Постъпила
е жалба от Е.Р.А. ***, ЕГН **********, против НП № 473019- f
509275/24.10.2019 г. на Зам, Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл. 74, ал.1 от ЗСч му е наложено администпративно наказание
„глоба" в размер на 200 лв., за нарушение на 38 ал.1 т.1 във вр. с чл. 16
ал.1 т.4 от ЗСч.
Жалбоподателят Е. Р.А. сочи, че при издаване на наказателното
постановление било допуснато закононарушение, не били съобразени съдопроизводствените
правила. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Твърди, че субект на нарушението
по чл. 38 ал.1 т.1 не е физическото лице, а търговеца. За да се ангажирала
отговорността на управителя на дружеството следвало изрично да му е било
възложено да публикува 1ФО от общото събрание, което да е протоколирано. Освен
това излага съображения за това, че деянието в случая следвало да се
квалифицира като маловажно. Установило се, че били предприети действия по
публикуване на ГФО на 12.08.2019 г., което сочело, че дружеството нямало
намерение да не извършва вписване. Закъснението не довело до каквито и да било
вредни последици, поради което деянието представлявало малозначителен случай.
Моли съдът да отмени наказателното постановление, като претендира и за
присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият
орган в съдебно заседание се представлява от юрк. Т., която моли съдът да
потвърди наказателното постановление. Твърди, че същото било правилно и
законосъобразно, издадено при спазване на изискванията на процесуалния и
материалния закон. Административното нарушение било установено по безспорен
начин. Моли на основание чл.63 от ЗАНН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджани,
редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, пе се
представлява.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.08.2019 г. в НАП било
получено писмо с Изх.№ 92-00-2-17/19.08.2019 г. на изпълнителния директор на
Агенция по вписванията относно търговци, за които не било подадено в срок
заявление за обявяване на годишен финансов отчет /ГФО/ за 2018 г. в Търговския
регистър. По този повод св.М.Т. - инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив,
Офис Кърджали, извършил проверка на „Р. ***, представлявано от управителя Е.Р.А..
В хода на проверката свидетелят констатирал, че жалбоподателят като е бил
длъжен не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ иа дружеството за 2018г. в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок- за
юни на следващата година, т.е. до 01.07.2018г./30.06.2018г. е неприсъствен
ден/. Било установено, че дружеството е извършвало дейност през отчетния период
2018 г., което било видно от подадената в ТД на НАП-Пловдив годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО. ГФО на дружеството за 2018 г. бил заявен за
вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията едва на 12.08.2019
г., което било след предвидения срок. По този повод на 24.09.2019 г. св.М.Т.
съставил срещу Е.Р.А. акт за установяване на административно нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът бил съставен в присъствие на жалбодателя, като
управител и представляващ дружеството Р. Проект, който го подписал и получил
без възражение. На 28.10.2019 г. наказващият орган издал атакуваното
постановление, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба" в размер на 200 лв. за извършено
нарушение по чл.38, ал.1, т.1 във вр. с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите М.Т. и З.Т., на които съдът дава вяра изцяло като
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с писмените
доказателства; Справки от Търговския регистър; Годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО от 27.03.2019 г.; Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на МФ; Акт за
установяване на административно нарушение от 24.09.2019 г.; Писмо на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията с Изх.№ 92-00-2-17/19.08.2019
г.; известие за доставяне, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жаяба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН.
При издаване на АУАН и НП са спазени стриктно разпоредбите досежно
тяхното съставяне. Същите са издадени от компетентни органи, в предвидените от
закона срокове и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание. Констатираното нарушение е индивидуализирано по място и време, като
е описано и конкретното извършеното от обективна страна, което впоследствие е
подведено под съответната за това правна норма.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в Ш1К ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните.
Правилно е било прието, че е допуснато нарушение по чл. 38, ал.1, т.1
от Закона за счетоводството, като установените факти са отнесени към хипотезата
на правната норма. Безспорно установено е, че Е.Р.А. е управител на „Р. ***,
което дружество е търговец по смисъла на Търговския закон, поради което за
дружеството съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч до 30
юни на следващата година да публикува годишният финансов отчет чрез заявяване и
представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчетът за
2018 г. е следвало да бъде публикуван до 01.07.2019 г., а това не е битю
сторено. Нещо повече, на 19.10.2017г. Е.А., в качеството си на управител на Р.
Проект"ЕООД, е бил предупреден официално от зам.директора на ТД на
НАП-Пловдив, за извършено нарушение от същия вид за 2017г.
Доколкото от доказателствата по делото се установява,
че дейността на дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон
начин и ред, както и че не са налице изключенията, предвидени в ЗСч, то за него
не е отпаднало задължението по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Предвид изложеното, съдът намира, че е осъществено
нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 във вр. с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч.
В конкретния случай съдът намира, че нормата на чл. 28
от ЗАНН е неприложима, тъй като нарушението не се отличава със степен на
обществена опасност, различна от типичната за съответния вид. Самото нарушение
по своя характер е формално и за неговата съставомериост пс се изисква
настъпване на определен вредоносен резултат. Срокът за публикуване на годишния
финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил
продължителен и е следвало да бъде спазен, още повече, че ГФО не е бил публикуван
по собствени подбуди, а едва след изпращане на поканата за съставяне на АУАН.
Ирелевантен е въпросът дали бюджетът и фискът са засегнати, тъй като
задължението не е обвързано с такива последици. Липсват уважителни причини за
забавата, като самият жалбодател посочва във възражението си, че неволно бил
пропуснал законовия срок. Правилно е била определена и санкционната норма,
доколкото именно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч е предвидено налагане на
наказание за непубликуване на годишен финансов отчет, каквото поведение в
случая е налице. При определяне на размера на наложеното наказание наказващият
орган правилно е взел предвид, че нарушението е извършено за първи път и е
определил наказанието в минималния предвиден от закона размер от 200 лева. Не
може да бъде споделено възражението, изложено в хода по същество, касаещо
субекта ни нарушението, предвид па тона, че от цитираната вече норма на чл. 74,
ал. 1 от ЗСчет. стана ясно, че за нарушение по чл. 38 от
ЗСчет. носи отговорност всеки, който е задължен и не
публикува финансов отчет, а задължени в случая са, както самият търговец по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСчет, така и неговият ръководител по смисъла
на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСчет, като суверенно право на АНО е да прецени дали
ще ангажира отговорността само на единия или другия, или пък успоредно и на
двата задължени правни субекта.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предвид този изход на делото и
направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.З от ЗАНН
следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от 31111.
Съгласно чл.37, ал.1 от 31111 заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството па извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно
съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което е взел участие
процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да му се
присъди минимално възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за
приходите със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на
юридическо лице (чл.2, ал.2 от Закона за Национална агенция за приходите)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 473019- f
509275/24.10.2019 г. на Зам. Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл. 74, ал.1 от ЗСч е наложено административно наказание „глоба"
в размер на 200 лв. на Е.Р.А. ***, ЕГН **********,в качеството му на управител
на „Р. ***, за нарушение на 38 ал.1 т.1 от ЗСч.
ОСЪЖДА Е.Р.А. ***, ЕГН **********, да заплати на
Национална агенция за приходите със седалище град София, сумата от 80 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12
от АПК, в 14-дневен срок ат съобащаването на
страните, че е изготвено.