РЕШЕНИЕ
№ 269 / 20.12.2018г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І
граждански състав
На двадесет и втори
ноември две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Х.
като разгледа докладваното от
съдия Т.Станчева
гражданско дело номер 926 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Изток Инвест 96“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.“Беласица“ № 20, със законен представител М.Р.Д.
против А.И.В. ЕГН-**********,***.
Твърди се в исковата молба, че на 16.06.2015г. ответникът В. издал запис на
заповед в полза на „Изток Инвест 96“ ООД за сумата от 7500.00 лева. С този
запис на заповед В. се е задължил безусловно без протест и разноски на
определен падеж -16.07.2015г., да заплати в брой или по банков път процесната
сума. Твърди, че на падежа длъжникът не е изпълнил своето задължение, поради
което поемателят е инициирал заповедно производство. В рамките на образуваното
ч.гр.д. № 624/2018г. по описа на РС-Карнобат съдът е издал заповед за
изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 418 ГПК, но в предвидения срок
е постъпило възражение. Предвид изложеното е направено искане да се приеме за
установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца в размер
на сумата 7500.00 лева - главница по запис на заповед, както и да му
се присъдят направените по заповедното производство разноски в размер на 150.00
лева. Заявена е претенция за разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не
изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва основателността на
претенцията.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа
депозирания отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното.
Записът на заповед, въз основа на който е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, е издаден на
16.06.2015г. в гр.Варна. В заглавието на документа е посочено, че същият е
„платим на предявяване“ за сумата от 7500лева. В текстовата част на записа на
заповед е отразено, че падежът на
паричното задължение е на 16.07.2015г., като е уточнено, че сумата е платима на
датата на падежа по настоящия запис на заповед в брой или по банковата сметка
на поемателя в Банка ОББ. Поемателят по записа на заповед е М.Р.Д., като
представляващ и управляващ фирма „ИЗТОК ИНВЕСТ 96“ ООД, с адрес на управление -
гр.Варна, ул.“Беласица“ № 20 и ЕИК: *********.
При така установена фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Възраженията на длъжника в производството по иск за установяване на
съществуване на вземането по запис на заповед са абсолютни - срещу формата и
съдържанието на ценната книга и/или основани на пороци на волята при издаването
на записа на заповед и релативни - произтичащи от каузалното правоотношение,
във връзка с което е издаден записът на заповед - Решение № 143 от 22.01.2013 г. на ВКС по т.
д. № 870/2011 г., I т. о.
В процесния случай ответникът е
въвел възражение срещу формата на записа на заповед, поради което съдът дължи
произнасяне по него. По силата на чл. 537 от ТЗ разпоредбите за менителницата в
частта за начините на определяне на падежа са приложими и за записа на заповед.
Записът на заповед е валиден и когато в него не е посочен падеж съгласно
изричната норма на чл. 536, ал. 2 от ТЗ.
Извън този случай
падежът на записа на заповед би могъл да бъде: на предявяване, на определен
срок след предявяването, на определен срок след издаването или на определен
ден. Законодателят е прогласил за нищожна менителница, която е издадена с
падежи, определени по начин, различен от регламентирания в чл. 486, ал. 1 от ТЗ, както и на такава с
последователни падежи.
В случая, падежът
на записа на заповед е отразен по два начина - на предявяване (по чл. 486, ал. 1,
т. 1 от ТЗ) и на определен ден (по
чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ).
Нарушаването на императивните
изисквания на чл. 486, ал. 1 от ТЗ за начините на определяне на падежа на
записа на заповед-т.е. наличието на два падежа, е основание за нищожност на
ценната книга съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ- в този смисъл Определение
№ 1615
от 16.08.2018 година, постановено по в.ч.гр.д.№ 1269 по описа за 2018 година на
Окръжен съд-Бургас, от което следва че предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по
отношение на присъдените със заповедта по чл. 410 ГПК разноски. В случая искът се
отхвърля, поради което следва да се бъде отхвърлено и искането за присъждане на
разноските в заповедното производство.
В полза на
ответника, следва да се присъдят разноски в размер на 370 лева за ангажирания
от него адвокат, за което по делото е представено доказателство - адвокатско
пълномощно серия В №84952, от е видно, че уговореният адвокатски хонорара по
настоящото дело е в размер на 370 лева, платени в брой от ответника.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изток Инвест 96“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Беласица“ № 20,
със законен представител М.Р.Д. против А.И.В. ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл.
422 ГПК вр.чл. 538 ТЗ за
приемане за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца в размер на
сумата 7 500.00 лева- главница по запис
на заповед от 16.06.2015г.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Изток Инвест 96“ ООД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Беласица“ № 20, със законен
представител М.Р.Д. за осъждане на А.И.В. ЕГН-**********,*** да заплати разноските, присъдени със заповедта за
изпълнение.
ОСЪЖДА „Изток Инвест 96“ ООД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Беласица“ № 20, със законен
представител М.Р.Д. да заплати на А.И.В. ЕГН-**********,*** разноски по делото в
размер на 370.00 /триста и седемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: