Р E
Ш Е Н
И Е
№
……………./12.03.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12916/2020
г.
Производството е образувано по предявен от А.К.К., ЕГН **********, адрес: *** срещу Г.
фонд, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а, вр.
с чл. 558, ал. 5 от КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2750
лева /след допуснато
изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди на л.а. „С.К.“ с рег. № ********,
изразяващи се в увреждане на облицовка на предна броня, лайсна предна броня
дясна, преден капак, калник преден десен, джанта лята предна дясна 16, фар
десен, фар за мъгла преден десен, основа преден калник десен, кора над
радиатори, подкалник PVC преден десен, решетка предна броня цяла, резервоар стъклоумивател,
кормилна щанга предна дясна, амортисьор преден десен,
основа предна броня, рамка радиатор, корпус фар ляв, рог преден десен, корпус
термостат, радиатор воден и дифузор радиатор, в
следствие на реализирано на 28.06.2020 г. ПТП в град Варна по вина на водача на
л.а. марка „БМВ“ с рег. № В *******, който към датата на произшествието няма
сключена застраховка "Г.О." на автомобилистите за събития, настъпили
на територията на България и в резултат на което са причинени горепосочените
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
12.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 28.06.2020 г.
около 11.30 часа, управлявайки л.а. марка „С.К.“ с рег. № 1022 РА по ул. „А.Р.“
посока ул. „Д.П.“, спрял на къстовището с бул. „Ц.О.“,
за да изчака разрешаващ сигнал на светофара. След като светнал зелен сигнал
потеглил в посока ул. „Д.П.“ като бил блъснат от л.а. марка „БМВ“ с рег. № *******.
веднага след произшествието пристигнал пътен патрул, който посочил, че водачът
на л.а. БМВ не е спрял на стоп палка и е бил преследван като контролните органи
са видели как преминава на червен светофар и блъска управлявания от ищеца
автомобил. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1736943, в който
като виновен е посочен водачът на л.а. марка БМВ, който към датата на
произшествието не е имал валидна застраховка „Г.О.“. Посетил ЗАД „Б.В.И.Г.“
като служител на застрахователя извършил оглед на автомобила и съставил опис на
претенцията № 70-04000-00192/20/03.07.2020 г., в който като увредени са
посочени следните детайли - увреждане на облицовка на предна броня, лайсна
предна броня дясна, преден капак, калник преден десен, джанта лята предна дясна
16, фар десен, фар за мъгла преден десен, основа преден калник десен, кора над
радиатори, подкалник PVC преден десен, решетка предна броня цяла, резервояр
стъклоумивателен, кормилна щанга предна дясна, амортисьор преден десен, основа предна броня, рамка
радиатор, корпус фар ляв, рог преден десен, корпус термостат, радиатор воден и дифузор радиатор. След проучване установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е по-голяма от пазарната стойност на
автомобила. Подал молба до ответника за издаване на удостоверение, че е налице
тотална щета, на 14.09.2020 г., но на 25.09.2020 г. получил отказ. Твърди, че
не е получил обезщетение за обезвреда на настъпилите
имуществени вреди. Посочва, че действителната стойност на автомобила е 5000
лева. Искането е за уважаване на искова претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който посочва, че при него е
образувана щета № 20110230/28.07.2020 г. Твърди, че не са получени всички
необходими документи за определяне на обезщетението. Твърди, че липсват
доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е
настъпило събитието, както и поведението на участниците в него.
В съдебно заседание третото лице помагач чрез упълномощения процесуален
представител заявява, че оспорва исковата претенция и моли за нейното
отхвърляне.
С оглед приетите по делото доказателства съдът приема от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието
свидетелство за регистрация част 1 от 24.07.2019 г., издадено от МВР. От него
се установява, че собственик на лек автомобил „С.К.“ с рег. № В 1022РА е А.К.К..
От протокол за ПТП № 1736943/28.06.2020 г., издаден от
служител на ОД на МВР – град Варна се установява, че на 28.06.2020 г. около 11.30
часа в град Варна на кръстовището на бул. „Ц.О.“ и ул. „А.Р.“ управляваният от А.К.В.
лек автомобил марка „С.К.“ с рег. № *********е блъснат от управлявания от А.В.Я.
лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № В ******* като последният минава на
неразрешен сигнал на светофарната уредба и причинява на първия автомобил
имуществени вреди, изразяващи се в деформация на предна дясна част. В
горепосочения протокол е отразено, че А.В.Я. няма валидна застраховка
гражданско отговорност към датата на настъпване на ПТП.
Прието като писмено доказателство е опис на претенция №
70-04000-00192/20/03.07.2020 от ЗАД „В.И.Г.“, в която са посочени увредените
детайли на лек автомобил „С.К.“ с рег. № *********- увреждане на облицовка на
предна броня, лайсна предна броня дясна, преден капак, калник преден десен,
джанта лята предна дясна 16, фар десен, фар за мъгла преден десен, основа
преден калник десен, кора над радиатори, подкалник PVC преден десен, решетка предна броня цяла, резервоар стъклоумивател,
кормилна щанга предна дясна, амортисьор преден десен,
основа предна броня, рамка радиатор, корпус фар ляв, рог преден десен, корпус
термостат, радиатор воден и дифузор радиатор.
От наказателно постановление № 20-0819-002611/23.07.2020
г., издаден от началника на сектор Пътна полиция – Варна при ОДМВР – Варна се
установява, че на А.В.Я. е наложена глоба в размер на 200 лева, на основание
чл. 179, ал.2 във връзка с чл. 179, ал.1, т.5 ЗДвП. Последната е връчена на
нарушителя на 11.10.2020 г.
Приета като писмено доказателство по делото е преписка по
щета № 20110230/28.07.2020 г. по описа на Г. фонд със страни – ползвател А.К.К. с МПС „С.К.“
рег. № *********и причинител А.В.В. с МПС „БМВ“ рег.
№ В *******. В нея се съдържа уведомление от 03.07.2020 г. за имуществени вреди
по МПС – „С.К.“ с рег. № *********за настъпило на 28.06.2020 г., подадено от А.К.К.. От писмо с изх. № 07-00-29-55/14.10.2020 г., от
изпълнителния директор на Г. фонд и от изпълнителния директор и председател на
УС на Г. фонд, изпратено до А.К., последният се уведомява, че се отказва
изплащане на обезщетение по щета 20110230/28.07.2020 г. В преписката е налична
и извършена справка от 29.07.2020 г., от която е видно, че към датата на
настъпване на ПТП не е налице съществуваща застраховка „Г.О.“ по регистрационен
номер В *******.
Прието по делото е заключение по назначената Съдебно автотехническа експертиза, от което се установява, че на
С оглед
гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване на относимите
правни норми, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. "а" КЗ /действаща
към момента на настъпването на процесното ПТП/,
Гаранционният Фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Г.О." на
автомобилистите. В чл.
558, ал. 5 КЗ е предвидено, че увреденото лице може да
предяви претенцията си пред съда, ако Гаранционният Фонд не е платил в срока по
чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното обезщетение. В настоящото производство са
събрани доказателства, от които е видно, че ответникът е бил сезиран с искане
за определяне и заплащане на обезщетение за имуществени вреди, но е постановен
отказ, който е бил съобщен на ищеца, с оглед което релевираната
претенция в настоящото производство се явява процесуално допустима. Основателността
на предявената от ищеца исковата претенция е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни юридически
факти, а именно: делинквентът, виновно и противоправно, да е предизвикал процесното
застрахователно събитие, от което да са настъпили имуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка със събитието; чуждото имущество да е увредено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Г.О." на
автомобилистите.
С оглед събрания по делото доказателствен
материал съдът намира за безспорно установен фактическия състав на предявения
осъдителен иск. Установи се от приложения по делото протокол за ПТП, че на 28.06.2020
г. около 11,30 часа в град Варна на кръстовището на бул. „Ц.О.“ и ул. „А.Р.“
управляваният от ищеца лек автомобил марка „С.К.“ с рег. № *********е блъснат
от управлявания от А.В.Я. лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № В ******* като
последният минава на неразрешен сигнал на светофарната уредба. Следователно от
приетият по делото протокол за ПТП се установява, че на 28.06.2020 г. е настъпило
застрахователно събитие, което е настъпило в резултат на противоправното
и виновно поведение на управляващия лек автомобил „БМВ“ с рег. № В ******* А.В.Я..
В константната съдебна практика се приема, че протоколът
за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с
обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление, както и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително
изявление. Протоколът за ПТП е съставен след посещение на мястото на
произшествието от служител при ОД на МВР-Варна непосредствено след инцидента
като от него се установява, че управлявания от А.Я. лек автомобил преминава на
неразрешен сигнал на светофарната уредба, в резултат на което блъска
управлявания от ищеца л.а. и му причинява имуществени вреди. Ответникът, на който се противопоставя този протокол,
може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори
истинността му, като заяви, че той е неавтентичен или че е неверен. В случай,
че не го направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл.
133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника в настоящото производство не е
направено. Поради обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на протокола за ПТП, същата не е
оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №
24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен касационен съд,
решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г.
по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г.
на Върховен касационен съд и др.
Механизмът на произшествието се потвърждава от заключението
по назначената САТЕ, което заключение е обективно и обосновано и което съдът
кредитира. От същата, а и от събраните писмени доказателства се установяват и
настъпилите имуществени вреди по л.а. „С.К.“ с рег. № ********, собственост на
ищеца, изразяващи се в увреждане на облицовка на предна
броня, лайсна предна броня дясна, преден капак, калник преден десен, джанта
лята предна дясна 16, фар десен, фар за мъгла преден десен, основа преден
калник десен, кора над радиатори, подкалник PVC преден десен, решетка предна броня цяла, резервоар стъклоумивател,
кормилна щанга предна дясна, амортисьор преден десен,
основа предна броня, рамка радиатор, корпус фар ляв, рог преден десен, корпус
термостат, радиатор воден и дифузор радиатор, както и
че са настъпили на територията на Република България, доколкото ПТП е настъпило
в град Варна на кръстовището на бул. „Ц.О.“ и ул. „А.Р.“
и са причинени от МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България. От заключението на САТЕ, което съдът цени като компетентно
изготвено се доказва, че настъпилите имуществени вреди се намират в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото произшествие.
