№ 88744
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20241110131142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от „Сити кеш“ ООД срещу И. К. К. за суми по договор за паричен заем
от 24.07.2023г., сред които сумата от 412,42 лева, представляваща договорна
компенсаторна неустойка за периода от 24.07.2023 г. до 01.01.2024г., както и сумата от
175 лева, представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.11.2023г.
С оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в актуалната редакция на закона,
приета с ДВ, бр. 100/2019 г., както и разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е
длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при обоснована
вероятност за това /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. №
797/2010 г., II ТО/.
Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят неустойка, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави. Това ограничение
се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки по силата на чл.
288 ТЗ и за неговото спазване съдът следи служебно, в т.ч. при искане за присъждане
на неустойка. В разглеждания случай се претендира неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител
или банкова гаранция. По същество описаната претенция за неустойка излиза извън
присъщите функции и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
1
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника.
Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в цитираното по-горе
тълкувателно решение, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи
възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че
с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът
изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието
изпълнение обезпечава неустойката.
Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко
обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава, тъй
като влиза в пряко противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава
потребителят дължи само законната лихва. Следователно клаузите в договора за
кредит, на които заявителят основава посочените по-горе вземания, противоречат на
чл. 33, ал. 1, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, които ограничават отговорността на
потребителя, поради което са нищожни.
С оглед на изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено за описаните
суми, както и съразмерно в частта за разноските, като съдът намира, че подходящото за
целия претендиран размер на вземането е юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
За останалите претендирани суми следва да бъде издадена заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „Сити кеш“ ООД срещу И. К. К., ЕГН ********** в частта, в която се
претендират следните суми по договор за паричен заем от 24.07.2023г., сред които
сумата от 412,42 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода
от 24.07.2023 г. до 01.01.2024г., както и сумата от 175 лева, представляваща неустойка
за забава, начислена еднократно на 01.11.2023г., както и над сумата от 17,52 лева до
25,00 лева, представляваща държавна такса и над сумата от 60,00 лева до 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него от заявителя.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3