РЕШЕНИЕ
№ 991
гр. Бургас, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно
гражданско дело № 20242100501359 по описа за 2024 година
възз.гр.д. № 1359 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост на апартаментен
хотел „Месембрия палас“ – к.к. Слънчев бряг, представлявана от управителя
Надежда Александровна Непша, чрез адв. Мариана Трифонова, против
Решение № 139/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 812/2023 г. по описа на
PC-Несебър, с което са отменени като незаконосъобразни всички решения,
взети на проведеното на 21.06.2023 г. общо събраните на собствениците в
етажната собственост и същата е осъдена да заплати на ищеца „Е-куити“
ЕООД сумата от 291 лв. – разноски по делото. Твърди се, че обжалваното
решение е недопустимо, поради допуснато от районния съд процесуално
нарушение, евентуално е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.
Според въззивника при наличие на противоречиви доказателства съдът е бил
длъжен по свой почин да събере доказателства, от които да се изясни
фактическата обстановка, а именно отговарят ли вписаните проценти идеални
части в списъка на присъствалите на процесното общо събрание на ЕС на
действителните такива, включително да назначи съдебно-техническа
експертиза, като липсата на процесуална активност от страна на
1
първоинстанционния съд е основание за отмяна на решението и за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Твърди се също така, че
решението на НРС е неправилно в частта относно изводите на съда за наличие
на други два порока на процесното общо събрание, а именно липса на
посочени предвиждания в гласувания бюджет за 2023-2024 г. и липса на ясна
формулировка на взетото решение за определяне размера на дължимата такса
за поддръжка и вноска към фонд „Ремонт и обновяване“, като въззивникът
счита, че такива пороци не са налице, а освен това съдът не е посочил на кои
правни норми от ЗУЕС противоречат тези решения и кое налага отмяната на
всички решения на общото събрание. Моли се обжалваното решение да бъде
отменено като недопустимо, поради допуснато процесуално нарушение от
районния съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда с указания от кой процесуален момент да продължи събирането на
доказателства, евентуално решението на НРС да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и въззивният съд да постанови ново
решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на въззивника, който поддържа въззивната жалба.
Не са ангажирани нови допустими доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо
право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради
което същата е допустима.
Въззиваемите В. В. К., „Е-куити“ ЕООД и Н. У. са подали отговор, в
който твърдят, че въззивната жалба е неоснователна и молят обжалваното
решение да бъде потвърдено, както и на въззиваемите да бъдат присъдени
направените разноски за двете инстанции. Оспорени са твърденията на
въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения,
които да водят до недопустимост или до неправилност на атакуваното
решението. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
въззиваемите, който поддържа отговора. Не са ангажирани нови
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред РС-Несебър е образувано по предявена от В. В. К.,
„Е-куити“ ЕООД и Н. У. искова молба за отмяна на всички решения, приети на
проведено на 21.06.2023 г. общо събрание на етажната собственост на сграда с
наименование „Месембрия Палас“, находяща се в к.к. „Слънчев бряг“, гр.
Несебър, като се твърди, че са били допуснати множество нарушения на
нормите на ЗУЕС при свикването и провеждането на общото събрание. Моли
се да бъдат отменени като незаконосъобразни всички решения, приети на
процесното общо събрание, както и на ищците да бъдат присъдени
направените разноски по делото. Представени са писмени доказателства.
2
Ответната етажна собственост е оспорила иска като неоснователен и
моли същият да бъде отхвърлен. Твърди, че при свикването и провеждането
на общото събрание, както и при гласуване на решенията не са били
допуснати посочените от ищците нарушения на ЗУЕС. Изложени са подробни
доводи. Представени са писмени доказателства.
С обжалваното решение районният съд е отменил всички решения на
общото събрание на ответната ЕС от 21.06.2023 г., като е приел, че по делото
не е доказано наличие на необходимия кворум при провеждане на общото
събрание, съответно на необходимото мнозинство за вземане на решенията,
тъй като в представените по делото документи за собственост на
самостоятелни обекти в ЕС липсва посочване на прилежащите им идеални
части от общите части на сградата и не става ясно по какъв начин са
определени процентите идеални части на етажните собственици, посочени в
присъствения списък от процесното общо събрание. Посочени са и
допълнителни пороци на проведеното общо събрание, касаещи отделни точки
от дневния ред на събранието, представляващи допълнителни основания за
тяхната отмяна.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК
Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо, като
изложените във въззивната жалба оплаквания касаят изцяло правилността, а
не допустимостта на решението.
По наведените в жалбата оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, съдът приема следното:
По делото е представен протокол от проведеното на 21.06.2023 г. общо
събрание на етажната собственост на апартаментен хотел „Месембрия Палас“,
к.к. „Слънчев бряг“, в който е посочено, че събранието е проведено при
кворум 74,880 % от общите части на сградата, т.е. при наличие на кворума,
посочен в чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС, като при регистрацията си за участие в
събранието всеки собственик е представил копие на акта си за собственост и
документ за самоличност, а пълномощниците са представили пълномощно,
Представен е и списък на присъствалите на общото събрание
собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, в който освен
имената на собственика (евентуално на пълномощника) и номера на
апартамента му, е вписана и общата квадратура на обекта, както и % идеални
части. Нито от този списък, нито от протокола от общото събрание обаче става
ясно как са били определени тези идеални части – дали са били посочени в
документите за собственост на самостоятелните обекти или са определени по
друг начин.
По делото са представени документите за собственост на ищците К. и У.,
както и на други собственици на самостоятелни обекти в ответната етажна
собственост, в които прилежащите части към апартаментите им са посочени в
квадратни метри, а не в процент идеални части от общите части на сградата.
Поради това съдът намира, че в случая прилежащите към всеки самостоятелен
3
обект идеални части от общите части на етажната собственост е следвало да
бъдат определени по реда на чл. 17, ал. 4 и 5 от ЗУЕС и на осн. ал. 6 от същия
член така определените идеални части е следвало да бъдат одобрени с
решение на общото събрание с мнозинство не по-малко от две трети от
самостоятелните обекти в сградата. По делото обаче липсват както твърдения,
така и доказателства за провеждане на такава процедура и за вземане на
решение от общото събрание на ЕС за одобряване на прилежащите към всеки
самостоятелен обект идеални части от общите части на сградата. С оглед на
това въззивният съд намира, че в случая не е доказано, че на процесното общо
събрание действително са присъствали 74,880 % от общите части на етажната
собственост, както е посочено в протокола, нито дали са присъствали най-
малко 67 % идеални части от общите части, какъвто е бил минимално
необходимият кворум за провеждане на общото събрание съгласно чл. 15, ал. 1
от ЗУЕС в редакцията му към датата на провеждане на събранието. Поради
това и тъй като липсата на кворум води до незаконосъобразно провеждане на
общото събрание, съответно до незаконосъобразност на приетите от общото
събрание решения, съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и
всички приети решения на процесното общо събрание следва да бъдат
отменени като незаконосъобразни.
Въззивният съд намира за неоснователни съдържащите се във
въззивната жалба оплаквания за допуснати от районния съд процесуални
нарушения, като се твърди, че съдът е следвало да прояви процесуална
активност и по свой почин да събере доказателства, от които да се изясни
фактическата обстановка, включително по свой почин да назначи съдебно-
техническа експертиза за установяване на прилежащите към всеки обект
идеални части. Видно е от изготвения по делото доклад, че
първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест
между страните и е конкретизирал в достатъчна степен обстоятелствата, които
всяка от тях следва да установи, като на ответника е указано да докаже, че
решенията са взети при спазване на законовите изисквания, включително при
наличие на компетентност, кворум и мнозинство, и при спазване изискванията
на чл. 17, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 от ЗУЕС, като изцяло от преценката на страната
зависи какви доказателства да ангажира. В случая районният съд е действал
изцяло в съответствие с чл. 7, ал. 1 от ГПК, като е извършил служебно
необходимите процесуални действия по движението и приключването на
делото, както и е съдействал на страните за изясняване на делото от
фактическа и правна страна, но това съдействие не включва задължение за
съда да указва на страните дали представените от тях доказателства са
достатъчни да докажат твърденията им или не, тъй като това е въпрос по
съществото на спора.
С оглед на гореизложеното и като споделя изцяло изложените от РС-
Несебър мотиви и правните му изводи и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към
тях, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
4
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемото
дружество следва да бъдат присъдени направените разноски във въззивното
производство, които са в размер на 750 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Останалите въззиваеми страни не са представили
доказателства за направени разноски и такива не следва да им бъдат
присъждани.
