О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2373
18.11.2019г, гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
седми граждански състав, в публичното заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Фаня Рабчева
Членове:
Стефка Михова
Борис
Илиев
с участието на секретаря Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева ч.гр.д. № 2223/ 2019г.
по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.423,
ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила
е молба с вх.№ 278456/ 25.09.2019г. по
описа на ПОС от М.С.С., чрез пълномощника си адв.М.З.,***, с посочен служебен
адрес: гр.Пловдив, ул.“***“, № 6а, ет.5, офис 9 , с която е поискано приемане
от въззивния съд на възражение с вх.№ 51736/ 07.08.2019г. против ЗИ № 1963/
31.03.2015г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3832/ 2015г по описа на ПРС –
ХVІ гр.с.. При условията на евентуалност са формулирани исканията на основание
чл.423, ал.3 ГПК във връзка с чл.423, ал.1, т.2 заповедта за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист да бъде обезсилена или в случай,
че бъде уважено заявеното възражение по чл.423, ал.1, т.1 ГПК, се иска
постановяване спиране на изпълнението на ЗИ № 1963/ 31.03.2015г. по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 3832/ 2015г по описа на ПРС – ХVІ гр.с., въз основа на
която е издаден изпълнителния лист и образувано изп.д.№ 588/2019г по описа на
ЧСИ П.Николова, рег.№ 911, район на действие ПОС. Ангажирани са доказателства.
Претендира се присъждане на направените за производството по делото разноски.
Ответникът
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – гр.Стара Загора , редовно уведомен, не
взема становище по молбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с изложените доводи, намери следното:
Със
Заявление вх.№ 14546/ 30.03.2015г. по описа на ПРС „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД – гр.Стара Загора е инициирано заповедно производство по чл.410 ГПК с длъжник М.С.С., с посочен адрес: ***
за издаване на ЗИ на парично
задължение са сумата 398,89 лева, остатък от непогасена главница по Договор за
отпускане на стоков кредит № 789768 от 05.01.2012г. , както и разноски за
заповедното производство в размер на 25 лева. По заявлението е издадена ЗИ №
1963/ 31.03.2015г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3832/ 2015г по описа на
ПРС – ХVІ гр.с.
От
извършената Справка за предоставяне на справка по реда на Наредба №
14/18.11.2009г. по искане на съда №566/ 08.05.2015г. е удостоверен постоянен и настоящ адрес на
лицето М.С.С. ***. На този адрес е изпратено съобщението от 12.05.2015г на съда
и издадената ЗИ № 1963/ 31.03.2015г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 3832/
2015г по описа на ПРС – ХVІ гр.с. за връчване, на който удостоверено от
връчителя, че лицето е потърсено на адреса неколкократно на датите 20.04.,
28.04., на 04.05.2019г. , но не е намерено. Последвало е връчване по реда на
чл.47, ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление на същия адрес от 18.05.2015г.,
като с разпореждане от 01.06.2015г. е постановено същото да се счита за редовно
връчено от 02.06.2015г.
С
молбата по чл.423, ал.1 и сл. ГПК длъжникът чрез проц.си представител адв.М.З. сочи,
че за издадената ЗИ № 1963/ 31.03.2015г. по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
3832/ 2015г по описа на ПРС – ХVІ гр.с. за първи път узнава при посещението си
в кантората на ЧСИ с рег.№ 911, район на действие ПОС, тъй като както към
датата на издаване на заповедта, така и в периода на връчването чрез залепване
– м.04-м.06.2015г. молителката не е имала обичайно местопребиваване на
територията на страната.
Представена
е по делото Съобщение изх.№ 7053/ 21.06.2019г. по изп.д.№ 588/2019г. по описа
на ЧСИ П.Николова, рег.№ 911, район на действие ПОС , видно от което
молителката е уведомена за издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ЧГД№3832/ 2018г. по описа на РС-Пловдив и изпълнителен лист, издадена на
25.06.2015г. на РС-Пловдив, което съобщение
е било получено от нея на 05.08.2019г. От разпитаната по делото св.М.Д.
се установява, че през 2012г. молителката е заминала за Великобритания,
освободила наеман от нея имот, като оставила багажа си в дома на свидетелката,
която по покана на молителката й гостувала през м.октомври 2015г. в Лондон,
където живеела, имала вече няколко сертификата и лиценз за кола, работела като
маникюрист; в периода м.май 2015г молителката също е била в Лондон; преди
заминаването си молителката оставила пари на свидетелката и последната погасила
процесното парично задължение; молителката посетила България към 04.-05.08.,
тази година / 2019г./ .
Съгласно чл.423, ал.1 ГПК подаването на
възражение пред въззивния съд е обусловено от преклузивен едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. В случая са налице взаимно кореспондиращи си доказателства относно
заявения момент на узнаване от молителката за издадената ЗИ по чл.410 ГПК,
свързан с момента на пристигане на молителката в РБългария – 4.-5.08.2019г. и
момента на полученото на 05.08.2019г. Съобщение изх.№ 7053/ 21.06.2019г. по
изп.д.№ 588/2019г. по описа на ЧСИ П.Николова, рег.№ 911, район на действие ПОС.
На тази дата молителката най-рано е могла да узнае за издадената ЗИ, поради
което депозираното на 22.08.2019г. възражение по чл.423, ал.1 ГПК се явява
подадено в едномесечния преклузивен срок и съобразно същата разпоредба, явява
се процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество.
Искането за приемане на възражението в
условията на чл.423, ал.1, т.2 ГПК – липса на лично връчване на заповедта и
наличието на обичайно местопребиваване на територията на РБългария във връзка с
легалната дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване“ в разпоредбата на
чл.48, ал.7 КМЧП, молителката обосновава
със заявените фактически обстоятелства, че такова местопребиваване в процесния период същата е установила на
територията на Великобритания, в каквато насока представя доказателства: преведено копие от
свидетелство за правоуправление на МПС, издадено м.ноември 2012г., два броя в
заверен превод на банкови извлечения от
движение на сметки в Банка „Барклис“ за извършени плащания от молителката в
чужбина от 04.06.2019г. и 04.09.2015г. Въз основа на тези доказателства се обосновава наличието на трайни връзки на
лицето с това място , както и намерението да създаде такива връзки.
В
тази насока действително съгласно чл.411, ал.2 ГПК едно от предвидените
изключения, в които след разглеждане на заявлението съдът не издава заповед за
изпълнение е когато, длъжникът няма обичайно местопребиваване на територията на
Република България. Действително на второ място
съобразно легалната дефиниция на
разпоредбата на чл.48, ал.7 КМЧП относно
понятието за „обичайно местопребиваване“ това е мястото, в което физическото
лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, а
за определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата
от личен и професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето
с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В конкретния случай подаденото заявление по
чл.410 ГПК датира от 30.03.2015г. , а
извършената Справка по реда на Наредба №14/ 18.11.2009г. от 08.05.2015г., към
който момент молителката е с удостоверен
постоянен и настоящ адрес на територията на РБългария в гр.Пловдив и към който
момент при разглеждане на заявлението по чл.410 ГПК не са били налице данни за
липса на обичайно местопребиваване на лицето на територията на РБългария. Действително
от ангажираните по делото гласни доказателства, се установява, че лицето е
заминало през 2012г. в чужбина / Великобритания/, както и от края на същата
година / м.ноември 2012г./ датира издаденото на територията на посочената
държава на молителката Свидетелство за
управление на МПС. Само въз основа на тези данни обаче към този момент не може
категорично да се приеме, че с факта на заминаването в чужбина и единичното
обстоятелство относно снабдяването със Свидетелство за правоуправление на МПС,
обосновават извод за трайна установеност на лицето да живее преимуществено в
посочената държава към този момент, както и съответно намерението за
установяване на трайни връзки от личен характер на територията на тази държава.
За такова трайно установяване и намерение за
създаване на такива трайни връзки на територията на посочената държава по-категорични данни се
намират в депозираните обстоятелства от разпитаната св.М.Д. по повод гостуването
й през м.октомври 2015г. , когато според свидетелката молителката се е
реализирала професионално като работила
като маникюристка, което е в подкрепа и
с представените писмени
доказателства - банкови извлечения , с които се удостоверяват извършени от
молителката финансови операции в чужбина на датите 04.06.2019г. и
04.09.2015г. Тези данни обаче като
период датират след подаване на
заявлението от 30.03.2015г., поради което не може да се приеме за категорично
установено, че към момента на подаденото за разглеждане заявление и извършената
за това справка за адресна регистрация на лицето, последното вече не е имало
обичайно местопребиваване на територията на Р България поради установяване на
такова трайно местопребиваване на територията на друга държава, като
отрицателна предпоставка за издаване на процесната ЗИ по чл.410 ГПК.
Искането
на молителката при условията на чл.423, ал.1, т.1 ГПК се основава на доводите за
наличие на нередовност на връчването на процесната заповед за изпълнение на парично
задължение поради неспазване на разпоредбата на чл.47 ГПК във връзка с чл.43 ГПК, както и неизпълнение от връчителя относно снабдяването с данни, дали
лицето пребивава там и да го удостовери в разписката на съобщението. В случая
връчителят е посетил единствения известен адрес на страната в гр.Пловдив, но в
разписката било посочено само, че лицето не е открито и няма достъп до жилището. Освен това направените посещения на адреса на
20.04., 28.04., на 04.05. и 18.05.2015г. са в рамките на един месец, а не както
изисква съдебната практика за времето между първото и последното посещение да е
минало повече от един месец.
Доводите
на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК са принципно основателни и доказани. Установено е вече в съдебната практика в тази
насока, че към връчване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, се пристъпва след
търсене на адресата за връчване на изпратената призовка, с приложение на
издадената ЗИ в рамките на повече от един месец, след което по разпореждане на
съда следва да се пристъпи към залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК,
каквото не се установява от доказателствата по делото на заповедния съд. С
оглед на това възраженията на молителката в тази насока се приемат за
основателни, поради което и съобразно хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК
следва да се приеме, че е налице ненадлежно връчване на молителката на ЗИ № 1963/ 31.03.2015г. по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 3832/ 2015г по описа на ПРС – ХVІ гр.с. Предявеното при условията на евентуалност
основание за приемане на възражението по чл.414, ал.1 ГПК на молителката се явява
основателно, същото следва да се приеме, като на основание чл.423, ал.3 ГПК изпълнението по така издадената ЗИ
следва да се спре, като делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл.415, ал.1 ГПК. В тази насока е и развитието на
законодателната уредба към настоящия момент във връзка с процесуалните
основания по чл.415, ал.1 ГПК.
Водим
от горното и на основание чл.423, ал.1 ГПК, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
В.гр.д.
№ 2223/2019 г., определение № 2373/18.11.2019 г.
ПРИЕМА възражение вх.№ 54521/22.08.2019г. по описа
на ПРС, с вх.№ 27846/25.09.2019г. по описа на ПОС, подадено от М.С.С., ЕГН: **********
против издадената Заповед за изпълнение №
№ 1963/ 31.03.2015г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3832/ 2015г по описа на
ПРС – ХVІ гр.с.
СПИРА изпълнението по образуваното
въз основа на Заповед за изпълнение № 1963/ 31.03.2015г. по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 3832/ 2015г по описа на ПРС – ХVІ гр.с. изпълнително дело
№ 588/2019г. по описа на ЧСИ П.Николова, рег.№ 911на КЧСИ, район на действие
ПОС.
ВРЪЩА делото на ПРС – ХVІ гр.с. за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото с указания по чл.415, ал.1 ГПК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: