Р Е Ш Е Н И Е № 292
08.12.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на девети ноември през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Минчо Николов
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №263 по описа на съда за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63,
ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №323/06.07.2022г.,
постановено по анд № 1015/2022г., Районен
съд – Стара Загора отменил Наказателно
постановление № 624628-F624087 от 14.02.2022г.,
издадено от Директор дир. „Контрол“ в ТДНАП Пловдив, с което на „Еуро Клас“
ЕООД, ЕИК *********, седалище в град Стара Загора, за нарушение на чл.13, вр. с
чл.12, ал.1, т.7 от ДОПК, вр. с чл.37, ал.2 от ДОПК и на осн. чл.273 от ДОПК било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева и
осъдил НАП да заплатят на „Еуро Клас“ ЕООД, ЕИК *********, разноски в размер на
300 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от
решението останал административно наказващият орган /АНО/, който в срок, чрез
процесуален представител го обжалва с довод за постановяването му при
неправилно приложение на закона и допуснато съществено процесуално нарушение.
Съображенията се свеждат до следното:
Касаторът сочи, че въззивният
съд, за да отмени процесното наказателно постановление /НП/ приел допуснати в
хода на административно-наказателното производство /АНП/ допуснати съществени
нарушения, които ограничили правото на защита на наказаното лице. Съдът обаче
се бил задоволил само да цитира законовите текстове от ДОПК и не изложил
мотиви. Моли се настоящата инстанция да приеме, че нямало допуснати такива
съществени процесуални нарушения, а събраните доказателства безспорно доказвали
извършването на описаното в акта и в НП нарушение.
Сочите се, че пред РС
било установено, че в хода на ревизионно производство на наказаното дружество било връчено ИПДПОЗЛ № Р-16002420003489-040-004/28.05.2021г.,
с което бил даден 7 дневен срок за представяне на изрично посочени документи.
Такива не били представени до изтичане на посочения срок. Според чл.12, ал.1 от ДОПК органите по приходите имали установено такова правомощие, както и да
изискали писмено от проверяваното лице представяне на доказателства в определен
срок /чл.37, ал.3 от ДОПК/. Цитират се чл.12, ал.1, т.7, чл.13, ал.1 и чл.37,
ал.2 от ДОПК, установяващи задължения за данъчните субекти, които били
корелативни на правомощията на органа. Като не представил искани документи,
ревизираното лице нарушило горните задължения и така осъществило състава на
чл.273 от ДОПК, предвиждаш отговорност, който не окажел съдействие на орган по
приходите или публичен изпълнител, или възпрепятствал упражняването на
правомощията им. Изрично било записано в АУАН и в НП, че с не представянето на
исканите документи и писмени обяснения в определения срок, задълженото лице не
оказало съдействие на органа по приходите. Това сочело на неоснователност на
довода на РС, че се смесвали различни изпълнителни деяния.
Сочи се, че в НП
правилно били посочени, както нарушените разпоредби, така и санкционната, а
описанието на нарушението съответствало на правната му квалификация. В акта и в
НП в достатъчно ясна степен били посочени какви документи били изискани от
органа по приходите, а не били представени от ревизираното лице. Нямало и
съмнение, че те били искани в хода на ревизионно производство, като и това
обстоятелство било изрично посочено, поради което погрешно в решението се
сочело, че ставало въпрос за проверка. Погрешен и несъответен на
доказателствата бил изводът на РС, че изисканите документи не били съставени и
за това нямало формиран отказ да се представят. Цитира се конкретно писмено
доказателство.
На следващо място се
моли този съд да приеме, че цитираните във въззивното решение правила за провеждане на ревизионното производство не
били относими към ангажирането на административно – наказателната отговорност
на дружеството и не изключвали реализирането й.
На последно място се
мотивира, че в конкретният случай на намирала приложение санкционната норма на
чл.278б от ДОПК, тъй като той бил приложим в друга хипотеза – при неизпълнение
на задължение при фискален контрол, докато в случая се касаело за ревизионно
производство. Не намирала приложение и нормата на чл.275 от ДОПК, която касаела
ограничен случаи и хипотези.
По тези съображения
се иска отмяна на въззивното решение, като се претендира присъждане на разноски
за две съдебни инстанции.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не се представлява.
Ответникът по
касационната жалба – „ЕУРО Клас“ ЕООД, редовно призован в с.з., не се
представяла. В подаден по делото отговор на касационната жалба сочи, че оплакванията
на касатора били неоснователни. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на
изводите на въззивния съдебен състав, посочени в жаленото решение за допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
основателност на касационната жалба и за отмяна на решението на РС, а в
следствие на това и за потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да отмени процесното НП, въззивният съд приел за
установено описаното в него от обективна страна деяние, като извършено то
наказаното дружество, а именно, че в качеството си на задължено лице по чл.14
от ДОПК не оказало съдействие на органи по приходите, с което възпрепятствало
упражняването на правомощията му да извърши ревизионното производство, като не
е представил в срок протокол за установяване на фири, инвентаризационни описи и
документи за извършена инвентаризация, съгласно чл.28 от ЗСчет. Документите
били изискани с ИПДПОЗЛ № Р-16002420003489-040-004/28.05.2021г.,, което
било връчено на 28.05.2021г. и с определения срок – до 04.06.2021г. На
31.05.2021г. ревизираното лице представило частично изисканите документи, които
били приети с протокол от същата дата, а на 01.06.2021г. на електронен адрес на
органа по приходите били получени допълнителни писмени обяснения, фактура и
митнически документи. Съдът посочил, че горните факти се потвърждавали от
показанията на разпитаните свидетели на органа.
По същество на спора, РС приел
допуснати съществени процесуални нарушения.
На първо място мотивира довода,
че сочената като нарушена от АНП норма на чл.13 от ДОПК била с няколко
хипотези, а в НП не се конкретизирала коя от тях била нарушена във връзка с
чл.12, ал.1, т.7 от ДОПК.
На второ място мотивира, че
доказателствата събрани по делото еднопосочно сочели, че нямало изпълнение на
дадените указания, а такива били само частично изпълнени. Според въззивния съд
имало неправилно приложение на закона, като не ставало ясно жалбоподателят
задължено лице по какво производство бил, а това било от съществено значение,
като в зависимост от качеството в което се искало да представя нещо, намирала
приложение нормата на чл.273, съотв. на чл.375 от ДОПК, като според РС, първата
норма намирала приложение, ако неизпълнението на задължение по чл.37, ла.2-3 от ДОПК е извършено от трето лице по см. на чл.9 от ДОПК, а когато деец бил
ревизирания субект, тогава се санкционирал по чл. 275 от ДОПК.
На следващо място, въззивният съд
приел, че неизпълнението на задължението за представяне на писмени документи /правилното
е доказателства/, по чл.13, вр. с чл.12, ал.1, т.7, вр. с чл.37, ал.2 от ДОПК
не съставлявало административно нарушение, тъй като съгласно чл.37, ал.4 от ДОПК, в случай, че субектът не представи исканите доказателства, органът по
приходите можел да приеме, че те не съществуват и да преценявал само наличните
събрани в производството. От фактическа страна било установено пред съда, че
част от исканите документи били представени до определения срок, а за друга
част били дадени писмени обяснения, че нямало съставени /в частност
инвентаризационни описи и протоколи за установени фири/. В заключението се
прави извод, че непредставяето на документи и справки от ревизираното лице, не
влечало неговата административно – наказателна отговорност, а напълно други
последици. В този случай дори не бил формиран отказ от представяне на
документи.
РС още приел извод и неясно,
неточно и непълно описание на нарушението в акта и в НП, поради което наказаното
лице не можело да разбере за какво точно се ангажирала неговата административно
–наказателна отговорност. Мотивира и извод, че описанието на изпълнителното
деяние не съответствало на дадената правна квалификация. Обосновава се довод,
че в конкретният случай в описанието, дадено в акта и в НП не се сочело кои
били конкретно не представените документи, като било недопустимо да се препраща
към искането за представяне на тези документи. Това се възприела от РС като
нарушение на изискванията за съдържание на акта и НП по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
На следващо място въззивният съд
приел и, че било налице неправилно приложена санкционна норма, като мотивира,
че в конкретният случай чл.273 от ДОПК не следвало да се прилага, а трябвало да
намери приложение чл.278б от ДОПК, който бил специални по отношение на първия
текст.
На последно място
първоинстанционният съдебен състав мотивира и извод, че при даденото описание
на изпълнителното деяние било допуснато смесване между двете установени в
санкционната норма негови хипотези - „неоказване на съдействие“ и
„възпрепятстване изпълнението на
правомощия“. Съдът мотивирал, че първата изисквала пасивно поведение
/осъществявала се чрез бездействие/ от страна на задълженото лице, а втората –
активно /чрез действие/. Това нарушение винаги имало отражение върху правото на
защита на засегнатото лице, тъй като водело до ограничение на неговото право да
узнае за какво точно нарушение се обвинява, че е извършило. Доколкото не се
обективирали в акта и в НП факти за активно поведение от страна на
дружеството, то нямало проявление на
втората хипотеза на изпълнително деяние по чл.273 от ДОПК, поради което и
визирането й от органа в неговите водело до сгрешена правна квалификация и до
не надлежно санкциониране.
При извод за основателност на
жалбата, Съдът уважил претенцията на жалбоподателя за разноски и присъдил
такива в размер на 300 лева.
Касационната
инстанция приема за правилен крайният правен извод на въззивния съд за отмяна
на процесното НП, като споделя следните изводи:
На първо място се споделя
изводът, че в актовете на органа, последният при описанието на фактите от
обективна страна на извършване на деянието описва единствено и само такива,
които сочат на извършено бездействие от страна на наказаното дружество. Това се
следва от посочените факти, че са били изискани от ревизираното лице
/наказаното дружество/ конкретни писмени доказателства – протокол за установени
фири, инвентаризационни описи и документи за извършена инвентаризация, в т.ч.
инвентаризационни описи на налични стоково- материални запаси, които лицето не
е представило в указания му срок и така до издаване на ревизионен доклад.
Въпреки това и в акта, и в НП се съдържа израза, че „ЕВРО КЛАС“ ЕООД в
качеството си на задължено лице по чл.14 от ДОПК не е оказало съдействие на
органи по приходите, с което възпрепятства упражняването на правомощията им да
извърши ревизионното производство, като не представил в офис Стара Загора при
ТДНАП Пловдив документите - протокол за
установени фири, инвентаризационни описи и документи за извършена
инвентаризация, в т.ч. инвентаризационни описи на налични стоково- материални
запаси. Т.е., самият орган, изрично
обективира, че като не е представило поискани от органа по приходите
доказателства в хода на провеждано ревизионно производство конкретно сочени
доказателства, ревизираното лице от една страна не е оказало съдействие на
органа по приходите, а от друга е и възпрепятствало упражняването на
правомощията му да извърши ревизионното производство.
РС правилно сочи, че изпълнителното
деяние, което се санкционира на основание визираната от органа норма на чл.273
от ДОПК има две самостоятелни проявни форми, като едната се осъществява чрез
бездействие, а другата чрез активно поведение от страна на дееца. Фактическите
мотиви /така както в обстоятелствената част се визират/ сочат само и единствено
на осъществено бездействие от наказаното лице, т.е. на проявление на хипотезата
на „отказ от съдействие“. Въпреки това органът изрично сочи, че отказвайки да
представи посочените и изискани доказателства, задълженото по см. на чл.14 от ДОПК лице и възпрепятства упражняването на правомощията от органа по приходите.
Липсват в мотивната част на НП обективирани факти за активно поведение от
наказаното лице, които да сочат на осъществяване на втората алтернативна
проявна форма на изпълнителното деяние по чл.273 от ДОПК. В този смисъл напълно
правилно РС извежда извод, че е допуснато процесуално нарушение, което е от
категорията на съществените такива, защото същото води до ограничаване правото
на защита на лицето да узнае всички факти от предявеното му
административно-наказателно обвинение срещу които то следва да се защитава.
Касационната инстанция споделя и
изводът на РС, че извършеното от дружеството, т.е. бездействието му да
представи в указания срок посочените конкретно доказателства - протокол за
установени фири, инвентаризационни описи и документи за извършена
инвентаризация, в т.ч. инвентаризационни описи на налични стоково-материални
запаси, не съставлява административно нарушение, което да се наказва на осн.
чл.273 от ДОПК.
Няма спор, че ревизираното лице
има задълженията по чл.37, ал.2 от ДОПК, както и че органът по приходите
притежава изричното правомощие да иска представяне на доказателствата по ал.2
от лицето в определен срок. Много правилно РС обаче отбелязва, че съгласно ал.4
от чл.37 ДОПК – в случай
че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по
приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в
производството доказателства. ….“. Т.е., по
арг. на тази разпоредба се следва, че задължението по чл.37, ал.2 не е
абсолютно такова, съотв. на този извод е и следващият, че неизпълнението му не
влече след себе си автоматично ангажиране на административно-наказателната
отговорност на лице по чл.14 от ДОПК, каквото качество има и наказаният. Такъв
извод не може да се обоснове дори и чрез хипотезата на визираната санкционна
разпоредба на чл.273 от ДОПК, в която липсва конкретика.
Не на последно място следва и да се посочи, че
пред РС чрез писмените доказателства е установено, че от страна на ревизираното
дружество и в указания в ИПДПОЗЛ срок, са били представени множество
доказателства, които то е сметнало, че са относими по т.1 и т.2, т.е. такива,
съставляващи първични счетоводни документи, въз основа на които са предприети
счетоводни записвания по отписване на количества по см. 304 /примерно изброени/
и документи за извършена инвентаризация, съгласно чл.28 от ЗСч. /вж. л. 59 –
216 от делото на РС/, както и ревизираното лице /наказаният/ е подало писмени
обяснения, от съдържанието на които се установява, че някои от изисканите
доказателства не съществуват в обективния мир, тъй като такива не са съставяни.
При това положение, е налице обективна пречка да бъдат представени изискани
доказателства и съотв. няма как да се формира и правно релевантен „отказ“ в
см., в който се търси от касатора, който пък да влече и административно –
наказателна отговорност за дееца.
По тези
съображения, касационната инстанция намира жалбата на Директор дир. „Контрол“
при ТД на НАП Пловдив за неоснователна, а поверяваното решение за валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да се остави в законна сила.
При този
краен правен извод, основателно се явява искането на ответника по касация за
присъждане в негова полза на направените разноски пред тази инстанция за един
адвокат, които се доказват да са направени в размер на 300 лева /л.18/.
Водим от
горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №323/06.07.2022г.,
постановено по анд № 1015/2022г., по
описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите,
гр. София да заплати на Еуро Клас“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в град Стара
Загора разноски пред тази инстанция в размер на 300 лева.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1. 2.