№ 62
гр. Бургас, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20232001000071 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ида
метан“ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Бургас, ул. „Одрин“ № 15, ет.
9, ап. 902, против решение №272/05.12.2022 год. по т.д.№221/21 год. по описа
на Бургаски окръжен съд, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
на „Метан инвест” ООД, ЕИК ********* следните суми: 32500 лв.,
представляваща част от сбор от неплатени месечни наемни вноски за периода
01.08.2018 год. до 22.12.2020 год., дължими по трансформиран в безсрочен
рамков договор за наем, сключен между страните на 31.03.2011 год. и
прекратен на 22.12.2020 год.; 27500 лв., представляваща част от сбор от
дължими неустойки за забава в изпълнението на задължението за заплащане
на месечни наемни вноски по трансформиран в безсрочен рамков договор за
наем, сключен между страните на 31.03.2011 год. и прекратен на 22.12.2020
год. за периода от 05.08.2018 год. до 10.05.2021 год., а искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от 32500 лв. по уважения
частичен иск за сбор от неплатени месечни наемни вноски до окочателното й
изплащане е отхвърлено.
Решението се обжалва в осъдителните му части като неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения,
1
изразяващи се в недопускане на поискани доказателства и неправилна
преценка и анализ на събраните доказателства.
Сочи се, че въззивникът е направил своевременни доказателствени
искания за събиране на гласни доказателства с цел установяване
неизпълнение на задълженията на наемодателя, за ангажиране на обяснения
на управителите на двете дружества по реда на чл.176 от ГПК и за
назначаване на експертиза, които са били оставени без уважение от
решаващия съд и са възпрепятствали страната да установи факти, от които
извлича изгодни правни последици. Недопускането на доказателствата довело
до неправилни изводи на съда, който приел, че ответникът не направил опит
за връщане на негодното ремарке. Твърди се, че именно чрез гласните
доказателства и обясненията на управителите ще бъде установена съвсем
различна фактическа обстановка, а именно, че още от октомври 2017 год.
между страните са водени преговори за намаляване на наемната цена до
изпълнение на задълженията от наемодателя, както и че многократно
последният е отхвърлял предложение на наемателя да отстрани за своя сметка
недостатъците, разходите за което да се прихванат от месечните наеми.
Поддържа се, че решаващият съд е извършил неправилно тълкуване
на разпоредбите на договора за наем, в частност т.ІІІ.3. Твърди се, че с
договора наемодателят е поел задължение за извършване на ГТП, ADR и
задължителни застраховки, както и да снабдява ремаркето със съответните
документи. Поддържа се, че твърдението на ответника за съществуване на
такова задължение наемодателят не е оспорил в хода на процеса. Напротив –
последният ангажирал доказателства, че е снабдявал ремаркето с документи,
необходими за последващото му снабдяване с ежегоден ГТП и ADR. Според
въззивника, тези действия са в противоречие с логиката на съда, според която
в тежест на наемодателя са само разходите. Неправилно била изтълкувана и
разпоредбата на т.ІV.2 за дължимата неустойка. Според въззивника,
неустойката се начислява върху сбора от всички вземания на наемодателя и
страните са поставили ограничение да не надхвърля 1 месечен наем,
независимо от броя на забавените вноски.
Решението се оспорва и в частта, в която възражението на
въззивника за прихващане с негово насрещно вземане е счетено за
неоснователно. Според въззивника, по делото е установено несъмнено, че
2
наемодателят е имал задължение по т.ІІІ.3 от рамковия договор да извършва
ГТП, ADR и задължителни застраховки и след като не е изпълнил това
задължение, се намира във виновно неизпълнение. От последното и от
невъзможността за ползване на наетата вещ, за наемателя са възникнали
вреди в размер на 118 650 лв. с ДДС, представляващи сбор от заплатени 38
броя месечни наеми за ползване на аналогично превозно средство.
Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани, евентуално – като
погасени чрез прихващане със сумата от 118 560 лв. , за отхвърляне на
акцесорните искове като неоснователни, алтернативно – за отхвърлянето им
над размера на уговорения лимит и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
сдружение „Метан инвест”, в който се навеждат аргументи за нейната
неоснователност.
Поддържа се, че не са допуснати сочените нарушения. Според
въззиваемия, уведомлението за недостатъци на наетата вещ не се доказва със
свидетели, при положение, че в делото се съдържа само едно писмено
уведомление от 21.10.20 год., в което за пръв път се заявяват твърдения за
неизправност, отнасящи се за минал период, а ползването на вещта е
продължило безспорно до 22.12.20 год., , включително и след като в този
минал период ответникът е заплатил наем без да прави възражения за
недостатъци.
Заявява се, че тълкуването на договора, извършено от БОС, е
съответно на неговото съдържание, а и на факта, че ответникът за пръв път
възразява едва на 21.10.20 год., т.е. два месеца преди договорът да бъде
прекратен и обектът да бъде върнат на наемодателя. Сочи се, че
представените протоколи не се намират в противоречие с тълкуването,
осъществено от съда, и се отнасят за изпитвания, различни от ГТП и ADR и
предпоставка за последните.
Във връзка с възражението за прихващане се сочи, че липсва
виновно неизпълнение от страна на наемодателя и това е достатъчно за
отхвърляне на възражението. Въззиваемият заявява, че фактурите, от които
насрещната страна извежда вземането си, са издадени по договор за наем от
2010 год., при това със свързано лице, и след като се отнасят за договор,
3
който предхожда процесния, очевидно нямат нищо общо с ползването на
процесното ремарке и отношенията на страните. Поддържа се, че не са
съществували никакви пречки за ползване на процесното ремарке и това е
причината въззивникът да заплаща, макар и със закъснение, наем за месеците
след ноември 2017 год. до юли 2018 год. Според въззиваемия, на насрещната
неизправна страна не се дължи обезщетение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
Пред Окръжен съд Бургас са били предявени искове от „Метан
инвест”ООД, ЕИК ********* против „Ида метан“ЕООД, ЕИК *********, за
осъждане на ответника да заплати следните суми: 32 500 лв., представляваща
част от дължими и неплатени месечни наеми по безсрочен договор за наем,
сключен между страните на 31.03.2011 год. за периода 01.08.2018 год. до
22.12.2020 год. с общ размер от 137806,45 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане и сумата от 27 500 лв., представляваща част от общо дължима
неустойка за забава в периода 05.08.2018 год. до 10.05.2021 год. с общ размер
от 117988,95 лв. Ищецът е поддържал, че на 31.03.2011 год. бил подписан
рамков договор за наем на компресорна станция за природен газ с предмет
станция за компресиране на природен газ/метан/,находяща се в гр.Хасково в
поземлен имот с идентификатор 77195.732.57 и полуремарке марка „Шмитц
СПЛ 24 Л 13.62 Е Б“,модел „S01 специално ПС А55 00“ с рег. № С 3478 ЕР,
заедно с монтираните на него 257 бутилки по 90л. с общ обем 5 782
кубически нм , служещи за превоз и съхранение на природен газ – метан.
Поддържал е, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
наемната цена за периода от 01.08.2018 год. до 22.12.2020 год. в общ размер
от 137 806,45 лв., ето защо дължи, освен заплащане на наемната цена, също и
обезщетение за забава под формата на неустойка в размер на 0,2% от
дължимия наем на ден, но не повече от размера на един месечен наем, т.е.
4 800 лв. месечно. Според ищеца, за периода от 05.08.2018 год. до 10.05.2021
год. дължимата неустойка е в размер на 117 988,95 лв. Горните вземания са
предявени в условията на частичност.
4
Ответникът е оспорил претенциите с твърдения, че от м. ноември 2017
год. ищецът отказал да изпълни част от задълженията си по чл.ІІІ.3 от
договора, поради което вещта е станала негодна за употреба по
предназначение. Твърди, че се е снабдил с аналогично превозно средство, с
което да превозва природен газ, за което е заплащал наем от 2600 лв. без ДДС
месечно. Счита,че тъй като част от наетите вещи са негодни, е осъществена
хипотезата на чл.230 ал.2 от ЗЗД и се е породило право да поиска съразмерно
намаление на наемната цена, както и обезщетение за сумите, платени за
снабдяването с аналогично превозно средство. Сочи, че общият размер на
реално направените разходи, поради невъзможност вещта да се ползва по
предназначение, са 98800 лв. без ДДС или 118560 лв. с ДДС и представляват
38 месечни наема за ползване на наетото аналогично полуремарке. Прави
евентуално възражение за прихващане с тази сума. Оспорва претенцията за
неустойка по основание и размер, като счита, че максималния й размер е един
месечен наем.
С обжалваното решение частичните претенции са уважени и е
отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от
32 500 лв. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за
неизпълнени задължения от наемодателя по чл.ІІІ.3 от договора, довели до
ненадлежно състояние на една от наетите вещи – полуремарке. Счел е за
неоснователно и възражението за прихващане с насрещно вземане в размер на
118 560 лв., представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължението на наемодателя за привеждане на ремаркето в годно за
ползване състояние като го снабди с ГТП и ADR по т.III.3 от рамковия
договор.
Решението не е обжалвано от „Метан инвест”ООД в отхвърлителната
част и е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че с устна договорка между
страните наемната цена е била намалена на 4000лв. без ДДС след 01.01.2016
год., както и че за целия исков период наемната цена не е била заплащана от
наемателя.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
5
допълнение и във връзка с оплакванията по правилността на съдебния акт,
формулирани във въззивната жалба, излага и следното:
За да се освободи от задължението за заплащане на наемната цена
наемателят е противопоставил възражение по чл.230 ал.2 от ЗЗД, че
ремаркето е негодна вещ, обосновано с фактическите твърдения, че
наемодателят, в чиято тежест е било извършване на ГТП, ADR и
задължителни застраховки на полуремаркето, не изпълнил задълженията си
след м.ноември 2017 год. Граматическото тълкуване на чл.ІІІ.3 от договора
обаче сочи друго – наемодателят се е задължил да поема разходите за горните
две дейности, а не да ги извършва реално със свои усилия. В мотивите на
обжалваното решение подробно е проследена правната рамка, регулираща
превозите на опасни товари по шосе. Според чл. 38, ал. 1 от Наредба № 40 от
14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на
опасни товари, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" издава
на превозвача, ползвателя или собственика на ППС "Удостоверение за
одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари" по образец
съгласно приложение № 7 със срок на валидност една година при
съответствие с изискванията на ADR. Заявлението за издаване на
удостоверението може да бъде подадено от ползвателя – ал.3. От самата
правна уредба се налага извод, че с удостоверението по ADR може да се
снабди както собственикът, така и ползователят и това е житейски и
стопански логично, тъй като фактическата власт се намира у ползователя, ако
той е лице, различно от собственика. Нито съдържанието на договора, нито
законовите изисквания вменяват задължение на наемодателя да снабди
наетото полуремарке с документи за ГТП и ADR и няма основание да се
приеме, че наетата вещ е била с недостатъци по см.на чл.230 ал.2 от ЗЗД.
Поради обстоятелството, че наемодателят не е поемал задължение за
извършване на ГПТ и ADR, а само за финансиране на разходите, поисканите
от въззивника свидетелски показания, чрез които да се установи
неизпълнение на задължението за извършване на ГТП и ADR и евентуални
преговори, са неотносими и съдът няма задължение да ги допусне и събира –
чл.159 ал.1 от ГПК. Представените от въззиваемия документи – сертификат за
проверка на транспортиреумо оборудване под налягане, протокол за контрол
на херметичност, протокол за хидравличен метод за контрол и т.н., са
неотносими към задълженията, поети с чл.ІІІ.3 от договора, поради което не
6
подкрепят защитната теза за въззивника, нито внасят противоречие в
изводите на първоинстанционния съд.
Доводите за размера на уговорения лимит на неустойката по чл.ІІ.2
противоречат на нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, заложени в закона – чл.92 от ЗЗД. Задължението за заплащане на
наемната цена е ежемесечно – чл.ІІ.1 от договора, ето защо обезщетение за
вреди от забавата се дължи за неизпълнението на всяко задължение и
лимитът се отнася за всеки месечен наем, а не за глобалната сума, за която е
допуснато просрочие.
Въззивникът не е носител на насрещно вземане, с което да се извърши
съдебно прихващане. Както вече се посочи, наемодателят не е неизправна
страна, ето защо той не дължи обезщетение за вреди от неизпълнение на свое
задължение. Отделно следва да се подчертае, че тази вреда се остойностява от
въззивника с разходите, което е направил за наемане на друга вещ със същите
характеристики, но представените доказателства сочат, че другото превозно
средство е наето по договор от 01.08.2010 год., т.е. отсъства причинна връзка
между сторените разходи и евентуално неизпълнение по процесния договор,
датирано от наемателя към м.ноември 2017 год. и след това.
В обобщение въззивният съд намира, че оплакванията във въззивната
жалба са неоснователни, отсъстват основания за неправилност на решението
и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции съдебният акт
следва да бъде потвърден.
В полза на въззиваемия се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв. по представен списък. Възражението на
насрещната страна за прекомерност е неоснователно.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №272/05.12.2022 год. по т.д.№221/21 год.
по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Ида метан“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Бургас, ул. „Одрин“ № 15, ет. 9, ап. 902, да заплати на „Метан
Инвест”ООД, ЕИК *********, сумата от 3000 лв., представляваща съдебно-
7
деловодни разноски във въззивната инстанция.
Решението е подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8