Р Е Ш Е Н И Е
№ 235 19.06.2019
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, трети въззивен състав
на ……………двадесет и девети май…… две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря……Р.К……………………………………………….
И прокурора
……………………………………………..…………………………
като разгледа
докладваното от съдия Петкова…..……..………………………..
Въззивно гражданско дело ………….№ 269 по описа за 2019 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.Д.К. и А.Д.В. против
Решение № 14/ 14.01.2019 г. по гр. д. № 226/ 2018 г. на Районен съд –
Свиленград, с което са отхвърлени предявените против Агенция „Пътна инфраструктура" искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД за сумите от по 500 лева за всеки един от тях, представляващи обезщетения за лишаването им от ползване на 1000
кв. м. от поземлен имот с идентификатор № 36110.33.922 по кадастралната карта
на с. ***, община Свиленград, м.***, целият с площ от 1626 кв. м., за периода 26.03.2013
г. – 26.03.2018 г., ведно със законните лихви.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се излагат доводи, че ищците – жалбоподатели не могат
да се ползват от имота по вина на ответника, който с изграждането на
магистралата е преградил достъпа им до имота. Предвид изложеното жалбоподателите
искат да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което
да се уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура" не взима
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
К.Д.К. и А.Д.В. са предявили против Агенция „Пътна инфраструктура" иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 1000
лева общо или по 500 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за лишаването им без правно основание от ползване за
периода 26.03.2013 г. – 26.03.2018 г. на 1000 кв. м. от собствения им недвижим
имот - поземлен имот с идентификатор № 36110.33.922 (стар №033170 по КВС) по
кадастралната карта на с.***, община Свиленград, м.***, целия с площ от 1626
кв. м.
Видно от представените по делото НА № 10, т. I, рег. № 198, д. № 10/ 2002 г. и НА № 49, т. V, рег. № 5200, д. № 827/ 2007 г. К.Д.К. и А.Д.В. са
съсобственици при равни квоти на нива от 1,668 дка в землището на с.***, м.***,
съставляваща имот № 033170.
С Решение № 536/
15.07.2011 г. на Министерски съвет от имот № 033017 са отчуждени 8 кв. м. за
изграждане на автомагистрала „Марица“.
От заключението на приетата пред районният
съд съдебно – техническа експертиза и устния доклад на вещото лице се
установява, че след отчуждаване на
имота от него са останали 1617 кв. м., като същият е получил нов
идентификационен номер - № 36110.33.922. Процесният имот не попадал в
очертанията на АМ „Марица“, но през него минава нерегламентирана пешеходна пътека
за връзка с магистралата. Достъпът до имота се е осъществявал от полски път със
стар пл. № 033019, който е попаднал изцяло в очертанията на магистралата,
вследствие на което имотът е останал изолиран без достъп с агростопански
машини.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което е допустима.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Решението е валидно и допустимо.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е
достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата
по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло
споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се
преповтаря. Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от
страните въпроси и доводи. Във въззивното производство не се представиха нови
доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения
от първоинстанционния съд. ХОС споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд
мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, без да е
необходимо да се преповтарят.
При преценка на правилността на решението съдът взема
предвид въведените с въззивната жалба оплаквания.
Ищците К.Д.К. и А.Д.В.
претендират обезщетение от Агенция „Пътна инфраструктура“ поради ползването на
притежавания от тях недвижим имот – имот с идентификатор № 36110.33.922 с площ от 1000 кв. м., без основание. При
тези фактически твърдения и заявеното искане за защита предявеният иск следва
да се квалифицира по чл. 59 ЗЗД.
Правото на обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква при
наличието на следните предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на
ответника, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
липса на правно основание за обогатяване на ответника и липса на друга
възможност за обеднилия се да се защити. Когато се претендира обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот, правото на обезщетение за собственика е
обусловено от неоснователното ползване на имота от трето лице. В този случай
обогатяването на неоснователно ползващия имота се изразява в спестените
средства за наем на имота, а обедняването на собственика – в пропуснатата
възможност за получаване на наем от него. Следователно основната предпоставка за
уважаване на предявения иск е ползването на имота от ответника, тежестта на
доказване на който факт се носи от ищеца.
По настоящето дело по категоричен начин се установи от
приетото по делото заключение и о показанията на св. Е. К., че част от притежавания
от ищците имот е отчужден за изграждане на автомагистрала „Марица“. Останалата
част от 1617 кв. м. не попада в чертите на автомагистралата, но не може да се
ползва по предназначение – като земеделски имот, тъй като поради липса на
полски път достъпът до него на селскостопански машини е невъзможен. А освен
това, покрай пътя имало поставени конструкции и временни съоръжения.
Както се отбеляза по – горе, правото на обезщетение по
чл. 59 ЗЗД възниква само при неоснователно ползване на имота, а в случая такова
не се установи от страна на ответника АПИ. След като не ползва имота на ищците,
ответникът не се е обогатил за тяхна сметка, което обосновава извод за
неоснователност на исковата претенция.
По делото се установи, че невъзможността на ищците да ползват
притежавания от тях земеделски имот се дължи на одобрения ПУП, в който в
нарушение на чл. 27, т. 3 от Наредбата за поддържане картата на възстановената
собственост не е предвиден полски път, който да го обслужва, но това
обстоятелство не може да се приравни на неоснователно ползване като основание
на иска по чл. 59 ЗЗД. Липсата на полски път до имота на ищците възпрепятства
достъпа на селскостопански машини, без които той не би могъл да се използва по
предназначение, което несъмнено уврежда техните права. В този случай защитата
на правата им следва да се осъществи не на основание чл. 59 ЗЗД, а чрез обжалване
на заповедта по чл. 129, ал. 3, т. 2, б. „в“ ЗУТ на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и предявяване на имуществена претенция по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ за времето, през което не са могли да ползват имота по
предназначение. Наред с това ищците разполагат с възможността да инициират
промяна на одобрения ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ чрез прокарване
на път до имота, а така също и като временна мярка да поискат на основание чл.
36, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество от кмета на
района или кметството да им разреши право на преминаване през съседни земи. Що
касае установените от вещото лице метални конструкции и временни постройки, то
по делото не се установи – някоя от тях да е собствена или поне да се ползва от
ответната Агенция.
От изложеното се налага извод, че невъзможността на
ищците да се ползват от своята земеделска земя не се дължи на твърдяната от тях
причина - ползването й от ответника, а поради непредвиждането на полски път в
одобрения ПУП, защита срещу което следва да се осъществи по друг ред и на друго
основание. Като е достигнал до този правен извод, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14/14.01.2019 г. по гр. д. № 226/ 2018 г. на
Районен съд – Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: