Р Е Ш Е Н И Е
№ 1365
гр. Пловдив, 20 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесети
май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ,
при секретаря В.к., като разгледа
административно дело №311 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Жалбоподателят
– В.А.В., с ЕГН **********,*** обжалва Заповед № РД-09-88/ 16.01.2019 г.,
издадена от кмета на община “Марица” – Област Пловдив, с която е наредено
да се премахне незаконен строеж, представляващ “Масивна сграда” с размери
14,50/10,00 м. без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот
– публична общинска собственост с идентификатор 11845.502.732 по КК и КР на
с.Войводиново, община “Марица”, област Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-99/12.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на
неизвестно лице.
В жалбата и в хода по същество от адв. К. се твърди, че заповедта е незаконосъобразна,
неоснователна и немотивирана. Неправилно общинската администрация не е взела
предвид, че построената от жалбоподателя сграда е на повече от 20 години,
строена е съгласно БДС /български държавен стандарт/, в периода 1980-1990
година , вложила е дори повече желязо в бетона, подсилила е основите с цел
надстрояване. Общината е администрирала квартала им – имотите имат номер и
улица, както и адресна регистрация на имота им. Твърди , че е плащала години
наред такса смет и сметки за ток и вода. Построената сграда е търпим
строеж по смисъла на закона, обезопасен е, не представлява опасност, не
заплашва хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В
обекта живее цялата фамилия – три поколения, има малки деца и възрастни хора.
Едно изпълнение на процесната заповед ще остави
повече от десет човека под открито небе. Нямат друг жилищен имот или възможност
да строят в тази криза. Заповедта е в нарушение с член 8 от Европейската
конвенция за правата на човека, гарантиращ зачитане правото на личен и семеен
живот, на неговото жилище и тайна на кореспонденция. Нарушаването на правата на
човека е една от причините засегнати граждани да съдят България в Европейския
съд по правата на човека, като указанията на европейските институции, са
България да промени закона си и практиката по него. Необходимо е първо да се
предостави на лицата обитаващи обособени ромски квартали друг подслон, а след
това да се премахват незаконни строежи, да се ограничава ползването, достъпа,
спирането на ел.захранването и водоползването. Такова
е и решението на Европейския съд по правата на човека по делото “Йорданова и
други срещу България”. Съдът в Страсбург единодушно е признал, че изваждането
на ромските семейства от “Баталова воденица” не е
необходимо в едно демократично общество и би било нарушение на член 8 от Европейската
конвенция за правата на човека. Моли да бъде уважена жалбата и да бъде отменена
процесната заповед. Моли съда да бъде спряно
изпълнението на процесната заповед до окончателното
произнасяне по спора от съдебните органи.
Ответникът -
кмет на община Марица, представляван от юрисконсулт Л. П., изразява становище /
л. 133/ за неоснователност на жалбата и
претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира че жалбата (л.4-5), е подадена чрез кмета на община Марица на
23.01.2019г. или в рамките на законоустановения срок
за оспорване на актове от вида на разглеждания по делото. Освен това, предвид
твърдяното в жалбата , че В. е ползвател на процесната
сграда , следва да се приеме че за него
е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване. Следователно, като
подадена в законоустановения срок и при наличието на
правен интерес, жалбата се явява
допустима.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Административният орган е приложил
административната преписка, като материалите са изпратени с писмо на л.2 по
делото.
Съдът със свое определение по делото № 284/06.02.2019
г. на л.43, е оставил без разглеждане особеното искане за спиране на
предварително изпълнение на заповед № РД-09-88/16.01.2019 г. на кмета на Община
Марица. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
“Община Марица” на 11.03.2019 г. е
представила / л. 58-84/ допълнителни
доказателства към административната преписка, свързани с жалбоподателя, а
именно: преписка относно учредяване
право на строеж на В.В., наличие на предварителен договор от 2013 г., но липса на
окончателен / до 06,11,2014г./ , поради
не заплащане на сумата. Видно от протокола за пазарна оценка /л. 70/ на
Жалбоподателя е била определена цена от 15лева , за кв. метър за застроена площ, която обаче няма
доказателства да е заплатена.
ТД на НАП - Пловдив уведомяват
съда , че жалбоподателя е имал сключени
2 броя трудови договори от 1989г.
до 19,03,2010г.
Съдът
е допуснал до разпит при режим на
довеждане 1 свидетел на жалбоподателя. От
разпита на свидетелката П.Е.М. се установява, че в ромската махала на с.Войводиново живее от
2001 г., когато е отишла снаха там. Знае че жалбоподателя В. ***, но не знае
номера. Къщата е хубава и става за живеене. Има две стаи и коридорче. Едната
стая е голяма, другата по-малка. По-голямата стая е с размери 4.00/5.00 м.,
другата е 3.00/4.00 м., а коридора е може би 2.00/3.00 м. Къщата е с тухли, а
покрива с керемиди. Не е измазана къщата отвън , а е измазана само отвътре. В конструкцията,
мисля, че има бетон, като мисли че е строена 20-30-40 години, т.е. преди 2001 г. Заявява ,
че къщата на В. е отпред, аз нейната е отзад на ул.”***”. По предявения снимков
материал свидетелката разпознава жилището на жалбоподателя , на неговия син - С.П.на
21 години, на другия му син М. на 30 години,
както и на нейния син С., който е на 21 г. Заявява , че синът на
жалбоподателя В. се казва М., около 30 г. , той има партида за вода от която
партида се ползва от жалбоподателя , а електричество взема от Й.. Заявява , че
в къщата на В. живеят жена му, внучката му и сина му.
Адв.К. е помолил да бъде заличена
поисканата от него и допусната от съда
СТЕ , която да отговори след оглед на
място и проверка на картния материал в Община Марица и СГКК-Пловдив: има ли устройствен план за територията на ПИ 11845.502.732 по КККР
на с.Войводиново, Община Марица и ако има - какви са предвижданията му от
първия до действащия; какви са предвижданията на ОУП на Община Марица по
отношение ПИ 11845.502.732 по КККР на с.Войводиново – вкл. за вид застрояване и
ПИ в землището на селото ли попада във вр. с обхвата
на ОУП; какъв вид застрояване е допустим за ПИ 732 във вр.
с данни от Програмата за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество на Община Марица за 2018г., приложена на л.33 и сл. по делото и в
частност за ПИ 732 с.Войводиново с посочен начин на трайно ползване за друг вид
застрояване; включително вещото лице да посочи колко сгради има в ПИ 732 и
извърши проверка на техническите характеристики на строежа по данните от
Констативния акт и оспорената заповед и съобрази показателите от обхвата на
чл.18 ЗУТ; при възможност експерта да направи фактически извод за евентуален
период на изпълнение на жилищната сграда - предмет на премахване /по външни
признаци на вложени строителни материали или други технически елементи/.
Съдът е заличил горната СТЕ и е
обявил делото за решаване.
Предвид установеното по-горе съдът от правна страна следва да изложи следното:
Съдът със свое разпореждане от 06,02,2019
г. на л.45 по делото е разпределил доказателствената тежест и е указал на страните нуждата от
ангажиране на доказателства, с оглед оспорването на допуснатото предварително
изпълнение на заповедта, както и спора по същество на оспорената заповед.
Съобщение с горното съдържание е получено от ответника и от жалбоподателя / л. 48/ , поради което е
счел, че страните са наясно с разпределение на доказателствената
тежест и не желаят ангажиране на други доказателства.
Предвид установените нарушения на
разпоредбите на чл.178 от ЗУТ, във връзка с чл.177 от ЗУТ, констативният акт е
основание за започване на административно производство по реда на чл.178, ал.6
от ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсване захранването му с
електрическа и топлинна енергия, вода и др. От съдържанието на констативния акт
не може да се направи категоричен извод, дали проверката е извършено в
присъствието на жалбоподателя, както и дали констативният акт е съставен в негово
присъствие. Също така, към констативния акт няма изготвена окомерна скица,
онагледяваща констатациите на извършилите проверката длъжностни лица. Няма
констатация на длъжностните лица за приблизителното време на изпълнение на процесния строеж. Няма констатации дали строежът е свързан
с водопроводната и канализационна мрежа на населеното място. Няма констатация
дали строежът е свързан с електропреносната мрежа.
Като доказателство по делото са приети
заверени копия на нарочни протоколи от 08.01.2019г. (лист 12-13), удостоверяващи
обстоятелствата, че съобщение от 08.01.2019г. (неприложено по делото), с което,
по реда на §4, ал.1 от ДР на ЗУТ се съобщава за съставянето на Констативен акт
№09 от 08.01.2019г. и поставянето и
снемането му от определени за това места в община Марица, в гр. Пловдив, бул.
“Марица” №57А и в сградата на кметство Войводиново.
В заповедта е посочено че не е постъпило
възражение против Констативен акт №9 от 08.01.2019г., след което е издадена
оспорената заповед.
Според приетите
по делото заверени копия на скици, в КК на с. Войводиново е заснет ПИ с
идентификатор №17.20, с номер по предходен план 000017, площ от 1624,00 кв.м.,
с трайно предназначение на територията (ТПТ)- земеделска; с НТП- нива. В имота
са заснети 5 броя едноетажни еднофамилни жилищни сгради, съответно с
идентификатор №17.20.1, със застроена площ (ЗП) от 23,00 кв.м., с идентификатор
№17.20.2, със ЗП от 15,00 кв.м., с идентификатор №17.20.3, със ЗП от 70,00
кв.м., с идентификатор №17.20.4, със ЗП от 24,00 кв.м., с идентификатор
№17.20.5, със ЗП от 55,00 кв.м.; както и 1 брой едноетажна селскостопанска
сграда с идентификатор №17.20.6, със ЗП от 16,00 кв.м.
Според извадка от действащия план за
регулация и застрояване (ПРЗ) на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409
от 27.09.1995г. на кмета на община Марица; според извадка от действащия план за
регулация на с. Войводиново, одобрен със Заповед №РД-09-409 от 27.09.1995г.;
според извадка от отменен план за регулация (лист 59) на с. Войводиново,
утвърден със Заповед №661 от 28.11.1968г. (неприложена по делото); ПИ с
идентификатор №20.17 се намира извън границите на населеното място- с.
Войводиново.
Според чл.127, ал.6 от ЗУТ, в
редакция към 10.12.2010г., общият устройствен план се
одобрява от общинския съвет по доклад на кмета на общината; Решението за
одобряване на плана се обнародва в “Държавен вестник”. А според чл.215, ал.6 от ЗУТ, в редакция към 10.12.2010г., не подлежат на обжалване устройствените
схеми и общите устройствени планове, както и техните
изменения.
Съответно, ОУП- Марица е влязъл в
сила на 10.12.2010г. и ПИ с идентификатор №17.20 попада в урбанизирана
територия, считано от 10.12.2010г., като същият е с НТП- нива (неурегулирана
територия по смисъла на §5, т.3 от ДР на ЗУТ), предвид липсата на влязъл в сила
ПУП по отношение на имота.
Според чл.23, т.2, от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в редакция към 12.11.2008г. (датата на
одобряване на КК и КР на с. Войводиново), недвижим имот, обект на кадастъра е
сграда, включително изградена в груб строеж.
Според §1, т.2 от ДР на Наредба №3 от
28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри (Наредба №3, отм.), действала към 12.11.2008г.,
“сграда” е сграда от основното застрояване, както и постройка от допълващото
застрояване (спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки).
Според чл.57, т.2 от Закона за
общинската собственост (ЗОС), в редакция към 15.12.2003г., подлежат на актуване
и земеделските земи, собственост на общината, както и сградите и постройките в
тях.
Предвид обстоятелството, че в с АЧОС
с №61 от 15.12.2003г. няма направено отбелязване в ПИ с идентификатор №17.20 да
има сгради или постройки, следва да се приеме за установено, че процесната “жилищна сграда” е изпълнена на място след
датата на съставяне на акта за общинска собственост или след 15.12.2003г.
С оглед изложеното до тук, според
настоящия състав на съда, следва да се приеме за установено, че процесната “жилищна сграда” е изпълнена на място в ПИ с
идентификатор №17.20 преди датата на одобряване на КК и КР на с. Войводиново или преди 12.11.2008г.
На следващо място, според легалното
определение на §5, т.29 от ДР на ЗУТ, “жилищна сграда” е сграда, предназначена
за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат
най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ (РЗП). Според легалното
определение на §5, т.30 от ДР на ЗУТ, “жилище” е съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Според чл.97, ал.ал.1
и 2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони
(Наредба №7), жилищните сгради, съгласно §5, т.29 от ДР на ЗУТ, са еднофамилни-
с едно жилище и мнгофамилни- с повече от едно жилище.
Според чл.72, ал.3, пр.1 от Наредба №3, светлата височина на жилищните
помещения в нови жилищни сгради трябва да бъде най-малко 2,60 м.
Според чл.178, ал.1 и 2 от ЗУТ, 1) не
се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл.177;
Според чл.178, ал.6, пр.1 от ЗУТ, при
нарушения на ал.1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и
разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа
и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.
В случая, според оспорената заповед,
както и според Констативен акт №3 от 08.01.2019г., е прието за установено, че процесната сграда-строеж, не е въведен в експлоатация по законоустановения ред (чл.177 от ЗУТ), построена е от
неизвестно лице и който строеж е от V-та (пета) категория, съгласно чл.10, ал.1
от Наредба №1 и чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ.
Както по-горе се посочи, незаконния
строеж представлява “Масивна сграда” с размери 14,50/10,00 м. без одобрени
проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – публична общинска собственост
с идентификатор 11845.502.732 по КК и КР на с.Войводиново, община “Марица”,
област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.
Прието е за установено, че строежът
се ползва в отклонение от чл.178, ал.1 от ЗУТ, като не са представени документи
за въвеждане на строежа в експлоатация.
По твърдяното нарушение на Европейската Конвенция за правата на човека и
основаните свободи, съдът приема
следното: Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и
семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на
неприкосновеност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят
ограничения. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на
предпоставките в ал. 2, а именно - ограничението да е предвидено в закона, да е
необходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели
- да е в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. В случая, с издаването на процесната заповед се държи сметка и за правата на
останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда и при спазване
на законовите изисквания.
Освен това ЗУТ е специален закон и не поставя
подобни критерии при преценката за законност на строежите. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат
прилагани от административните органи само в случаите, при които обективно
съществуват различни и то законосъобразни възможности - да се избере тази от
тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и
от друга страна - за държавата и обществото. Настоящата хипотеза не е такава -
когато специализираните органи по контрол на строителството установят
ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация по законоустановения
ред, в правомощията им не съществува друга възможност, освен да забранят
ползването и достъпът, респективно да разпоредят принудителното му премахване, т.е.
действат съгласно предвиденото в закона, при обвързана компетентност. Те нямат
правото на преценка, каквато предоставя оперативната самостоятелност.
Разпоредбата на чл. 6 АПК е относима към издаването
на административен акт и неговото изпълнение, а несъотвествието
с целта на закона е основание за оспорване на административните актове. Тази
цел е насочена към недопускането на ползване на сгради, които не са въведени в
експлоатация, а за справедливост и съразмерност в случая не може да се говори,
след като се ползва строеж без каквито и да било строителни книжа. Обратното означава незачитане на
установените в закона правила и норми. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУТ законът
урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията,
инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя
ограниченията върху собствеността за устройствени
цели. Изискването за въвеждане в експлоатация на строителните обекти, преди да
започне тяхното ползване е именно такова ограничение, предназначено да осигури
сигурно, безопасно и безпрепятствено ползване на собствеността - от една
страна, а от друга – да съобрази строителството с правила и нормативи,
гарантиращи интереса на обществото.
Освен това по делото не са
представени доказателства за твърдението, че процесната
сграда е единствено жилище за жалбоподателя.
Точно обратно - от извършената
служебна справка съдът установи, че по жалба на В.А.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Заповед № РД-09-95/16.01.2019г. на Кмета на Община Марица, с
която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ паянтова
сграда с размери 10.00м/4.50м без одобрени проекти и разрешение за строеж върху
ПИ-частна общинска собственост с идентификатор 11845.502.666 по КК и КР на с.
Войводиново, община Марица, е образувано АД № 324/2019г. В жалбата срещу
цитираната заповед също се твърди, че жалбоподателят и семейството му нямат
друг жилищен имот. Цитираното адм. Дело е обявено за
решаване на 30,05,2019г.
При това положение, настоящият състав
на съда намира, че при издаване на оспорената заповед, кметът на община Марица
е приложил относимите правни норми законосъобразно,
съобразно събраните в преписката доказателства. Няма доказателства от които да
е видно, че процесната
сграда е въведена в експлоатация по законоустановения
ред и е законно построена.
Няма спор че на жалбоподателя е било учредено / л. 79/ право на строеж на В.В., със заповед №1275 от 17,10,2013г. от ответната община, изготвен е бил предварителен договор от 06,11,2013
г., но липса изготвен окончателен окончателен такъв / до 06,11,2014г./ , поради не заплащане на сумата от 15лева , за кв.
метър за застроена площ.
Т.е. няма спор, че жалбоподателят е
решил да си построи незаконна сграда , на свободно определен от него терен ,
въпреки че е имал учредено право на строеж върху ПИ с идент.№11845,16,36,
също в землището на село Войводиново.
Правилното приложение на закона налага
отхвърлянето на процесната жалба срещу Заповед № №
РД-09-88/ 16.01.2019 г., издадена от кмета на община “Марица” – Област Пловдив.
С оглед очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната администрация следва да бъде уважено в
размер на 600/шестстотин/ лева.
Предвид горното и на основание чл.
172 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.В., с ЕГН **********,*** срещу
Заповед № № РД-09-88/ 16.01.2019 г.,
издадена от кмета на община “Марица” – Област Пловдив, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж, представляващ “Масивна сграда” с размери 14,50/10,00
м. без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – публична
общинска собственост с идентификатор 11845.502.732 по КК и КР на с.Войводиново,
община “Марица”, област Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99/12.11.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице.
ОСЪЖДА В.А.В., с ЕГН **********,*** да
заплати на община “Марица” юрисконсултско
възнаграждение в размер на
600/шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: