Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
Гр.Елхово, 15.03.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, ІІІ-ти
граждански състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
МАРТИНА КИРОВА
при секретаря Н. З., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 572 по описа на съда за 2015 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на предявени в обективно и субективно съединяване искове
с правно основание чл.127 ал.2 от СК и чл.143 ал.2 вр.с ал.1 от СК.
Ищецът
– А.И.М. ***, лично и в качеството си на
баща и законен представител на малолетните деца – М.А.М., с ЕГН ********** и Р.А.М., с ЕГН **********, в исковата
си молба против С.А.М. ***, твърди, че
двете деца са родени от съвместното съжителство на страните на съпружески
начала. Ищецът сочи, че от 18.04.2015г. с ответницата са разделени и от тогава
до сега децата живеят при него и той полага ежедневни грижи за отглеждането и
възпитанието им, като им осигурява необходимите условия и среда, да се развиват
и да се чувстват добре. Твърди се, че след раздялата на няколко пъти ищецът е
разговарял с ответницата за доброволно уреждане упражняването на родителските
права по отношение на децата и тяхното местоживеене, но не е било постигнато
съгласие, като същевременно майката категорично се дезинтересирала от децата и
изобщо не се е обаждала от около два месеца. Ищецът сочи, че работи, но
възнаграждението му е твърде недостатъчно за задоволяване на ежедневните нужди
на децата. В иск.молба се излага, че детето М. е на 9 години, а детето Р. е на
8 години, като и двете деца са ученици в ОУ„Хаджи Димитър" в с.Гранитово и
посещават редовно учебните занимания. Децата са във възраст, в която имат нужда
да се развиват и извън училище, за което също са необходими средства - за
компютър, интернет и др., като с всеки изминат ден разходите за децата
нарастват, нуждаят се от здравословна
храна, нови дрехи и обувки, ученически пособия. Ищецът сочи, че не му е
известно какви доходи получава ответницата, но тя е в трудоспособна възраст и
следва да обезпечи необходимите условия за нормален живот на двете деца, като в
същото време се излагат доводи, че родителският капацитет на майката е
несъпоставим с този на ищеца като баща, предвид безотговорното й поведение,
липса на присъщата майчинска всеотдайност и грижовност. Отношението което майката
демонстрира спрямо децата се отразява негативно върху неукрепналата им детска
психика, поради което, не е в интерес на малолетните да бъдат отглеждани от майка си. Твърди се,
че и двете деца са силно емоционално привързани към ищеца, чувстват се спокойно
и добре с него, обградени са с обич и грижи и живеят в истинска семейна среда,
където нищо не им липсва. Излагайки тези обстоятелства, ищецът моли съда да му
предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца
– М. и Р., да определи местоживеенето на двете деца на постоянния и настоящ
адрес ***, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка в
полза на всяко едно от двете малолетни деца - М. и Р. в размер на по 100.00
лева, чрез ищеца като баща и законен представител, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла месечна вноска, считано от датата на падежа до окончателното й
плащане, с падеж 10-то число на текущия месец до настъпването на събитие,
водещо до изменение или прекратяване на дължимата издръжка. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски. С исковата молба съобразно
процесуалните правила са представени писмени доказателства и са заявени
доказателствени искания.
В съдебно
заседание предявените искове на същите основания и със същите искания се
поддържат изцяло от ищеца чрез пълномощника му по делото - адв.Марков от
АК-Ямбол. По съществото на спора, упълномощеният от ищеца процесуален
представител навява доводи за основателност на исковите претенции и за
доказаност на същите, позовавайки се на събраните по делото доказателства.
Ответницата – С.А.М. ***, в предоставения й 1-месечен срок, не се е
възползвала от предоставената й
процесуална възможност и не е депозирала писмен отговор, не е взела становище
по исковете и не е посочила и представила каквито и да е доказателства.
В съдебно
заседание ответницата, редовно призована не се явява и не изпраща представител.
От
компетентната с оглед местоживеенето към момента на двете малолетни деца – М. и
Р. ***, редовно призована, се явява изготвилия социалния доклад, социален
работник Галина Владева, която счита, че исковете защитават интересите на
малолетните деца.
Съдът като
взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази
закона, прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че децата – М.А.М. с ЕГН ********** и Р.А.М.
с ЕГН **********,***, в резултат на съвместното
съжителство на страните на съпружески начала, от майка – С.А.М.
и баща – А.И.М., което обстоятелство е удостоверено и от представените надлежно
заверени копия за вярност с оригинала на Удостоверения за раждане от ***г. и от
16.07. 2007г., издадени въз основа на актове за раждане съответно
№0062/25.04.2006г. и №0063/16.07.2007г. на Община Елхово.
Страните не спорят досежно
обстоятелството, че малолетните М. и Р. са били отглеждани съвместно от двамата
си родители до 18.04.2015 г., от когато датира фактическата раздяла между
страните. От тогава
страните по делото живеят разделени, като бащата – ищец заедно с двете деца
живеят в с.Лесово, общ.Елхово на посочения в исковата молба адрес на местоживеене
на ищеца, а ответница живее в с.Гранитово, общ.Елхово. Или не е спорно
обстоятелството, че за периода на фактическата раздяла между страните и към
настоящият момент преките грижи по отглеждането на двете деца се полагат от
бащата.
В подкрепа на изложеното в исковата
молба, от представените в надлежен заверен вид за вярност с оригинала
Удостоверения с №338 и №339 от 18.09.2015г., издадени от ОУ “Хаджи Димитър“с.Гранитово,
общ.Елхово, се установява, че двете деца – М.А.М. и Р.А.М. са записани като редовни
ученици за учебната 2015/2016г. в книгата за подлежащите на задължително
обучение деца до 16-годишна възраст в посоченото учебно заведение.
За
установяване на изложените в исковата си молба твърдения, ищецът е ангажирал
гласни доказателства чрез показанията на допуснатите му двама свидетели – Д. С.
Ш. /без родство със страните/ и Е.И.М. /майка на ищеца/. От заявеното от тези
двама свидетели в показанията им, съпоставени едни с други, съдът приема за
достоверно, че двете деца – М. и Р. заедно с двамата си родители са живели в
с.Лесово, на посочения в иск.молба адрес на местоживеене на ищеца до
18.04.2015г., когато майката е напуснала семейното жилище. От този момент
насетне грижите по
отглеждането и възпитанието на малолетните две деца, са били полагани и
продължават да се полагат единствено от бащата-ищец, подпомаган от неговата
майка – св.М.. Двете деца посещават като редовни ученици ОУ”Хаджи Димитър”с.Гранитово,
общ.Елхово. Св.Ш.и св.М. сочат, че в къщата, която е собственост на св.М. и
където живеят децата М. и Р., им е осигурено всичко необходимо както от битова
гледна точка, така и с оглед на ежедневните им нужди, като бащата, който работи
в с.Лесово като пастир, е този, който задоволява потребностите им от храна,
облекло, учебни пособия и др., подпомаган в грижите по децата от майка си,
която е пенсионер. И двете свидетелки в показанията си са категорични, че
майката напълно се е дезинтересирала от децата, не ги е посещавала и не ги е
търсила. Само веднъж майката – ответница по делото е изпратила сума от 100 евро
и дрехи за децата, които са се оказали малки.
От
приложения по делото социален доклад, изготвен от соц.работник Г.В. при
Д”СП”-гр.Елхово, поддържан в съдебно заседание, се установява, че към момента грижи
за двете деца – М. и Р. полага баща им, като са им осигурени подслон,
здравословно хранене и подходящо облекло според сезона. Излага се, че двете
деца са ученици в ОУ "Х.Димитър“ с.Гранитово, посещават редовно учебните
занятия и се справят с учебния материал. Сочи се, че бащата е във видимо добро
общо състояние, не съобщава за наличие на хронични и минали заболявания. Същият
работи като овчар на с.Лесово и получава средно-месечно възнаграждение в размер
на 450.00 лв. Хигиенно-битовите условия на живот в жилището, в което се
отглеждат децата към момента, са добри. Същото представлява къща, която е
собственост на родителите на Асен М. и в нея има обособена стая за децата,
която е обзаведена функционално. В соц.доклад се акцентира, че средата, в която
се отглеждат към момента децата е стабилна, като между децата и бащата е
изградена емоционална връзка на привързаност и разбирателство. Малолетните М. и
Р. са обградени с обич и внимание. Пред соц.работник, изготвил доклада, бащата
е изразил готовност да сътрудничи на О“ЗД“ при Д“СП“гр. Елхово. В доклада си
соц.работник сочи, че е провел разговор с малолетните деца, в който те са
споделили, че желаят и за в бъдеще да живеят при баща си, тъй като се чувстват
спокойни и сигурни, като той се стреми да им осигури всичко необходимо за
тяхното развитие и образование. Поради това соц.работник Галина Владева е
направила заключение, че бащата притежава необходимия родителски капацитет,
желания и възможност, а също така и разполага с нужните материално-битови
условия и финансови средства за отглеждане и възпитание на децата – М. и Р.
Митеви, което съвпада и с желанието на децата да бъдат отглеждани от баща
си.
От така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въз
основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата,
съдът с доклада си по делото, изложен в провелото се на 16.02.2016г.
съдебно заседание, съобразно чл.146 ал.1 от ГПК, е квалифицирал предявените от ищеца в обективно и субективно съединяване
искове по следния начин: – искове по чл.127 ал.2 вр.с чл.59 от СК - за предоставяне
на ищеца упражняването на родителските
права по отношение на малолетните деца – М.А.М., с ЕГН ********** и Р.А.М., с ЕГН **********, за определяне
местоживеенето на децата при бащата и искове
по чл.143 ал.2 вр.с чл.142 ал.1 от СК – за заплащане на месечна
издръжка в полза на всяко едно от двете малолетни деца – М.А.М., с ЕГН **********
и Р.А.М., с ЕГН **********, в размер на по 100.00 лева, платими чрез ищеца като
техен баща и законен представител, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 06.11.2015г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска, считано от датата на
падежа до окончателното й плащане, с падеж 10-то число на текущия месец до
настъпването на събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата
издръжка.
Предявените искове се преценят от съда за процесуално
допустими като депозирани от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно исковете с правно основание чл.127 ал.2 от СК:
Съгласно разпоредбата на чл.123 от СК родителските
права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно
и поотделно. Но когато родителите не живеят заедно, какъвто е настоящият
случай, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването
на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на
родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с предявения иск по чл.127 ал.2
от СК. В този случай възниква спорът, при кого ще живее детето. След като
се определи при кой от двамата родители ще живее малолетното дете, този родител
ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите на детето ще налагат това.
При решаването на този спор съдът следва да изхожда от правилото за защита
интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо в случая.
В процесният случай се установи по безспорен начин, че
родителите на децата – М. и Р. не живеят заедно от 18.04.2015г., когато ищцата
доброволно е напуснала семейното жилище в с.Лесово, общ.Елхово, оставяйки
малолетните две деца на грижите на ищеца, техен баща. От посочената дата
насетне се установи, че майката не е осъществявала контакти с децата, не ги е
търсила и напълно се е дезинтересирала от тях. Въз основа на доказателствената
съвкупност се установи, че и страните през сочения период от време не са
поддържали и не поддържат и към момента никакви контакти помежду си, което води
до невъзможност за постигане на съгласие по чл.127 ал.1 СК. Затова по повод
подаденото искане на ищеца, обективирано в исковата му молба, посочените в
чл.127 ал.1 от СК въпроси следва да се решат от съда.
Местоживеенето на двете деца – М. и Р. следва да се
определи при бащата, каквото е и към момента. Ищецът е този, който упражнява от 18.04.2015г. и насетне активна
грижа за малолетните две деца, осигурил им е нормални жилищни условия и добра
семейна среда. Същевременно майката – ответница по делото без основателни
причини за този период от време, се установи, че проявява тенденция на
дезинтересиране от децата, не ги е посещавала, не е контактувала с тях, не ги е
търсила дори по телефон.
Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването
на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните две
деца – М. и Р., съдът съобрази, че такова искане по отношение на всяко едно от
децата е направил единствено бащата – ищец по делото, като майката не е
проявила каквато и да е заинтересованост и не е осъществила контакт с децата,
от датата на напускане на семейното жилище насетне.
По преценка на съда, и двамата родители имат добри
възпитателски качества, като и двамата са полагали грижи за двете си деца – М.
и Р. през периода, в който са били заедно. Но релевантно в случая е, че за
периода от 18.04.2015г. и към настоящия момент двете деца живеят трайно при баща
си в семейното жилище в с.Лесово, общ.Елхово, собственост на родителите на
ищеца, като през този период от около година, на практика упражняването на
родителските права е било осъществявано от бащата, а ответницата дори не е
осъществявала контакти с децата си по телефона, не ги е виждала и не се е интересувала
от тях чрез близките им. Установи се, че същата е напуснала доброволно без
причина семейното жилище и е заживяла в друго населено място. Въз основа на
показанията на свидетелите – Шопова и М. съдът прие за достоверно, че майката
не е осъществила както контакт, така и среща с децата си, не се е обаждала на
баща им, за да се заинтересова за децата си. Напълно е преустановила връзката с
двете си малолетни деца. Не се установи от събраните по делото доказателства
майката да е предприела през посочения период от време /около година/ действия
или да е обективирала намерение за трайното вземане на двете деца или на някое
от тях при себе си. Напротив от данните по делото е видно, че майката сама е
напуснала семейното жилище, оставяйки децата на грижите на бащата. За периода
от близо 1 година поведението на ищеца,
на полагане на грижи за малолетните М. и Р., навява у съда извода, че той е
приел на практика да упражнява родителските права по отношение на двете деца. Не
без значение за преценката е, че и двете деца – М. и Р. са се адаптирали към
създалата се обстановка на раздяла между родителите им, като липсата на
майчините грижи е преодоляна с непроменената за малолетните битова и социална
среда в семейното жилище, където продължават да живеят с баща си. В тази среда
и двамата малолетни се чувстват спокойни и материално осигурени, както се
установи от свидетелските показания на свидетелките Ш. и М. и от социалния
доклад. Няма данни за конфликти и неразбирателство в дома, в който децата
понастоящем живеят. Не без значение са и битово-жилищните условия, които бащата
е осигурил на децата в дома на родителите му, както и обстоятелството, че и
двете деца са записани и продължават и след раздялата на родителите си редовно
да посещават същото училище – ОУ“Хаджи Димитър”с.Гранитово, където всяко едно
от децата има изградена своя среда и приятели. Установи се, че ищецът сам се
грижи за задоволяване на материалните потребности на децата и за издръжката им,
като в грижите по тях е подпомаган от майка си – св.М., с която живеят заедно.
Предвид на изложените съображения, както и с оглед на
това, че и двете деца са се адаптирали към средата, в която живеят в момента
/макар и в същото жилище, но само с баща си/, придобили са навици, съдът счита
/макар и да няма искане от страна майката тя да упражнява родителските права/,
че една евентуална промяна в тази тяхна изградена среда би повлияла на
психиката им. С оглед на това, ЕРС преценя, че интересите на всяко едно от
децата – М. и Р., ще бъдат по-добре защитени, ако родителските права бъдат
предоставени в полза на ищеца. В случая се касае до правно закрепяне на едно
фактическо трайно положение. При близо 12-месечно съжителство с децата, бащата
чрез позитивното им развитие, е доказал добро обгрижване и наличие на
необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интересите на
малолетните две деца и тяхното правилно развитие и изграждането им като
личности. В случая следва да се изходи преди всичко от интересите на всяко едно
от двете малолетни деца, поради което преценяйки събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, съдът намира, че предявените в субективно съединяване два иска с правно основание чл.127
ал.2 от СК, относими за всяко едно от двете деца, са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени,
като бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
всяко едно от двете деца, на бащата – ищец по делото, при когото малолетните
деца живеят и ще продължат да живеят.
За цялостното развитие на всяко едно от децата във
физически и духовен аспект, съществено и незаместимо би било и участието на
майката. Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични отношения на
майката с децата, ответницата не е направила искания, като такива не са
заявявани и от ищцовата страна, не се и сочат доводи, мотивиращи определяне на
специфичен, респ. разширен режим на лични контакти. В приложения по делото
социален доклад и в другите доказателствени материали също не са отбелязани
специфични обстоятелства, които да се вземат предвид при решаване на въпроса.
Затова съдът прие, че следва да се определи обичайния за съдебната
практика режим на лични отношения – всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, от 09.00 часа на съботния ден, до 12.00 часа на неделния ден, с право
на приспиване на децата М. и Р. при майка им, както и 20 дни през лятната
ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, както и през един от
празниците – Коледа или Нова година при постигната уговорка с бащата и по
желание на децата.
Досежно исковете с правно основание чл.143 ал.2 от СК:
Претенцията
за издръжка на всяко едно от двете деца, заявена поотделно, е основателна, тъй като съгласно
чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на
издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се
вземат предвид възрастта, потребностите, и т.н., а възможностите на дължащия
издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.
Съобразно чл. 142 ал.2 от СК минималният размер на издръжката за дете е в
размер на ¼ от минималната работна заплата, която към датата на
депозиране на исковата молба е 380.00 лева /ПМС
№ 139/04.06.2015 г., в сила от
01.07.2015г./ или 95.00 лв., а към настоящия момент е 420.00 лева /ПМС № 375/28.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г./ или 105.00 лв.
Ответницата не е оспорила както по основание, така и
по размер исковите претенции.
Съдът счита, че в процесният случай размерът на претендираните
издръжки е основателен, като при определянето му следва да се съобрази както
възрастта и нуждите на всяко едно от двете деца – М. – на 9 години и Р. – на 8
години, така и възможностите на родителите му и местните условия в с.Лесово,
общ.Елхово, където децата живеят. През релевантния за иска период от време, се
установи, че ищецът е работил като пастир, без тр.договор, като е получавал
средно месечно възнаграждение в размер на около 450.00 лв., което съдът приема
като база при определяне на възможностите му за участие в издръжката на децата.
Досежно възможностите на ответницата, за която не са налице данни за
реализиране на доходи от трудова или друга дейност, но е в трудоспособна
възраст, няма алиментно задължение към трети лица и е неоправдано
нереализирането на доходи, които биха й позволили да участва в издръжката на двете
си деца, съдът приема като база за определяне на възможностите й за участие в
издръжката на всяко едно от двете деца, минималната за страната ни работна
заплата, която към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е в размер
на 420.00 лева. Средният относителен размер в парично изражение на месечната
издръжка, необходима за детето М. /като текущи, обичайни разходи за храна,
облекло, учебни пособия и материали и т.н./ с оглед възрастта му към датата на
завеждане на делото и устните състезания – 9 години и 11
месеца /и настоящата тежка пазарна конюнктура/, съдът определя на сумата от 220.00
лева, а за детето – Р., което е на 8 години и 8 месеца, съдът определя на 200.00
лева. Предвид на почти изравнената и за двамата родители база за определяне на
възможностите им за участие в издръжката на всяко едно от двете деца, съдът
прецени, че в конкретния случай възможностите на ответницата, позволяват дължимата
от нея по чл.143 ал.2 вр.с ал.1 от СК част от издръжката на всяко едно от двете
деца, да бъде определена в претендирания размер от по 100.00 лв., който е малко
под предвидения в разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК минимален размер към
момента. С оглед изложеното, настоящият състав на съда счита, че майката следва
да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко едно от двете деца – М. и Р.
в размер на по 100.00 лева, платими на 10-то число на текущия месец, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2015г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане до
настъпване на събитие, водещо до изменение или прекратяване на определената
издръжка. Бащата следва да осигури останалите средства за издръжката на всяко
едно от двете деца, като поеме и грижите по непосредственото им отглеждане и
възпитание. Предвид изложеното съдът намира, че следва да се определят следните
месечни издръжки на децата: - на М. в претендирания
размер от 100.00 лева месечно и на Р. в претендирания размер от 100.00 лева, с
оглед на което исковете на ищеца се явяват основателни и доказани и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
Разноски:
При този изход на делото ответницата на основание чл.78
ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото
разноски /заплатена държавна такса в размер на 60.00 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева/ съразмерно на уважената част
от исковете, а именно в размер на 260.00 лева.
На основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, чл. 69, ал. 1, т.7 от ГПК и чл. 78, ал.6 от ГПК, тъй като ищецът по иска за издръжка е освободен от заплащане на държавна
такса, ответницата следва да заплати държавна такса по исковете по чл.143 ал.2
от СК: - в размер на по 144.00 лв. за всеки един от двата в субективно
съединяване иска по чл.143 ал.2 от СК или в общ размер на 288.00 лева, както и
държавна такса по чл.11 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК в размер на 5.00 лв. при издаване на изпълнителен лист, вносими по сметка на ЕРС.
По изложените съображения, Елховският районен съд
Р
Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127 ал.2 от СК местоживеенето
на децата – М.А.М., с
ЕГН ********** и Р.А.М., с
ЕГН **********, при бащата А.И.М., с ЕГН **********, в дома
му, находящ се в с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, ул.”Шипка” №26.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на ВСЯКО ЕДНО от двете малолетни
деца - М.А.М., с ЕГН ********** и Р.А.М., с ЕГН **********, на бащата А.И.М., с ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ на майката С.А.М., с ЕГН **********, с посочен в исковата молба
адрес – с.Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол, режим на лични отношения с децата - М.А.М.,
с ЕГН ********** и Р.А.М., с
ЕГН **********, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца - от 09.00
часа на съботния ден, до 12.00 часа на неделния ден, с право на приспиване на
децата при майка им, както и 20 дни през лятната ваканция, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск, както и през един от празниците – Коледа или Нова
година при постигната уговорка с бащата и по желание на децата.
ОСЪЖДА С.А.М., с ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес – с.Гранитово,
общ.Елхово, обл.Ямбол, да заплаща издръжка на всяко едно от двете деца - М.А.М., с ЕГН ********** и Р.А.М., с
ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител А.И.М., с ЕГН **********,***,
в размер на по 100.00 /сто/ лева месечно, платими на 10-то
число на текущия месец, считано от 06.11.2015г. /датата на завеждане на
исковата молба в съда/, до настъпване на събитие, водещо до изменение или
прекратяване на определената издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА С.А.М., с ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес – с.Гранитово,
общ.Елхово, обл.Ямбол, да заплати на
А.И.М., с ЕГН **********,***, направените от последния разноски по делото в размер на 260.00 /двеста
и шестдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК
ответницата С.А.М., с ЕГН **********,
с посочен в исковата молба адрес – с.Гранитово, общ.Елхово, обл.Ямбол, да
заплати по сметка на ЕРС държавна такса по исковете за издръжка в общ размер на
288.00 /двеста осемдесет и осем/ лева,
както и държавна такса по чл.11 от Тарифа
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 5.00 /пет/ лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски
окръжен съд чрез Елховски районен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/