№ 596
гр. Русе, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201520 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. АЛ. Л. против Наказателно постановление № 21-
1085-001680 от 29.06.2021 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че изложените в АУАН-а фактически
констатации не отговарят на обективната истина.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като
поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в
законоустановения срок – обжалваното наказателно постановление е получено от
жалбоподателя на 19.07.2021 г., а жалбата е подадена на 21.07.2021 г., касае
1
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 09.06.2021 г. жалбоподателят В.Л. управлявал лек автомобил „Мазда“ 5 с
рег. № Р7737 ВС, негова собственост, по бул. „Тутракан“ в посока кръговото на
„Дунав мост“. Междувременно Leon Cengher, румънски гражданин, като водач на
състав на ППС влекач „DAF” с рег. № BZ 44 ROT с прикачено полуремарке с рег. №
GR 55 TRY, се включил в движението на бул. „Тутракан“ от входа на ГКПП „Дунав
мост“ пред жалбоподателя. Впоследствие Л. изпреварил румънския водач, като
достигайки кръговото на „Дунав мост“ намалил, тъй като трябвало да се включи от път
без предимство на такъв с предимство. Тогава румънският водач, който до този момент
се движел зад Л., започнал да му свири и го заобиколил, минавайки отдясно на
жалбоподателя. Случилото се накарало последният да се обади на телефон 112 и да
подаде сигнал, тъй като и друг път бил ставал свидетел на МПС-та с чужди
регистрации, неспазващи знаците. Непосредствено след това, жалбоподателят
последвал тежкотоварното ППС.
Във връзка с подадения сигнал на бул. „Тутракан“ бил изпратен екип на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР в състав А.Н. и А.Д. – младши автоконтрольори,
които заварили на място двамата водачи. С оглед установяване на обективната истина
полицейските служители провели беседи с двамата водачи, като Л. посочил, че другият
водач му отнел предимстово и създал предпоставки за настъпване на ПТП, а
румънският водач отрекъл това и посочил, че Л. го изпреварил и започнал умишлено
да криволичи пред неговия автомобил и да спира рязко, с което създал условия за
настъпване на ПТП. Проведената с румънския гражданин беседа се осъществила с
помощта на намиращо се на място лице, което осъществявало превода. Доколкото
изложеното от двама водачи си противоречало, полицейските служители взели
решение да съставят АУАН-и и на двамата водачи.
Така на жалбоподателя Л. бил съставен АУАН № 21-1085-001680 за това, че на
09.06.2021 г., около 13:30 часа, в гр. Русе, на бул. „Тутракан“, след кръговото
движение, посока център, управлявайки лек автомобил „Мазда“ 5 с рег. № Р7737 ВС,
негова собственост, в качеството си на водач, участник в движението по пътищата, с
поведението си създал опасност и пречки за движението, като след изпреварване на
състав от ППС - влекач „DAF” с рег. № BZ 44 ROT с прикачено полуремарке с рег. №
2
GR 55 TRY, използвал рязко спирачки умишлено – нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН-а възразявайки, че е спрял на кръговото, за да
даде предимство и това не може да се разглежда като създаване на опасност. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН представил възражение, с което оспорил фактическите
констатации в АУАН-а.
На другия водач бил съставен АУАН № 21-1085-001592/09.06.2021 г. за
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН№ 21-1085-001680/09.06.2021 г., АНО издал
оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо
описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в
АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание
чл. 185 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“
в размер на 20 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 21-1085-001592/09.06.2021 г. /частично/, АУАН № 21-1085-
001680/09.06.2021 г. /частично/, Наказателно постановление №21-1085-001680 от
29.06.2021 г. /частично/, справка, възражение, докладни записки, справка за
нарушител/водач, както и гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля
Аднян Джелил /частично/.
Съдът кредитира частично изложеното от свидетеля А.Д., доколкото същият не
е бил непосредствен свидетел на събитията описани в двата АУАН. В тази насока
съдът кредитира показанията му касателно дата и мястото, на което са били снети
обяснения от двамата водачи, както и че двата АУАН-а са били съставени единствено
и само на основание изложеното от двамата водачи, като не са правени други опити за
разкриване на обективната истина. С оглед на така изложеното съдът счита, че се
оборва и предвидената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП оборима презумпция по отношение на
съставените АУАН-и, доколкото не се установиха други доказателства,
потвърждаващи изложеното в тях.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
3
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител –
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Същевременно съдът намира, че по делото не се събраха безспорни
доказателства, установяващи, че жалбоподателят е осъществил нарушението, във
връзка с което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението.
От събраната доказателствена съвкупност по безспорен начин се установи, че на
посочената в АУАН дата – 09.06.2021 г., В.Л. е управлявал лек автомобил „Мазда“ 5 с
рег. № Р7737 ВС, негова собственост, по бул „Тутракан“, по който се движил и другият
водач, който управлявал ППС - влекач „DAF” с рег. № BZ 44 ROT с прикачено
полуремарке с рег. № GR 55 TRY. По делото не е налице спор, че жалбоподателят е
изпреварил управляваното от другия водач ППС, че е намалил, достигайки до
кръговото на „Дунав мост“, както и че непосредствено след това бил изпреварен от
румънския водач. Що се касае до изложеното в АУАН и възприето от АНО в НП, а
именно, че Л. използвал умишлено спирачки и по този начин създал опасност и пречки
за движението на движещия се зад него влекач, съдът счита, че така изложеното остана
недоказано. Съдът акцентира на показанията на свидетеля Д., който мотивира
съставянето на АУАН № 21-1085-001592/09.06.2021 г. и АУАН № 21-1085-
4
001680/09.06.2021 г. с реципрочността, доколкото двата акта са били съставени
единствено на база обясненията на двамата водачи. От показанията на свидетеля се
установи и че двата АУАН са били съставени „само да се вземе отношение“ и за да
могат полицейските служители да продължат със задълженията си.
Съставянето на АУАН без да се изследва обективната истина е в колизия с
разпоредбата на чл. 13 от НПК, въвеждаща задължение за компетентните органи да
вземат всички мерки за установяване на обективната истина. Недопустимо е да се
състави АУАН, а впоследствие и на база него да се издаде НП, само за да се вземе
отношение, тоест с ясното убеждение, че липсват доказтелства, установяващи по
безспорен начин нарушението. В допълнение следва да се посочи, че не са положени
усилия за издирване на обективни доказателства, с които да се провери истинността на
изложените от двама водачи взаимопротиворечащи си тези за случилото се. Нещо
повече, крайно порочна е практиката да се разпитва чужд гражданин, като преводът да
не се осъществява от оторизиран преводач, а чрез случайно намиращо се на
местопроизшествието лице. В процесния случай посоченото е довело до ограничаване
на правото на защита на румънския гражданин, доколкото същият е бил също
санкциониран, и поставя под въпрос дали преведеното от третото лице действително е
било казано по този начин от последния.
При недоказаност по несъмнен начин на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, то не следва и на жалбоподателя да се налага и предвиденото в чл. 185 от ЗДвП
наказание, а именно „Глоба“ в размер на 20 лева.
С оглед на гореизложеното и доколкото по делото се установи, че фактическите
констатации, отразени в АУАН и възприети впоследствие от АНО в НП, не са доказани
по безспорен и несъмнен начин и се поставят под съмнение от събраните по делото
доказателства, съдът намира, че въззивната жалба следва да се уважи като основателна,
а обжалваното наказателно постановление се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
По делото страните не са направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне по разноските.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-001680 от 29.06.2021 г.,
издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на В.
АЛ. Л. на основание чл. 185 от ЗДвП му е било наложено административно наказание
5
„Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6