О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
260041 18.08.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на осемнадесети август
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 16 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ от А.Н.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.Г.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Г. Великов К. ***, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 2, вх.1, ет. 1 против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1700, район Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано заедно от изпълнителните директори, чрез пълномощник адв. Станислава Райчева от АК-София, със служебен адрес: гр.София 1606, район Красно село, ул. „Владайска“ № 49, ап.1, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от ищците сумата от по 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на тяхната дъщеря Станислава Тодорова Ж.в резултат на настъпило на 29.09.2018 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Т. Атанасов Янев, с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на увреждането – 29.09.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищците, като им е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава е постъпила в съда в указания срок, като препис от нея беше връчен на ответната страна. В предоставения срок, ответникът е депозирал допълнителен отговор. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка
на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се
твърди, че в полза на ищците е възникнало изискуемо вземане за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от причинено от лицето Т. Атанасов Янев пътно-транспортно произшествие. Исковете са
предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и
чл. 113 от ГПК, а
именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на
цената на исковата претенция, който е и съд по местоживеене на пострадалите от
настъпилото застрахователно събитие. Направеното
искане от ищцовата страна с допълнителната искова молба, на основание изменение
в чл.113 от ГПК (ДВ бр.100/ 20.12.2019г.) и чл.369 ал.1 от ГПК, съдът да
преобразува настоящото производство в гражданско, което да се проведе по общия
исков процес, е неоснователно. Първо, това не е право, което законодателят е
предоставил на ищеца. Второ, чл.369 ал.1 от ГПК позволява това да стане по
повод възражение на ответната страна или служебно от съда, най-късно с отговора
на исковата молба. В същата такова не се съдържа, няма и разпореждане на
съдията-докладчик. Доколкото тази възможност е предоставена на ответника, в
чийто интерес се счита, че е провеждането на процеса по общия ред, на този етап
от производството съдът не следва да преобразува същото в гражданско.
На основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК, ищците са освободени от внасянето на държавна такса и разноски в производството.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение, съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад
Твърди се в исковата молба, че с влязла в сила на 15.07.2019г. присъда № 16/ 27.06.2019г. по НОХД № 282/2019г. по описа на ОС-Сливен, Т. Атанасов Янев е бил признат за виновен затова, че на 29.09.2018 г. на автомагистрала „Тракия“ на км 266, при управление на МПС с рег. № А 80 21 КК, марка „Шкода“, модел „Фабия“, е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП и е причинил смъртта на Станислава Тодорова Ж. с ЕГН **********, поради което и на основание чл.343а ал.1, б.“б“, вр.чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, предл.3 от НК, вр.чл.373 ал.2 от НПК и чл.54 и чл.58а ал.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година, отложено за изпитателен срок от 3 години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 1 година. Последица от причиненото ПТП е смъртта на Ст.Ж. – дъщеря на двамата ищци. Ан.Ж. и Т.Ж. са имали силна емоционална връзка с починалата, която е била любяща и грижовна дъщеря, на нея са разчитали за подкрепа на стари години. Смъртта й оставя огромна пустота в живота им, която усилията на техния син и роднини не могат да компенсират. Станислава Ж. също е била много привързана към родителите си и макар да е живяла в отделно домакинство, често е гостувала на майка си и баща си.
Заявява се, че отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/1108000179679, със срок на покритието 16.01.2018 г. – 15.01.2019 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Позовават се на чл. 478 ал.2 от КЗ, съгласно който притежават качеството пострадали лица, т.е. от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, причинено от виновното поведение на водача на застрахования автомобил.
Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ.
Ищцовата страна твърди, че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл. 106 от КЗ на 17.09.2019 г. са депозирали пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение. По така отправените претенции не е ясно дали са били образувани отделни преписки, по които на основание чл. 499 от КЗ да бъдат определени обезщетения. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 498 ал. 3 от КЗ възможност, ищците считат, че исковата претенция е допустима.
Заявява се в исковата молба, че вредите, които продължавали да търпят ищците, са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, предвид смъртта на близката им роднина Станислава Ж.. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. На първо място, ответникът направи възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е била без предпазен колан и твърди, че ако беше поставила такъв, не би претърпяла толкова сериозни увреждания. Неспазването на чл.137а от ЗДвП от страна на Ст.Ж. е допринесло в значителна степен за смъртта й и с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос.
На следващо място се излага от ответната страна становище относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените вреди. Твърди се, че претендираното обезщетение не съответства на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер. В случай, че съдът уважи исковата претенция, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците и претендираното обезщетение не би имало възмездителен характер.
Ответникът прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищците, като се позовава на заложените в постановления № 4/68г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.
По отношение на претенцията за законна лихва от датата на събитието, не са изложени доводи. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба, съдържа доводи за неоснователност на наведените от ответника възражения. Размерът на претенциите бил изцяло съобразен с практиката на съдилищата, като близостта между ищците и загиналия е била голяма.
Съпричиняване от страна на Ст.Ж. не би могло да има, тъй като настъпилото ПТП изцяло обезмисля значението на това, дали е била с поставен колан или без.
Направено е искане, на основание изменение в чл.113 от ГПК (ДВ бр.100/ 20.12.2019г.) и чл.369 ал.1 от ГПК, да преобразува настоящото производство в гражданско, което да се проведе по общия исков процес.
Подаденият в срока по чл.373 от ГПК отговор на допълнителната искова молба, съдържа уточнения във връзка с възраженията за съпричиняване от страна на пострадалата, както е направено и възражение по повод твърденията, че пострадалата е била в много близки отношения с родителите си. Алтернативно се иска, размерите на обезщетенията да бъдат намалени, като прекомерни.
Правно основание
Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Относно въведените искания по доказателствата
Съдът, с оглед изразените от страните становища счита за необходимо да обяви на страните, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.
Съгласно чл. 154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване настъпването на застрахователно събитие, неимущественото си увреждане, размера на вредите, причинно-следствената връзка между болките и страданията, резултат от нанесените телесни повреди. Ответникът носи тежестта да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба, както и всички свои възражения, свързани с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за заплащане на неимуществени вреди, в това число да докаже при условията на пълно и главно доказване, възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК, следва да бъдат приети представените с исковата молба и в отговорите на ответната страна писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на горното, те следва да се приемат.
Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за установяване на посочените от него в същата фактически обстоятелства.
Съдът приема във връзка с отправените от ответната страна искания, че по делото следва да бъдат допуснати и назначени две самостоятелни експертизи, едната от които автотехническа, а другата съдебно-медицинска. Вещото лице по първата следва да даде отговор на въпроси № 1-4.1 (л.30), съобразно тяхната формулировка в отговора на исковата молба, а това по втората на въпрос № 4.2 и 3 от отговора на исковата молба. Механизмът на настъпилото ПТП не е сред изброените в чл.300 от ГПК обстоятелства, относно които влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ПРИЕМА на основание чл.146 ал.1, т.4 от ГПК за ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличие към 29.09.2018г. на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на настъпилото ПТП по повод сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/1108000179679, със срок на покритието 16.01.2018 г. – 15.01.2019 г.
ПРЕДСТАВЯ на страните т.дело № 16/2020
год. съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели от страна на ищцовата страна при режим на довеждане, като указва на ищците да водят свидетелите за разпит в първото по делото заседание.
ДОПУСКА извършването на комплексна автотехническа експертиза от вещото лице Веселин Гяуров, който да отговори на поставените от ответната страна въпроси № № 1-4.1 (л.30), съобразно тяхната формулировка, след внасяне на предварителен депозит в седмичен срок от Застрахователна компания „Лев инс“ АД по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 300 лв.
ДОПУСКА извършването на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените от ответната страна въпроси № 4.2 и 3 от отговора на исковата молба, след внасяне на предварителен депозит в седмичен срок от Застрахователна компания „Лев инс“ АД, по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 150 лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на
пълномощника на А.Ж. и Т.Ж., на основание изменение в чл.113 от ГПК (ДВ бр.100/
20.12.2019г.) и чл.369 ал.1 от ГПК, съдът да преобразува настоящото
производство в гражданско, което да се проведе по общия исков процес, като
неоснователно.
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2020 год. от 14.10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ищците това бъде сторено на посочения съдебен адрес чрез процесуалните му представители, а за ответника на адреса, посочен в отговора на исковата молба. На ищците да се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба.
Вещите лица да се уведомят след внасяне на определения предварителен депозит.
Определението в частта, в която е оставена без уважение молбата на пълномощника на А.Ж. и Т.Ж., за преобразуване на настоящото производство в гражданско, което да се проведе по общия исков процес, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в седмичен срок от съобщаването.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: