Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.09. 2020 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд,
гражданско отделение
На осми септември 2020
година
в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
гр.дело № 287, по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250
от ГПК.
Постъпила е молба от ищеца, чрез
адв. Я.Д. за допълване на решението на съда, постановено на 10.06. 2020 г. в
частта относно иска за мораторната лихва. В молбата се посочва, че съдът е
уважил иска за сумата от 1250 лв., но в хода на производството този иск е бил
увеличен на 8330,01 лв., като това е станало
в ОСЗ на 12.02. 2020 г. Молбата е била редовна и допустима, внесена е
била и съответната държавна такса. Били са спазени всички процесуални
изисквания за допускане на увеличението, но съдът е пропуснал да се произнесе
по този въпрос с протоколно определение. Това според ищеца представлява
техническа грешка. Затова ищецът моли съдът да допълни решението и осъди
ответника да заплати и остатъка до пълния предявен размер на частичния иск за
мораторна лихва.
Ответникът не взе становище по
тази молба.
Съдът, след като се запозна с
молбата на ищеца, намира следното:
Безспорно е по делото, че първоначалният иск за мораторна лихва е
предявен в размер на 1250 лв. Същият беше увеличен от ищеца, като в съд.зас.
беше представена писмена молба и в протокола е записано изявлението на адв. Д.,
че увеличава иска на сумата 8330,01 лв., като лихвата се начислява за периода
от 29.06. 2016 г. до 01.10. 2019 – датата на предявяване на иска. Със същата
молба от 12.02. 2020 г. е направено и намаление на главницата на 25 200
лв. Видно е освен това от протокола от съд.зас., че ответникът не е възразил
против това увеличение. Съдът обаче е пропуснал да се произнесе с изрично
определение по този въпрос. Спорът в случая е относно това, пропускът на съда
да се произнесе с изричен диспозитив, как се отразява на самото увеличение. То
съществува ли или не.
В решението си съдът е посочил, че
след като няма изрично определение, то искът следва да се счита заведен в
първоначалния му размер. За съжаление съдът не можа да издири съдебна практика
по този въпрос. В чл. 214 от ГПК няма изрично предвидено задължение на съда да
се произнася с изрично определение по въпроса. В своя учебник по ГПП, професор
Живко Сталев застъпва становището, че по допустимостта на изменението на иска
съдът се произнася с изрично определение. Такава е дългогодишната практика на
съдилищата в страната. Посочва се още от проф. Сталев, че определението е
необходимо, за да се внесе яснота относно предмета и страните по делото. Но
пропускът на съда да постанови определение, не опорочава решението по изменения
иск, ако изискванията за самото изменение са били налице. /учебник БГПП,
ДИ“Наука и изкуство“ 1988 г./Т.е. застъпва се становището, че едно такова
решение няма да подлежи на обезсилване, ако всички предпоставки за увеличението
са налице. По принцип ищецът е този, от чиято воля зависи какъв размер на иска
ще предяви и съдът не може да влияе върху тези решения. Той само е длъжен да
провери дали са налице съответните процесуални предпоставки и ако това е така,
би следвало съдът да може да се произнесе по целия предявен размер, въпреки
липсата на нарочно определение.
В случая по настоящото дело, тези
предпоставки бяха налице. Направено е само увеличение в размера на една от
претенциите, като това е станало в първото съдебно заседание, в присъствието на
другата страна, която не е възразила. Внесена е била и съответната държавна
такса. В този случай молбата е допустима и липсата на определение не означава,
че увеличението не е налице. Затова, на този етап, съдът намира, че
произнасянето по така увеличения размер на иска за мораторна лихва няма да
представлява произнасяне извън предмета на делото.
За размера на иска, предявен като
частичен, ищецът не представи доказателства. По изчисления на съда сумата върху
присъдената главница от 26 000 лв./в тази част решението е влязло в сила/
е над 8500 лв. Предвид на това, този иск би бил основателен до размера от
8594,46 лв. Затова частичният иск е изцяло основателен. Периодът, за който се
иска присъждане на лихва, е по-голям от 3 години, но ответникът не е направил
възражение за давност в срока за отговор на исковата молба. Съдът не прилага
давността служебно.
Затова решението следва да бъде
допълнено, като на ищеца се присъди и сумата от 7080,01 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 26 000 лв., за периода от 29.06. 2016
г. до 01.10. 2019 г. На ищеца следва да се присъдят и разноски от 283,20 лв. за
държавната такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 67 от 10.06. 2020 г. на ТОС по настоящото гр.д. № 287/2019
г., като
ОСЪЖДА И.Й.И. ***,
да заплати на „Мото-пфое“ ЕООД гр. София, сумата от 7080,01 лв., представляваща
мораторна лихва/до разликата от 8330,01 лв./ върху сумата от 26 000 лв. –
размер на вредата – стойността на лек автомобил, причинена при ПТП на 29.06.
2016 г., като претенцията е предявена частично, от обща сума 14 209,41 лв.,
както да заплати и сумата от 283,20 лв. разноски за внесената държавна такса
върху увеличението на иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд–Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: