Решение по дело №11054/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4557
Дата: 17 октомври 2024 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20241110211054
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4557
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20241110211054 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на П. К. С. против заповед рег. № 513зз-49/16.01.2024 г., съставена
от полицейски служител при 03 РУ-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена принудителна
административна мярка – „задържане за срок от 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения за
процесуални нарушения – липса на реквизит и за необоснованост. Моли се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административният орган, редовно уведомен, се представлява. Оспорва жалбата,
излагайки съображения по същество в писмен вид. Претендира деловодни разноски. Прави
възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за
задържане, рег. № 513зз-49/16.01.2024 г., съставена от полицейски служител при 03 РУ-СДВР, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на П. К. С. е била наложена ПАМ "Задържане за срок до 24 часа"
в помещение за временно задържане на 01 РУ – СДВР.
Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е посочено "осъществен
състав на престъпление по чл. 309, ал. 1", както и че задържането на лицето е извършено в 08:20 ч.
на 16.01.2024 г.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е било връчено копие от нея.
1
Ведно с посочената заповед, попълнил декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) на 16.01.2024
г., в която е посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че желае адвокатска
защита по негов избор, без да е посочил мобилен телефон за връзка; не желае адвокат по реда на
Закона за правната помощ; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова
сметка; желае медицински преглед от лекар; не желае да се уведоми член семейството му или друго
заинтересовано лице за неговото задържане; уведомен е за правото на свиждания, да получава
колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на
жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати срещу подпис при
освобождаването на лицето.
По делото като доказателства са приети представените с административната преписка
документи, както и справка от СРП за предмет и актуален статус на наказателно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество същата е и основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган, при спазване на предписаната от закона форма по смисъла на
чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
Настоящият съдебен състав намира че в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са
ограничили правото на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й
адекватно да я организира – били са посочени данни за конкретен защитник, поради което и
законосъобразно действия в тази насока не са били предприети.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа
реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя
издал заповедта; основанието за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и
часа на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да
обжалва пред съда законността на задържането. С декларацията, съставена на 16.01.2024 г. е
заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане. В атакуваната заповед е посочена и конкретна
хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
В конкретиката на казуса, обаче, е налице противоречие на материалноправните
разпоредби – от събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от
страна на лицето престъпление, поради което не са изпълнени предпоставките за приложение на
материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - налице е отменителното основание по
чл. 146, т. 4 АПК.
В заповедта липсва описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при
2
които задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или престъпление. Това
води до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на заповедите за
задържане. Преценка за законосъобразност на един административен акт е възможна само тогава,
когато той съдържа минимални реквизити, съгласно изискванията на АПК. Императивно
предвиденото изискване за мотивираност на административните актове има за цел да не бъде
нарушавано правото на защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира.
Независимо, че в настоящия случай административният орган действа, при условията на
оперативна самостоятелност, същият е следвало да изложи в заповедта какви са конкретните
причини, обосноваващи необходимостта от задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно
решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт. Вярно е, че мотиви на
административния акт може да се съдържат най-късно в съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда, но видно от приложените по делото писмени доказателства, органът
не се е възползвал от и от тази си възможност.
Задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. чл. 73 ЗМВР, за срок, не по-
дълъг от 24 часа, представлява, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, принудителна административна мярка,
която има за цел - чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на
процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Същата се предприема, с цел - започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличието на достатъчно данни,
по смисъла на чл. 207, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 1 НПК, от които да може да се направи основателно
предположение - че конкретно лице е извършило престъпление. С други думи - данните следва да
са налични преди постановяването й, респективно - преди задържането на лицето, а не да се
установяват след това. Обратното би довело до произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, а това противоречи на целта й, която не е - да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на заподозрения в
извършването му или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно
преследване.
В случая, напълно неясно остава за съда обстоятелството - защо е задържан
жалбоподателят, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление и ако
да – в какво точно. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест
на административния орган и в случая това не е извършено, т. е предпоставките за нейното
налагане, в случая - данни, че лицето е извършило престъпление, следва да са налице към момента
на задържането. В конкретния случай, от страна на административния орган не са представени
никакви доказателства за връзката на задържаното лице с твърдяното престъпление по чл. 309, ал.
1 НК.
На следващо място, според настоящия съдебен състав, констатира се и несъобразяване с
целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК. Със задържането е нарушен
принципът на съразмерност, приложим в административното производство - чл. 6 АПК.
Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР е принудителна административна мярка,
3
която, в зависимост от случая, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно
ЕКЗПЧОС, по изключение е приложимо, с цел - да осигури явяването на лицето пред предвидената
в закона институция, при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или
укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай, приложената мярка не се
оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена, не се установява със
задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства не се установяват нито лоши характеристични
данни, относно личността на жалбоподателя, нито негова съпричастност към посоченото
престъпление по чл. 309, ал. 1 НК. В този смисъл, със задържането правата и законните интереси
на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от необходимото, от гледна точка на целта, за
която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да присъди в
полза на оспорващата страна деловодни разноски. Доколкото, обаче, доказателства за направени
такива и претенция за присъждането им не са налични, съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед рег. № 513зз-49/16.01.2024 г., съставена от полицейски служител при 03
РУ-СДВР.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4