Р Е Ш Е Н И Е № 298
гр.Пловдив, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 2736/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. ****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, гр.**** срещу решение № 3573/30.09.2019г. по гр.д. №
20087/2018г. на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., ****,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон ****,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град ****,
представлявано от Д. Д.- ****,
против Р.О.Ч., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 12066/ 2018 г. на ПРС, XV гр.
с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6722/ 30.07.2018 г., суми, както следва: сумата от 1 022,
83 лева- главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки или услуги
№ CREX- 13161306 от 18.04.2016 г. и сумата от 78, 16 лева- мораторна лихва за
периода от 20.06.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението- 27.07.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 75 лева.
Решението се обжалва като неправилно, тъй като неправилно е
приел районният съд, че на основание чл.11, т.10 от ЗПК договорът е
недействителен, тъй като договорът съдържал погасителен план с посочване на
всички дължими вноски в последователност. Сочи се, че е неправилно тълкуването
на чл. 11, т. 9а от ЗПК във връзка с §
1, т. 6 от ДП на ЗПК относно изчисляване на лихвения процент, като се сочи, че
това е валидно само за променлив лихвен процент, а не за постоянен, какъвто е
казусът. Иска се отмяна на съдебното решение и уважаване изцяло на предявения
иск. Претендират се разноските по
делото.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемия Ч., чрез особения
представител адв. М.А., с който се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
По делото пред
РС Пловдив е доказано, че с договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX- 13161306 от 11.04.2016 г. на
ответника е предоставен заем в общ размер на 3 566,04 лева, за закупуване
на корпусна мебел с цена 3 167 лева и застрахователна премия от 399,04
лева. Кредитът е следвало да се погаси на 18 равни месечни вноски, всяка в
размер от по 24,89 лева, при първа вноска- 20.05.2016 г. и последна- на
20.10.2017 г. Уговорени са ГЛП 27,07 % и ГПР 30,70 %. Съобразно приета
съдебно-счетоводна експертиза по сключения между страните договор за кредит
предоставената на ответника сума (3 566,04 лева) е послужила за закупуване
на стока по фактура (3 167 лева), като в същата е включено и закупуване на
застраховка (399,04 лева). Посочени са размера на платените от длъжника вноски,
както и остатъчното задължение за главница (1 022,83 лева) и лихва за
забава (78,16 лева за периода 20.06.2017 г.- 11.07.2018 г.). Отбелязано е още,
че в годишния процент на разходите се включвали договорната лихва и
застраховката, като всички плащания на длъжника били отразени от кредитора като
погашения.
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че съдът неправилно е приложил чл.11 т.9 от ЗПК като е приел, че не са
посочени условията (начините) за прилагането на годишния лихвен процент. В т. 4, § 1 от ДР на
ЗПК има определение на фиксиран лихвен процент и няма необходимост същото да се
възпроизвежда в договора. В горната правна норма от ЗПК е посочено, че лихвен
процент по кредита е лихвеният
процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на
годишна основа към сумата на усвоения кредит. Аналогично е решението дадено в чл.3 б.“и“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити - „лихвен
процент" означава лихвеният процент, изразен или като фиксиран, или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения
кредит. Тоест в
закона има ясно изразен начин на прилагане на лихвения процент - на годишна основа към сумата на усвоения
кредит. Касае се до
императивна правна норма и същата се прилага към договора за кредит независимо
дали същата е отразена в договора или не /чл.9 от ЗЗД/. Тоест тук неяснота как
се прилага ГЛП няма.
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че съдът неправилно е приложил чл.11 т.11 от ЗПК като е приел, че в погасителния план трябва да има разбивка, като се посочи всяка вноска от
какви пера е съставена. Отделно от това, за да бъде изпълнено изискването
договорът за кредит да е ясен и разбираем за потребителя, е необходимо да има
разпределение на съответната погасителна вноска между различните дължими суми,
както и последователността, в която същите ще се погасяват. Видно от чл.10
б.“з“ и „и“ от Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити договорът за кредит следва да
посочва кратко и ясно размера,
броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, реда
на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването и правото на потребителя да получи при поискване и
безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит
извлечение под формата на погасителен план. Като планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. По повод на тълкуването на тази
правна норма действие има Решение на съда на ЕС от 09.11.2016г. по преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от **** (Районен съд, ****,
****). Според това решение член 10,
параграф 2, букви з и и от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен
план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1
от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. Тоест и тук нарушение на ЗПК няма, а изводите на
РС Пловдив са в противоречие с практиката на съда на ЕС, която е задължителна
за съда по силата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Неправилно
е виждането на РС Пловдив, че договорът
е недействителен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума, защото макар и формално такава
сума да е посочена в договора- 4 408, 02 лева, сборът от сумите на цената
на стоката- 3 167 лева и застрахователната премия- 399, 04 лева, е много
по- малък и не ставало ясно за какво точно се
дължи разликата до по-високата сума в размер на около ¼ от стойността
кредита. Тъй като
кредитът е лихвоносен и в него ясно е посочено, че се прилага лихвен процент
27,07 %, то е твърде ясно е че разликата от сбора на горните две суми до общо
дължимата сума от 4408,02 лв. се дължи на начисляваната лихва. Нормата чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК не
изисква ГПР да се посочи освен като процент и като точна стойност в лева същото
важи и за лихвения процент по кредита, видно от т.9 на горната правна норма.
Застрахователната премия е част от разходите включени в ГПР, като всеки един
разход по кредита. Това е правилно и законосъобразно, никакво нарушение на
закона тук не е извършено.
Поради
което договорът за кредит не е недействителен и задълженията на длъжника са
валидни и същия ги дължи на своя кредитор. Обжалваното решение като неправилно
следва да се отмени. Видно от притетата ССЕ към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК дължимата главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-
13161306 от 18.04.2016г. е 1 022, 83 лева.
Дължи се и сумата от 78,16 лева- мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до
11.07.2018 г. Ето защо предвяният установителен иск по чл.422 от ГПК е
основателен и следва да се уважи изцяло ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението- 27.07.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 75 лева.
Предвид изхода на делото право на
разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Разноски за първата
инстанция са 125 лв. държавна такса /л.2/ 100
лв. за юрисконсултски хонорар в в първата инстанция по чл.78 ал.8 и чл.25 ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, 307,07 лв. депозит за особен
представител в първата инстанция /л.67/ и 120 лева за експертиза /л.94/ по
списък с разноски на л.95. Общо за тази
инстанция 652,07 лева. За въззивната инстанция разноските са 50 лева за
държавна такса /л.14/, 200 лв. депозит за особен представител в тази инстанция /л.29/
и 100 лева за юрисконсултски хонорар във въззивното производство по чл.78 ал.8
и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 350 лева за
тази инстанция.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 3573/30.09.2019г. по гр.д. № 20087/2018г.
на Районен съд – Пловдив, като вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.О.Ч., ЕГН: **********,*** дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., *****, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: град ****, представлявано от
Д. Д.- **** присъдените по частно гр. дело № 12066/2018 г. на ПРС,
XV гр. с-в, със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6722/ 30.07.2018 г., суми, както следва: сумата от 1 022, 83 лева- главница, дължима
по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX- 13161306 от 18.04.2016 г. и сумата от 78, 16 лева- мораторна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 11.07.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 27.07.2018
г., до окончателното изплащане на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева.
ОСЪЖДА Р.О.Ч., ЕГН: **********,*** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., ****,
рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: град ****
сумата от 652,07
лева за разноски пред първата инстанция и сумата от 350 лева за разноски пред
въззивния съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.