Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 262386            20.10.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Невена Назарева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14896 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС .

Ищците П.В.Б. и Р.С.Б. твърдят, че с ответника са съсобственици на недвижим имот – еднофамилна едноетажна жилищна сграда,  с адм. адрес гр. ******. Твърди се, че правата в съсобствеността са били установени с решение по гр.д.2942/2015г. на ПРС с което била допусната съдебна делба при квоти 2/4 ид.ч. за ищците в СИО, ¼ ид.ч. за П.Б. лично и ¼ ид.ч. за ответника. Ответникът обитавал първия етаж от сградата, а ищците приземния. Тъй като чрез обитаването на втория етаж ответникът бил лишил ищците от ползването на съсобствената вещ, те му отправили нотариална покана да им заплаща по 100 лв. месечно. За периода от връчването на поканата – ***** до ***** ответникът дължал на ищците обезщетение от 1200 лв. Искането е да бъде осъден ответника да заплати сумата. В съдебно заседание от *******, по искане на ищеца е допуснато изменение на претенцията, чрез намаляването й от 1200 лв. на 993 лв.

Ответникът С.В.Б. не оспорва твърденията, че имотът е съсобствен, но счита, че искът е неоснователен, тъй като вторият етаж от къщата не е годен за ползване като жилище, а освен това, счита че отношенията би следвало да бъдат уредени в производството по делба.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че с влязло в сила съдебно решение от 27.02.2017г., постановено по гр.д. № 2942/2015г. по описа на Пловдивския районен съд между страните в настоящото производство била допусната съдебна делба на следния недвижим имот: еднофамилна, едноетажна с призем, жилищна сграда построена върху 67 кв.м., по нот. акт, а по скица – двуетажна масивна жилищна сграда с площ 71 кв.м., построена възоснова на отстъпено право на строеж в общинска имот, ситуирана в северната половина  на дворно място, цялото с площ 571 кв.м., находящо се в гр. ***********, с адм. адрес ул. *******, съставляващо поземлен имот №***** по КП на квартал **********, одобрен със заповед № *******, който съответства на УПИ *****, кв. **** от КРП от ****., при граници: на запад – ПИ *****, изток – ПИ ***, север – улица, юг – УПИ ****, при квоти: 2/4 ид.ч. в СИО за ищците Р.С.Б. и П.В.Б., ¼ ид.ч. лично за П.В.Б. и ¼ ид.ч. за ответника С.В.Б. / ****/.

Установява се, че на ***** двамата ищци са отправили към ответника нотариална покана с която са поискали той да им заплащане обезщетение в размер на 100 лв. за това, че ги лишава от ползване на ¼ ид.ч. от второто ниво на съпритежаваната жилищна сграда /****/. Поканата е била връчена лично на ответника на ******* / ****/.

В проведеното съдебно заседание на 20.03.2021г. съдът е признал за безспорно между страните обстоятелството, че ответникът по делото обитава изцяло второто ниво, на описаната по-горе жилищна сграда. Ищците съответно обитават първото ниво / приземно/ на сградата.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, средният пазарен наем за цялата съсобствена жилищна сграда за времето от 10.11.2017г. до 10.11.2018г. е 230 лв. месечно или за 2760 лв. за целия период / ****/. При отчитане на площите на отделните етажи на жилищната сграда, които са отразени в решението на съда по извършване на делбата / ***/, вещото лице сочи, че среднопазарната наемна цена е съответно 185 лв. за първия етаж и 172 лв. за втория етаж. Така наемът за първия етаж за процесния период е 2220 лв., а тази за втория етаж – 2065 лв. / *****/.

            С оглед установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е по делото, че процесните обекти са съсобствени между страните, като квотите на съпритежание не се оспорват и са установени със сила на пресъдено нещо.

Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ не се използва лично само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. 

            За да е дължимо въпросното обезщетение, следва да се установи, че вещта е съсобствена, а освен това, че се ползва лично от ответника. Според указанията дадени с Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Третата предпоставка за дължимост на обезщетението е да е била отправена до лично ползващия съсобственик покана в писмена форма, от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.

            В настоящия случай наличието на съсобственост, както и квотите на страните в нея са безспорни. Установи се също така, че ответникът ползва самостоятелно второто ниво / втория етаж/ от жилищната сграда. Наемът за този етаж за процесния период е общо 2065 лв. Тъй като ответникът притежава ¼ ид. ч. от правото на собственост върху този етаж, следва че ищците, които притежават останалата квота от 3/4 общо, са лишени от полза чиято оценка е равна на 75% от горепосочената наемна цена. Предвид това следва да се приеме, че за процесния период им се дължи обезщетение развяващо се на 1 548,75 лв. /75% от 2065/. Това е повече от претенцията на ищците, поради което искът следва да бъде изцяло уважен до размера поддържан след изменението на иска – тоест за сумата 993 лв.

            Ето защо съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.   

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците сумата 781,21 лева, от които 350 лв. възнаграждение за адвокат и 431,21 лв. разходи за държавна такса и експертиза.

Мотивиран така съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.В.Б. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на П.В.Б. ЕГН ********** и Р.С.Б. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.31, ал.1 от ЗС сумата 993лв. /деветстотин деветдесет и три лева/ представляваща обезщетение за лишаването им, за времето от 10.11.2017г. до 10.11.2018г., от ползване на 3/4 ид.ч. от втори жилищен етаж на еднофамилна, едноетажна с призем, жилищна сграда построена върху 67 кв.м., по нот. акт, а по скица – двуетажна масивна жилищна сграда с площ 71 кв.м., построена възоснова на отстъпено право на строеж в общинска имот, ситуирана в северната половина  на дворно място, цялото с площ 571 кв.м., находящо се в ***********, с адм. адрес ул. ******, съставляващо поземлен имот №**** по КП на квартал *****, одобрен със заповед № *****, който съответства на УПИ ****, кв. *** от КРП от ****, при граници: на запад – ПИ ****, изток – ПИ ****, север – улица, юг – УПИ ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ****** до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА С.В.Б. да заплати на П.В.Б. и Р.С.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 781,21лв. /седемстотин осемдесет и един лева и 21ст./, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.