявката адрес, товарен автомобил собственост на
„****”ЕООД с peг.№****е натоварил кашоните със столове и на 24.05.2016г. ищецът
е доставил стоката на разтоварния адрес, което се установява с представената
международна товарителница, в която получателят на стоката е отбелязал, че
картонената опаковка на цялата стока била омекнала и поради това краката на
столовете били повредени. Сочи, че получателят на товара не е пожелал да бъде
съставен двустранен констативен протокол между него и шофьора на автомобила
като представител на превозвача, посредством който да бъдат описани повредите
по товара, както и не е повикан и авариен комисар, който да състави протокол за
констатираните от него щети по стоката. При тези обстоятелства са били
поставени в невъзможност да разберат имало ли е намокрени кашони, какъв е бил
действителният им брой и какъв брой от столовете са били увредени, ако е имало
такива. За извършената транспортна услуга ищеца твърди, че е издал данъчна
фактура №4485/24.05.2016г. на стойност 4 080.00 лева с ДДС, но ответникът
отказва да заплати договореното със Заявка - договор № 33/16.05.2016г. навло с
аргумент за неточното изпълнение с последица - отпаднало задължение за плащане.
Ответното дружество е оспорило
предявения иск. Излага правопогасяващо възражение, като се позовава на неточно изпълнение
на договора от страна на ищеца. Излага, че договорената помежду им цена за
транспорт е в размер на 3 400.00 лева
без ДДС, която следвало да заплати само ако е налице подписано ЧМР без
забележки. Това условие за плащане било изрично поставено пред ищеца със
Заявка-договор за транспорт изх. №033/16.05.2016, като и автомобилът, с който
бъде извършен превозът, да има здрав брезент. Твърди се, че на 24.05.2016г.
ищецът е доставил и разтоварил столовете до указания в международната
товарителница адрес в гр.Л., Г., но представител на фирмата-получател Н. М.KG е
приел доставените столове, но констатирал, че част от тях са повредени в резултат на транспорта,
картонената опаковка на цялата стока е омекнала, тъй като таванът на превозното
средство не е бил уплътнен, което получателят записал изрично в международната
товарителница. След разменената между страните
кореспонденция на електронна поща е установен общият размер на вредите,
причинени в резултат на транспорта, които възлизат на 1 761.00 EUR. Ответникът сочи, че е издал
Кредитно известие № ********** от дата 23.12.2016г. и на 03.01.2017г. заплатил
чрез превод по банковата сметка на немската фирма Н. М.KG сумата 1 761.00 евро
равняваща се на 3 444.22 лева.
При условията на евентуалност,
ако исковата претенция бъде уважена ответникът прави възражение за прихващане по смисъла на чл.104 във връзка
с чл.103 от Закона за задълженията и договорите на сумата от 3 444.22 лева,
представляваща левова равностойност на сумата от 1 761.00 евро, за обезщетение за причинени му вреди, като
вземанията се приемат за погасени до размера на по-малкото от тях.
По делото не се спори, че на
16.05.2016г. между ищеца и ответника е сключен договор за превоз на товар –
На 19.05.2016г. товаренето е
осъществено, съставена е Международна товарителница от същата дата с изпращач „****”
ООД, превозвач „****”ЕООД и получател Н. М.KG, на последния е изпратена и
Фактура № ********** от дата 19.05.2016 година.
На
24.05.2016г. превозвачът е доставил и разтоварил столовете на посочения в
заявката адрес. Представител на Н. М.KG е приел доставените столове, записал в
международната товарителница, че: „Картонената опаковка на цялата стока е
омекнала. Таванът на превозното средство не е уплътнен, дъжд е проникнал във
вътрешността. По този начин са повредени краката - надули са се. GKL/товарът/ -
увреден.” Между ответникът и Себастиян Ш. - представител на Н. М.KG, на
електронна поща е разменена кореспонденция относно настъпилите повреди по
товара. След многократно уточняване, на имейл от 01.08.2016г. ответникът е
уведомен, че към момента на склад са останали следните количества от
доставката: 10 броя стол Ерол, изкуствена кожа черна; 10 броя стол Ерол изкуствена
кожа кафяво; 10 броя стол Ерол, изкуствена кожа сиво-бежово; 15 броя кресло
Ерол, изкуствена кожа кафяво, които са силно повредени и не могат да бъдат
поправени, след като в склада на получателят е преработена по-голямата част от
първоначално рекламираната стока, която ще бъде изпратена на клиентите му.
Видно
от кредитно известие №********** от 23.12.2016 се установява, че ответника е
платил на Н. М.KG по банков път сумата 1761.00 евро, с посочено основание:
„Увредена при транспортирането стока от доставка на 24.05.2016г. с камион №****.” От събраните по
делото гласни доказателства безспорно е установено, че по време на транспорта във
вътрешността на превозното средство е проникнала вода. Свидетелят
Ц.К.Ц.- шофьора на камиона и свидетелката Н.М.Р.са видели, че има дупка в брезента на тавана на ремаркето.
В
показанията си С.Ш., който е работил за дружеството Н. М.KG, заявява, че част от доставената стока (дървени столове) е била
повредена от проникване на вода в товарния автомобил. Изкуствената кожа на
засегнатите столове е повредена, имали са вдлъбнатини, картоните били мокри, а
дървесината - издута. Според свидетеля общо
са били повредени 102 стола.
Назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза е установила, че фактура
№4485/24.05.2016г. на стойност 4 080.00 лева с ДДС, е отразена в
счетоводните сметки на ответника, както следва: по Дебита на сметка 602
„Разходи, услуги, транспорт” със сумата от 3 400.00 лева, по Дебита на
сметка 4531 „ДДС на покупките” със сумата от 680.00 лева и по кредита на сметка
„Доставчици”, с аналитична партида „****”ЕООД с общата сума от 4 080.00 лева.
През м. май 2016г. ответникът е ползвал и данъчен кредит в размер на 680.00
лева.
С оглед
необходимостта от специални знания свързани с вида на увреждане на стоката,
механизма на тяхното настъпване и естеството им - технологично или механично, съдът е допуснал единична и тройна съдебно-техническа експертиза, като
експертите при изслушване в съдебно заседание допълнително са уточнили
направените от тях констатации в насока, че получените по столовете
увреждания не са от технологично естество, а са причинени от водно и механично
въздействие вследствие отвор в покривалото на камиона, което е довело до размекване
и разкъсване на картона на опаковката от проникналата дъждовна вода,
разместване на товара и в резултат на претриване и притискане на столовете един
към друг. Вещите лица при отговорите на поставените им въпроси са се обединили в
заключението, че: „Напукването на защитно-декоративното покритие върху долните
краища по краката се дължи на проникнала вода, която се е събрала в защитните
чорапи.”
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
С определението по реда на чл.267
от ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на въззивната жалба, като е
приел, че същата е подадена в срок, от лице имащо право да обжалва
постановеното решение. В срок е постъпил и отговор на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав приема,
че първоинстанционното решени е валидно и допустимо.
При установените по делото факти
в случая се касае за международен автомобилен превоз на стоки, следователно
приложими са както разпоредбите на чл.361 -379 от ТЗ, така и нормите на
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Ответникът по предявения иск е
сключил процесния договор за превоз от свое име и за своя сметка и има
качеството на товародател по смисъла на чл.370 от ТЗ. От представената по
делото международна товарителница /CMR/ се установява, че получател е
трето лице, което не участва по делото. Между страните не се спори относно
сключването на процесния договор за превоз, така и относно доставянето на
превозваните стоки в срок на адреса на
получателя, издаването и получаването на фактурата за навлото, както и че
товародателят дължи на превозвача възнаграждението по сключения договор /сумата
4 080.00 лева/. От страна на ответника се възразява, че причина за
неплащане на дължимото възнаграждение е неточното изпълнение на договора за
превоз от страна на превозвача, изразяващо се в увреждане на част от товара.
Съгласно чл.17, параграф 1 от Конвенцията превозвачът
е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента
на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забава при
доставянето й. Превозвачът се освобождава от отговорност съгласно т.4 от същата
разпоредба, когато липсата или повредата произтичат от особените рискове,
дължащи се на един или няколко от следните факти: пакетиране, натоварване, подреждане
или разтоварване на стоката от изпращача или получателя, или лица действащи за
сметка на тях. За спора е съществен въпросът дали ищецът – превозвач е доказал,
че повредата на стоката се дължи на някои от тези факти.
При събраните по делото доказателства
– забележка в Международна товарителница от 19.05.2016г., свидетелските
показания онагледени със снимков материал безспорно се установява, че по време
на транспортирането в резултат на отвор в брезента на камиона е проникнала
вода, което е довело до увреждане на част от столовете. Възражението за повреда
на стоката е направено от получателя при доставянето й в присъствието на представител на превозвача – шофьора на
превозното средство, което се установява от показанията му: „Разбрах от
служител на немската фирма, че ме викат вътре в склада, в който сме
разопаковали и ми показаха тези мокри кашони – 3 или 4 на брой. ...Аз имам
задължение да взема подпечатено и подписано ЧМР, ако имат някакви претенции, те
ще ги напишат в него...Аз ако нямам товарителница все едно, че не съм извършил
транспорта.” Следователно била е налице
частична повреда на доставената стока, поради което следва да бъде
обсъден и въпросът чия е отговорността за същата. Безспорно в случая
превозвачът носи отговорност за частичната повреда, тъй като не е изпълнил
поставеното в заявката-договор условие – автомобилът да има здрав брезент.
След като превозвачът носи
отговорност за частичната повреда на стоката следва да бъде обсъден и въпросът
за размера на дължимото обезщетение. Начинът, по който следва то да бъде
определено е уреден в чл.25, параграф 1-ви, който препраща към чл.23, параграфи
1, 2 и 4 от Конвенцията, според които: В случай на повреда превозвачът заплаща
обезценка в размер, начислен според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за
превоз, като стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса
на такъв по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната
стойност на стоките от същия вид и качество; обезщетението не може да
надвишава: сумата, която би се получила при цялостна липса, когато цялата
пратка е обезценена от повредата; сумата, която би се получила в случай на
липса на обезценената част, когато само част от пратката е обезценена от
повредата, като освен това е предвидено че на връщане подлежи изцяло и
превозната цена, митническите сборове и другите разноски по превоза на стоката
в случай на цялостна липса и пропорционално, когато има частична липса; други
обезщетения не се дължат. В случая е налице повреда на част от стоката и
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде изчислен на мястото и по
времето, когато е приета за превоз или по Фактура № ********** от дата
19.05.2016 година. Преведената на получателя Н. М.KG по банков път сумата 1761.00 евро с кредитно
известие №********** от 23.12.2016г. при изчисление стойността на 10 броя стол Ерол,
изкуствена кожа черна; 10 броя стол Ерол изкуствена кожа кафяво; 10 броя стол
Ерол, изкуствена кожа сиво-бежово; 15 броя кресло Ерол, изкуствена кожа кафяво,
се установява, че е в по-малък размер от стойността посочена във Фактура
№ ********** от дата 19.05.2016 година.
При изложеното правилно
първоинстанционният съд е приел, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за
причинените му вреди в размер на 1 761.00 евро, равняващи се на 3 444.22 лева,
при което е отхвърлил предявения иск
частично като погасен чрез прихващане с насрещно вземане в размер на 3 444.22
лева и извършил съдебна компенсация до
размера на по-малкото от тях или ответникът дължи на ищеца сумата от 635.78
лева, по сключения договор за транспорт, като
отхвърлил предявения иск като погасен чрез прихващане до пълния
претендиран размер от 4 080.00 лева.
Следователно въззивната жалба се
явява неоснователна.
При този изход на процеса
въззивникът дължи на въззиваемия направените за настоящата инстанция разноски в
размер на 610.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №47 от 05.02.2019г. постановено по гр.д.№978
по описа за 2016г. на Районен съд – Троян, в частта, с която съдът е отхвърлил иска на „****”ЕООД за разликата над присъдения размер от 635.78 лева до пълния предявен
размер от 4 080.00 лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане
на „****”ООД за причинени вреди в резултат на транспорт, възлизащи на 1 761.00
евро, т.е. левова равностойност 3 444.22 лева, както и решението в частта, в
която първоинстанционният съд е признал възражението за прихващане на ответника
за основателно и доказано по размер.
В останалата част Решение №47 от 05.02.2019г. постановено по гр.д.№978 по описа за 2016г. на Районен съд – Троян не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „****”ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.М.,ул.****, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Х.В.Х. да заплати на „****”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Т. ****, представлявано от Х.М.Й. и М. Х.Й., направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.