Р Е Ш Е Н И Е
№ 1484
02.12.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НО, ХX състав
на първи ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен
съдия: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Гергана
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХД № 3701 по описа за 2019 година
Производството е образувано
по повод жалба на Т.В.П. с ЕГН:**********, депозирана чрез адвокат К., срещу
Наказателно постановление № 19-0769-003240/02.07.2019 г., издадено от началник
група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП на основание същата разпоредба на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се сочи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че в
хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения без да се
конкретизират какви точно, като освен това и твърдяното административно
нарушение не било установено по несъмнен начин. С оглед на всичко това, се иска
отмяна на атакувания акт.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, надлежно призован, не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена преписката се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(видно от самото наказателно постановление на л. 6 – то е връчено на
жалбоподателя на 07.08.2019 г., а жалбата е депозирана по пощата още на същия
ден - 14.08.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 20.06.2019 г., около 16,40
часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ситроен” с рег.№ **** в
гр.Бургас, ж.к.”Изгрев” срещу бл.148. Той бил спрян за проверка от полицейски
патрул при 05 РУ-ОДМВР-гр.Бургас, в състава на който влизали И. Р. Ч. и М. А. А. В хода на
проверката полицейските служители извикали свои колеги от Сектор „ПП”, сред
които бил и разпитаният св.М., който решил да изпробва жалбоподателя за употреба
на алкохол и наркотици. С оглед на това, св.М. поканил водача да бъде тестван с
техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ с фабр.№ ARAM 0005 за употреба на
наркотични вещества, но той категорично отказал. Актосъставителят издал на
водача талон за медицинско изследване № 00065930, ако желае да даде кръвна
проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, което последният удостоверил с
подписа си в долния десен ъгъл от документа. Нещо повече – във въпросния талон
собственоръчно П. изписал, че отказва да бъде тестван и се подписал.
За горните обстоятелства М.
съставил на водача АУАН с бл. № 333894, в който било посочено, че водачът
отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване с № 00065930 за
явяване в МБАЛ-Бургас Актосъставителят квалифицирал горното като нарушения по
чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци
– полицейските служители от 05 РУ-ОДМВР-гр.Бургас, след което бил предявен на
водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал акта без възражения и
получил препис от него, което било отразено с подписа му. В законоустановения
срок по чл. 44 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въпреки връчения талон за
медицинско изследване нарушителят не се явил медицинското заведение.
Въз основа на АУАН на 02.07.2019
г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните
факти, нарушават разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което и на
основание същата разпоредба, наложил на П. административно наказание – „Глоба”
в размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно
доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в
него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Като цяло
жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата и място е управлявал лекия
автомобил, че му е била извършена проверка, както и че е отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, но въпреки
това счита, че производството е било опорочено и не следва да понася
административнонаказателна отговорност за извършеното.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина
и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът
счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник
група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр. Бургас, която към датата на нарушението е
бил оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който
по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По същество, съдът следва
да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина” за срок от две
години и „Глоба” от 2000 лв.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде
установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни
способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат,
изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в
закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен
анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП В конкретния случай от показанията
на актосъставителя и от приложения по делото талон за медицинско изследване със
собственоръчно отбелязване в него - се установява, че въпреки че е бил поканен
- жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на наркотични вещества, както и въпреки че му е бил издаден и връчен талон за
медицинско изследване – не се е явил в МБАЛ-Бургас.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „Глоба” в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок 2 години, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В заключение – конкретно
нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него
не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай
и се отличават помежду си по „наличието на
очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение”. В случая
конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради
което и приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това,
видно от приложена Справка за водач, жалбоподателят е бил санкциониран и друг
път, поради което е водач с висока обществена опасност.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003240/02.07.2019 г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-гр. Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на
основание същата разпоредба на Т.В.П. с ЕГН:********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.