Предмет на настоящото производство е и частна жалба на „Е-куити“
ЕООД, В. В. К. и Н. У. против Определение № 536/11.06.2024 г. по гр.д. №
812/2023 г. на РС-Несебър по чл. 248 от ГПК, като се твърди, че същото е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като искането за присъждане на
разноски е направено своевременно, представен е списък на разноските и
размерът на същите е бил ясен. Сочи се също така, че ако няма определено
възнаграждение съдът служебно определя хонорара на процесуалния
представител за неговата работа, като в случая делото е продължило няколко
заседания и са били събрани множество доказателства. Твърди се, че е
нелогично искът да бъде уважен изцяло, а в полза на ищците да бъде
присъдена само платената държавна такса.
Ответната етажна собственост е подала отговор на частната жалба, в
която твърди, че същата е неоснователна, тъй като документите за платеното
от ищците адвокатско възнаграждение е следвало да бъдат представени до
приключване на последното съдебно заседание, а в случая са представени едва
с молбата по чл. 248 от ГПК. Моли се определението да бъде потвърдено.
По съществото на частната жалба въззивният съд намира следното:
С постановеното по делото решение РС-Несебър е осъдил
собствениците в ответната етажна собственост да заплатят на ищеца „Е-
куити“ ЕООД сумата от 291 лв. - разноски по делото (платени държавни
такси), но не е присъдил претендираното адвокатско възнаграждение от 1 500
лв., тъй като до приключване събирането на доказателства не са били
представени доказателства за неговото плащане.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК пълномощникът на ищците е поискал
решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде присъдено и
адвокатското възнаграждение. Към молбата са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи плащането на претендираното адвокатско
възнаграждение по банков път.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение
искането по чл. 248 от ГПК с мотива, че до приключване на последното
открито съдебно заседание ищците не са представили доказателство за
действително извършен разход за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира, че определението на НРС е правилно и
законосъобразно и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към изложените от него
мотиви.
Изцяло неоснователни са изложените в частната жалба оплаквания, тъй
като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 съдебни разноски за
5
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила такова
възнаграждение, а ако в договора е вписано, че възнаграждението е платимо
по банков път, както е в настоящия случай, плащането следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Поради това представянето на договора за правна
помощ, в което е уговорен адвокатският хонорар, както и на списък по чл. 80
от ГПК не е достатъчно, за да се присъдят в полза на страната разноски за
адвокатско възнаграждение, ако е било уговорено то да се плати по банков път
и ако липсват доказателства за неговото плащане. Освен това съдебната
практика трайно и безпротиворечиво приема, че доказателствата за сторени от
страната разноски следва да се представят по делото до приключване
събирането на доказателства пред съответната инстанция, т.е. налице е
преклузия за представянето и на тези доказателства. Допустимо е такива
доказателства да се представят едва с молбата по чл. 248 от ГПК само при
условие, че производството е приключило без провеждане на открито
заседание.
Неоснователно е и твърдението на частните жалбоподатели, че съдът е
следвало служебно да определи хонорар на процесуалния им представител,
тъй като такова задължение е налице за съда единствено в случая на чл. 38 от
ЗА – при оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ, но по настоящото
дело не е налице такава хипотеза.
Последното оплакване в частната жалба е лишено от каквато и да било
правна обосновка, но във връзка с него за пълнота следва да се посочи, че
съдът не основава правните си изводи единствено на правилата на формалната
логика, а постановява актовете си въз основа на своевременно представените
от страните доказателства, т.е. дори едно искане да звучи логично, то не може
да бъде уважено от съда при липсата на съответни доказателства, които да го
правят основателно, като тези доказателства следва да са представени по
делото в предвидения за това срок.
С оглед на горното въззивният съд намира, че частната жалба е
неоснователна и обжалваното определение по чл. 248 от ГПК следва да бъде
потвърдено.
Въпреки неоснователността на частната жалба, в полза на ответника по
нея не следва да се присъждат разноски, тъй като производството по чл. 248 от
ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на основното
производство по делото и неговият изход не обосновава отговорност за нови
разноски като санкция за неоснователно предизвикан спор (в този смисъл
Определение № 50/06.04.2021 г. по ч.гр.д. № 355/2021 г. на ВКС, I г.о.).
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/17.04.2024 г., постановено по гр.д. №
6
812/2023 г. по описа на PC-Несебър.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 536/11.06.2024 г., постановено по
гр.д. № 812/2023 г. по описа на PC-Несебър.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда с идентификатор
51500.507.616.1, с наименование „Месембрия Палас“, с адрес к.к. „Слънчев
бряг - запад“, общ. Несебър, да заплати на „Е-куити“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 56А, ет. 10,
ап. 17, сумата от 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лв.), представляваща
направените от него разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7