От съвкупния анализ на приетите доказателства се
установява, че осъщественото от страна на А.Я. деяние е противоправно
такова, доколкото същият е нарушил разпоредбите на Закона за движение по
пътищата, а именно пътната сигнализация като навлиза в кръстовището при липса
на разрешаващ сигнал за него. Наличието на противоправно
поведение у Я. се доказва и от издаденото наказателно постановление от
23.07.2020 г. на началника на сектор ПП при ОД на МВР – Варна. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се установява и, че е налице вина у
Я. за настъпилото ПТП, в резултат на което на собствения на ищеца л.а. са
причинени имуществени вреди.
От протокола за ПТП от 28.06.2020 г., както и от
приобщената преписка по щета № 20110230/28.07.2020 г. по описа на Г. фонд, се
установява, че не е налице сключена „Г.О.“ на автомобилистите с водача на л.а. „БМВ“
с рег. № В ******* – А.В.Я. към датата на ПТП 28.06.2020 г.
От заключението на вещото лице, което съдът цени като
компетентно изготвено, се установява, че общата
стойност на ремонта към датата на произшествието – 28.06.2020 г. по средни
пазарни цени като при изчисляване пазарната цена на труда се използва цената
предлагана в сервизи, притежаващи сертификат за качество ISO и такива
непритежаващи сертификат за качество, е в размер на 4966,43 лева, а средната
пазарна стойност с намаляване на офертната цена за л.
а. „С.К.“ с рег. № ********, към 28.06.2020 г. е 2750 лева.
Разпоредбата на чл. 390, ал.2 КЗ посочва, че тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. С оглед
гореизложеното следва да се приеме, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2
от КЗ, като дължимото обезщетение следва да се
определи в размер от 2750 лева.
Неоснователни са възраженията на ответника и третото лице
помагач, че обезщетение следва да бъде определяно по Методиката за Гаранционния
фонд за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения при
имуществени вреди, което вещото лице по назначената САТЕ посочва, че е в размер
на 2296 лева. Методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като
минимална долна граница в случаите, когато между страните не е налице спор
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания казус
приложимите съгласно Методиката параметри не отразяват адекватно действителната
стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната пазарна стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид и
качество в каквато насока са разпоредбите на чл. 386, ал.2 КЗ и чл. 400, ал.2 КЗ и по който начин ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно
обогатяване на правоимащия. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. по описа на ВКС, I т.о.
С оглед гореизложените мотиви, исковата претенция се
явява основателна и доказана и подлежи на уважаване в заявения размер,
съобразно допуснатото изменение по реда на чл. 214 ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира
сумата от 110 лева, заплатена държавна такса; 150 лева – депозит вещо лице и 510
лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. По делото се съдържат доказателства за
извършените разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от страна на процесуалния
представител на третото лице помагач, поради което съдът дължи произнасяне по
същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното
възнаграждение е в минималните размери, поради което възражението следва да
бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното съдът следва да присъди в
полза на ищеца разноски в размер на 770 лева, които следва да се възложат в
тежест на ответника, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. а, вр.
с чл. 558, ал. 5 от КЗ, Г. фонд,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.К.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2750 лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди на л.а. „С.К.“ с рег. № ********, изразяващи се в увреждане
на облицовка на предна броня, лайсна предна броня дясна, преден капак, калник
преден десен, джанта лята предна дясна 16, фар десен, фар за мъгла преден
десен, основа преден калник десен, кора над радиатори, подкалник
PVC преден десен, решетка предна броня цяла, резервоар стъклоумивател,
кормилна щанга предна дясна, амортисьор преден десен,
основа предна броня, рамка радиатор, корпус фар ляв, рог преден десен, корпус
термостат, радиатор воден и дифузор радиатор, в
следствие на реализирано на 28.06.2020 г. ПТП в град Варна по вина на водача на
л.а. марка „БМВ“ с рег. № В *******, който към датата на произшествието няма
сключена застраховка "Г.О." на автомобилистите за събития, настъпили
на територията на България, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА Г. фонд, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на А.К.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 770 лева, представляваща
сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
УКАЗВА на Г. фонд, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:*** че може
да заплати присъдените в полза на суми А.К.К., ЕГН **********,
адрес: *** по банковата му сметка, посочена на стр.2 от исковата молба с IBAN ***тановено при участието на трето лице помагач
- А.В.Я., ЕГН **********, адрес: ***, конституиран на страната на ответника Г.
фонд, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: