№ 104
гр. Нова Загора , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100032 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл.422 вр. чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 от
ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“
ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - ***, чрез пълномощника си
адв.В.П. Г. от САК против С.Х.С. с ЕГН ********** и адрес по заявление: с.Баня, общ.Нова
Загора, обл.Сливен, п.к.8914, ул.„Здравец“ № 11 за установяване на вземането, произтичащо
от издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 712/2020 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора в размер на 77.46 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Ищцовата страна посочва, че във връзка с връчването на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК предявява на основание
чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение до размера на 77.46 лв.
Сочи се, че ответникът С.Х.С. с ЕГН: ********** е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключен Договор за мобилни услуги от
дата 14.05.2018 г., за ползване на мобилен номер +359********* с избран абонаментен план
Тотал 30,99 лв., с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие за 24
месеца, до 14.05.2020 г. Правоотношенията между страните били подновени със
1
сключването на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата
30.05.2018 г. с предпочетена абонаментна програма Тотал 30.99 лв. с неограничени
национални минути и роуминг в зона ЕС, със срок на действие 24 месеца до дата 30.05.2018
г.
Адв. Г. посочва, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането па ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името па потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бил уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, както и срока за заплащането й.,
като неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми.
Твърди се, че за отчетния период на потребление от 20.04.2018 г. до 19.07.2018 г.
абонатът не изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 77.46 лв.
Твърди се също, че неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги на стойност 77.46 лв. обуславя правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в
т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като във връзка с чл.75, вр. с л.19 б, в от
Общите условия, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и
начислил в крайната издадена фактура № **********/20.09.2018 г. неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент в горепосочения размер.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не бил изпълнил задължението си
да заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги, така както са фактурирани. При наличието на неплатени
месечни задължения на абоната, Операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от Общите
условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като
операторът неколкокоратно пращал SMS - напомняне за налична незаплатена месечна
фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора,
ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с
поредно SMS-известяване. Предоставен бил пореден шанс за плащане на дължимите
месечни суми.
След като страните уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в
определен срок, то сумата ставала изискуема след изтичането на този срок, а когато денят за
изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането
му /чл.84, изр. първо ЗЗД/.
2
Съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Съгласно чл.75 от същите при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите
условия или в случай, че е било налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или
при условията на т.19б буква в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Нито законът, нито
договорените между страните условия, вменявали задължение на кредитора да кани
закъснелия длъжник да изпълни задължението си. При това положение за мобилния
оператор било възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за
мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната
намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез SMS-
известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесния абонамент № ********* била 09.08.2018 г., като
същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не бил спазил
крайния срок за ползване на абонаментите, описани по-горе.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.11 от
Договорите за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за
предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита
на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в
размер на 77.46 лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорени в
т.11 от Договорите.
Разяснява се, че претендираната неустойка в размер на 77.46 лв., представявала
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван
номер. Съгласно т.11 от Договора за мобилни услуги, в случай на прекратяване на подписан
договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него,
същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която било налице
прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да
3
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, (2) а в
случай, че била предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят
дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на
оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължал такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответствала на оставащия срок на договора. Видно било, че уговорената клауза е в
унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в
постигнатата Спогодба.
Начислената неустойка в размер на 77.46 лв., представлява именно трикратния размер
на месечната такса на ползваната абонаментна програма Тотал 30.99 лв., изчислена като
сумата в размер на 30.99 лв. била взета без начислено ДДС, което правело 25.82 лв. х 3 =
77.46 лв.
Посочва, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНOP БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ответникът се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги,
а съгласно чл.49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 Потребителят бил длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин
и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловяло
правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на
С.Х.С.. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор
имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните
договори се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост
4
от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл.23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащал от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и
дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
Сочи се, че точното изпълнение от страна на длъжника било цел, която стояла в
основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката
обезпечавала изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително
се определял размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на
даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така,
защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са
настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът ще
заплати неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Неизпълнение на
основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна
такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа
до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да
начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следвало да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника С.Х.С. с ЕГН: **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в размер на 77.46 лв., представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти по договор за мобилни услуги от дата
14.05.2018г. със срок на действие 24 месеца до 14.05.2020г., предсрочно прекратен на
09.08.2018г., като сумата представлява трикратния размер на ползваната абонаментна
програма Тотал 30.99лв., без ДДС или трикратния размер на сумата 25.82 лв.
Ищецът е претендирал и разноските в настоящото исково производство, както и
5
направените в заповедното производство.
Ищцовата страна е приложила документи и моли съдът да ги приеме като доказателства
по делото.
Ответника е уведомен на 09.03.2021 г. от кмета на населеното място и е отказал да
получи съобщението с преписа от исковата молба и приложенията към нея.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор по предявеният
срещу него иск.
На 02.06.2021 г. е постъпила молба-становище от ищцовото дружество с вх.№ 2043, с
която се поддържа иска, моли се съдът да разгледа делото в негово отсъствие, както и да
бъде постановено неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за такова.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът прие представените по делото писмени доказателства: заверени копия от
пълномощно на л.4, 5, 6 и 7 по делото, Договор за правна защита и съдействие, Договор за
мобилни услуги № ********* от 14.05.2018 г., Приложение с ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от дата 14.05.2018 г., Декларация-съгласие от 14.05.2018 г., Фактура
№ **********, Фактура № **********, Фактура № **********, Фактура № **********,
Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги, ч.гр.д. 712/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
Документи за платена държавна такса.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК ********* и ответника С.Х.С., ЕГН ********** е бил сключен Договор за мобилни
услуги № ********* от дата 14.05.2018 г. за мобилен номер +359********* по програма
Тотал 30,99 лв. за уговорен срок на действие за 24 месеца до 14.05.2020 г.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната
*********.
За потребените от абоната – ответник в производството услуги за периода 14.05.2018 г.
до 19.05.2018 г. е издадена фактура № **********/20.05.2018 г. с начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер на 150.40 лева с вкл. ДДС; за периода
20.05.2018 г. до 19.06.2018 г. е издадена фактура № **********/20.06.2018 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 30.98 лева с вкл. ДДС; за
периода 20.06.2018 г. до 19.07.2018 г. е издадена фактура № **********/20.07.2018 г. с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 30.98 лева с вкл.
6
ДДС; за периода 20.08.2018 г. до 19.09.2018 г. е издадена фактура № **********/20.09.2018
г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 0.00 лева с
вкл. ДДС;
Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилните услуги за три последователни
отчетни периода.
Абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок
за ползване на абонамента Тотал 30,99 лв. за мобилен номер +359********* до 14.05.2020 г.,
съгласно сключения между страните договор за мобилни услуги, поради което му е
начислена неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 77.46 лева,
съобразно споразумението с Комисия за защита на потребителите, дължимата се неустойка
от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите да е в размер на
три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.
Неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове, дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване на договора по негова вина.
Ответникът С.Х.С. не е изпълнил задълженията си по договор, да плаща стойността на
предоставените услуги, а именно в 18-дневен срок след фактуриране за всеки отчетен
период и поради това е изпаднал в забава.
Поради липсата на действия от негова страна, насочени към изпълнение на паричните
му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 23.09.2020 г. е депозирано
заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което е образувано
частно гражданско дело № 1712/2020 г. по описа на съда и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 387/24.09.2020 г. за претендираните от ищеца суми.
Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид това,
на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД е възникнал правен
интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея.
Ответника е уведомен на 09.03.2021 г. от кмета на населеното място Р.В.в, но е отказал
да получи съобщението с преписа от исковата молба и приложенията към нея.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК не е представил писмен отговор по предявеният
срещу него иск и не се е явил в съдебно заседание.
В последното открито съдебно заседание по делото на 28.10.2020 г. страните, редовно
призовани – не се явяват представители.
Постъпила е молба-становище от ищеца, с която моли да се разгледа делото в негово
отсъствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
7
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД, вр. с
чл.79 от ЗЗД.
Производството е по реда на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно установено по делото е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения - „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава
продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори,
докато ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на
паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по
издадените му фактури над 18 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до
предсрочна прекратяване на сключените договори и начисляване на неустойка.
Съдът прие събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
Ответникът С.Х.С. редовно призован не се явява в съдебно заседание, не депозира
отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
Съдът като взе предвид представените по делото писмени доказателства и предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира,
че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата
молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от неспазване
на тези срокове за отговор и за неявяване в съдебно заседание.
Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 от ГПК на страните са указани
последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в
съдебно заседание.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени
доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява
вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен в неговата цялост, така както е
8
предявен.
В тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца съдебно-
деловодни разноски в размер на 255.00 лв., от които 75.00 лв. внесена държавна такса и
180.00 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото производство, както и в
заповедното производство в размер на 145.00 лева, от които 25.00 лева държавна такса и
120.00 лева за адв. възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, по отношение на С.Х.С. с ЕГН ********** и с постоянен и настоящ адрес: с.Баня,
общ.Нова Загора, обл.Сливен, п.к.8914, ул.„Здравец“ № 11, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, СУМА в размер на 77.46 лв.
/седемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 14.05.2018 г. за
абонатен № *********, ведно със законната лихва за забава, считано от от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в районен съд - 23.09.2020 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.Х.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК *********, СУМАТА от 255.00 лв. /двеста петдесет и пет лева/ – разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА С.Х.С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК *********, СУМАТА от 145.00 лв. /сто четиридесет и пет лева/, представляващи,
направените разноски по ч.гр.д. № 712/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9