О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА 23.07.2021г.
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица………………наказателно отделение в закрито заседание на 23 юли………………….през две хиляди двадесет и първа година……………………………………………….в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При секретаря………………………………………и с участието на
прокурора…………………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева АНД №295 по описа за 2020 година…………….и за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК.
На
производство в БРС е било АНД № 295/2020 година образувано по жалба на К.П.М. *** и
с ЕГН ********** срещу ЕФ серия К № 2112100 на ОД-МВР Монтана, с което й е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50,00 лева, на основание чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП, за нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП.
С Определение от 22.10.2020год. , съдът е прекратил производството,тъй като обжалвания ЕФ е анулиран.
В БРС е получена молба от К.П.М. *** и
с ЕГН ********** чрез процесуалния й представител адв.С.Й. , с
която е направено искане да й бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като съдът е пропуснал да стори това с
постановеното определение.
Искания за разноски са направени от жалбоподателя
с жалбата и е представендоговор за правна защита и съдействие. Разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Монтана като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 на Върховния административен съд.
Видно от договора за правна защита,
жалбоподателят е направил разходи за защитник в размер на 600лв..Тъй като делото
е прекратено, следва да се уважи искането за разноски за защитник .
Неснователно е искането за присъждане
на разноски в размер на 600лв. Размерът на същото е със 300 лв. над минималното
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал.
2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв.
Чл. 7. (2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от
2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
бр. 28 от 2014 г.) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;
В случая, наложеното наказание е
глоба в размер на 50 лв., т.е. 20 пъти по ниско от размера, при който
минималното адвокатско възнаграждение би било 300 лв.
От друга страна –
административнонаказателното съдебно производство пред въззивната инстанция не
се отличава с фактическа или правна
сложност. Вмененото на жалбоподателя нарушение е за управление на МПС с
превишена скорост. Районният съд не е разглеждал извършването на нарушението по
същество, а е приел, че производството следва да бъде прекратено поради
анулиране на издадения ЕФ. Казусът не се е отличавал и с правна сложност.
Самото съдебно производство в РС Берковица е протекло в едно единствено открито
съдебно заседание,на което не е даден ход на делото,когато процесуалния представител,макар и уведомен,не
се е явил.
При преценката на всички тези
обстоятелства настоящият състав намира, че платеното възнаграждение от 600 лв. е
прекомерно по размер ,не е справедливо и
обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата,
поради което същото не следва да бъде
присъждано в пълния претендиран размер,
а следва да бъде присъдено до размера
300 лв., съответстващ на минималното законово предвидено в случая адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното ,съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да
заплати на К.П.М. *** и с ЕГН **********
направените по
делото разноски в размер на 300лв./триста лева/
адвокатско възнаграждение .
Определението
подлежи на обжалване в 15 дневен срок от
получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :